Решение по дело №183/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Г.К.Г. ***, против заповед № РД-11/24 от 16.08.2022 г. на областен управител на област Видин, с която се прекратява служебното му правоотношение на основание чл.108, ал.1 и чл.12, ал.1 от ЗДСл, от длъжност „Старши юрисконсулт” в дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността” в областна администрация Видин, считано от 17.08.2022 г. Постановено е на служителя да бъде изплатено обезщетение на основание чл.61, ал.2 от ЗДСл, за неизползван 1 ден платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време, в размер на 49,88 лева.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и несъобразена със закона, постановена при липса на законово определени реквизити. В допълнение към жалбата от 02.09.2022 г. се сочи още, че заповедта не съдържа фактически основания за издаването си, както и пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана. Претендира отмяна на заповедта и да бъде възстановен на заеманата от него длъжност. Представя подробна писмена защита.

Ответникът областен управител на област Видин, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Т.И. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Административен съд Видин, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: служебното правоотношение между страните е възникнало след проведен конкурс за длъжност „Старши юрисконсулт” в дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността” в областна администрация Видин. Доказателства за конкурса не са представени, но между страните не се спори относно това обстоятелство.

Жалбоподателят е подал заявление рег.№ 2803-4137/09.06.2022 г. до областен управител на област Видин, с което заявил желанието си да бъде назначен на горепосочената длъжност и към което приложил изискуемите за заемане на държавната служба документи: медицинско свидетелство, свидетелство за съдимост, декларации. Областен управител на област Видин издал заповед № РД-11/20 от 15.06.2022 г., с която назначил жалбоподателя на длъжност „Старши юрисконсулт”, считано от 16.06.2022 г.

С оспорената заповед на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение, считано от 17.08.2022 г. В заповедта не се сочи причина или фактическо основание за прекратяване на правоотношението, посочено е само правното основание: чл.108, ал.1 и чл.12, ал.1 от ЗДСл.

От представените по делото служебна книжка и трудова книжка на жалбоподателя, декларация по чл.111, ал.2 от ЗДСл, както и от приложената справка относно трудов стаж и професионален опит на Г.К.Г. към 25.11.2020 г. се установява по безспорен начин, че оспорващият е назначен за първи път на държавна служба на горепосочената длъжност в областна администрация Видин, като по отношение на него досега не е текъл изпитателен срок, следователно правоотношението се намира в хипотезата на чл.12 от ЗДСл.

По делото е представен формуляр, съдържащ индивидуален работен план на заеманата от жалбоподателя длъжност, но не и оценка за изпълнението му.

В съдебно заседание разпитан като свидетел на страната на оспорващия Г. Борисов Г., който в качеството си на представител на НПО е разговарял с областен управител на област Видин. Свидетелят установява факти, свързани с уволнението на жалбоподателя и на други служители в областна администрация Видин, които по преценка на съда са ирелевантни за процесния спор.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: жалбата е допустима, като подадена от процесуално легитимиран субект, адресат на оспорената заповед, в рамките на преклузивния срок за обжалване, против годен за обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно трайно установената практика на административните съдилища и ВАС, правото на работодателя да прекрати при условията на чл.12, ал.1 от ЗДСл сключеното служебно правоотношение със служителя в едногодишен срок е реализация на нормативно регламентирана оперативна самостоятелност. Съгласно цитираната в заповедта разпоредба на чл.108, ал.1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Безспорно се установява, че оспорения акт притежава всички формални белези за редовност: издаден е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение (чл.12, ал.1 от ЗДСл), дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време, и придобития ранг на държавна служба (V младши).

При това положение актът за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл, не е необходимо да бъде конкретно и подробно мотивиран. При прекратяването на служебното правоотношение на това основание не се изследва спазването на служебната дисциплина, изпълнението на служебните задължения от държавния служител, както и мотивите, аргументирали органа да постъпи по този начин. Служителите, заели за първи път държавна служба, по силата на издадения административен акт по чл.9, ал.1 от ЗДСл, задължително преминават през едногодишен срок за изпитване, предвиден в полза на органа по назначаване, през който период се осъществява проверка на притежаваните от тях професионални качества, квалификация и работни умения. Органът по назначаване преценява качествата на служителя да изпълнява функциите и задачите, присъщи за заеманата длъжност и съответно при формиране на отрицателно становище има право да прекрати служебното правоотношение. Това правомощие е израз на нормативно установената в негова полза оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. За реализирането на това право на органа по назначението е достатъчно да е налице първо назначаване на държавна служба и стаж, по-кратък от едногодишния изпитателен срок.

Следва да се има предвид, че в ЗДСл няма специално регламентирана процедура, предхождаща издаването на заповедта по чл.12, ал.1 от ЗДСл. За органа не е предвидено задължение да уведоми служителя за действията, който смята да предприеме, нито да обсъди евентуално становище или ангажирани от служителя доказателства преди издаване на заповедта. Прекратяването на правоотношението в рамките на едногодишния срок се извършва без предизвестие, по инициатива на органа. При реализиране на дисциплинарната отговорност на държавните служители е предвидена различна и значително по-усложнена процедура, но настоящия правен спор не от тази категория.

Съдът приема, че не е налице несъответствие на административния акт с целта на закона, тъй като в ЗДСл е предвидена възможност за едностранно преустановяване на правоотношението между страните в срока за изпитване от органа по назначаване.

При така изложените мотиви съдът приема, че жалбата следва бъде отхвърлена.

При този изход на производството по делото основателна е претенцията на ответната стана за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед сравнително невисоката фактическа и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да се определи в минимален размер от 100,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.Г. ***, против заповед № РД-11/24 от 16.08.2022 г. на областен управител на област Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г.К.Г. ***, да заплати в полза на областен управител на област Видин сумата от 100,00 (сто) лева, за процесуално представителство по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: