Р Е Ш Е Н И Е
261893/9.6.2021 г., гр.Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско
отделение, 14 състав в
открито съдебно заседание,
проведено на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Даниела
Павлова
при участието на
секретаря Кичка И. като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14761 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск
с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на
кредитора по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
с която е разпоредено длъжникът П.П.Ц.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ****, с адрес
гр.София, район Оборище, ул.”Московска” № 19 следните суми:
сумата от 960.00 лева
/деветстотин и шестдесет лева/, представляваща главница изискуемо задължение по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 20.11.2017 г., сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“
ЕАД;
сумата от 76.30 лева
/седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/,
представляваща дължима договорна
лихва върху главницата за периода от 30.11.2017 г. до 21.09.2018 г.;
сумата 0.13 лева /нула
лева и тринадесет стотинки/, представляваща лихвена надбавка за забава за
периода от 20.09.2018 г. до 21.09.2018 г.;
сумата от 118.80 лева
/сто и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължими такси към
21.09.2018 г.;
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
21.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението,
Направено е искане по
чл.78 ГПК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца разноските за заповедното и за исковото
производство.
Твърденията в молбата
от които ищецът черпи права са, че вземането му произтича от изискуемо задължение по Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 20.11.2017 г., сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Неразделна част от договора са Общите условия и условията за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК ЕАД, които са
неразделна част от договора и се приемат с подписването му. Договорът е със
срок 36 месеца. Кредитът се олихвява с фиксиран процент в размер на 0% годишно
за период от 6 месеца, считано от датата на издаване на картата. За останалия
срок на договора процентът е променлив и към датата на сключването му е 21.95 %
годишно или 0.06% на ден, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR/EUROBOR
в сроковете и при условията, посочени в Общите условия. Падежната дата е 10-то
число на месеца. При неплащане на 4 поредни месечни вноски на падежа, правото
на ползване на кредита се преустановява и цялото задължение става предсрочно
изискуемо и се олихвява с лихва, равна на дейтващия
лихвен процент , увеличен с допълнителна надбавка за забава в размер на 5
процентни пункта. Длъжникът е спрял да погасява задължението си, като
последната внесена от него сума е с падеж м.11.2017 г. Тъй като заповедта е
връчена на длъжника на осн.чл.415, ал.5 ГПК и
заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск, за същият е налице правен
интерес да предяви иск за установяване на вземането му. Ищецът моли за
уважаване на иска и заплащане на разноски за производството.
Посочва банкова сметка
***: IBAN ***, BIC ***, „ДСК БАНК“ ЕАД.
Ищецът е предявил евентуален
осъдителен иск, като моли в случай,
че съдът отхвърли или прекрати установителните
претенции поради ненастъпила предсрочна изискуемост да осъди ответницата да му
заплати посочените суми в заповедта, поради
настъпила окончателна изискуемост на вземането в хипотеза на прекратяване на договора за кредит от
20.11.2017 г., на осн.чл.32 от Общите условия.
В срока за отговор
ответникът чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е
оспорил иска като счита същия за
недопустим по следните съображения:
Първоначалният титуляр
на вземането е „Банка ДСК"-ЕАД, която се е снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и е образувала изпълнително дело под № 2674/2018
г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег.№892, с район на действие ОС-Варна.
След образуване на изпълнителното дело вземането е прехвърлено чрез цесия от
14.05.2019 г. на ищцовото дружество "О.Ф.Б."ЕАД,
което не е банкова институция и като такова не разполага с възможността да
провежда незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, както и да
предявява установителни искове по чл.422 от ГПК, тъй
като производството по чл.422 е продължение на заповедното производство. Когато
заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл.417, ал.2 от ГПК
при частно правоприемство на заявителя, какъвто е
настоящия случай, основано на договор за цесия, настъпило след издаването на
заповедта за изпълнение, цесионерът, който не е
банкова институция, не е легитимиран да предяви иск за установяване на
вземането по чл.422, ал.1 от ГПК.
В този смисъл е решение № 1/01.02.2017 г. на ВКС по т.д. №
3228/2015 г., ТК, 2 т.о., TP № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Моли за прекратяване на производството и обезсилване на заповедта, а в евентуалност моли за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
По отношение на основателността на
присъединените осъдителни искове, счита същите за неоснователни по следните
съображения:
Сключеният договор между „Банка ДСК" ЕАД
и представляваното от мен лице П.П.Ц. за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от
20.11.2017г. за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, противоречащ на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.6, т.9, т.11 от ЗПК. В договора липсва срок, за
който е сключен. Също така в договора липсва изрична дата на прекратяване,
респ. дата на краен падеж на всички вземания по него. Единствено в условията за
издаване и обслужване на кредитната карта е отбелязано, че същата има валидност
36 месеца, като в чл.17, ал.2 от ОУ се сочи, че
картата може да се преиздава, ако клиентът не поиска прекратяване на
договора. По делото липсва доказателство такова искане да е направено от
ответницата П.П.Ц.. Освен това липсва ясен критерий
по отношение на определяне на лихвения процент, който е променлив и не става
ясно как този променлив лихвен процент се отразява на размера на отделните
погасителни вноски. Моли за отхвърляне на осъдителните искове.
В съдебно заседание страните чрез
процесуални представители поддържат молбата и отговора.
Съдът като взе предвид становищата на
страните, доказателствата по делото и въз основа на закона приема за установено
от фактическа страна следното:
Вземането произтича от задължения по договор
за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица. Видно от
същия договор, приложен на листи 45-47 от делото, сключен между „Банка ДСК” ЕАД – кредитор и П.П.Ц. – кредитополучател на последната е предоставена за
ползване кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000.00 /хиляда/ лева при
посочени условия /ГЛП, SOFIBOR/EURIBOR/. По силата на същия договор между между „Банка ДСК”
ЕАД и отв.Ц. е
възникнало валидно облигационно правоотношение с което банката е предоставила на кредитополучателя карта
с кредитен лимит 1000.00 лева, с краен падеж за погасяване на предоставената в
заем сума 14.11.2018 г., на 12 месечни вноски. Сумата е усвоена на 14.11.2017
г. Заявлението, договора, погасителния план и Общите условия към договора са
подписани от кредитополучателя и от кредитора.
От извлечение от
счетоводните книги на „Банка „ДСК“ ЕАД се установява, че задължението по
договора за кредитна карта от 20.11.2017 г. е 1036.30 лева от които главница - 960 лева, договорна лихва за периода 30.11.2017 г. –
21.09.2018 г. - 76.30 лева. Начислено е обезщетение за забава 0.13 лева за
периода от 20.09.2018 г. до 21.09.2018 г., заемни такси 118.80 лева. Общата
сума по кредита е 1155.23 лева.
С договор за
продажба на вземания /цесия/ от 14.05.2019 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е
продал на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД вземанията си, които са посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупна цена,
посочена в т.3.1 на договора.
Конкретното вземане от длъжник П.Ц. е индивидуализирано в протокола и е посочено с № 313 вземания.
От представеното
на л.32 от делото съобщение се установява, че на осн.чл.99,
ал.3 ЗЗД „Банка ДСК” е потвърдила
на „О.Ф.Б.” ЕООД настъпилото прехвърляне
на вземанията по договора с дата на прехвърляне 11.06.2019 г.
С изрично упълномощаване от цедента
Банка ДСК ЕАД, цесионерът е изпратил на длъжника уведомление за забава по
3 договори за банкови кредити. Съобщението е връчено на лице от адреса. Заявлението по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя
и поръчителите е подадено в РС Варна на
21.09.2018 г. В същото е посочено, че
предсрочната изискуемост е настъпила на осн.чл.32, вр.чл.31, ал.1 от Общите условия към договора за кредит.
Кредиторът е подал на 21.09.2018 г. заявление по чл.417 ГПК
по което е образувано ч.гр.д.№
14251/2018 г. на РС Варна, 17-ти състав и със заповед № 7060/25.09.2018 г. съдът е
разпоредил длъжникът П.П.Ц. ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК ***, с адрес гр.София, район Оборище, ул.”Московска” № 19 сумата
от 960.00 лева /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща главница
изискуемо задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.11.2017 г.,
сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“ ЕАД; сумата от 76.30 лева /седемдесет и
шест лева и тридесет стотинки/,
представляваща дължима договорна
лихва върху главницата за периода от 30.11.2017 г. до 21.09.2018 г.; сумата 0.13 лева /нула лева и тринадесет
стотинки/, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 20.09.2018
г. до 21.09.2018 г.; сумата от 118.80 лева /сто и осемнадесет лева и осемдесет
стотинки/, представляваща дължими такси към 21.09.2018 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
21.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и направените
по делото съдебно-делови разноски: сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ -
платена държавна такса и сумата от 50.00
лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение. Посочено
е, че вземането произтича от следните обстоятелства: изискуемо задължение по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 20.11.2017 г., сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“
ЕАД.
На 30.10.2018 г.
кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е подал молба
до ЧСИ Хр.Георгиев с район на действие
района на ВОС за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист против ответника за
посочените по-горе суми. Заповедта е връчена редовно на длъжника
чрез ЧСИ Хр.Георгиев, който е приел същото за редовно връчено по реда на
чл.47, ал.5 ГПК на 26.06.2019 г.
заповедният съд е указал на
кредитора, че може да подаде иск по
чл.422 ГПК за установяване на вземането му.
По делото е изслушано
и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване размера на вземанията. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно, обективно и компетентно
дадено. Същото не е оспорено от страните. От същото заключение се установява, че преведената усвоената сума от кредитополучателя П.П.Ц. през периода от 30.11.2017 г. до 11.12.2017 г. е в
размер на 960 лева. Кредитът е
отпуснат по сметка с IB AN: BG59STSA93000024872641. Не са постъпвали никакви
суми за погасяването на задълженията на П.Ц.. Дължимата сума по пера, посочена
в извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД е формирана въз
основа на:
-Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица сключен на 20.11.2017
г. сключен между Банката и П.П.Ц.;
-Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни
карти MAXI GO на Банка ДСК.
Общ размер на дължимата главница /вкл. предсрочно
изискуемата/ и договорна /възнаградителна/ лихва по
кредита е 1036,30 лв. От тях:
-дължима главница - 960 лева;
-дължимата договорна /възнаградителна/
лихва - 76,30 лева за периода от 30.11.2017 г.
до 21.09.2018 г.;
-обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ - 0,13
лева за периода от 20.09.2018 г. до
21.09.2018 г.;
-дължими заемни такси - 118,80 лева; Обща дължима сума - 1
155,23 лева.
Плащането е
преустановено на 10.12.2017 г., когато е трябвало да бъде направена първата
вноска за погасяване на главницата.
Изискуемият размер на
задължението към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение, респ. изискуемият остатък от кредитното задължение към датата на
подаване на исковата молба е:
-960 лева - дължима главница;
-76,30 лева - неплатена договорна лихва за периода от
30.11.2017 г. до 21.09.2018 г.;
-0,13 лева - лихвена надбавка за забава - за периода от
20.09.2018 г. до 21.09.2018 г.;
-118,80 лв. - дължими такси към 21.09.2018 г.; Обща дължима
сума - 1 155,23 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
По установителния иск с пр.осн.чл.422 ГПК:
Основателността на предявения иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване, че между ответника и цедента „Банка ДСК” ЕАД е налице валидно кредитно правоотношение, че са
настъпили предпоставките и длъжникът е редовно уведомен за предсрочната
изискуемост, че е извършено валидно
прехвърляне на вземанията в полза на ищеца по делото.
В разглеждания случай страните не спорят относно учреденото
валидно заемно правоотношение, възникнало по силата на договора за издаване и обслужване
на кредитна карта от 20.11.2017 г., сключен между праводателя
на ищеца и ответника по иска като заемната сума от 1000 лева под формата на
кредитен лимит е преведена по банковата сметка на кредитополучателя. От
заключението на вещото лице се установи, че плащането е преустановено на 10.12.2017
г., когато е трябвало да бъде направена първата вноска за погасяване на
главницата.
Изявлението
на първоначалния кредитор за извършената цесия до длъжника е връчено на друго
лице, което е намерено на адреса. Изискването
за уведомяването
по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е необходимо за да има възможност длъжникът да се позове на добросъвестно
осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, а такива възражения
не са направени в производството. В този смисъл решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК и други.
От така
изложеното, съдът намира, че вземането е
доказано по основание. Относно размера на същото, съдът кредитира заключението
на ССЕ. Според същото към датата на подаване на заявлението –
21.09.2018 г. общия размер на задължението е 1155,23 лева от които 960 лева -
дължима главница; 76,30 лева - неплатена договорна лихва за периода от
30.11.2017 г. до 21.09.2018 г.; 0,13 лева - лихвена надбавка за забава - за периода
от 20.09.2018 г. до 21.09.2018 г.; 118,80 лв. - дължими такси към 21.09.2018
г.;
Основанието
за начисляване на вземанията по договора за кредит са предмет на договаряне
между страните по кредитното правоотношение и едностранна промяна е недопустима
на осн. чл.9 ЗЗД. Доколкото е налице съгласие от
страна на кредитополучателя с условията на договора, изразено посредством
полагане на подпис в съответните документи, съдът намира, че е доказан размера на задължението.
По допустимостта на установителния
иск е направено възражение от процесуалния представител на ответника.
Основният въпрос е дали при частно правоприемство, което е основано на прехвърляне на
вземането чрез договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за
изпълнение, цесионерът е легитимиран да предяви иск по чл. 422 ГПК, ако заповед за незабавно изпълнение е била
издадена въз основа на извлечение от сметка и произтича от особеното качество
на кредитора – банка.
В т.10б от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г. е формулиран общ принцип, че при
частно правоприемство основано на договор за цесия и
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на
иска, легитимиран да го предяви е и цесионерът. Но
разрешението на конкретния казус следва да бъде съобразено с наложеното в т.4г
от същото ТР изключение за частно правоприемство на
страната на кредитора в заповедното производство. В хипотезата по чл. 417 т.2 ГПК възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение произтича от
особеното качество на кредитора, поради което и неговият частен правоприемник
трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно
изпълнение. В противен случай се заобикаля законът чрез издаване на заповеди за
незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в закона, за
които законодателят е предвидил облекчен ред за събиране на вземанията им.
Законът не е въвел ограничения за цедиране на тези
вземания, но има ограничения за издаване на изпълнителен лист по облекчения ред
на чл. 417, т.2 ГПК. Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното
и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание. Затова след
като за вземане произтичащо от банкова сделка, т.4г от тълкувателното решение
изисква към момента на подаване на заявлението кредиторът да има специалното
качество, същите ограничения следва да се приложат и в хода на исковото
производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал
вземането преди стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Когато новият кредитор няма
специалното качество, той не може да се ползва от този ред, осигуряващ пряко
принудително изпълнение спрямо длъжника. Затова в тези случаи при прехвърляне
на вземането след подадено заявление от кредитор – банка на друг кредитор,
легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е само цедентът,
който ще продължи участието си в делото, а цесионера
само при условията на чл. 226 ГПК със съгласието на всички страни в процеса
включително и длъжника. Цесионерът който е страна по
материалното правоотношение не е лишен от възможността да защити правото си по
общия ред с осъдителен иск. С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът „О.Ф.Б.” ЕАД не е активно легитимиран
да води иска за установяване съществуването на вземането. В този смисъл решение № 70/19.03.2015 г. в.т.д.№
697/14 г. на Апелативен съд Варна, определение № 744/07.10.2016 г.,
по к.д.№
3228/15 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №1/01.02.2017 г. на ВКС по
т.д.№3228/2015 г., II т.о., ТК, и други.
В
случая ищецът обосновава активната си легитимация въз основа на настъпило, след
издаване на заповедта за изпълнение частно правоприемство.
Заповедното производство е инициирано от
кредитор – банка, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК- извлечение от
счетоводни книги, с което се установява вземането на банката. Съгласно посочените
решения когато заповедта за изпълнение е
издадена на банка, на основание чл.417, т.2 от ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът,
който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на
вземането по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В разглеждания казус ищецът, в
качеството му на цесионер по процесните
вземания, няма качеството „банка“, поради което същият не е надлежна страна по установителния
иск, което води до неговата недопустимост. Производството по същия иск следва да се прекрати, на осн.чл.130 ГПК.
При този извод, съдът следва да се произнесе и по евентуално
заявените осъдителни претенции.
От доказателствата по делото се установи,
че последния падеж на задължението е на определен ден и
това е 14.11.2018 г. Към датата на подаване на заявлението е настъпила и
предсрочната изискуемост на вземането като
общия размер на задължението е 1155,23 лева от които 960 лева - дължима
главница; 76,30 лева - неплатена договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до
21.09.2018 г.; 0,13 лева - лихвена надбавка за забава - за периода от
20.09.2018 г. до 21.09.2018 г.; 118,80 лв. - дължими такси към 21.09.2018 г.,
които суми са идентични по размер и основание със сумите по осъдителния иск, от
което следва, че същия е основателен и следва да се уважи.
По
въпроса за разноските:
По молбата на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК,
ответникът му дължи разноски в размер на
625.00 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата по
делото за заплатени държавна такса и депозити.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от “О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище *** /правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „О.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева - изп.директор и Емил Кръстев – прокурист срещу П.П.Ц. ЕГН ********** с адрес *** с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79, чл.86 и чл. 99, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането на
кредитора „Банка ДСК” ЕАД против длъжника по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14251/2018
г. на РС Варна с която е разпоредено длъжникът П.П.Ц. ЕГН ********** да
заплати на кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
***, с адрес гр.София, район Оборище, ул.”Московска” № 19 следните суми: сумата
от 960.00 лева /деветстотин и
шестдесет лева/, представляваща главница изискуемо задължение по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 20.11.2017 г., сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“
ЕАД ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.09.2018
г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 76.30
лева /седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща дължима договорна лихва върху главницата за периода от
30.11.2017 г. до 21.09.2018 г.; сумата 0.13
лева /нула лева и тринадесет стотинки/, представляваща лихвена надбавка за
забава за периода от 20.09.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата от 118.80 лева /сто и осемнадесет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща дължими такси към 21.09.2018 г.
ОСЪЖДА П.П.Ц. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище *** /правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „О.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева
- изп.директор и Емил Кръстев – прокурист сумата от 960.00 лева /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща главница
изискуемо задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.11.2017 г.,
сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“ ЕАД ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 21.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 76.30 лева /седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща дължима договорна лихва върху главницата за периода от
30.11.2017 г. до 21.09.2018 г.; сумата 0.13
лева /нула лева и тринадесет стотинки/, представляваща лихвена надбавка за
забава за периода от 20.09.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата от 118.80 лева /сто и осемнадесет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща дължими такси към 21.09.2018 г., което
вземане е прехвърлено с договор за продажба на вземания /цесия/ от 14.05.2019
г. от „Банка ДСК“ ЕАД на “О.Ф.Б.” ЕАД след издаване на заповед по чл.417 ГПК №
7060/25.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 14251/2018 г. на РС Варна, на осн. чл.79, вр.чл.99 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.П.Ц. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на “О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище *** разноски за производството в размер на 625.00 /шестстотин двадесет и пет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението в прекратителната част подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в отхвърлителната част същото подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: