№ 183
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000634 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260271 от 17.06.2021 г., постановено по т. д. № 668/2019 г., Пловдивският
окръжен съд е решил следното:
„ОТХВЪРЛЯ предявените от АТ. Д. Д., ЕГН **********, Р. Д. Д., ЕГН **********, АНГ. Д.
Д., ЕГН **********, ИЛ. Д. Д., ЕГН **********, Р. Д. Д., ЕГН **********, ИВ. Д. Д., ЕГН
********** и М. Д. Д., ЕГН **********, против „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК *********, искове за
осъждане да плати сумата от по 50 000 лева на всеки един от тях, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Д. Д., починал в резултат
на ПТП, настъпило на 08.09.2015 г. около 22.00 часа на път ***-***, между селата И. и К.,
км. ***+***, причинено от Р. А. Я. при управление на лек автомобил „М.“ с ДК №
*********, с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, издадена от ответника, ведно е обезщетение за забавено плащане на
главниците в размер на законната лихва от 08.09.2015 г. до изплащане на сумата.“
В полза на „ЗК Л. И.“ АД са присъдени разноски в размер на сумата „разделно по 28.57
лева“, платими от всеки от ищците и е било отбелязано, че решението е постановено „при
участието на „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК *********, в качеството па помагач на страната отвеника“.
Решението се обжалва от ищците АТ. Д. Д., Р. Д. Д., А. Д. Д., ИЛ. Д. Д., Р. Д. Д., ИВ. Д. Д. и
М. Д. Д., с подробно развити съображения за неговата неправилност.
1
Ответникът по жалбата и третото лице помагач са на мнение, че жалбата е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните,
съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Окръжният иск е отхвърлил иска на две алтернативни основания:
а) че ответникът „ЗК Л. И.“ АД не е пасивно легитимиран в предявения пряк иск по чл.
226, ал. 1 КЗ, отм., поради недоказаното от ищците условие по чл. 257, ал. 2, предл. 2-ро,
във вр. с ал. 1 КЗ /отм./ и
б) че ищците не са материално легитимирани да получат претендираното
застрахователно обезщетение.
1. Няма спор, че към момента на застрахователното събитие, водачът на застрахования
при ответника автомобил не е бил негов собственик. Направеното от третото лице „ЗД Б. И.“
АД възражение по чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ – за липса на качеството „застрахован“ на този
водач обаче, не е било доказано. Няма нито едно доказателство, че на датата 08.09.2015 г.
водачът Р. А. Я. е ползвал управлявания от него катастрофирал автомобил „М.“ с ДК №
********* без законово основание и не е вярно, че държането на вещта – само по себе си –
не е презумпция за наличие на правно основание на ползването. Който държи една вещ, се
предполага, че я владее за себе си, а който владее за себе си, се предполага, че е собственик,
докато не се докаже, че държи вещта за другиго (чл. 69 ЗС). Затова, в хипотезата по чл. 257,
ал. 2, предл. 2-ро КЗ /отм./, законното основание при ползването на моторното превозно
средство се предполага и в тежест на страната, която твърди обратното, е да установи факта
на „незаконното“ основание на ползването (чл. 154, ал. 1 ГПК). Подобни доказателства
обаче, по делото няма и – на това разгледано от окръжния съд основание – предявените
искове не са подлежали на отхвърляне.
2. Вторият спорен въпрос по делото е, дали и доколко ищците, като братя и сестра на
загиналия при катастрофата от 08.09.2015 г. Н. Д. Д., са имали право на парично
обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, в предявения пряк иск
по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Отговорът е отрицателен.
Разпитаните в съдебното заседание от 24.06.2020 г. (л. 144 и сл.) свидетели М. Д. К. и Е. Д.
Т. са установили, че загиналият Н. бил добър и работлив човек, ходел на работа „с брат си“,
общувал с всички от семейството. Вестта за неочакваната му смърт се отразила на всички в
семейството, те често „ходят на гробищата“ (свид. К.) и „още не са преодоляли болката от
смъртта на брат си“ (свид. Т.). Разпитаната в съдебното заседание от 27.01.2021 г. (л. 278 и
сл.) свидетелка С. А. Д., майката на децата на Н., е установила, че една година те с Н.
живеели при свекървата, не се карали, а след това се отделили и „всеки си имаше къща, и
братята и сестра му“. Същото са потвърдили и свидетелите К. и Т., никое от семействата на
ищците не е живяло в едно домакинство със семейството на Н., напротив, установени са
наистина близки роднински отношения, но заедно с това – и ежедневно несвързания с
братята и сестра му начин на живот, на нелепо загиналия техен брат.
2
При тези събрани в процеса доказателства, преценката на настоящата инстанция е, че
ищците не са били материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на брат им Н. Д. и това заключение е в съответствие с
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. №
1/2016 г., ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в
гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Съобразно задължителните разяснения в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, в разглежданата хипотеза на обезщетяване за
неимуществени вреди, не е достатъчна само формалната връзка на родство между
починалия и негови братя и сестри, която в традиционните за българското общество
семейни отношения обикновено се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Изрично е посочено, че следва още да се докаже, че
съществувалата близост е особено силна и поради конкретните житейски обстоятелства е
довела до такава привързаност приживе, при която смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия (или другите) морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В процеса са били установена наистина близките отношения между ищците и брат им Н., но
традиционната близост и емоционална привързаност между братя или брат и сестра нямат
признаците на онова изключение от общото, само което – според задължителното за съда
тълкувателно решение – би позволило присъждане на търсеното застрахователно
обезщетение. Липсват релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното
решение, които да са свързани със съществуването на особено близка привързаност между
ищците и ненадейно загиналия им брат, при която неговата смърт да им е причинила
емоционални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
При тези установени по делото данни, правната преценка на Апелативния съд е, че
материалните предпоставки за уважаване на исковете са липсвали и заявените осъдителни
претенции не е можело да бъдат уважени.
На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение – като краен резултат – е правилно и ще
следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към мотивите (на само в
тази тяхна част) на Пловдивския окръжен съд.
Затова Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260271 от 17.06.2021 г., постановено от Пловдивския
окръжен съд по т. д. № 668/2019 г.
3
Настоящото решение е постановено при участието на ЗД Б. И.“ АД, ЕИК *********, като
трето лице, привлечен от „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4