П Р О Т О К О Л
гр. КЮСТЕНДИЛ, 21.01.2020 г.
Кюстендилският административен
съд в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
с участието на секретар: И. С.
и в присъствието на прокурора: Йордан Георгиев
постави за разглеждане: АдмД № 512/2019 г.
докладвано от: съдия ДЕМИРЕВСКИ
На именното повикване в
13.31 часа се явиха:
ИЩЦАТА, редовно призована, чрез адв. Ю.,
не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че с вх. № 25 от 06.01.2020 г.
е постъпила молба от адв. Ю., процесуален представител на ищцата, в която се
прави възражение за местна неподсъдност на делото, с приложени определения на
Върховен административен съд.
ОТВЕТНИКЪТ, редовно призован, представлява
се от ст. юк. Ивелина Личева с пълномощно, представено в днешно съдебно
заседание.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА –
КЮСТЕНДИЛ се
явява прокурор Георгиев.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА: Делото е образувано в
Административен съд – Кюстендил, след като с Определение №8045 от 21.10.2019
г., постановено по адм. дело №11204/2019 г. АССГ е прекратил производството на
основание чл. 135 ал. 2 ат АПК и го е изпратил по подсъдност на КнАдмС.
Образувано е по предявена исковата молба от Д.В.Б. ***, чрез пълномощника й
адв. С.С.-Ю. от САК срещу Национална агенция по приходите гр. София.
Предявеният иск е в размер на 1000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на служители на агенцията, състоящо се в
неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защита
сигурността на данните и нарушения на чл. 24 и чл. 32 GDPR /General
Data Protection Regulation/-(Общ регламент относно защитата на данните) и чл.
59 ал. 1 от Закона за защита на личните данни, в резултат на което са разкрити
лични данни на ищеца. Неимуществените вреди се изразяват в страх и притеснение
от евентуална злоупотреба с личните данни, както и от физически нападения,
заплахи, изнудвания и т. н. Исковата претенция е ведно с претенция за лихва
върху посочената сума от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане. Направено е
и искане за присъждане на направените по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител по чл. 38 ал.2 вр. с ал.
1 т.3 от ЗАдв.
СТ.ЮК.ЛИЧЕВА: Уважаеми г-н Председател,
оспорвам исковата молба в цялост. На първо място, моля да приемете предвид
допълнителната ни молба от 10.12.2019 г., в която подробно съм изложила доводи
по отношение на допустимостта на иска, тъй като считам, че той е недопустим.
Изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум сочат на предявен
иск с правна квалификация по чл.39, ал.2 от Закона за защита на личните данни,
а не на такъв по ЗОДОВ, тъй като в случая отговорността на НАП за обезщетяване
на твърдените от ищцата вреди се основава не на незаконосъобразни актове,
действия или бездействия, извършени при или по повод изпълнение на
административна дейност, а неизпълнение на задължението на НАП в качеството й
на администратор на лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД във вр.
чл. 4, т. 7 от Регламент на Европейския съюз. Тези фактически основания
определят правната квалификация на иска по чл.39, ал.2 от ЗЗДЛ, а за да бъде той
допустим следва да бъде съединен с такъв по чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД, в който се
оспорват определени действия на администратора. За определяне на местната подсъдност е приложима нормата на чл. 133, ал.5 от АПК, съгласно която
компетентен да я разгледа е административният съд по адреса или седалището на жалбоподателя.
В този смисъл, моля да оставите исковата молба без разглеждане и да прекратите
производството по делото.
Отделно от това считам молбата за
неоснователна и недоказана. Моля да
имате предвид, че в момента има две
производства, които са по отношение на същите нарушения, упоменати в исковата
молба. Едното е пред Административен съд – София град по адм. дело № 10477/2019г.,
а другото е пред Софийски районен съд във връзка с НП, което също е издадено срещу
НАП по отношение на процесните нарушения, описани в исковата молба, а съгласно ал.
4 на чл.39 от ЗЗЛД тези производства също обосновават недопустимост на иска.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н съдия, за спестяване
на процесуално време предлагам искът да не се приема за разглеждане.
Съобразявайки се с практиката на Върховен административен съд този род искове
са недопустими и моля делото да бъде прекратено.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че с вх. № 6187 от 05.12.2019
г. е постъпила молба от процесуалния представител на ищцата адв. Ю., в която
също е направила възражение за местна неподсъдност, както и процесуалния
представител на ответника заяви в днешно съдебно заседание, с вх. № 6427 от 10.12.2019
г. в допълнителна молба същата е изложила мотиви, които потвърди и днес в откритото
съдебно заседание.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО
ДЕЛОТО
представените писмени такива с вх. № 6187/05.12.2019 г.; вх. № 6427/10.12.2019
г., както и с вх. № 25 от 06.01.2020 г.
СЪДЪТ, след като се запозна с
писмените доказателства по делото и дотолкова, доколкото по подобно дело, а
именно адм. дело № 503/2019 г. по описа на КнАдмС се е произнесъл по подобен
казус
О П Р Е Д Е Л И:
Съдът квалифицира производството
като такова по чл.39, ал.2 от ЗЗЛД, а не като такова по ЗОДОВ, тъй като разпоредбата
на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ посочва неприложимост на общия ред за обезщетяване на
физическите и юридическите лица от незаконни актове, действие и бездействие на
администрацията при наличието на специален ред, какъвто безспорно се явява този
по чл. 39, ал.2 от ЗЗЛД. Според приложимата разпоредба на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД
при нарушаване правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва
действия и актове на администратора на лични данни по съдебен ред пред
съответния административен съд или пред Върховен административен съд по общите
правила за подсъдност. Според ал.2 в производството по ал.1 физическото лице
може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на
неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Цялостният
анализ на разпоредбата на чл.39 от ЗЗЛД води до извод, че искането за
обезщетение е допустимо само ако е предявено едновременно с жалба срещу
действие или актове на администратора на лични данни. В случая, видно от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, се претендира обезщетение
за причинени неимуществени вреди, а не се обжалва като незаконосъобразно
действието на ответника, изразяващо се в предоставяне на неправомерен достъп до
разпространение на личните данни.
Съдът намира, че искът за
присъждане на обезщетение задължително следва да е съединен с жалбата против
действието. Производството по ал.1 на чл.39 от ЗЗЛД касае направено пред съда
оспорване на действията и актовете на администратора на лични данни, като
такова в случая няма инициирано.
Производството по чл.39, ал.1 то ЗЗЛД е положителна
процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразно обработване на лични данни. Искът по чл.
39, ал.2 от ЗЗЛД е субсидиарен и може да бъде предявен при наличие на съдебно
производство по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД по обжалване действията и актовете на
администратора на лични данни от лице, чиито права са нарушени по ЗЗЛД, каквото
в случая с оглед изложените обстоятелства в исковата молба няма. Предвид че
липсва сезиране на съда по реда на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, то искът по ал.2 от
същия член е недопустим. В този смисъл са и решение на Върховен административен
съд № 2715 от 25.02.2014 г., постановено по адм. дело № 9786/2013 г., както и
Определение № 16266/27.12.2018 г. на Върховен административен съд, постановено
по адм. дело № 14933/2018 г.
По изложените съображения
исковата молба следва да се остави без разглеждане като процесуално
недопустима, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКОВАТА
МОЛБА на Д.В.Б.,
ЕГН ********** *** против Национална агенция по приходите, с която е предявен
иск с правно основание чл.39, ал.2 от ЗЗЛД, като се иска ответника да заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на неправомерно
обработване и предоставяне на личните му данни на трето лице.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АДМ.
ДЕЛО № 512/2019 Г. по описа на КнАдмС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба от страните пред Върховен административен съд, за тези в съдебно
заседание от днес, за ищцата в 7-дневен срок от съобщаването на прекратителното
определение.
Протоколът
се изготви в с.з.
Заседанието приключи в 13.44 ч.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: