№ 6503
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Георги Стоев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100504083 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
С решение № 13055/18.11.2022 г., постановено по гр. дело №
47774/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 141 състав, ответникът Б.
Д. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 3 312,36 лв., представляваща стойността на
топлинни услуги за периода от м. май. 2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 546,43 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. – 17.12.2020 г., както и сумата от 19,88 лв., представляваща
такса за дялово разпределение за м. ноември 2017 г. до м. март. 2019 г., както
и сумата от 854,34 лв. разноски за производството, като е отхвърлен искът с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 4,33 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г.
до 17.12.2020 г.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника Б. Д. Д.. В жалбата се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
Поддържа се, че решението не е мотивирано и не са обсъдени доказателствата
по делото. Въззивникът твърди, че между него и „Топлофикация София“ ЕАД
и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД липсвало валидно облигационно
1
правоотношение. Сочи, че в имота му няма радиатори, а в общите части на
сградата от 2003 г. няма нито едно отоплително тяло. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени или решението на първоинстанционния съд да бъде
прогласено за нищожно и да бъде върнато за ново разглеждане от нов състав.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението
следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основен
спорен момент между страните, във връзка с който са заявени във въззивната
жалба доводи, е дали страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение за процесния имот през исковия период.
С договор за покупко – продажба от 04.07.2003 г., обективиран в
нотариален акт № 77, т. III, рег. № 7461 по дело №203/2003 г. на нотариус
В.В., ответникът Б. Д. Д. е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот - ап. 32, находящ се в гр.София,ж.к. ****. С оглед
обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за промяна
правото на собственост, съдът приема, че през процесния период ответникът е
бил собственик на процесния апартамент.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. В качеството на титуляр на правото на собственост Б. Д. Д.
е бил страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия
до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 20001. Ето
защо и доводите във възивната жалба за липса на облигационно
правоотношение са неоснователни.
Между страните не се спори, че процесният имот е топлоснабден. За
установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на
назначената от съда съдебно-техническа експертиза, съгласно което
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото
лице е посочило, че за процесния период, обхващащ два отоплителни сезона
до имота не е осигуряван достъп за отчитане на уредите за разпределение на
топлинна енергия /за което по делото са представени изготвени констативни
протоколи/, предвид което за имота служебно е начислена топлинна енергия
за щранг – лира за отопление в банята и за подгряване на топла вода.
Посочено е още, че е начислен разход за отопление от сградна инсталация на
база пълен отопляем обем, както и топлинна енергия за погряване на вода на
база 3 ползватели, като технологичните разходи са приспаднати за сметка на
ищеца. От експертизата е видно, че на ответника не е начислявана топлинна
енергия за отопление на общи части на сградата. По тези съображения и
наведеният довод за липса на потребена топлинна енергия през процесния
период се явява неоснователен.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне
размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ, според която
размера на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер от
3312,37 лв. Изготвената СЧЕ установява, че за процесния период липсват
извършени плащания от ответника, поради и искът за главница за топлинна
енергия /3312,36 лв./ се явява изцяло основателен.
3
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 19,88 лв. за
период м. ноември 2017 г. до м. март. 2019 г., които съобразно разпоредбите
на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13055/18.11.2022 г., постановено по гр.
дело № 47774/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 141 състав, в
частта, в която Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ”****, е
осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, по
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от
3312,36 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2021 г. до
погасяването, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от
м.05.2017 г. – 30.4.2019 г. за имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ,
Ж.К.****, за който се води партида с аб.№ 20001, както и на основание чл.86
ЗЗД, сумата от 546,63 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 17.12.2020 г., както
и сумата от 19,88 лв., представляваща такса за дялово разпределение за
м.11.2017 г. – м.3.2019 г.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ”****, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
4
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5