РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Айтос, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора М. Ст. С. Г.
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100769 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 132 СК.
Производството по делото е образувано по ИМ на А. Ш. Ч., ЕГН **********, чрез адв.
Г.К., съд.адрес: ***, против А. Е. Я., ЕГН **********, чрез адв. А.С., съд.адрес: ***.
Твърди, че детето А. (страдащо от заболяване на централната нервна система) е родено по
време на съвместното фактическо съжителство между страните. Поддържа, че през 2013 г.
родителите се разделили, като от този момент не поддържали контакти. Ищцата се грижела
за детето, а ответникът трайно не полагал грижи, не осъществявал лични контакти с детето и
не участвал в разходите, свързани с лечението на детето. Твърди, че ответникът не заплащал
определената от съда издръжка на детето. Ответникът напълно се дезинтересирал от него.
Заявява претенция за лишаване на ответника от род.права по отношение на детето.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран ОИМ. Оспорва иска като неоснователен.
Поддържа, че няма данни, които да сочат трайно неполагане на грижи и недаване на
издръжка от негова стрА.. Твърди, че заплаща издръжка на детето чрез ЧСИ. Твърди, че
опитвал да осъществи лични контакти с детето съобразно постановеното съд.решение, но
ищцата не го допускала, т.е. били налице обективни пречки да полага грижи за детето. Моли
за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски.
От събраните доказателства от фактическа стрА. се установява следното:
Детето А. е син на ищцата А.Ч. и ответника А.Я., като е безспорно, че родителите не
живеят заедно от 2013г.
С влязло в сила решение на АРС по гр.д. № 1056/19г. е дадено разрешение на детето А.
да напуска пределите на Р.България за неограничен брой пътувания до държавите от ЕС и
Р.Турция със съгласие на своята майка без за това да е нужно съгласието на бащата за срок
1
от 2020-2022г. вкл.
Със съд.спогодба по гр.д.№ 950/17г. на АРС ответникът се е задължил да заплаща на
детето издръжка в размер на 150 лв. месечно. Установява се,че бащата заплаща на детето
издръжка съобразно решението чрез ЧСИ - за периода м.11.2017г.- м.10.2021г. /л. 23-29 и
л.82 от делото/. С влязло в сила решение на АРС по гр.д. № 341/23г. ответникът е бил
осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 320 лв. месечно.
С вл. в сила решение на АРС по гр.д. № 268/18г. на ответника е бил определен РЛО с
детето при условия и съобразно посочения в решението начин.
Детето не бе изслушано по делото на осн. чл.15 ЗЗДет. предвид данните за
здравословното му състояние.
Представен е соц.доклад, съгласно който грижи за детето полага майката с помощта на
нейните родители, бащата не търсил детето и не осъществявал контакти с него. В случая
детето е диагностицирано с ‘‘детски аутизъм‘‘ с ЕР от 22.03.22г. на НЕЛК с определена 100
процента степен на увреждане, с чужда помощ. Същото посещава ***, където ползва
комплексна социална услуга, като е ученик във 2-ри клас при ***, обучавайки се с ресурсен
учител. Детето живее с майка си, а разходите за него се поемат основно от ищцата, която се
грижи за детето. Семейството обитава собствено жилище в ***, като се задоволяват
адекватно нуждите и потребностите на детето. А. не е единственото дете в семейството на
А.Ч. /част от което е и детето Б./. Ответникът е в активна трудоспособна възраст, като
данните са, че същият не работи в Р.България, а от повече от една година живее и работи в
чужбина.
От показанията на свид. Ч., преценени съгл. чл.172 ГПК, се установява, че
здравословното състояние на детето налагало лечение, вкл. в чужбина, обуславящо нужда от
значително разходване на парични средства, в което участвали майката и бабата и дядото на
детето по майчина линия. Изпращали пари на детето, докато същото било на лечение в
чужбина, като бащата създавал спънки същото да пътува извън границите на Р. България.
Дава показания, че бащата не помагал на детето финансово, не идвал да го види. От
показанията на свид.Г.ев се установява, че предвид здравословното състояние на детето е
налице нужда от ежемесечни разходи и посещения на различни мероприятия в стрА.та, а и в
чужбина с цел лечение, като свидетелят дава показания, че разходите за това се поемали от
майката и нейното семейство. От показанията на свид.Д. и А. се установява, че бащата не е
виждал детето си, за което се грижили майката и нейните родители, които според
свидетелите създавали пречки за осъществяване на РЛО с детето от ответника. Ответникът
искал да се види с детето, но не му било позволявано от майката и бабата по майчина линия,
работел в чужбина и се прибирал в България рядко.
При тези факти съдът намира от правна стрА. следното: Предявеният иск е
допустим, а по същество и основателен поради следното. Трайното неполагане на грижи за
детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи
противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на
родителските задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на
чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Грижата по смисъла на разпоредбата е съвкупност от действия на
родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето.
Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му
режим за лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето, към
нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие, и същевременно не дава
средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг. Недаването на издръжка без
основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на
задължението за материалното осигуряване на детето. В производството за лишаване от
родителски права съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в
т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато
2
не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на
стрА.та, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето
и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи дезинтересиране и пренебрегване
на родителските задължения /Р. № 406/27.12.2011г. по гр.д. № 1125/2010 на ВКС, ІV г.о. и Р.
№ 290/20.02.2020г. по гр.д. № 1119/2019 г., IV г.о/. Лишаването от родителски права
константно се възприема от съдилищата като крайна мярка за защита на децата, която
следва да се прилага при трайно пренебрегване на родителския дълг. Трайното неполагане
на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му
сочи противоправно поведение на родителя и всъщност представлява цялостно
неизпълнение на родителските задължения. След като задълженият родител работи, извън
всякакво съмнение той дължи финансови средства за отглеждането на детето си, като
задължението му произтича от качеството му на родител, дори и да не е използван
съдебният ред за определяне на конкретен размер на дължимата издръжка. Родителят дължи
грижа за отглеждането на детето си от момента на раждането му, а когато родителят е бил и
пълнолетен към датата на раждането и е бил трудоспособен, както и при липса на
установена друга обективна основателна причина, обуславяща невъзможност да се дава
издръжка, недаването на издръжка представлява неизпълнение на задължението за
осигуряване живота на детето. Полагането на грижи представлява комплекс от действия,
които родителят следва да осъществява по отношение на детето, като за всеки отделен
случай и конкретна ситуация видовете действия са различни. Съвкупността от стъпки от
стрА. на родителя с оглед осигуряването на правилно психофизическо развитие на детето в
никакъв случай не може да се сведе до обикновено виждане на детето. За да може да полага
грижи за детето, родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в
търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална
връзка, както и практически да покаже грижата си /Р. №162/12.03.2024г. по гр.д. 1041/23г.,
IV г.о./.
На първо място, по делото се установява, че бащата не е полагал грижи за детето и на
практика не е присъствал в живота му почти от самото му раждане насетне. Твърденията му,
че за общуването му с детето в продължение на години са създавани пречки от стрА. на
майката и нейното семейство, не са категорично доказани, макар че негова е
доказателствената тежест за установяване наличието на обективна основателна причина за
неполагане на грижи за детето. Свидетелите Д. и А. в показанията си не пресъздават преки
впечатления, че бащата е бил възпрепятстван от семейството на майката да се вижда с
детето си. Следва да се подчертае, че дори такива обстоятелства /макар и крайно
инцидентни на практика като честота на осъществяване от стрА. на бащата/ да са били
налице, те не могат да се характеризират като обективна основателна причина за трайно
пренебрегване на родителския дълг. При желание да участва в живота на детето отговорният
родител в подобна ситуация би се обърнал към компетентните органи, които да му окажат
необходимото съдействие за контакт с детето. Няма данни бащата да е предприел такова
поведение през годините, включително и след подаване на исковата молба срещу него
/независимо от определения му от почти 4 години РЛО с детето/. Не се установява по делото
след определянето на режим за лични контакти с детето ответникът да се е срещнал с него.
Следва да се отчете също, че не се установява бащата да е плащал издръжка за детето си
преди 2018 г. /с оглед сключената съд.спогодба за това по гр.д.№950/17г. на РС Айтос/. В
този смисъл ответникът е нямал принос до 2018г. в издръжката на детето, като изцяло
майката има материален принос към отглеждането му, което се явява нелеко предвид
здравословното състояние на детето. Нито обстоятелството, че детето винаги е живяло при
семейството на майката, нито размерът от 150 лева на плащА.та от бащата след 2018 г.
издръжка /и то чрез ЧСИ/, увеличена на 320 лева в хода на производството срещу него
/служебно известно на настоящия докладчик/, обосновават твърденията му за отговорно
родителско поведение спрямо детето. При установените обстоятелства се налага извод, че с
3
трайното си поведение бащата проявява пренебрегване на родителските задължения, поради
което е налице основание за лишаването му от родителски права, обуславящо извод, че
искът по чл. 132, ал. 1 СК следва да бъде уважен. С оглед основателността на предявения
иск следва да бъдат определени мерки за лични отношения между бащата и детето по см. на
чл. 134 СК, като определеният РЛО по гр.д.№268/18г. на РС Айтос /потвърдено с решение
по гр.д.№1420/19г. на ОС Бургас/ съдът намира за напълно подходящ и зА.пред, т.к. същият
отговаря на интересите на детето, неговия пол, възраст и здравословно състояние, а именно:
всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 до 13.00 часа, като първите десет
срещи следва да се проведат в присъствие на социален работник или психолог, а първите 20
срещи- и в присъствие на майката или бабата по майчина линия в дома на майката в ***,
***, като психолога се избере по взаимно съгласие на родителите, а ако такова съгласие не
се постигне ,психологът да се избере от социалния работник от ДСП –с. Руен, ангажиран със
случая,а разноските за психолога се поемат по равно от родителите на детето. Издръжката
на детето е присъдена в друго съдебно производство, поради което съставът не дължи
допълнително произнасяне. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА А. Е. Я., ЕГН **********, чрез адв. А.С., съд.адрес: ***, от родителски
права по отношение на детето А. А.ОВ Я., ЕГН **********, на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето А. А.ОВ Я., ЕГН **********, живущо
в ***, с бащата А. Е. Я., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10.00 до 13.00 часа, като първите десет срещи следва да се проведат в
присъствие на социален работник или психолог, а първите 20 срещи- и в присъствие на
майката или бабата по майчина линия в дома на майката в ***, ***, като психолога се
избере по взаимно съгласие на родителите, а ако такова съгласие не се постигне ,психологът
да се избере от социалния работник от ДСП –с. Руен, ангажиран със случая,а разноските за
психолога се поемат по равно от родителите на детето.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати за вписване в общината по
постоянния адрес на бащата А. Е. Я. и за сведение на Д„СП“ по настоящия адрес на детето
А. А.ОВ Я., на осн. чл. 136 СК..
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4