Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 09.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 632/2018
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК във връзка с чл.439 ГПК.
Ищецът И.Г.В. моли
съда да признае за установено, че не дължи на „Б.В.И.Г." АД сумите 333лв.,
изплатено застрахователно обезщетение на осн. чл.274, ал.2 и ал.1, т. 1 от КЗ, 51.05лв. лихва за забава от
22.03.2011г. до 16.09.2012г., законна лихва върху главницата от 17.09.2012г. до
изплащане на вземането, 150.50лв. разноски по делото, поради това, че е изтекла пет годишна
погасителна давност и е отпаднало основанието за образуване на изпълнително
дело №20188650400018 по описа на Ч.М.Д. с рег. № 865. Претендира разноските по
настоящото дело за държавни такси и адвокатски хонорар.
Твърди, че ответникът е правоприемник на ЗК „Б.и."
АД - заличено дружество, с ЕИК *******. Заличения търговец ЗК „Б.и." АД го
осъдил по ч. гр.д.№2280/2012г. по описа на
РС - Казанлък да му заплати сумата от 333 лв., представляващи изплатено
от него застрахователно обезщетение на осн. чл.274, ал.2 и ал.1, т. 1 от КЗ, 51.05лв. лихва за забава от
22.03.2011 г. до 16.09.2012 г., законната лихва върху главницата от
17.09.2012г. до изплащане на вземането, както и 150.50 лв. разноски по делото.
ЗК „Б.и." АД се снабдил за тези си вземания с Изпълнителен лист от
16.10.2012 г. Междувременно след снабдяването си с изпълнителен лист ЗК „Б.и."
АД на 13.11.2012 г. се вляло в „Б.В.И.Г." АД, с ЕИК *******и престанало да
съществува. В началото на 2018 г. ответникът „Б.В.И.Г." АД образувало
срещу него изпълнително дело №20188650400018 по описа на Ч.М.Д. *** действие ОС
- Стара Загора за събиране на вземането си по горепосочения изпълнителен лист.
Така от Задължение в размер на 534.55 лв. ЧСИ го поканил да плати сумата от
2848.27лв., включваща неоснователно завишени такси и лихви. Твърди, че от
издаването на изпълнителния лист до образуването на изпълнителното дело за
събиране на вземането са изтекли срокове по дълги от 5 години, поради което е
налице основание за прилагането на погасителна давност за вземането на взискателя
по изпълнителното дело. Като се позовава на последиците от настъпването на погасителната
давност заявява, че не дължи претендираните по изпълнителното дело суми.
Ответникът З. „Б.В.И.Г." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, оспорва като неоснователни твърденията на
ищеца, че в периода от 16.10.2012 година (датата на издаване на ИЛ по ч.гр.д. №
2280/2012 година по описа на РС - Казанлък) до 05.01.2018 година (датата на
образуване на изп.д. № 18/18 година по описа на Ч.М.Д. кредиторът ЗК „Б.и."
АД не е предприемало действия за събиране на вземането по описания ИЛ. Твърди,
че такива не само са били предприети, но и ищецът е бил надлежно уведомен за
тях. След снабдяването с ИЛ, З. „Б.В.И.Г." АД, в качеството си на
универсален правоприемник на ЗК „Б.и." АД е образувало изп.д. № 270/2014
година по описа на Ч.И.С. По посоченото изпълнително дело е било извършено
проучване на имущественото състояние на ищеца, в качеството му на длъжник и
предприети принудителни изпълнителни действия, последното от които през 2015
година.
Ищецът е бил надлежно уведомен за образуваното против
него изп.д. № 270/2014 година от Ч.И.С. чрез покана за доброволно изпълнение,
която е получил лично.
Оспорва твърденията на ищеца, че с образуването на
изп.д. № 18/18 година при Ч.М.Д. Задължението му по Изпълнителния лист към З. „Б.В.И.Г."
АД неоснователно е завишено от 534,55 лева на 2848,27 лева. Твърди, че размерът
на задължението на ищецът е в посочения размер, с оглед присъединените му
публични Задължения в размер на 1648,56 лева. Твърди, че и по образуваното при Ч.И.С.
изп.д. № 270/2014 година, са били присъединени публични задължения на ищеца в
размер на 2439,70 лева.
Заявява, че предявеният иск е неоснователен. Вземането
на З. „Б.В.И.Г." АД, в качеството му на универсален правоприемник на ЗК „Б.и."
АД по издадения на 16.10.2012 година, по ч.гр.д. № 2280/2012 година на
РС-Казанлък, Изпълнителен лист не е погасено по давност, тъй като коментираният
Изпълнителен лист е издаден по ч.гр.д. № 2280/2012 година по описа на РС -
Казанлък, въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1572/18.09.2012
година, която е била надлежно връчена на И.Г.В. и доколкото, същият не е
възразил против З.ължението в законовия срок, на 16.10.2012 година е бил
издаден Изпълнителен лист. С издаването на последния, давността за събиране на
вземането предмет на Изпълнителния лист е била прекъсната и е започнала да тече
нова 5-годишна такава, която е изтекла на 16.10.2017 година. На основание
Изпълнителния лист е образувано изп.д. № 270/2014 година по описа на Ч.И.С. с
рег. № 870. По изпълнителното дело са били предприети принудителни изпълнителни
действия за събиране на вземането, последното от които през 2015 година, с
което отново е била прекъсната 5-годишната давност и е започнала да тече нова
такава, чийто краен срок е 2020 година. В този смисъл вземането на З. „Б.В.И.Г." АД по
Изпълнителния лист не е било погасено нито към датата на образуване на изп.д. №
18/18 година на Ч.М.Д. нито към настоящия момент. Моли съда да отхвърли като неоснователен
иска по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК за признаване на установено, че И.Г.В.,
ЕГН ********** не дължи на ЗАД „Б. В.И.Г." АД, ЕИК *******сумите по
Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2280/2012 година по описа на РС -
Казанлък.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 17.09.2012 год. от ЗК“Б.и.“АД
заявление е издадена Заповед №1572/18.09.2012 год. за изпълнение на парично
задължение, с която РС-Казанлък е разпоредил И.Г.В., с ЕГН-********** *** да
заплати на кредитора ЗК“Б.и.” АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление ***, ж.к.****, представлявано от Р. И. Я. и К. М., сумите: 333 лв.( триста тридесет и три лева и 00 ст.)
изплатено застрахователно обезщетение на основание чл.274 ал.2 и чл.274 ал.1
т.1 от КЗ, 51.05 лв. лихва за забава от 22.03.2011 г. до 16.09.2012 г. и
законна лихва върху главницата от 17.09.2012 г. до изплащане на вземането, както и 150.50 лв.
разноски по делото.
Заповед №1572/18.09.2012 год. е връчена лично на И.Г.В.
на 21.09.2012 год. Срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в
сила на 04.10.2012 год. Въз основа на влязлата в сила заповед на 16.10.2012
год. е издаден изпълнителен лист.
Безспорно в отношенията между страните е, че ЗАД „Б.В.И.Г."
АД е универсален правоприемник на ЗК „Б.и." АД.
В качеството си на правоприемник на ЗК „Б.и." АД,
на 02.06.2014 год. ЗАД „Б.В.И.Г."
АД е подало молба за образуване на
изпълнително дело против И.Г.В. въз основа на издаденият по ч.гр.д. № 2280/2012
год. по описа на РС-Казанлък изпълнителен лист от 16.10.2012 год. Въз основа на
молбата е образувано образувало изпълнително дело № 20148700400270 година по
описа на Ч.И.С. с рег. № 870.
На И.Г.В. – лично, на 19.06.2014 год. е връчена от ЧСИ чрез кмета на с. А.,
представената по делото покана за доброволно изпълнение /л.70/ с препис от
подлежащия на принудително изпълнение акт. Извършвани са действия по събиране
на информация за наличие на публични задължения на длъжника, наличие на
имущество и банкови сметки и др. на същия, но не са извършвани изпълнителни
действия. На 02.05.2016 год. поради това, че не са извършвани принудителни
действия за период по-дълъг от две години и на осн. т.10 от ТР № 2/26.06.2015
год. на ОСГТК на ВКС производството по изпълнително дело № 20148700400270 е
прекратено. Съобщението за извършеното прекратяване на принудителното
производство е връчено на И.Г.В. лично на 10.05.2017 год. /л.83/ чрез гл.
специалист в кметство с. А. А. В..
На 05.01.2018
год. ЗАД „Б.В.И.Г." АД е подало
молба за образуване на изпълнително дело против И.Г.В. въз основа на издаденият
по ч.гр.д. № 2280/2012 год. по описа на РС-Казанлък изпълнителен лист от
16.10.2012 год. Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № 20188650400018
година по описа на Ч.М.Д. с рег. № 865.
Исковата молба
е подадена на 12.03.2018 год.
От така
приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Вярно е, че на осн. чл.110 ЗЗС с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок както и че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.
На осн.
чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, т.е. от влизане в сила на акта, с който е установено – от 05.10.2012
год.
Давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
В т.10 на ТР 2/2013 от 26 юни 2015 год. по т.д. №
2/2013 год. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г.
на
Пленума
на Върховния съд и е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Събирането на информация за имуществото и задълженията на длъжника не съставлява изпълнителен способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък
от дълга, извършването на разпределение.
На осн. чл.117 ЗЗД от прекъсването на давността почва
да тече нова давност.
Не се установи по делото предприемането срещу ищеца на
изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. С образуването на 02.06.2014 год. на изпълнително дело, с
връчването на 19.06.2014 год. на ищеца на покана за доброволно изпълнение,
с проучването на имущественото състояние
на ищеца-длъжник, извършването на справки, набавянето на документи и книжа с
връчването на съобщението за прекратяване на образуваното изпълнително дело №
20148700400270 по описа на ЧСИ С.
давността не е прекъсната.
От 05.10.2012
год. когато вземането е станало
изискуемо, поради влизане в сила на акта, с който е установено до образуването на 05.01.2018 год. на
изпълнително дело № 20188650400018 година по описа на Ч.М.Д. с рег. № 865 са
изтекли повече от 5 години.
Вземането на ответника към ищеца е погасено по
давност.
Страните не представят списък на разноските.
Разноските на ищеца по делото възлизат на 400лв. за
възнаграждение за адвокат и 250лв. – за държавни такси.
Ответникът е представляван от Адвокатско дружество „И.
и Т.“ с общо пълномощно /л.21/, документ за направени по делото разноски не се
представя.
Ответникът, на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да заплати
на ищеца направените от него разноски в размер на 650лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗВАНА за установено, че И.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на ЗАД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. Ч. и К.Р.,
чрез пълномощника си Адвокатско дружество „И. и Т.“ със съдебен адрес:*** следните
суми по Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2280/2012 година по описа на РС
– Казанлък: 333лв., изплатено застрахователно обезщетение на осн. чл.274, ал.2
и ал.1, т. 1 от КЗ, 51.05лв. лихва за
забава от 22.03.2011г. до 16.09.2012г., законна лихва върху главницата от
17.09.2012г. до изплащане на вземането, 150.50лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н. Ч. и К. Р., чрез пълномощника си
Адвокатско дружество „И. и Т.“ със съдебен адрес:*** да заплати на И.Г.В., ЕГН ********** сумата 650лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: