Р Е Ш Е Н И Е
- І
09.06.2017г.,гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на дванадесети май
две хиляди и седемнадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2494 по описа на РРС за 2016г:
Делба І фаза.
Депозирана е искова молба от А.З.И.,
А.С.К., С.С.И., Л.С.И. и С.С.И., които твърдят, че с ответниците са наследници
на Е. Х. И., починал през 1984г. Същият е оставил наследници по закон:
преживяла съпруга В. и двама сина-С. и Ю., понастоящем покойници. Наследници на
С. са преживялата му съпруга А. и четири деца: А., Л., С. и С. /всички ищци/.
Наследници на Ю. са съпругата му З. и четирите деца: Ю., Ю., С. и Е. /всички
ответници по делото/. Към момента на смъртта си наследодателят е притежавал
нива с идентификатор 62089.4.56 и поземлен имот с идентификатор 62089.501.57,
недно с построената в имота сграда с идентификатор 62089.501.57.1.
През 1996г. преживялата съпруга
В. и синовете на наследодателя С. и Ю. са се снабдили с констативен нотариален
акт за собственост, с права 4/6ид.ч. за В. и по 1/6ид.ч. за всеки от
синовете. През 1997г. с договор за
издръжка и гледане В.е прехвърлили на снаха си А. /в режим на СИО със Сабин/
собствените си 4/6ид.ч.. Моли съда да допусне до делба имотите при права, както
следва: за първия мито при равни права; за втория имот правата са:13/30ид.ч. за
А., по 3/13ид.ч. ва всеки от останалите ищци и по 1/30ид.ч. за всеки от
ответниците. Представят решение на ПК, удостоверения за наследници, скици,
удостоверения за данъчна оценка, нотариални актове №199/96г. и №114/97г.
Ответниците З.А.И., Ю.Ю.И., Ю.Ю.И.,
С.Ю.Е. и Е.Ю.Е. считат иска са основатален по отношение на имот с идентификатор
62098.4.56. Вторият имот не е съсобствен
между страните, а само между ответниците. Преди смъртта си наследодателят е дал
пари на сина си С.и съпругата му А. за да си купят къща, като процесния имот
остане за другия му син Ю. и неговото семейство. С.и А. ***, която впоследствие продали. Ю. и
съпругата му са придобили по давност процесния имот. Ответниците твърдят от
исковата молба са научили за договора за издръжка и гледане и правата, които В.е
прехвърлила на А.. До 1999г. В.е живяла при различни роднини, но не и при А.. От 1999г. до 2003г. за В.се е грижела
единствено З.И.. Ответниците оспорват двата нотариални акта и искат отмяната
им, като твърдят, че В.и синовете й не са могли да придобият имота по давност,
тъй като от 1989г. не са владели имота нито лично, нито чрез трети лица, тъй
като волята на наследодателя е била имота да остане на Ю. и семейството му.
Ответниците са придобили имота по давностно владение. А.И. никога не е
предявявала права върху имота, като и посещавала имота единствено като техен
гост. Молят съда да допусне до делба
само първия имот, а по отношение на втория да отхвърли иска за делба. За
доказване на твърденията си ответниците искат разпит на четирима свидетели,
както и издаването на удостоверение . Представят удостоверение за декларирани
данни.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното: Наследодателят Е. Х. И., е починал
през 1984г. и е оставил наследници по закон: преживяла съпруга В.и двама сина-С./С./,
починал през 2002г. и Ю., починал през 2015г. Наследници на С.са преживялата му
съпруга А. и четири деца: А., Л., С. и С., всички ищци. Наследници на Ю. са
съпругата му З. и четирите деца: Ю., Ю., С. и Е., всички ответници. Към момента
на смъртта си наследодателят е притежавал нива с идентификатор 62089.4.56 и в
режим на СИО, поземлен имот с идентификатор 62089.501.57, недно с построената в
имота сграда с идентификатор 62089.501.57.1.
Тъй като за втория имот не са
били налице документи за собственост преживялата съпруга на наследодателя и
неговите деца са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост за
имота, придобит въз основа на наследство и давностно владение. Определените
права на наследниците са 4/6ид.ч. за прежиялата съпруга В.и по 1/6ид.ч. за
всеки от синовете.
На 23.05.1997г. с договор за издръжка и
гледане В.И. е прехвърлила на снаха си А.З. /в режим на СИО със съпруга й С./.
По делото са разпитани две
свидетелки: К. М. и Н. А.. Първата свидетелка е съседка, през един имот със З.И.,
като има пряка видимост до имота й. Според свидетелката З. живее в къщата от
1972г. В къщата е живял и дядо Е., починал през 1983г., и баба В., починала през
2003г. или ./2004г. За периода 1997г.-2007г. свидетелката няма впечатления, тъй
като не е била в България. Докато били живи бабата и дядото освен З. с децата
си, в къщата живеела и А.. След това А. *** и се отделила. Свидетелката не знае
от кого са дадени парите за къщата на А./А./. В къщата останали дядото, бабата
и З. със семейството си. Според свидетелите в селото се знае, че къщата е на З.,
затова свидетелката счита, че къщата е нейна. Тя плаща данъците. А. /А./***,
защото живее в Турция. Свидетелката не е виждала и децата й, като твърди че не
би ги познала. А./А./***. Докато умре баба В.е живяла при З. и тя се е грижела
за нея.
Св.А. също твърди, че З. винаги
е живяла в къщата на ул.Р**, заедно със двамата си сина. Ю. също живеел в тази
къща докато почине. С./С./ живеел със семейството си в друга къща, наблизо.
Тази къща била тяхна собствена, но свидетелката не знае кой е дал парите за
закупуването й. В къщата на ул.** първоначално живеели три семейства:на Е. и на
двамата му синове, като З. живеела в една стая, а А. в три. Когато А. и
семейството й се изнесли З. заживяла в цялата къща. Тя поддържала цялата къща.
В селото не се е чувало някой да спори за тази къща. Децата на А. и С. са в
Турция, А. също. А. идва веднъж годишно и се отбива на гости. Когато е в
България А. спи в една приятелка, не ходи в къщата на З.. Веднъж А. й била
споменала, че не се съгласявали да дадат нито къщата, нито земята. Скоро
разбрала, че А. има претенции към къщата, преди година-две.А. никога не е
споделяла нищо. Пред 1990г. баба В.се върнала от Турция и отишла при свекървата
на свидетелката на гости, като останала няколко месеца. Не отишла в своя дом,
където живеела З.. Казала, че не иска да ходи там.Понеже къщата им била тясна А.
предложила да отидат да живеят в нейната къща. Те се прехвърлили, като бабата
отишла с тях. След известно време семейството на свидетелката поискало да купи
къщата, но й искали висока цена. Бабата през цялото време твърдяла, че има дял
от тази къща. Тъй като не могли да я купят, свидетелката и семейството й я
освободили. По-късно сватовете на свидетелката закупили тази къща. Бабата
заминала за с.Глоджено, при братя и сестри. Търсела някой да й сервира
наготово. Когато бабата се разболяла отишла при З., която е изгледала докато
умре.Бабата била бона на легло и починала в дома на З..
Въз основа изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Спор между страните
представлява само собствеността на поземлен имот с идентификатор 62089.501.57, ведно
с построената в имота сграда с идентификатор 62089.501.57.1.
Ищците твърдят, че имота е съсобствен/сънаследствено, а ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност, като оспорват констативния нотариален акт за собственост и договора за издръжка и гледане. Съгласно Решение №153/10.07.13г. на ВКС по гр. д. № 889/2012г., I г.о., констати
вният нотариален акт по чл.58 ГПК,
като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.
Доказателствата представени от ответниците са в смисъл, че З. и семейството и
сами от 1989г. упражняват фактическата власт върху имота, като С. и В.не са го
владели след 1989г. Тези твърдения не ответниците и събраните за тях
доказателства не налагат извода, че имота не е могъл да бъде придобит по
давност до 1989г. от тримата сънаследници на наследодателя И.. Предвид на това
съдът намира, че констативният нотариален акт по чл.587 ГПК доказва обема на
правата на лицата посочени за собственици на имота. В.И. като собственик на
4/6ид.ч. е могла да ги прехвърли на А.И., която от своя страна ги е придобила.
Тъй към 1997г. съпругът на А.З.И. е бил жив, то тези 4/6ид.ч. са придобити в режим
на СИО.
Другото твърдение на
ответниците, за изтекла в тяхна полза десетгодишна придовибно давност, съдът
намира за основателно и доказано. Безспорно е в теорията и съдебната практика,
че съсобственика/сънаследник е владелец на собствените си ид.ч. и държател на
ид.ч. на другите съсобственици/сънаследници, освен ако не докаже промяна в
намерението си, за своене на съсобствената вещ, което да е манифестирал
недвусмислено пред другите съсобственици.
По принцип всеки от
сънаследниците може да ползва общата вещ сам, като това не е достатъчно, за да
се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено. Необходимо е
сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че
фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако те се опитат да
я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. За да се придобие по давност
притежаваните от другите съсобственици ид.ч. от имота е необходимо намерението
за своене да им бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които
демонстрират отричане на техните права върху съсобствената вещ- отстраняване от
имота, недопускане, оспорване на права. Сънаследникът ще е отнел владението
върху вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуска да се ползват от
общата вещ по никакъв начин. Същото ще бъде, когато другите сънаследници не са
се опитали да се ползват от общата вещ, но сънаследникът се ползва от нея по
такъв начин, който показва, че я счита за своя. От разпита на двете свидетелки
се установява, че ответницата З.И. е живяла в имота, заедно със синовете си Ю.
и Е. от 1989г. насам. Оттогава нейното семейство поддържа имота и го ползва
като свой. Ответницата З.И. заплаща данъците. След като се е върнала в България
баба В.не е отишла в дома си, тъй като не го е приемала за свой. Тези факти могат
да се приемат като доказателства за наличието на намерение за своене, но не и
че това намерение е манифестирано и противопоставено на другите съсобственици.
Този факт обаче може да се установи от показанията на св.А., която твърди, че А.
когато се е връщала в България никога не е отсядала при Зехрав, в къщата в с.Р.,
на ул.*. Нещо повече преди година- две А. изявявала претенции към къщата и
земите, които претенции са били отхвърлени от ответниците. За останалите ищци
няма данни някога да са посещавали имота и да са заявявали някакви претенции по
отношение на къщата, при положение че ответниците са демонстрирали публично
намеранието си за своене. В този смисъл Решение №84/10.02.2010г. на ВКС по гр. д. №1509/2009
г., IV г. о., ГК.
Съгласно Решение №78/16.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 5479/2013г., I г.о., ГК
макар по
дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да
е с фактическо въздействие в имота, фактическата власт може да се упражнява и
чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота
и не са прекъсвани от действията на трети лица. Ето защо съдът намира, че всички
ответници са придобили по давност поземлен имот с идентификатор 62089.501.57,
ведно с построената в имота сграда с идентификатор 62089.501.57.1, поради което
имотът следва да бъде изключен от делбената маса. Конкретните ид.ч. на
ответниците в съсобствеността обаче не са предмет на настоящото производство.
По отношение на принадлежността
на имот с идентификатор 62089.4.56 в наследството на Е.И. и правата на
наследниците му, страните нямат спор. Делбата му следва да бъде допусната при
равни права между страните, по 1/10ид.ч., тъй като наследяват две колена /на С.и
на Ю./ с еднакъв по вид, по брой и по обем права наследници /преживяла съпруга
и четири деца/.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.З.И., ЕГН ********** ***, А.С.К., ЕГН ********** ***, С.С.И., ЕГН **********
***, Л.С.И., ЕГН ********** ***, С.С.И., ЕГН ********** ***, З.А.И., ЕГН **********
***, Ю.Ю.И., ЕГН ********** ***, Ю.Ю.И., ЕГН ********** ***, С.Ю.Е., ЕГН ********** *** и Е.Ю.Е., ЕГН **********
*** на поземлен имот с идентификатор №62089.4.56 - нива с площ от 13020кв.м.,
четвърта категория, в м.А., в землището на с.Р., при граници имоти с
идентификатори №№ 62089.7.142, 62089.39.111, 62089.42.145, 62089.4.73, 62089.7.89
при РАВНИ ПРАВА, по 1/10ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ дворно място от 627кв.м., а по нот.акт 475кв.м. с идентификатор 62089.501.57,
ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда от 68кв.м. с идентификатор
62089.501.57.1 КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: