РЕШЕНИЕ
№ 2205
гр. Бургас, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120104556 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявените от И. С. М. против ОД на МВР –
Бургас и изменени в открито съдебно заседание искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 489,53 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 59,49 часа
извънреден труд, положен от ищеца през периода ***** г. - ***** г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 116,61 лв.,
представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима от
изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния
период е полагал труд като „********“ към *************, при 12-часови работни смени,
предварително определени с график за всеки месец, отчитани на тримесечие. Твърди също
така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към
дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 59,49 часа (след направеното изменение
на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в
размер на 489,53 лв. (след направеното изменение в размера на иска), което не му е
заплатено от ответника. Процесуалният представител на ищеца поддържа иска в съдебно
заседание, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, а акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите
са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се
1
оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност,
както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени по график. Твърди се обаче, че
положеният труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-
36/ 07.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, в които липсва текст, който да урежда
увеличение на часовете нощен труд по определен коефициент, като на основание заповеди
на министъра за всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч. и 06,00
ч. на ********* до 01.02.2020 г. е било заплащано допълнително възнаграждение в размер
на 0,25 лв., а след тази дата – 1,00 лв. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника
да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника,
който поддържа отговора. Ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е работил като „*****“ към *********. Не се
спори също така, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и
през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното
време.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, през периода ***** г. – **** г. ищецът е отработил 52 нощни смени, като е
положил общо 416 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на
475,49 часа дневен труд, като разликата между преизчисления и реално положения труд е
59,49 часа, за които се дължи възнаграждение за извънреден труд в размер на 489,53 лв.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и безпристрастно, като
страните не са го оспорили, поради което следва да бъде кредитирано.
По делото са представени от страна на ответника писмени доказателства – месечни
графици и платежни бележки, които са използвани от вещото лице при изготвяне на
заключението, поради което съдът не следва да ги обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и
допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в
ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение
за извънреден труд.
До 10.07.2020 г. (преди изменението й с ДВ, бр. 60 от 2020 г.) разпоредбата на чл.
187, ал. 1 от ЗМВР е предвиждала, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна
седмица, а ал. 3 е предвиждала, че работното време на ********* се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен
2
период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., през което време работните часове не е следвало да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 на същия член до 10.07.2020 г. е било предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време - до 280 часа
годишно, е следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е било предвидено, че извънредният труд
не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията й до 10.07.2020 г.), редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на ********* извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за ********** се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да
полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче не е предвидено,
че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се
преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в наредбите от
29.07.2016 г. и от 07.01.2020 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд
от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд
при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-
неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Горният извод на съда не се променя и от постановеното Решение на СЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит,
съгласно което чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня, тъй като до 10.07.2020 г. (включително през процесния период) в националното
ни законодателство не е съществувала норма, която да определя каква е нормалната
продължителност на работното време на полагания от държавните служители в системата на
МВР нощен труд. В горното решение също така е прието, че във всички случаи в
националното законодателство следва да има предвидени други мерки за защита на тези
работници под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд, а в нашето законодателство такива мерки не са предвидени (посочените в становището
на ответника компенсаторни механизми не представляват мерки, конкретно компенсиращи
тежестта на полагания от служителите в МВР нощен труд), поради което се налага
извършване на процесното преизчисляване на полагания от служителите в МВР нощен труд
с горепосочения коефициент и заплащането на възнаграждение за получената разлика.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
3
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8
часа към 7 часа).
В случая от заключението на назначената по делото експертиза се установи, че при
преизчисляване на положения от ищеца през процесния период нощен труд с коефициент
1,143 се получава разлика от 59,49 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение
в размер на 489,53 лв. По делото липсват твърдения и доказателства това допълнително
възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, което налага извода за
основателност на предявения иск за главницата.
Предвид забавата в плащането на дължимото допълнително възнаграждение за
съответните тримесечни отчетни периоди, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца
и обезщетение за забавено плащане, считано от датите на изпадане в забава до
предявяването на исковата молба, което е в общ размер от 116,61 лв., съгласно
заключението на вещото лице, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен
изцяло.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на извършено от ответника доброволно
плащане на дължимото допълнително трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да
бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода
от ****** г. до окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 360 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
БРС дължимата държавна такса за разглеждането на исковете в общ размер от 100 лв., както
и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице - 140 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр.
Б*****, ул. *******, да заплати на И. С. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Б****, ул.
„******, сумата от 489,53 лв. (четиристотин осемдесет и девет лв. и петдесет и три ст.),
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 59,49 часа извънреден труд,
представляващи разликата между реално положения от ищеца нощен труд през периода
***** г. - ***** г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 116,61 лв. (сто и
шестнадесет лв. и шестдесет и една ст.), представляваща сборна лихва за забава върху
отделните вземания, дължима за периода ****** г. – ******** г., ведно със законната лихва
върху главницата от 489,53 лв., считано от ******** г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 360,00 лв. (триста и шестдесет лв.), представляваща направените от ищеца
разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр.
Б****, ул. *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Бургас държавна такса в размер на 100,00 лв. (сто лв.), както и разноски в размер на 140,00
лв. (сто и четиридесет лв.) - платено възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от обявяването му на 12.10.2022 г.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5