Р Е
Ш Е Н
И Е № 260256
гр.Пещера,22.ХІІ.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд,гражданска
колегия ,в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар: Евелина Генинска
като разгледа докладваното от районния съдия Гатев
гражданско дело №1140
по описа на Съда за 2019г.,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Бориславов Бончев, е депозирал срещу ответника Д.Л.А.
, ЕГН ********** *** искова молба с правно
основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че на 01.02.2018 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №2675893/04.11.2016
г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания" АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
Твърди ищецът, че „Изи Асет
Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Твърди, че по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2675893 от 02.02.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи ,с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника.
Видно от известието за доставяне,
писмото е получено лично от ответника на 08.02.2018 г.
Твърди ищецът, че към настоящата
искова молба представя и копие от уведомлението за извършената цесия от страна
на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2675893 от 02.02.2018 г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания.
Твърди ищецът, че на 04.11.2016 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Д.Л.А. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 2675893, с подписването на който Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемателя парична сума в размер на 1500 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит
на Кредитополучателя, се уреждат от Договора за заем. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1799,28 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 299,28 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 30.10.2017 г. на 12
равни месечни погасителни вноски, в размер на 149,94 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска е 04.12,2016 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 30.10.2017 г.
С подписването на Договора за
заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен.
На основание чл. 16, ал. 2 от
сключения Договор за паричен заем, Заемателят е заявил, че е запознат и се е
съгласил с Тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, актуална към
датата на сключване на договора, съгласно която, в случай че Заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лв.
Твърди още ищецът, че съгласно
чл.4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване
на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му
по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за
размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да
е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем.
Предвид обстоятелството, че
Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното чл. 4, ал. 2 от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1345,92 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер
на 112,16 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в размер на 262,10 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 4.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 114,54 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Твърди ищецът, че длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 1219,96 лв„ с която са погасени както следва:
неустойка за неизпълнение: 560,80 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна
лихва: 170,44 лв., главница: 443,72 лв.Срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 30.10.2017 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.В тази връзка за "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията
ни за сумите от главница 1056,28 лв., договорна лихва 128,84 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 785,12
лв., обезщетение за забава в размер на 114,54 лв. или обща сума в размер на
2084,78 лв., и по образуваното ч. гр. д. 1165/2018 г., 1 състав по описа на
Районен съд - Пещера е издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния
ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Молбата е Съдът да признае за
установено по отношение на ответника Д.Л.А., че същият дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми:
1056,28 лв. (хиляда петдесет и шест лева и 28
стотинки), представляващи главница по договор за паричен заем;
128,84 лв. (сто двадесет и осем лева и 84 стотинки) - представляваща договорна лихва
от 03.04.2017 г. до 30.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска).
785,12
лв. (седемстотин осемдесет и пет лева и 12 стотинки) - представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 3.05.2017 г. до
30.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);
114,54 лв. (сто и четиринадесет лева и 54 стотинки) - представляващи обезщетение за
забава за периода от 4.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда,както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входираие на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.Ищецът сочи доказателства
и претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от адв. Р. К., особен
пердставител, която счита предявения иск за частично основателен.
Пещерският районен съд, след като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от приложеното по ч.гр.д.№1165/2018г.
на Районен съд Пещера, срещу ответника Д.А. е
издадена в полза на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, Заповед №415/31.08.2018г., с която е разпоредено длъжникът А.
да заплати на кредитора главница в размер на 1056,28 лв, сумата от 128,84 лв. -
представляваща договорна лихва от 03.04.2017 г. до 30.10.2017 г., сумата от 785,12 лв.
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 03.05.2017
г. до 30.10.2017 г. , сумата от 114,54
лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 04.04.2017
г. до 30.08.2018г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на входираие на заявлението 31.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 241.70 лева разноски по делото, в т.ч. 41.70 лева за
внесена ДТ и 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича
от задължение по Договор за паричен заем от 04.11.2016г.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47 ал. V ГПК, поради което Съдът е дал указания на
заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията
на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415 ал. ІV
ГПК, поради което е допустим.
Видно от приетият по делото Договор за паричен
заем № 2675893/ 04.11.2016 г. / Договора/ , същият е сключен между между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и Д.А.. Между страните по този договор е възникнало
валидно правоотношение, по силата на което заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 1500 лв. срещу насрещното
задължение на заемателя да върне сумата 1799.28 лв., на 12 седмични вноски по 149.94лв., до 30.10.2017г.
Съобразно чл.3 от Договора, сумата от 1000лв. е
получена от заемателя.
Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 35.00 % и годишен процент на
разходите на заема от 41,
87%. Към договора не е приложен погасителен план , но в чл.2 т.5 фигурират падежите на 12бр. седмични погасителни
вноски.
С чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
визираното обезпечение на задълженията
му по договора.В чл. 4, ал. 2 от договора е установена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, в размер на
1345.92 лева, която да бъде заплащана с
погасителните вноски, като всяка вноска по неустойката е в размер на 112.16
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. В чл.8 от Договора е уговорено,че при забава в плащането на някоя погасителна вноска,
заемателят здължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки
ден забава.
С разпоредбата на чл.16ал.ІІ от Договора заемателят заявява,
че е запознат с Тарифата за таксите на
„Изи Асет мениджмънт“ АД, акуална към датата на сключване на Договора.
От представения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и извадка от Приложение №1 , сключен между
"Изи Асет
мениджмънт" АД и "Агенция
за събиране на вземания" ООД
е видно, че заемодателят „"Изи Асет мениджмънт" АД е
прехвърлил вземането си срещу ответника Д.А. , поради което ищецът се явява активно
легитимиран да предяви настоящия иск. При това цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми
всички длъжници за извършената цесия.За сключения договор за цесия е отправено
уведомително писмо до длъжника
от ищеца, в качеството му на упълномощено от заемодателя лице, което се е връчено лично на заемателя Д.А.
на 08.02.2018г., видно от приетото копие на известие за доставяне.
Приетата по делото съдебно –
икономическа експертиза на в.л. Ц.К., която Съдът кредитира като комптентно
изготвена и неоспорена от страните, дава следното заключение:
Остатъкът на задължението по процесния
Договор за паричен заем е 1970.23 лв., от които главница в размер на
1056.28лв., , лихва в размер на 128.83лв., неустойка в размер на 785.12лв., лихва за забава в
размер на 123.58лв. Заемателят А. е платил общо сумата от 1219.96лв. –
погасителни вноски от 1174.96лв. и 45лв. разходи за събиране на вземането.
От правна страна
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. І ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92 ал. І ЗЗД .
Съдът намира , въпреки липсата на доводи в тази
посока, че ответникът е уведомен надлежно за извършената цесия , както с връчването на
исковата молба, така и с цитираното по-горе уведомително писмо.
По отношение на породеното
между страните облигационно
отношение намират приложение разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
В този аспект Съдът констатира, че договорът за
заем е частично недействителен – досежно клаузата на чл. 4ал.ІІ от Договора, с която е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение по реда и в срока по чл.4ал.І от
Договора.
В този смисъл трайна е
практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че Съдът винаги извършва проверка
на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основания,
ако се касае за нарушение на добрите нрави, за нарушение на императивни правни
норми, както и при противоречие на норми, установени в обществен интерес,
каквито са тези, установени в защита правата на потребителите в качеството им
на икономически по-слабата страна в това облигационно правоотношение.
С клаузата на чл. 4 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер
на сумата от 1345.92лв.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Следва да се посочи, че освен
типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и
санкционен характер. В настоящият случай неустойката е
уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за осигуряване на обезпечаване на
главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, доближаващ размера на главницата, Съдът намира за установено в
разрез с добрите нрави.По
този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора,
извън установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен с
законоустановените изисквания за действителността му.
По изложените съображения
неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26 ал. 1 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.
На второ
място, според чл. 11 ал. І т. 11 в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. От съдържащия се в
чл.2 т.1 – 5 от Договора погасителен план
не
става ясно каква част от погасителната вноска се отнася за погасяване на
главница по кредита, какъв е остатъкът от главницата, нито каква част от
договорената лихва между страните се погасява. Поради нарушение на циптираната разпоредба,
договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК.
На трето място, Съдът счита за нищожна
клаузата
на така договорената възнаградителната
лихва от 35% / договорната лихва/ по процесния Договор за паричен заем,която противоречи на добрите нрави и поради това е
нищожна.
Законът не регламентира
максимум на възнаграждението / възнаградителна лихва/, но този максимум се налага от добрите
нрави, а критерий е
законната лихва, чиито размери съгласно чл. 86 ал. ІІ от ЗЗД се определят от МС.
С Постановление № 426 от
18.12.2014 г. МС е определил годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
В настоящият случай, договорът е сключен на 04.11 .2016г , като към този момнт ОЛП,
определен от БНБ е 0%.Увеличен с 10 пункта,означава, че ГЛП е 10%, а трикратният размер е 30%.
Съдебната практика трайно приема, че, когато е уговорена възнаградителна
лихва, надвишаваща три пъти размера на законната лихва, т.е. над 30. 00 % към момента на сключване на договора на , налице неравноправие, съответно неоснователно
обогатяване, при
необезпечени заеми, а при обезпечени – двукратния размер.
В настоящият случай, че уговорената между
страните възнаградителната лихва от 35 % надвишава максимално
допустимият в практиката на Съда трикратен размер, при необезпечени договори за
потребителски кредит. Тази клауза се явява противоречаща на добрите нрави, поради което е нищожна и не обвързва кредитополучателя .
Съдът намира, че така
установената нищожност на клаузата от процесния договор за
потребителски кредит относно процента на възнаградителната лихва не би могла да
се замести по право от повелителни норми на закона,както и договорът не би
могъл да бъде сключен без тази недействителна
част, по смисъла на чл.26ал.ІV ЗЗД.
Ето защо, съобразно чл.23 ЗПК, потребителят дължи
само чистата стойност на кредита.Според заключението на вещото лице,
ответниксът А. е заплатил общо суми в размер на 1219.96лв. Предвид настъпилият
падеж на кредита, тази сума следва да се приспадне от чистата стойност на
кредита от 1500лв. , при което дължимата сума от ответника е в размер на
280.04лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете.
Ищецът е заплатил държавна такса общо в размер на 200лв. в заповедното и исково производство, присъдено е 200лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, извършил е разход от 300лв. възнаграждение за вещо лице и е внесъл
376лв. възнаграждение за особен представител.
Ищецът претендира на основание чл. 78 ал. 8 ГПК във НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Съдът намира, че при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 250 лева. Така общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото и
заповедно възлиза на 1326лв.
Съобразно уважената част от иска,за сумата от 280.04
лв. , представляваща 13.43 % от от
цялата претенция 2084.78лв. , на ищеца следва да се присъдят разноски от 280лв.
Водим от горното Пещерският районен съд
Р
Е Ш И :
Признава за установено, че Д.Л.А.
, ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев
" № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.
Бориславов Бончев сумата от 280.04/ двеста и осемдесет лева и 4 стотинки/ лв.
Отхвъря като неоснователен иска на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Бориславов Бончев,, да се приеме за
установено, че Д.Л.А. ,
ЕГН ********** ***, дължи на Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Бориславов Бончев, следните суми:
Сумата от 776.24лв., ,
представляваща разликата от 280.04/
двеста и осемдесет лева и 4 стотинки/ лв. до 1056,28 лв. (хиляда петдесет и
шест лева и 28 стотинки), представляваща главница по договор за паричен заем.
Сумата от 128,84 лв. (сто двадесет и осем лева и 84 стотинки) -
представляваща договорна лихва от 03.04.2017 г. до 30.10.2017 г.
Сумата от 785,12 лв. (седемстотин осемдесет и пет лева и 12 стотинки) - представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 3.05.2017 г. до
30.10.2017 г.
Сумата от 114,54 лв. (сто и четиринадесет лева и 54 стотинки) - представляващи обезщетение за
забава,както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входираие на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
Осъжда Д.Л.А.
, ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев
" № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.
Бориславов Бончев сумата 280лв / двеста
и осемдесет лева/ разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: