№ 39158
гр. София, 28.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110142043 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от управителя
Р.И.М. - Т., ЕГН **********, пълномощника й адв. Г. И. Х., АК – София, със съдебен адрес в
****, против А. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***.
Твърди се в исковата молба, че между „Първа Инвестиционна банка“ АД, като
кредитодател и ответника, като заемополучател е сключен договор за банков кредит № 48
КР – АА – 3477 от 06.03.2007 г., по силата на който Банката е предоставила на А. А. заем в
размер на 25 000 лв. Ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем парична
сума и заплати договорна лихва при годишен лихвен процент от 7,5 % на анюитетни вноски
в срок до 21.03.2017 г. С Анекс № 1 от 15.06.2009 г. е продължен крайния срок за погасяване
на задължението – до 22.04.2019 г. и е уговорен и подписан нов погасителен план.
На 19.12.2019 г. кредиторът „Първа Инвестиционна банка“ АД е прехвърлило
вземането си към А. А. на „С.Г.Груп“ ЕАД, а с договор за цесия от 11.12.2020 г. вземането е
придобито от ищцовото дружество. След прехвърлянето на вземането ответникът
доброволно е погасил чрез плащане сумата от 949,50 лв. Остатъкът от дължимите суми по
договора за банков кредит за заплащане на главница, договорна лихва и наказателна лихва,
обаче са останали непогасени.
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявило вземането си срещу А. А. по реда на чл. 410 от
ГПК и въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 72272 по описа за
2021 г. на Софийски районен съд, 162 –ри състав. Заявлението е уважено и със заповед №
2676 от 24.01.2022 г. е разпоредено А. А. А., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на
„ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в ****, представлявано
от управителя Р.И.М. - Т., ЕГН ********** сумата от сумата от 26 495,36 лв. (двадесет и
шест хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), дължима въз
основа на договор за банков кредит № 48РК-АА-3477, сключен на 06.03.2007 г. между
„Първа инвестиционна банка“ АД и А. А. А. и договори за цесия от 19.12.2019 г. и от
11.12.2020 г., от която а) 20 179,83 лв. (двадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и
осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на заявлението в съда – 17.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,
б) 1 220,12 лв. (хиляда двеста и двадесет лева и дванадесет стотинки) – договорна лихва за
периода от 23.01.2017 г. до 21.05.2019 г. и в) 5 095,41 лв. (пет хиляди и деветдесет и пет лева
и четиридесет и една стотинки) – лихва за забава за периода от 22.05.2019 г. 15.01.2022 г., с
1
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Длъжникът (ответник в настоящето
производство) е възразил в срок срещу дължимостта на сумата по заповедта, поради което с
разпореждане № 71085 от 08.06.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК „ЕОС Матрикс“
ЕООД е предявило иска, въз основа на която е образувано настоящето производство.
С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от
заявяване на претенцията за установяване спрямо ответника, че дължи следните суми на
основание договор за банков кредит № 48РК-АА-3477, сключен на 06.03.2007 г. между
„Първа инвестиционна банка“ АД и А. А. А. и договори за цесия от 19.12.2019 г. и от
11.12.2020 г., а именно: а) 20 179,83 лв. (двадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и
осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на заявлението в съда – 17.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,
б) 711,96 лв. (седемстотин и единадесет лева и деветдесет и шест стотинки) – договорна
лихва за периода от 17.12.2018 Г. ДО 22.04.2019 г. и в) 4 145,91 лв. (четири хиляди сто
четиридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки) – лихва за забава за периода от
23.05.2019 г. до 17.12.2021 г.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за допускането и назначаването
на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение по въпросите, формулирани в
исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
предявените срещу него искове по основание и размер. На първо място, твърди, че не е
подписвал договор за кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД. На второ място,
ответникът прави възражение за нищожност на договора за цесия, сключен между ищцовото
дружество и „С.Г. Груп“ ЕАД поради липса на основен елемент на договора, а именно
неговата цена. На последно място, А. А. се позовава на изтекла погасителна давност, като
твърди, че е по отношение на претендиранат главница е приложим общия петгодишен
давностен срок, а по отношение на лихвата – кратката тригодишна погасителна давност.
С отговора процесуалният представител на ответника моли да бъде задължен ищеца
да представи оригинала на договор за банков кредит № 48РК-АА-3477, сключен на
06.03.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и А. А. А. и Анекс № 1 към него. Не
изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
Основателно е искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно –
счетоводна експертиза по задачите, посочени в исковата молба. С оглед направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира, че на вещото лице
следва да бъдат възложение и следните задачи: 1) Какъв е размерът на претендираните и
неплатени вноски за главница, чийто падеж е настъпил преди 17.12.2016 г. и размерът на
договорната и мораторната лихва върху тази главница? 2) Какъв е размерът на
претендираните и неплатени вноски за договорна лихва, чийто падеж е настъпил преди
17.12.2018 г.? 3) Какъв е размерът на претендираната и неплатена мораторна лихва, чийто
падеж е настъпил преди 17.12.2018 г.?
По делото служебно е приложено частно гражданско дело № 72272 по описа за 2021 г.
2
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав, поради което следва
да се даде възможност на страните да изразят становище по приемането на съдържащите се
в него писмени доказателства в срок до приключване на първото по делото редовно открито
съдебно заседание.
С оглед процесуална икономия и предвид направено от ответника оспорване на
авторството на подписа му върху процесния договор за банков кредит, съдът намира, че
следва с настоящето определение да бъде задължено ищцовото дружество да представи
оригиналите на договор за банков кредит № 48РК-АА-3477, сключен на 06.03.2007 г. между
„Първа инвестиционна банка“ АД и А. А. А. и Анекс № 1 към него, като бъде предупреден
ищеца, че при непредставянето на оригиналните документие, същите ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба документи.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице Ю.И.Н., тел. ///, специалност „Счетоводна отчетност“, която след като се запозна с
материалите по делото и направи справка в счетоводството на ищцовото дружество да даде
заключение по въпросите, формулирани в исковата молба, като и по следните въпроси:
1) Какъв е размерът на претендираните и неплатени вноски за главница, чийто падеж
е настъпил преди 17.12.2016 г. и размерът на договорната и мораторната лихва върху тази
главница?
2) Какъв е размерът на претендираните и неплатени вноски за договорна лихва, чийто
падеж е настъпил преди 17.12.2018 г.?
3) Какъв е размерът на претендираната и неплатена мораторна лихва, чийто падеж е
настъпил преди 17.12.2018 г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на експертизата в размер на 400 лв.
(четиристотин лева), от които 300 лв., вносими от ищеца и 100 лв., вносими от ответника, в
едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от настоящето определение.
УКАЗВА на вещото лице да представи писменото си заключение в срок до 04.11.2024
г.
ДАВА възможност страните да се запознаят с доказателствата, съдържащи се в частно
гражданско дело № 72272 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 162-ри състав.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до приключване на първото по делото редовно открито
съдебно заседание да представи оригиналите на договор за банков кредит № 48РК-АА-3477,
сключен на 06.03.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и А. А. А. и Анекс № 1
към него, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на посоченото задължение,
двата документа ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) между
„Първа Инвестиционна банка“ АД, като кредитодател и ответника, като заемополучател е
сключен договор за банков кредит № 48 КР – АА – 3477 от 06.03.2007 г., по силата на който
Банката е предоставила на А. А. заем в размер на 25 000 лв.; б) ответникът се е задължил да
върне предоставената му в заем парична сума и заплати договорна лихва при годишен
3
лихвен процент от 7,5 % на анюитетни вноски в срок до 21.03.2017 г.; в) с Анекс № 1 от
15.06.2009 г. е продължен крайния срок за погасяване на задължението – до 22.04.2019 г. и е
уговорен и подписан нов погасителен план; г) на 19.12.2019 г. кредиторът „Първа
Инвестиционна банка“ АД е прехвърлило вземането си към А. А. на „С.Г.Груп“ ЕАД, а с
договор за цесия от 11.12.2020 г. вземането е придобито от ищцовото дружество; д) след
прехвърлянето на вземането ответникът доброволно е погасил чрез плащане сумата от
949,50 лв., но остатъкът от дължимите суми по договора за банков кредит за заплащане на
главница, договорна лихва и наказателна лихва не са платени.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) договорът за
кредит и анекса към него са нищожни, тъй като не са подписани от ответника; б) договорът
за цесия, сключен между „ЕОС Маткрикс“ ЕООД и „С.Г. Груп“ ЕАД е нищожен, поради
липсата на основен негов елемент – цена; в) часто от задължението за главница и за лихва е
погасено по давност.
3. Правната квалификация: предявени са установителни искове с правно основание:
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК. вр.
чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 26
ал. предл. второ от ЗЗД, чл.110 ЗЗД и чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
5. В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между неговия праводател и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което праводателят
му е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че длъжникът
е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава, валидно извършване на цесия и
съобщаването на ответника; договорът за цесия, сключен между ищеца и „ЕОС Матрикс“
ЕООД има определена цена, която е част него; факти, обуславящи спиране или прекъсване
на давностния срок по отношение процесните вземания.
6. В тежест на ответника е да докаже настъпването на изискуемостта на част от
задължението за главница преди 17.12.2016 г. и на част от задължението за лихви преди
17.12.2018 г. и размерът на тези задължения.
7. Ищецът и ответникът не признават права и обстоятелства, претендирани, респ.
твърдяни от другата страна.
8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155,
т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.11.2024 г., 14,30 часа, за която дата и
час да бъдат призовани ищеца, ответника и вещото лице, след представяне на
доказателства за внасянето на определения депозит.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него – към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4