РЕШЕНИЕ
№ 2977
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110211550 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от П. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „В. М.“, бл... вх. ., ет..., ап.., срещу Електронен фиш Серия К
№ 2480054 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че жалбоподателят и съпругата му – собственици на лек
автомобил марка „В.“, модел „...“, с рег. № ..., не упражняват фактическа власт върху него от
месец юни 2016 г., когато същият е бил предаден на Р. З. Ц. с цел продажба, след което
последният се е укрил. Поради изложеното жалбоподателят моли за отмяна на процесния
ЕФ, тъй като автомобилът не е бил управляван от него.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – П. Л. М., редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв.
Т., с пълномощно по делото, който моли съда да уважи жалбата и да отмени ЕФ, тъй като
намира за установено по безспорен начин, че жалбоподателят не е упражнявал фактическа
власт върху автомобила към датата на извършване на нарушението.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – СДВР – редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.06.2016 г. жалбоподателят П.М. и съпругата му – М М., като собственици на
лек автомобил марка „В.“, модел „...“, с рег. № ..., упълномощили Р. З. Ц. да управлява
автомобила им и да го продаде. Тъй като няколко месеца по-късно автомобилът все още не е
1
бил продаден, на 22.12.2016 г. семейство М.и оттеглили пълномощното на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Междувременно Ц. се е укрил от тях с
процесния автомобил, поради което М.и сигнализирали неколкократно полицейските органи
с молби за установяване на Ц., автомобила и дерегистрацията му, но същите били оставяни
без уважение. За случая от СРП бил постановен и отказ за образуване на досъдебно
производство.
На 22.11.2018 г., в 21:55 часа, в гр. С., бул. „П. Я.“, срещу плувен център „М. Л.“, с
посока на движение от Т. к. към П..., с автоматизирано техническо средство – SINTRAFFIC
LYNX ERS 400 с фабричен № 003059047ВАЗ, вписано в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под №
4823, било заснето движение на лек автомобил марка „В.“, модел „...“, с рег. № .... със
скорост от 78 км/ч. – над предвидената обща забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение в
населено място максимална скорост от 50 км/ч. От справка за регистрация на автомобила се
установило, че същият е регистриран като собственост на П.М. и на М. М.
За нарушаване на забраната съобразно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за
превишаване стойностите на скоростта в км/ч. в населено място – от 50 км/ч., бил издаден
обжалваният електронен фиш, с който на жалбоподателя П.М. била наложена глоба в размер
на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Във фиша било вписано,
че установената скорост на движение на автомобила е 75 км/ч., а не заснетата скорост на
движение от 78 км/ч., след като бил отчетен толеранс като възможна грешка от ±3 км/ч.
Обжалваният електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 08.07.2021 г., като в
него било отразено, че същият е собственик на автомобила.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – пълномощно с
нотариална заверка на подписите от 27.06.2016 г., уведомление за оттегляне на пълномощно
от 21.11.2016 г., декларация за оттегляне на пълномощно от 22.12.2016 г., сигнал от П. и М.
М. до 03 РУ-СДВР от 14.07.2017 г., сигнал от П. и М. М. до 03 РУ-СДВР от 20.12.2017 г.,
молба за спиране на МПС от движение до ОПП-СДВР от 04.08.2020 г. с отговор, снимков
материал, справка за регистрация на моторно превозно средство, заповед № 8121з-931 от
30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, протокол за проверка № 81-С-ИСИ от
07.11.2018 г., копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване с приложение за
технически и метрологични характеристики, списък с фишове, разписка за връчване, копие
на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, докладни записки и др.
Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав. От тях се установи, че към датата на
извършване на нарушението лек автомобил марка „В.“, модел „...“, с рег. № .... не се е
ползвал от собствениците му П.М. и М. М., тъй като още през 27.06.2016 г. е бил предаден
на друго лице - Р. З. Ц., който в последствие се е укрил с автомобила. Допълнителен
цялостен анализ на доказателствените материали не се налага, доколкото установените
обстоятелства се формират въз основа именно на такъв анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител) и е насочена
срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт. От
административнонаказващия орган с Разпореждане от закрито заседание на състава
№ 3701/01.09.2021 г. изрично бе изискано да представи доказателства за момента на
подаване на същата (л. 27), което не бе сторено, а доколкото тежестта на доказване за
законосъобразността на воденото производство лежи именно върху органа, бездействието
му не следва да бъде тълкувано във вреда на жалбоподателя. В тази насока и с цел
гарантиране правото на защита на жалбоподателя съдът намира, че няма пречка да разгледа
обжалвания акт. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
2
По същество жалбата е основателна.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на
оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения – издаден е от
компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички
необходими реквизити. Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по
правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността и правилността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Нарушението е установено с техническо средство, проверено за техническа
изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно се вижда, че същото е годно
за техническа експлоатация, с изряден режим на работа.
Съдът намира, че правилно е бил отчетен толерансът за възможна грешка. Това ясно
се вижда от съдържанието на снимката, с която е заснета скорост от 78 км/ч., а водачът е
наказан за скорост от 75 км/ч.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от
страна на водача, който е управлявал процесния автомобил, тъй като същия се е движел на
22.11.2018 г. в населено място със скорост над максимално разрешената за движение в
населено място 50 км/ч., а именно със 75 км/ч. Според съда се явяват безспорно доказани
елементите от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно
средство, скорост на движение, но не и субектът на административната отговорност за
нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което Електронен фиш Серия К № 2480054, с
който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП следва да бъде отменен.
Субект на административната отговорност за нарушението по смисъла на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а „водач“ съгласно § 6, т. 25
от ДР на ЗДвП е лице, което управлява пътно превозно средство. Доколкото бе установено,
че процесният автомобил не се държи или ползва от собствениците му, а същият е бил отнет
още през 2016 година, т.е. повече от 2 години преди извършване на процесното нарушение,
съдът намери, че жалбоподателят няма как да е управлявал автомобила на посочените дата,
час и място и не следва да носи отговорност за така вмененото му нарушение.
На второ място, според нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се
връчва първо на собственика на автомобила. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. За да не носи административнонаказателна отговорност, след
като е получил ЕФ П.М. е следвало да подаде в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, за да може процесният
електронен фиш да се анулира, а на лицето, посочено в декларацията, да се издаде нов
електронен фиш за извършеното нарушение. В случая, обаче, жалбоподателят е бил в
обективна невъзможност да подаде такава декларация, тъй като към нея е следвало да
посочи кой е управлявал автомобила, което лице не е известно нито по делото, нито на М.
(пред съда бяха представени доказателства, че последно автомобилът е управляван от лице,
различно от Р.Ц.), както и да приложи копие на неговото СУМПС. Поради изложеното и
щом е бил в обективна невъзможност, жалбоподателят не следва да носи отговорност като
не е управлявал автомобила и като не е подал декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В допълнение, от така цитираната норма на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се изгражда извод,
че с електронен фиш за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
3
средство или система, както е в случая, следва да се ангажира най-напред
административната отговорност спрямо собственика на автомобила. От справката за
регистрация на МПС се установява, че собственик на процесния автомобил е както
жалбоподателят П.М., така и съпругата му – М М. Буди недоумения у съда как
административнонаказващият орган е преценил, че следва да бъде санкциониран именно
П.М., а не съпругата му, доколкото и двамата са собственици на автомобила. Следвало е в
конкретния случай да бъде изследван въпросът кой от двамата (евентуално) е управлявал
автомобила. В случая наказващият орган е допуснал нарушение и на процедурата по
издаване и връчване на електронния фиш, като същият е издаден на лице, което не е
единствен собственик, без да са приложени и представени доказателства, че е изследван
въпросът кой от двамата собственици е управлявал автомобила.
По изложените по-горе съображения съдът намери, че жалбата е основателна и
електронният фиш следва да се отмени, тъй като административнонаказващият орган
необосновано е приел, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение.
Страните не са направили искания за произнасяне по разноските, поради и което
съдът не следва да взима отношение по тях.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2480054 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на П. Л. М., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4