РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен,
22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Е. Р. и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. в.гр.д. № 1139 по описа за
2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №
1776/26.09.2019 г. по гр.д.№ 3490/2019 г. по описа на ПлРС са изменени на основание чл.59, ал.9 от СК,
мерките, постановени с решение по бр.д.№ 4987/2016 г. по
описа на ПлРС, в частта относно режим на лични отношения, като е определен режим на лични контакти на бащата И.Л.П. с детето Л. И. П., освен определения: всяка сряда от 17.00 часа
до 20.00 часа; две седмици през месец май и две седмици през лятото, когато
това не съвпада с отпуска на майката; деня след Великден от 10.00 часа до 20.
00 часа; деня след рождения ден на детето /24 юли/- от 10.00 часа до 20.00
часа; на 25.12. всяка година от 09.00 часа до 19.00 часа; на 01.01. всяка
година от 12.00 часа до 19.00 часа; на рождения ден на бащата /15. 02/ всяка
година от 10.00 часа до 19.00 часа, както и по друго време по договореност на
страните, и следния разширен режим: всеки делничен ден да вижда детето от 17.00 часа до 20.00 часа, както и
да го взема всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца от 17.00 в
петък до 19.00 часа в неделя, с приспиване при бащата.Отхвърлена е претенцията на И.Л.П. с правно
основание чл.59, ал.9 от СК против В.Л.Г.
за изменение на мерките, постановени с решение по гр.д. № 4987/2016 г. по описа
на ПлРС, в частта относно упражняването на родителските права върху детето Л. И.
П. и издръжка, като неоснователна и недоказана.
Депозирана
е въззивна жалба от В.Л.Г., чрез
пълномощник, против решение № 1776/26.09.2019 г. по гр.д.№ 3490/2019 г. по
описа на ПлРС, в частта, в която е разширен режимът на лични контакти на
малолетното дете Л. И. П. с баща му И.Л.П..Обжалва частично решението по
отношение на изменението на режима на лични контакти, а именно: всеки делничен
ден бащата да вижда детето от 17 ч. до 20 ч., както и да взема всеки втори и
четвърти петък, събота и неделя от месеца от 17 ч. в петък до 19 ч. в неделя с
преспиване при бащата.Също така обжалва решението и в частта за разноските,
като по делото са претендирали разноски, направени от ответницата и са
представили списък по чл.80 ГПК.В тази връзка претендират разноски и за двете
инстанции.Прави се искане да се отмени решението в обжалваната част като
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.В тази част решението не е в
интерес на малолетното дете и значително ограничава правата на майката и
възможността й да упражнява родителските права, както и да възпитава детето и
да се грижи за него.
За
въззиваемата страна – И.Л.П. процесуалният представител изразява становище да
се остави в сила решението на ПлРС в обжалваната му част като законосъобразно и
правилно и му се присъдят разноски за тази инстанция.
За
въззиваемата страна- Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен, редовно призована,
представител не се явява, но е представен социален доклад.
Въззивната жалба е
процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013
г., ОСГТК, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения,
издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Решението се
обжалва в частта по отношение на изменението на режима на лични контакти, а
именно: всеки делничен ден бащата да вижда детето от 17 ч. до 20 ч. и да го
взема всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца от 17 ч. в петък
до 19 ч. в неделя с преспиване при бащата.
Бракът между
страните е прекратен по взаимно съгласие на страните с решение от
13.07.2016 г. по гр.д.№ 4987/2016 г. по описа на ПлРС, като упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете Л., родено през 2014 г., са предоставени на майката В.Г..На бащата И.П. е
дадено право на лични контакти с детето Л. съгласно посоченото в изпълнителния
лист от 20.07.2017 г., включително и с оглед на предмета на обжалване в
настоящето производство, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 08.00 часа в събота до 19.00 ч. в неделя, с преспиване на детето
при бащата; всяка сряда от 17.00 ч. до 20.00 ч.
Пред настоящата
инстанция от представения социален доклад се установява, че и двамата родители
задоволяват основните потребности на Л..Двамата родители са осигурили подходящи
условия на живот на детето.
Също така се
установява, че работното време на бащата е с дневна смята от 8.00 ч. до 16.00
ч., дава 24 часов наряд един път в месеца, а платеният му годишен отпуск е 50
дни.
Майката работи в
МБАЛ, но понастоящем ползва отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна
възраст.Със съжителя си, който работи, имат едно дето – Р., на около една
година, и а той има 12-годишна дъщеря, обитават едно жилище, на около 90 кв.м.
Установява се също
така, че бащата е участвал пряко в грижите за сина си Л. до преди три
години.Грижи се за сина си по време на осъществяване режима на лични
отношения.Всяка сряда го взема от детска градина и прекарва време с
него.Запознат е със здравословното състояние на детето, интересува се, води го
на преглед, купува и знае лекарствата, които детето приема.Желае синът му да
стане по-добър от родителите си, като образование и човек в обществото.
Майката отделя
време за разговори с детето и проявява интерес и чувствителност към това, което
споделя.Отчита важността на връзката между детето и бащата за изграждането на
неговата идентичност.Същевременно полага усилия синът й да се чувства сигурно,
обичано и прието в семейната среда с настоящия й партньор.Разбиранията й за
отглеждане и възпитание на дете са, че то се нуждае от присъствието и подкрепата
на двамата родители.
Детето понастоящем
е почти на 6 години, посещава детска градина.
От приложения пред
настоящата инстанция амбулаторен лист от 15.01.2020 г. е видно, че детето живее
с майката при новото й семейство.Има периодични срещи с бащата.През последните
години се появили тикове на очите, в ситуации на раздяла ставал раздразнителен.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.От показанията
на свидетеля И. Х. се установява, че често, когато бащата взема детето, се
виждат.Детето с баща си е спокойно, той му обръща внимание, води го на
развлечения, разходки, чувства се добре, детето е щастливо.
От показанията на
свидетелката М. Ц. е видно, че са съседи в блока на въззиваемия.Нейните
впечатления са, че когато детето е с бащата, е много добре, играе си, спокоен
е, щастлив е, няма проблеми.Не иска да си тръгва.Бащата има възможности да
отглежда детето, живее в собствен апартамент, грижи се за него много добре
навън.
От показанията на
свидетеля Ф.П., брат на въззиваемия, е видно, че когато е при него, детето сияе
от щастие, постоянно е сгушен в него, привързан е към него, чувства се
добре.Детето е имало здравословни проблеми.
От показанията на
свидетеля П. П., с когото съжителства въззивницата, се установява, че детето се
чувства много добре в тяхната семейна среда.Почти всяка вечер си играят,
забавляват се, ходят на басейн.Към майка си е привързан страшно много.
От показанията на
свидетелката Р. М., майка на въззивницата, се установява, че последната се
грижи много добре за Л..Много отговорна майка е.Три деца гледа в момента,
разчита изцяло на нейната помощ.
От показанията на
свидетелката Д. Н. се установява, че въззивницата се грижи много добре за
детето, полага необходимите грижи.
От показанията на
свидетелката З.Б., която е медицинска сестра, се установява, че майката е много
грижовна, гледа си детето, винаги е изгладено, когато е болно е спирано,
лекувано е.
Показанията на
свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй като те имат
непосредствени впечатления от взаимоотношенията между родителите и тяхното дете
Л..
Пред настоящата
инстанция въззивницата е изразила становище, че не е съгласно всекидневно
детето да се взема от бащата и връща в 20.00 ч.На детето предстои да започне
първи клас и не е редно да се разкарва с всички учебници, а да му се помага в
обучението.
Бащата
изразява желание за „споделено родителство”, като детето пребивава по 15 дни в
месеца при двамата родители, но то е
възможно само при постигнато споразумение по упражняването им между родителите,
каквото липсва в процесния случай – ТР № 1/3.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 1/2016
г., ОСГК - т.2.
Чл.59, ал.9 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата
определеният по-рано режим на лични контакти могат да бъдат променени от съда.В
този смисъл предпоставка за основателността на иска е изменение на
обстоятелствата, т. е. наличие на новосъздадена обстановка, при която
интересите на детето да изискват изменение на постановените мерки.
В процесния случай е
безспорно, че изминалите почти четири години от определянето на предходните
мерки за режим на лични отношения с бащата са обстоятелство, което следва да се
вземе предвид и да се прецени ефективността на избрания режим с оглед запазване
интереса на детето да бъде отглеждано правилно и да има пълноценен контакт и с
двамата родители.
От доказателствата по делото се установява, че
между детето и бащата е налице изградена емоционална връзка, която следва да
бъде съхранена и доразвита, за да може помежду им да се създаде доверителна
връзка, както и че бащата притежава добър родителски капацитет, поради което в
интерес на детето е да се определи по-разширен режим на лични отношения.
Контактите и тяхната
продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на
конкретния случай. В решението си съдът следва да определи мерките за лични
отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се
създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата.
Следва да се допълни също така, че режимът на
лични отношения между детето и родителя се определя съобразно обстоятелствата
на конкретния случай, като преценката за времетраенето и начина на осъществяване
на личните контакти се извършва с оглед интересите на детето.В интерес на
детето е да осъществява пълноценен контакт с двамата си родители, поради което
времето за лични контакти между детето и родителя, който не упражнява
родителските права трябва да е достатъчно, за да се поддържа между тях
естествената емоционална връзка; детето да се чувства свободно, сигурно и
закриляно от родителя си.
Изхождайки от гореизложеното, съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства, както и интереса на малолетното дете Л., съдът приема,
че правилно първоинстанционният съд е определил и следния разширен режим по отношение на вземането на детето от бащата
всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца от 17.00 часа в петък
до 19.00 часа в неделя, с преспиване при бащата.Този режим е подходящ с оглед
на възрастта на детето, то не е нужно да става и да се приготвя в 8.00 часа в
събота, а това ще бъде сторено предходната вечер, като така ще се способства за съхранението
на добрата връзка между бащата и детето
и да може той да участва пълноценно в отглеждането и възпитаването му.Следва да
бъде потвърдено обжалваното решение в тази му част.
С оглед на
възрастта на детето, както и необходимостта вечерта то да си почине, да вечеря,
да се подготви за другия ден, когато отново ще посещава детската градина, съдът
приема, че е неподходящ определеният разширен режим на лични отношения, като
бащата взема детето всеки делничен ден от 17.00 ч. до 20.00 ч. и в тази му част
обжалваното решение следва да бъде отменено.Остава първоначално определеният
режим, както е посочено в диспозитива на районния съд: всяка сряда от 17.00
часа до 20.00 часа.
Неоснователен е доводът
на въззивницата, че в
първоинстанционното решение е пропуснато да се посочи относно предходния
определен режим, че бащата има право на лични контакти с детето Л. деня след
рождения ден на детето /24 юли/ - от 10.00 ч. до 20.00 ч., тъй като е включен.
Основателен е доводът
на въззивницата, че при определянето на режима на лични контакти с бащата е
пропуснато да се посочи пълния определен режим (пропуснато е
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 8 ч. в събота
до 19 ч. в неделя, с преспиване на детето при бащата), но в тази
част така определеният режим следва да се счита за изменен с постановеното
решение от първоинстанционния съд, като бащата има право да взема детето всеки
втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца от 17.00 ч. в петък до 19.00
ч. в неделя, с преспиване при бащата, в която част обжалваното
решение, както се посочи, следва да бъде потвърдено.
Относно претенцията на
въззивницата да й бъдат присъдени и разноски за двете съдебни инстанции,
настоящата такава намира следното.
Съдът счита, че в
първоинстанционното производство по спорна съдебна администрация всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора, при обжалване на решенията се прилагат общите правила за разноските (определение № 45/17.01.2020 г. на ВКС по гр.д.№
2857/2019 г., ІІІ г.о.).Следователно
такива не се дължат за първоинстанционното производство, както правилно е
прието от районния съд.С оглед на частичната основателност на въззивната жалба
такива разноски не следва да се присъждат и от настоящата инстанция.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
1776/26.09.2019 г. по гр.д.№ 3490/2019
г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която са изменени на основание чл.59, ал.9 от СК, мерките, постановени с решение по
бр.д. № 4987/2016 г. по описа на ПлРС, в частта относно режим на лични
отношения, като е определен режим на лични контакти на бащата И.Л.П., ЕГН********* с детето Л. И. П.,
ЕГН**********, освен определения : всяка сряда от 17. 00 часа до 20. 00 часа;
две седмици през месец май и две седмици през лятото, когато това не съвпада с
отпуска на майката; деня след Великден от 10. 00 часа до 20. 00 часа; деня след
рождения ден на детето /24 юли/- от 10. 00 часа до 20. 00 часа; на 25. 12.
всяка година от 09. 00 часа до 19. 00 часа; на 01. 01. всяка година от 12. 00
часа до 19. 00 часа; на рождения ден на бащата /15. 02/ всяка година от 10. 00
часа до 19. 00 часа, както и по друго време по договореност на страните, и следния разширен режим: всеки делничен
ден да вижда детето от 17.00 часа до
20.00 часа.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1776/26.09.2019 г. по гр.д.№ 3490/2019 г. по описа на Плевенски
районен съд в останалата му обжалвана част, в която са изменени на
основание чл.59, ал.9 от СК, мерките, постановени с решение по бр.д. №4987/2016
г.по описа на ПлРС, в частта относно режим на лични отношения, като е определен
режим на лични контакти на бащата И.Л.П.,
ЕГН********* с детето Л. Ивов П., ЕГН **********, освен определения : всяка
сряда от 17. 00 часа до 20. 00 часа; две седмици през месец май и две седмици
през лятото, когато това не съвпада с отпуска на майката; деня след Великден от
10. 00 часа до 20. 00 часа; деня след рождения ден на детето /24 юли/- от 10.
00 часа до 20. 00 часа; на 25. 12. всяка година от 09. 00 часа до 19. 00 часа;
на 01. 01. всяка година от 12. 00 часа до 19. 00 часа; на рождения ден на
бащата /15. 02/ всяка година от 10. 00 часа до 19. 00 часа, както и по друго
време по договореност на страните, и следния
разширен режим: както и да го взема всеки втори и четвърти петък, събота и
неделя от месеца от 17.00 в петък до 19.00 часа в неделя, с преспиване при
бащата.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението чрез връчване на
препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: