РЕШЕНИЕ
№ 168
Търговище, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Търговище - III състав, в съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
СТОЯН КОЛЕВ |
При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа
докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20237250700248 / 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
Образувано е по
жалба на Ш.А.М., ЕГН:**********, адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-0906-000226/01.11.2023 г. по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на Началник група към ОДМВР - Ловеч, сектор
Пътна полиция Ловеч, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1,
буква „б“ от Закона за движението по пътищата приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се
твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят оспорва
констатациите на актосъставителя, че е бил водач на МПС в посочения в АУАН
момент, като твърди, че водач на автомобила е бил друг. По тези съображения
моли за отмяна на опорената ЗПАМ.
Ответникът в
производството, Началник група към ОДМВР - Ловеч, в придружаващото преписката
писмо твърди, че действително е налице неяснота относно обстоятелството дали
жалбоподателят или другото съпричастно към ПТП с пострадали лице – Н.А. е
управлявал автомобила в него момент. Сочи, че към момента на отговора не е
безспорно установено кой е управлявал автомобила и има образувано ДП № 140/2023
г. по описа на РУ Угърчин.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 АПК от лице с правен интерес –
адресат на оспорения индивидуален административен акт и пред компетентния да я
разгледа съд, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
мотивите на обжалваната заповед, при на 01.11.2023 г. около 05:30 часа в община
УГЪРЧИН на път ПЪРВИ КЛАС № 4 като водач на МПС - ФОЛКСВАГЕН ЛТ 35 с per. № ......
, Държава БЪЛГАРИЯ
При
обстоятелства: Обп. Ловеч, ПП 1-4, км. 36+300 в землището на с. Микре с посока
на движение от гр. София към гр. Варна, жалбоподателят М. управлява лек
автомобил Фолксваген ЛТ 35 с регистрационен номер ...... собственост на С.М.М.
ЕГН-********** с прикачено към него ремарке Едуард П4 с регистрационен номер ........
собственост на К.И.А., след употреба на наркотични вещества или техните
аналози, установено с техническо средство ДръгТест 5000 с фабричен номер ARJM -
0035. Проба номер 120, отчете положителен резултат на Бензодиазепини в 09:49ч.
Издаден талон за медицинско изследване с номер 105761 и 8бр. холограмни стикери
за сигурност и валидност на пробата с номер А062197.
В
административната преписка са представени съставен акт за установяване на
административно нарушение № GA975141 /01.11.2023г, в който са отразени горните
констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1, пр. 2 ЗДвП. Представен е талон за изследване, връчен на М. в 10,10 ч на
същата дата, без данни за извършено изследване.
С оглед
установяване компетентности на административния орган наложил мярката, по
преписката са представени заповед № 295з-31/07.01.2022г. и заповед №
8121з-1632/02.12,2021г. удостоверяващи компетентност на органите извършили
проверката.
При така
установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл.
168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда
намира следното:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – Началник група към ОДМВР - Ловеч,
действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП,
извършено на територията, обслужвана от ОД на МВР - Ловеч.
Заповедта е
издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 ПК, и съдържа мотиви в
съответствие с изискването на 172, ал. 1 ЗДвП.
При служебната
проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в
производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.
Правното
основание за наложената принудителна мярка е чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП,
според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съдът приема за
надлежно установено при проведената проверка, че при проверката спрямо М. е
констатирана употреба на наркотични вещества – бензодиазепини, констатирана с
Дрегер Drug Test 5000 – техническо средство, работещо с тест касети, а и този
факт на практика не се оспорва от жалбоподателя. Тезата на жалбоподателя, е че
друг е управлявал автомобила. Същата обаче е недоказана. Действително по делото
няма спор, че по случая е налице неяснота относно самоличността на лицето, което
е управлявало автомобила, като подозренията са между жалбоподателя М. и трето
лице - Н.А.. Доказателства които да установяват по безспорен и безсъмнен за
съда начин, че не жалбоподателят, а именно конкретно друго лице е управлявало
автомобила в него момент не бяха ангажирани или представени по делото. В тежест
на жалбоподателя е да установи обстоятелството, че именно друго лице е било
водач на ППС в конкретния момент. Това е така, защото процесната ЗППАМ е
издадена въз основа на съставен АУАН. При наличието на АУАН, чиято презумтивна
доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП не е оборена,
административнонаказващият орган действа при условията на обвързана
компетентност и няма право на самостоятелна преценка. Освен това принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДВП се прилагат под
прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на адресата,
който въпрос засяга както обстоятелствата свързани с авторството на нарушението
(кой е управлявал МПС) така и тези дали това е осъществено след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Предвид това,
изводът на административния орган, че в момента на проверката М. е съпричастен
към управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози е обоснован и в съответствие с установените факти.
Доколкото при тези обстоятелства чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП изрично
предписва налагане на ПАМ, обжалваната заповед е издадена при правилно
прилагане на материалния закон.
Не се
констатират обстоятелства, от които да следва извод за несъответствие на
наложената мярка с целта на закона. Целите, които си поставя чл. 171 ЗДвП, са
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения. Мярката, препятстваща управлението на автомобил от
страна на лице, употребило наркотични вещества, напълно отговаря на тези цели.
Оспорената
заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с
който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането
на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на
административно-наказателна юрисдикция (НП). Всеки от тях обаче има различно
предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната
правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение на водача и изпълнение на превенцията, ПАМ се прилага под
прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача. В
този смисъл Решение № 7893 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г.,
VII Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че обжалваната заповед не страда от пороците,
посочени в жалбата, и приложената принудителна административна мярка следва да
бъде потвърдена.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
Административен съд - Търговище
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.А.М.,
ЕГН:**********, адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0906-000226/01.11.2023 г. на Началник група към
ОДМВР - Ловеч, сектор Пътна полиция Ловеч, с която спрямо жалбоподателя на
основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движението по пътищата е
приложена принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Решението е
окончателно.
|
Съдия: |