№ 38813
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110142825 по описа за 2024 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 9.5.2023г. сключил с ответника договор за заем, по силата на
който да му се отпусне сумата 450лева главница, като съгласно чл.5 от договора за заем, се
предвиждало обезпечение чрез поръчителство, предоставено от „Multitude Bank “. Твърди,
че в договора за кредит не е предвидено възнаграждение за поръчителя, като след
усвояването на кредита, установил, че освен заемната сума и лихва, следва да плати и 97.42
лева –която сума е възнаграждение за поръчителя. Оспорва се като недействителен
договорът за поръчителство, защото вноските не са посочени в преддоговорната
информация, в ОУ не е посочено, че сключването му е задължително за получаване на
кредит, както и се сочи, че договорът не е подписан, поради което липсва съгласие.
Твърди се, че кредитът е погасен. Договорът за поръчителство се оспорва като
нищожен, поради неспазване на предвидената в закона форма, шрифт, чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,
посочен е грешен ГПР, извършено е заобикаляне на закона, тъй като кредитор и поръчител
са свързани лица, а таксата представлява допълнителна услуга, произтичаща от договора за
кредит. Оспорва се като недействителн ДПК, а оттам – и договора за поръчителство. Затова,
ищецът предявява иск за прогласяване нищожността договора, съединен при условията на
евентуалност с иск за нищожност на разпоредбата на чл.5 ЗПК, съединен с иск за връщане
на сумата от 5 лева – частичен иск от цялата претенция от 97,42 лева - платена при липса на
1
основание сума за възнаграждение за поръчителство.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете, като сочи, че при
сключване на ДПК, ищецът е имал възможност, предвидена от ответника, да посочи свой
поръчител, сключването на договора за поръчителсво не е задължително условие за
сключване на договора за кредит, а се предоставя, ако потребителят е направил такава заявка
при подаването на заявката за кредита – следователно и уговорката е индивидуално
уговорена с потребителя. Сочи се, че искът за нищожност на договора за гаранция е
недопустим / такъв иск не е предявен/, а поръчителят е самостоятелно ЮЛ. Твърди се, че ако
потребителят избере соченото по – горе, неговата система автоматично генерира и таксите,
които ще се заплатят, поради което и доколкото ищецът сам е избрал обезпечение чрез
поръчителство по сочения начин, запознал се е с таксата, получил е преддоговорна
информация, поради което и не е налице заблуждаваща търговска практика.
Сочи се, че възнаграждението за гаранта не влиза в общия разход по кредита, а
същите са посочени в СЕФ, като потребителят е уведомен за таксите на гаранта преди
сключвнане на договора.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени: установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, заобикаляне на
закона, противоречие със закона - чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП , съединен с осъдителен иск с
правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит и договор за поръчителство, твърдението си, че е заплатил на ответника сумата, като
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдението си за плащане, в полза на
ответника, на сумата 97,42 лева- възнаграждение за поръчителя, което твърди да е платил в
полза на ответното дружество.
УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че
ищецът е имал възможност, предвидена от ответника, да посочи свой поръчител,
сключването на договора за поръчителсво не е задължително условие за сключване на
договора за кредит, а се предоставя, ако потребителят е направил такава заявка при
подаването на заявката за кредита – следователно и уговорката е индивидуално уговорена с
потребителя, потребителят избере соченото по – горе, неговата система автоматично
генерира и таксите, които ще се заплатят, че е предоставил на ищеца в СЕФ информация за
таксата за поръчителя, като не сочи доказателства, че при кандидатстване в интернет
платформата му, на ищеца, като потребител, е предоставена възможност за информиран
избор дали да посочи поръчител или да избере „Multitude Bank “, както и последиците от
този избор, а именно – дължимостта на възнаграждение на поръчителя.
ІV. Безспорни факти.
2
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че на ищецът е
сключил с ответника договор за кредит, обезпечен с договор за поръчителство с „Multitude
Bank “, че сумата 558лева е била платена от ищеца чрез микросметка при „Изипей „ АД в
полза на ответното дружество, като основание е посочено „идентификатор
*********/17.9.2021”.
. VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК- ответникът /който
няма такова задължение/ не взема становище по твърдението на ищеца, че е заплатил в
полза на ответното дружество възнаграждението за поръчител, поради което и разпоредбата
на чл.190 ГПК е неприложима – тежестта да докаже твърдението за плащане е на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССЕ – счита същата
за ненеобходима, като ищецът е представил, според посоченото в исковата молба,
„платежни нареждания”.
Във връзка с искането на ищеца за издаване на съдебни удостоверения до „Изипей“
АД, съдът, счита същото за неконкретизирано – ако искането се сочи, за да се докаже
твърдението за плащане по конкретния договор за кредит, то ищецът е ангажирал
доказателство, което не се оспорва, а искане, което касае всички плащания е
неконкретизирано, като неотносимо към конкретния правен спор, ето защо и за да се
избегне събиране на неотносими доказателства по спора, ДАВА ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК
от получаване на препис от определението, на ищеца, с писмена молба, с представен към нея
проект на съдебно удостоверение, да конкретизира: адресатът на удостоверението, период, за
който се иска информацията, както и платената, както се твърди, сума, които да са относими
към спора и съответния договор за кредит, в противен случай искането ще бъде оставено без
уважение, като неконкретизирано, респективно - неотносимо.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2024 г. от
10,20ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4