Р Е
Ш Е Н
И Е №208
гр.Видин, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
районен съд, гражданска колегия , втори
състав, в публично
заседание на двадесет
и осми март през две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.Петкова , като разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело № 1639 по описа за 2017 г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените претенции са с правни основания чл. 42, ал.2 Закона за
наследството и чл.108 Закона за собствеността.
Постъпила е искова молба от Н.Г.Н., ЕГН:********** и адрес ***, против Б.И.М. ,ЕГН:**********
с адрес гр.София , ж.к.Люлин 215, вх.Ж, ет.4, ап.107. Твърди се, че ищецът е наследник на
Румен Иванов Сурдулов, починал на
10.11.2015г. Заедно с останалите наследници на същия - Розалина Целова
Попова и Ваньо Г.Н. сключили договор за доброволна делба, като си
поделили имуществото на наследодателя и ищецът придобил правото на собственост
върху нива от 9.598 дка в м.
„Драганчовец“, съставляваща имот №020036 по плана за земеразделяне на землището
на с.Раковица, общ.Макреш. След справка в Служба по вписванията по партидата на
имота ищецът установил, че като собственик на имота по завещание е вписан
ответника.
Твърди
се, че завещанието е нищожно, тъй като не е съставено и подписано от соченото
като завещател лице на основание чл.42 ЗН, поради неспазване на разпоредбите на
чл.24 и 25 ЗН, евентуално унищожаемо
–чл.43 ЗН, б.а и б ЗН.
Иска
се да бъде обявена нищожността, евентуално да бъде унищожено процесното
саморъчно завещание и да бъде признато за установено по отношение на ответника
наличието на правото на собственост на ищеца,
както и осъждането на ответника да
предаде владението на ищеца.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, чрез назначен
процесуален представител, който в срока по същия текст е подал отговор. Оспорва се основателността на исковете, сочи
се че няма доказателства за нищожност и унищожаемост на завещанието. Направени
са възражения за наличие на правно валидна воля у завещателя, за дееспособност на същия, както и за наличие
на подписано от завещателя завещателно разпореждане .
В производството са събрани гласни и
писмени доказателства, изслушани са заключенията на съдебно-графическа и
съдебно-психиатрична експертизи.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното: Безспорно е по делото , че ищецът е наследник по закон на
Румен Иванов Сурдулов, видно от Удостоверение за наследници
№РЛН16-УГ01-19454/19.12.2016г. издадено от
община Столична, починал на 10.11.2015г. ,за което е съставен Акт за
смърт №0064/10.11.2015г.,в гр.София, кв.Ботунец.Със саморъчно завещание от
23.03.2013г., Румен Иванов Сурдулов е завещал на ответника цялото си движимо и
недвижимо имущество. Завещанието е обявено на 09.11.2016г., видно от Протокол
за обявяване на саморъчно завещание ,вписан в общ регистър
№4564/09.11.2016г.,рег.зав. №14/2016г., нот.д.№ 14/2016г. при Нотариус Здравко
Иванов Тончев, с №438 от РНК, с район на
действие СРС.
Видно
от заключението на съдебно –графическата експертиза, изготвена по делото,
изследвала същото завещание в оригинал, вещото лице прави категоричен извод, че
почеркът, с който е изпълнен текста на саморъчно завещание от името на лицето
Румен Иванов Сурдолов с ЕГН: ********** от дата 23.03.3013г. гр.София, не е
идентичен с представения сравнителен материал.Подписът, положен срещу реквизита
„Завещател“ в същото завещание не е идентичен с представения сравнителен
материал.При изготвяне на заключението е представен безспорен сравнителен
материал от подписа и почерка на Румен Иванов Сурдолов- 2 бр.заявления за
издаване на документи за самоличност на български гражданин с
вх.№лк-78914/02.10.2000г. и №21329/06.10.2010г.
Вещото
лице е направило сравнително и разделно изследване на почерка и подписите в сравнителния материал и в изследвания
документ. Подробно са анализирани общите графически признаци. В сравнителното
изследване на почерка в сравнителния материал и завещанието, вещото лице излага, че се установява различие
в общите и индивидуалните графически елементи. При разделното изследване на
подписа в завещанието се установява, че същият се характеризира с
пространствена /типографска /ориентация
:подписът е положен до реквизита и на линията за писане. Същият има общи
графически признаци :съкратен, с транскрипция ,състояща с ев началната си част
на буквен знак Р, средна безбуквена /щрихова /част и завършващ с примковидна
низходяща парафна линия с допълнителен хоризонтален елемент. При разделното изследване на подписите,
положени в сравнителния материал и в документа, обект на изследване се
установява, че същите се характеризират с общи графически признаци- и двата
подписа са съкратени и са с
транскрипция, състояща се в началната си част
на щрихи, наподобяващи двойно изписване на буквения знак „Р“, средна
безбуквена част и завършват с примковидна низходяща парафна линия. Отчетливи
са, слабо обработени, изпълнени със смесено направление на движенията, прости,
прави, средни по размер, средноразтегнати , несвързани.
При
разделното изследване на подписите в сравнителния материал и изследвания
документ се установяват различия както в общите, така и в индивидуалните
графически признаци, въз основа на което вещото лице е направило заключението
си за липса са идентичност, и че не са положени от едно и също лице. Заключението на вещото лице е категорично,
видно от изложеното и в съдебно заседание.
От
заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че Румен Сурдулов е с фамилна обремененост с
психична болест от страна на майката, лекуван е многократно стационарно, с начало на психичното заболяване през 1968
г. След първата хоспитализация и проведено лечение завършил висше образование и
започнал работа. Провеждал поддържащо лечение с депо антипсихотици. Видима
промяна в цялостното му състояние започнала след 1984г. Започнал да става
безинициативен, затворил се у дома ,н есе явявал на прегледи, прекратил
поддържащото лечение през 2006г. Следват няколко психиатрични хоспитализации,
,включително и с решение на СРС. След изписването му от клиниката не е приемал
предписаните му медикаменти и не е посещавал районния си психиатър. Вещото лице
сочи, че от анализа на документите по делото са налице безспорни данни за
наличие у освидетелствания на тежка, хронично протичаща психична болест- Параноидна шизофрения, , която въпреки приложените лечения ,довела
до личностова промяна и социална дисфункция.Заболяването е с голяма давност и
непрекъснат прогредиентен ход.Вещото лице
сочи, че шизофренията е една от най-тежките психични болести, която води
до трайна инвалидизация и социална дисфункция. В крайните фази се достига до
загубване единството на личността, нарушаване единството и целенасочеността на
психичните процеси, до тяхната дисоциация, свързана е с изменение в мисленето,
волята и емоциите, с халюцинации, налудничави идеи и др.В сравнение с
останалите психични болести , шизофренията най-често е основание за признаване
на невменяемост. Преценката включва много фактори-формата и стадия на болестта,
особеностите на нейното протичане, степента на изразеност на психичните
нарушения, характера на продуктивната симптоматика и още много други. Сочи още,
че основен съдебнопсихиатричен критерий за определяне на вменяемостта при
шизофрения е степента на изразеност на дефекта на личността.Хроничната,
непрекъснато прогресирала форма на шизофрения у освидетелствания, въпреки
проведените лечения, е довела до дълбока ,цялостна промяна на личността, и
социална дисфункция. Емоционалното обедняване, трайните разстройства в
мисленено, извратяването на волята, довели до продължително разстройство на
съзнанието. Симптоми и състояния, които обуславят невменяемост. Увредите и
дисфункция у освидетелствания Сурдулов са от такава степен и вид, че не му
позволяват да разбира свойството и значението на действията, да се самообслужва
ефективно и да се грижи пълноценно за своите интереси. Не е бил способен /
годен самостоятелно да осъществява своите права и задължения.Поради естеството
и степента на дефицитите си, не е бил в състояние да взема решения, да дава
информирано съгласие, чрез които да защитава ефективно своите права и
интереси.Във визирания период 01.01.2012г.- 10.11.2015г. , включително и към
датата на правния акт , е бил невменяем и недееспособен. Свидетелските
показания на разпитаните свидетели
Недкова и Попова кореспондират както със заключенето на вещото
лице-психиатър, така и със събраните писмени доказателства, и помежду си и
съдът им дава вяра. Установяват, че
майката на Сурдулов е полагала грижи за него и за болния си съпруг, не е извеждала често от дома им в София Румен
Сурдулов, заради здравословното му състояние. Когато идвала при свидетелите в с. Киряево, оставяла
заключени съпругът и сина си, за да не им се случи нещо. Когато видяла Румен
Сурдулов, свидетелката Недкова сочи, че не говорил, погледнал ги и си отишъл в
стаята. И двете свидетелки сочат , че знаят за психичното му заболяване.
С
договор за доброволна делба на гори и земеделски земи от 19.04.2017, с №134, том II,рег.№
4871, нот.д.№218/2017г. с нотариална заверка рег.№4891,т.2, №134 от
19.04.2017г. на Нотариус Надежда Ангелова с район на действие ВРС, вписан в
Служба по вписвания Видин с .вх.рег.№ 1773/19.04.2017г. ,акт №135, наследниците
по закон на Румен Иванов Сурдулов са
поделили наследството , като ищецът е получил в дял и е станал собственик на
нива от 9.598 дка, находяща с ев землището на с.раковица, общ.Макреш, трета
категория, в м. „Драганчовец“,съставляваща имот №020036 по плана за
земеразделяне , при граници и съседи: №020045, №020046, №020035, №000402,
№020037.
При
така установените по делото факти и обстоятелства Съдът прави следните
правни изводи:
Искът е доказан в основанието си. Безспорно се
установи, че ищецът притежава правото на
собственост върху недвижимия имот,
предмет на завещателното разпореждане. Последното се установи, че е нищожно на основание чл.42, б. „б“,
предложение второ от ЗН , видно от заключенията на вещите лица.
Според чл. 25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието, при съставянето на което са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗН, е нищожно поради недостатък в законоустановения елемент на формата – изрично посочено в чл. 42, б.“б“ ЗН, какъвто е настоящия случай. Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на завещанието, доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната която се ползва от него, по правилото на чл. 193, ал.3 от ГПК, изр. последно ГПК. Страната, която се ползва от документа трябва да установи неговата истинност при пълно и пряко доказване. Това разрешение е последователно и безпротиворечиво застъпено в теорията (Закон за наследството, Научноприложен коментар, ИК „Труд и право“, София, 2016 г.стр.361) и в съдебната практика на ВКС, включително и в задължителната такава (решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 693/2012 г., II г.о.; решение № 123 от 07.04.2014 г. ВКС по гр.д. № 2393/2013 г., IV г.о.; решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр.д. № 583/2000 г. I г.о.; решение № 493 от 09.07.2003 г. на ВКС по гр.д. № 106/2002 г. I г.о.). В случая, се установи безспорно по делото, че завещателят не е написал , и не е подписал завещанието. С оглед изложените съображения, предявеният иск по чл. 42, б.“б“ ЗН вр. чл. 25, ал.1 ЗН е основателен и следва да бъде уважен, като саморъчното завещание бъде прогласено за нищожно.
Поради уважаване на иска за нищожност, не следва да се разглежда евентуалния спрямо него иск за унищожаване на завещанието , поради което и не следва да бъдат обсъждани събраните в тази връзка доказателства.
На разглеждане подлежи искът по чл. 108 от ЗС . Установено е с приетите по делото Договор за доброволна делба на гори и земеделски земи от 19.04.2017, с №134, том II,рег.№ 4871, нот.д.№218/2017г. с нотариална заверка рег.№ 4891,т.2, №134 от 19.04.2017г. на Нотариус Надежда Ангелова с район на действие ВРС, че ищецът е собственик на процесната земеделска земя.
С оглед на установеното, следва да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот.
Видно от справка по лице в Служба по вписванията Видин, ответникът е вписан като собственик на процесния имот, въз основа на констативен акт , издаден по документи №172 от 2017г., с № от описната книга 945/28.04.2017г. , поради което следва да се приеме, че фактическата власт върху недвижимия имот се осъществява от ответника, поради което следва да бъде постановено и предаване на владението от ответника.
Разноските в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да се поемат от ответника в следните размери : 520.00 лева възнаграждение на вещо лице, адвокатско възнаграждение в размер 900.00 лева, 105.00 лева платени ДТ, както и 600.00 лева възнаграждение на особен представител на ответника.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание
от 23.03.2013г., обявено на 09.11.2016г, с вх. №4564/09.11.2016г.,рег.зав.
№14/2016г., нот.д.№ 14/2016г. на Нотариус Здравко Иванов Тончев, с №438 от РНК, с район на действие
СРС, с което Румен Иванов Сурдулов, поч.на 10.11.2015г. ,за което е съставен
Акт за смърт №0064/10.11.2015г.в гр.София, е завещал на Б.И.М. , ЕГН:**********
с адрес гр.София , ж.к.Люлин 215, вх.Ж, ет.4, ап.107 цялото си движимо и
недвижимо имущество.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.М. ,
ЕГН:********** с адрес гр.София , ж.к.Люлин 215, вх.Ж, ет.4, ап.107, правото на
собственост на Н.Г.Н., ЕГН:********** и адрес *** върху недвижим имот,
представляващ нива от 9.598 дка, находяща се в землището на с.Раковица,
общ.Макреш, трета категория, в м. „Драганчовец“, съставляваща имот №020036 по
плана за земеразделяне , при граници и съседи: №020045, №020046, №020035,
№000402, №020037.
ОСЪЖДА
Б.И.М. , ЕГН:********** с адрес гр.София , ж.к.Люлин 215, вх.Ж, ет.4, ап.107,
да предаде на Н.Г.Н., ЕГН:********** и адрес *** владението върху недвижим имот, представляващ
нива от 9.598 дка, находяща се в землището на с.Раковица, общ.Макреш, трета
категория, в м. „Драганчовец“, съставляваща имот №020036 по плана за
земеразделяне , при граници и съседи: №020045, №020046, №020035, №000402,
№020037.
ОСЪЖДА Б.И.М. , ЕГН:**********
с адрес гр.София , ж.к.Люлин 215, вх.Ж, ет.4, ап.107, да заплати на Н.Г.Н.,
ЕГН:********** и адрес *** разноски в
производството в
размери 520.00 лева възнаграждения на вещи лица, адвокатско възнаграждение в
размер 900.00 лева, 105.00 лева платени ДТ, 600.00 лева възнаграждение на особен представиел.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването до страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: