РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330109159 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 124, от ГПК вр. чл. 26 от ЗЗД от Д. Й. Т., ЕГН **********, от гр.
********, ул. ******** № *** чрез адв. К. против „АПС БЕТА България" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица", бул. „България"
№81 В, ап. 3, представлявано от Д. М., Х. М. и П. Ш. за признаване за установено, че ищеца
не дължи на ответника сумата от 2067,21 лева, по договор за кредит ****** от 16.02.2018г.
сключен с **********. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор за потребителски кредит с
********** № ****** от 16.02.2018 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, е трябвало
да предостави обезпечение по кредита, представляваща банкова гаранция в срок от 10 дни
или да сключи договор за предоставяне на поръчителство е одобрено от **********, гр.
София, юридическо лице — поръчител. На същия ден - 16.02.2018 г., бил сключен и договор
за предоставяне на поръчителство между: *********, като обезпечение на вземането по
договор за кредит. Последния се задължил солидарно с ищцата по договора за кредит.
Заемателят дължал на гаранта възнаграждение, дължимо с погасителните вноски по
кредита. Договора за заем е за потребителски кредит. Задълженията по него са изплатени
изцяло. Без знанието на ищцата вземанията по процесния договор били продадени на трето
лице „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. На 29.03.2021г. ищцата била уведомена за цесията и
дължимостта на сумата от 2067,21 лева. Тази сума не се дължи от Т. поради наличие на
нищожните клаузи за възнаградителна лихва и обезпечение. Възнаградителната лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за
обезпечени двукратния размер. Обезпечението касае услуги, които са свързани с усвояване и
1
управление на кредита. Възнаграждението за т. нар. „обезпечение“, прикрива разходи, които
по своето същество са включени в ГПР и заобикаля изискванията на закона. Наред с това
договора се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Недействителен е и договора за
поръчителство.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договор
за заем между ищцата и **********, договор за поръчителство с ********* и извършената
цесия на вземанията по тях. Отрича наличие на неравноправни и нищожни клаузи. Твърди
неизпълнение на задълженията на ищцата по договора за кредит и заплащането от
********* на сума от 812,53 лв. за главница, 160,15 лв.-договорна лихва и 207,53 лв.
обезщетение за забава. Заявява, че същата не е изплатила на поръчителя притендираната от
него сума, платена на кредитора и възнаграждението по договора за поръчителство в размер
от 720,30 лв. Сумата от 2054,18 лв. включва 812,53 лв.-главница, 720,30 лв. възнаграждение
по договор за поръчителство, 160,15 лв.- договорна лихва, 207,53 лв.-обезщетение за забава
и 153,68 лв. –лихва за забава по договор за поръчителство. Твърди, че вземанията са
цедирани на 02.03.2021 г. и ищцата е уведомена по електронен път на 06.04.2021 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за кредит ******/16.02.2018 г. е видно, че на същата дата между
********** и ищцата е постигнато споразумение за предоставяне от първия на последната в
заем на сума от 1000 лв. платима на 13 месечни вноски от по 96,67 лв. при лихва от 41,24 %
и ГПР 50%. Общия размер на плащанията е 1256,71 лв. Предвидено е в чл. 4 от договора
предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице. Това се явява условие за одобряване на кредита.
От представения договор за поръчителство от 16.02.20108 г. е видно, че в деня на сключване
на договора за кредит между ищцата и ********* е сключен договор за поемане на
отговорност от последния пред заемодателя за изпълнение на задълженията на
заемополучателя по договора за кредит срещу възнаграждение от 72,03 лв. на месец.
От представения договор за поръчителство от 16.02.20108 г. (лист 60 от делото) е видно, че
на същата дата между заемодателя и поръчителя е сключен договор по силата, на който
последния се е задължил да отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнение
на задължението му по договора за заем и за последиците от неизпълнението на същото.
От представения договор за цесия от 02.03.2021 г. е видно че ********** и ********* са
прехвърлили на ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД възникнали парични вземания
към 23.02.2021 г., предмет на договори за кредит с физически лица.
От представеното от страните уведомление от 29.03.2021 г. е видно, че ответника е
уведомил ищцата за прехвърляне на вземането й от 2067,21 лв. от ********* на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищцата е сключила потребителски договор за кредит с ********** и договор за
2
поръчителство с ********* срещу възнаграждение, както и, че е била уведомена на
29.03.2021г. от ответника за извършена цесия на вземания от ********* на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, касаещи задълженията й по посочените договори.
Доколкото Т. оспорва дължимостта на притендираната от ответника сума от 2067,21 лв.,
поради недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство, както и
извършено плащане на задълженията, съдът намира, че от значение за разрешаване на спора
на първо място е преценката на валидността на сключените договори-източник на
задълженията, предмет на цесията. Тъй като в договора за кредит е налице клауза поставяща
сключването на договора за поръчителство, като условие за възникване на облигационната
връзка по заемното правоотношение, то съдът намира, че двата договора следва да се
разглеждат общо като едно тристранно споразумение в подкрепа, на който извод се явява и
обстоятелството, че на същата дата е сключен и друг договор между заемодателя и
поръчителя кореспондиращ с поетите от тях права и задължения по другите два договора
касаещи заемополучателя.
С оглед отправените възражения от ищцата за недействителност на договорите настоящия
състав намира, че при извършване на преценката за това, съдът не е обвързан само от
посочените от ответника възражения, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от
императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо проверката следва да
обхване изцяло пределите на чл. 22 от ЗПК. В тази връзка съдът намира, че е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора не е посочена методиката на изчисление
на ГПР и дали в него е включен като разход задължението за заплащане на възнаграждение
на поръчителя. Същото се явява част от разходите по кредита, защото в чл. 4 от договора е
посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от ********* юридическо лице. Следователно невключването на
това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на договора за кредит, а от там и на
договора за поръчителство, доколкото същия е акцесорен по своя характер. С оглед на това
и на основание чл. 23 от ЗПК по договора кредитополучателят дължи връщане единствено
на чистата сума по кредита. Следователно не е налице задължение на Т. към заемодателя
касаещо договорна лихва, както и към поръчителя по отношение на определеното
възнаграждение и обезщетение за забава.
Тъй като ответника в настоящето производство обляга притежанието на вземането си от
ищцата на договор за цесия с поръчителя *********, то той, предвид направеното оспорване
от ищцата на дълга, следва да докаже, че към момента на прехвърлянето 02.03.2021 г.
********* е платил на ********** дължимата от заемополучателя главница от 812,53 лв.,
което от своя страна да породи правото му на регрес. По делото не бяха ангажирани
доказателства за това, което е пречка да се приема за установено извършено плащане на
задълженията на ищцата от поръчителя и прехвърляне на възникналото и задължение към
********* на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Това налага извод за недължимост към
цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и на сочената като дължима главница по
договора за заем.
3
С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Предвид изхода на делото на ищцата следва да се присъдят притендираните от нея разноски,
съобразно списъка и доказателствата за сторени такива в размер от 82,69 лв. за държавна
такса.
Тъй като ищцата е представлявана от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокатско
дружество ******* следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА,
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на
регистрация по ЗДДС, което е в общ размер от 449,64 лв.
На ответинка разноски не се дължат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Й. Т., ЕГН **********, от гр. ********, ул. ********
№ *** не дължи на „АПС БЕТА България" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица", бул. „България" №81 В, ап. 3, представлявано от Д.
М., Х. М. и П. Ш. сумата от 2067,21 лева(две хиляди и шестдесет и седем лева и 21 ст.) , по
договор за кредит ****** от 16.02.2018г. сключен с **********, договор за поръчителство
от 16.02.2018 г., сключен с ********* и договор з ацесия от 02.03.2021 г.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД с ИЕК ********* с адрес г. София, бул. България №
81В ап. 3, представлявано от Д. М., Х. М. и П. Ш. да заплати на Д. Й. Т., ЕГН **********,
от гр. ********, ул. ******** № *** сумата от 82,69 лв. (осемдесет и два лева и 69 ст.)за
разноски по делото.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД с ИЕК ********* с адрес г. София, бул. България №
81В ап. 3, представлявано от Д. М., Х. М. и П. Ш. да заплати наАдвокатско дружество
******* с ЕИК ****** с адрес гр. ******, ул. ******* № *** представлявано от ******* С.
Г. сумата от 449,64 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и 64 ст./ адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________
4