РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1338
гр.Пловдив, 11 . 07 . 2023г.
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на четвърти юли през две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1248/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Б.Х.Н.,*** с пълномощник адв.П.К.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23 – 0435
– 000063 от 30.04.2023г., издадена от М.А. на длъжност командир отделение към
ОД МВР – Пловдив, РУ 02 Пловдив, изразяваща се във временно спиране от движение
на МПС за срок до един месец.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна – издадена при неспазване на установената форма /чл.146 т.2 АПК/, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила
/чл.146 т.3 АПК/, в противоречие с материалноправни разпоредби /чл.146 т.4 АПК/. Моли да бъде отменена и в ход по същество адв.П.К. – пълномощник, заяви
искане за присъждане на направените разноски /10лв. за държавна такса и 500лв.
адвокатско възнаграждение/. Във вр. с правното основание, посочено в оспорения административен
акт – чл.171 т.2 б.”Ж” от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, е заявено, че
нормата е отменена, поради което заповедта е изцяло незаконосъобразна. Основен
мотив за издаване на заповедта е, че водачът на спрения за проверка лек
автомобил е извършил нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во Здв.П и чл.100 ал.1 т.1
ЗДв.П. Поддържа се, че заповедта не е мотивирана с конкретни обстоятелства, а само
са изброени правни норми от относимия закон. Отсъства обективен и пълен анализ
на обстоятелствата по преписката. Допуснато е неспазване на чл.6 АПК, тъй като
в заповедта не са посочени вредни последици и предотвратяване на други за срока
на действие на принудителната административна мярка /ПАМ/.
- Ответникът М.А. на длъжност
командир отделение към ОД МВР – Пловдив, РУ 02 Пловдив оспорва жалбата като
неоснователна. При представяне на преписката е изразено писмено становище, в
което се поддържа законосъобразност на оспорената заповед. Изтъкнато е, че по
см. на чл.143 ал.15 ЗДв.П – служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано превозно
средство на собственик, който в 2 –месечен срок от придобиването не изпъни
задълженията си да регистрира превозното средство. Посочено е, че регистрацията
на лекия автомобил е служебно прекратена, за което се прилага разпечатка АИС
КАТ, на основание на което са иззети СРМПС част 2 и 2 бр. рег.табели. При евентуално
уважаване на жалбата е заявено възражение за адвокатското възнаграждение с
искане за намаляването му до размера на минималното по Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В ход по същество
ответникът поддържа, че ако е допусната грешка при маркиране на текста от
дадена разпоредба на ЗДв.П, тя не е умишлена и неволно може да е натиснат друг
текст, който не е съответен на нарушението.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 30.04.2023г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.21. Жалбата
е подадена на 15.05.2023г. – пряко в деловодството на АС-Пловдив, като 14.05.2023г.
е неприсъствен ден, неделя. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт,
поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
Ответникът представи и по делото са
приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив /л.27 и
сл./, издадена в изпълнение на министерска Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г.
/л.24 и сл./, за оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.1,
т.2, т.2а, т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 ЗДв.П – т.11; АУАН серия GA №
729867/30.04.2023г. /л.22/ – отразено е, че на 30.04.2023г., около 22.15ч., в
гр.Пловдив, бул. Любен Каравелов до № 61 в посока север, Б.Н. управлява лек
автомобил Мерцедес Ц 200 с рег.№ ****, собственост на И.В.Ж., като извършва
следното нарушение : управлява МПС, което не е регистрирано в срок съгласно
чл.143 ал.15 ЗДв.П /МПС не е регистрирано в двумесечния срок/ и не носи
контролен талон от свидетелство за управление. Водачът е изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, като уреда е отчел 0 промила
алкохол. В АУАН е посочено, че са нарушени чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П –
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и чл.100 ал.1 т.1 – не
носи контролния талон от свидетелство за управление. В АУАН е отразено : „Нямам
възражения”. Преписката не съдържа други данни.
Обстоятелствената част от оспорената
заповед – фактически основания за издаване на административния акт, е идентична
на фактическите констатации в АУАН - На 30.04.2023г., около 22.15ч., в
гр.Пловдив, бул. Любен Каравелов до № 61 в посока север, Б.Н. управлява лек
автомобил Мерцедес Ц 200 с рег.№ ****, собственост на И.В.Ж., като извършва
следното нарушение : управлява МПС, което не е регистрирано в срок съгласно
чл.143 ал.15 ЗДв.П /МПС не е регистрирано в двумесечния срок/ и не носи
контролен талон от свидетелство за управление. Водачът е изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, като уреда е отчел 0 промила
алкохол. В АУАН е посочено, че са нарушени чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П –
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и чл.100 ал.1 т.1 – не
носи контролния талон от свидетелство за управление.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл.171 т.2 б.Ж ЗДв.П – отм.,
бр. 105 от 2018г., в сила от 1.01.2019г., като според отменената норма: „За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно спиране от движение на пътно
превозно средство: ж) когато не е заплатена съответната такса, определена в
Закона за пътищата или е залепен невалиден винетен стикер - за срок до един
месец;”.
2. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Представената заповед относно определяне
на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А, т.6 и т.7
ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите
ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на
вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява
на режима на ЗАНН
и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно
извършване на нарушение. Принудителната мярка е
насочена към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати
и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата не е приложима в конкретния
случай, тъй като макар оспорената заповед да съдържа фактически основания –
административният орган се е позовал на АУАН, същите не обосновават
разпоредителната й част по приложеното правно основание – отменена норма. Както
бе посочено, преписката не съдържа други доказателства.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай е допуснал нарушение на административно производствените
правила и не е изразил ясно волята си, тъй като фактическите основания в
обстоятелствената част на административния акт не съответстват на
разпоредителната част на заповедта вр. с приложеното правно основание –
отменена норма. Заповедта е основана на отменена разпоредба към дата на
издаване на административния акт, което е самостоятелно основание за отмяна.
От друга страна, посоченото
обстоятелство – управление на нерегистрирано МПС действително е нарушение на
правилото по см. на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П, но за това е предвидена
административно-наказателна отговорност с арг. от чл.175 ал.3 ЗДв.П : „Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.”. Ведно с това, позоваването на чл.143 ал.15
ЗДв.П – „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство.”, следва да съобразява, че прекратяването на
регистрацията на ППС в хипотезата на чл. 143 ал. 15 ЗДв.П представлява принудителна
административна мярка /ПАМ/, по отношение на която законът не допуска
предварително изпълнение / Определение № 14092 от 16.11.2020г. по дело № 9510/
2020г., ВАС, Седмо О.; Определение № 2785 от 1.03.2021г. на ВАС по адм. д. №
1828/2021г., Седмо О. и др. /. Според възприетото от ВАС : „Посочения в чл.
143, ал. 15 ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията, а именно – чрез
отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това
отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт
– волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата
предпоставки, а именно - неизпълнение на задължението за регистриране на
пътното превозно средство в двумесечен срок. Съответният орган обективира
волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт
(неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в
двумесечен срок), чрез отбелязването в автоматизираната информационна система.
Следователно налице е акт по чл. 21, ал. 2 АПК. Не е необходимо законодателят
винаги да предвижда издаването на "нарочен" акт, за да се направи
извод, че даден акт е индивидуален административен акт. Ако липсва акт - липсва
волеизявление на органа, а ако липсва волеизявление не е ясно на какво правно
основание органът ще извърши отбелязването в автоматизираната информационна
система. Независимо, че в ЗДвП и Наредба №І-45 не е посочено изрично, по силата
на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България волеизявлението за
служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство подлежи на
оспорване пред съда, като по този начин се гарантира правото на собственика на
превозното средство на съдебна защита.”.
От значение за разрешаване на спора е несъответствието
между фактически основания в заповедта и правното основание – отменена норма. Не е допустимо съдът да изследва и допълва фактически основания,
непосочени в административен акт, тъй като на съдебна проверка за
законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за
издаване на акта. Принципът на Служебно начало – чл.9 АПК не означава в
съдебното производство да бъдат проверявани факти от значение за случая, на
които административният орган не се е позовал и не е проверил в хода на
производството. В противен случай би се преодоляло задължението на административния
орган по чл.35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата /посредством
съдебното производство/, по отношение което дължимата проверка от съда се
осъществява на установените от органа факти от значение за случая, а не с
въвеждане на нови факти в процеса, каквито административния орган не е приел за
установени, тъй като не е събрал доказателства за тях и респект. не ги е
преценил /в тази насока Решение № 10660/2022г. по д. № 2601/22г. – „Съдът
преценя законосъобразността на оспорения пред него административен акт въз
основа на фактическите и правни основания, на които е издаден. Когато установи,
че административния акт е издаден при несъществуващи фактически основания или
при противоречие между фактическите и правни основания за издаването му, съдът
не може да подмени нито фактическите нито правните основания на адм. акт със
свои такива, дори те да се установяват от доказателствата по делото, за да
мотивира неговата правилност като краен резултат.”; Решение № 4648/2023г. по
д.№ 1015/2023г., ВАС – „Съдът не може да допълва мотивите на оспорен пред него
административен акт с фактически основания, непосочени в него, тъй като на
съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния
орган основания за издаване на акта.”.
При тези обстоятелства следва извод за
основателност на жалбата и е дължимо присъждане на разноски, като адвокатското
възнаграждение е под минимума съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23 – 0435 – 000063 от 30.04.2023г.,
издадена от М.А. на длъжност командир отделение към ОД МВР – Пловдив, РУ 02
Пловдив.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на Б.Х.Н.,
ЕГН : **********,***- съдебни разноски в размер на общо 510лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :