№ 1826
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100507811 по описа за 2021 година
С решение №20091325 от 12.04.2021 г. по гр.д. №60306/20 г., СРС, ГО, 43 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И.Л.И.., ЕГН ********** против „Б.
ДСК” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******
искове с правно основание чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 3131,26 лева, представляваща главница по договор за кредит от
05.03.2010 г., ведно със законната лихва, която за периода от 31.05.2014 г. до 25.11.2020 г.
възлиза на сумата от 2062,82 лева, сумата от 60,00 лева - такса, сумата от 290,80 лева -
договорна лихва за периода от 30.09.2013 г. до 30.05.2014 г., сумата от 150,51 лева -
наказателна лихва за периода от 07.12.2013 г. до 30.05.2014 г., както и сумата от общо
429,81 лева, представляваща държавна такса в размер на 72,66 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 357,15 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от
18.06.2014 г. по гр.д.№ 29197/2014 г. по описа на СРС, 43-ти състав и е образувано изп.д.№
20207900402209 по описа на ЧСИ Р.М., с район на действие СГС, поради настъпила
погасителна давност за принудителното им събиране.
ОСЪЖДА „Б. ДСК” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“******* да заплати на И.Л.И.., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от общо 926,00 лева, представляваща направени разноски по производството.
1
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ,с която се
твърди,че решението е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.Изводите за настъпила погасителна давност били обосновани с
липса на доказателства за прекъсване на давността.Съдът неправилно стигнал до извод за
прекратяване на изпълнителното дело 272/14 г.ан ЧСИ М.Д.ex lege като не отчел ,че
давността се прекъсва с присъединяване на взискател,с подаване на молба за предприемане
на изпълнителни действия.Към момента на подаване на исковата молба давността не била
изтекла.Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да постанови ново като
отхвърли предявения иск.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1,вр.с чл.439 ГПК .
Ищецът твърди,че не дължи на ответника присъдени суми по договор за кредит,тъй
като правото на принудително изпълнение на вземането е погасено с изтичане на давностен
срок.
С образуване на изпълнителното производство на 30.07.2014 г. погасителната
давност по отношение на процесните суми по издадения изпълнителен лист е прекъсната и
до отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. с постановеното на 26.06.2015 г. ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, давността е спряла да тече, поради факта, че за
събирането на процесните суми е било образувано изпълнително производство и е налице
висящност на изпълнителния процес. Спирането на давността се счита преустановено от
момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от посоченото
тълкувателно решение от 26.06.2015 г. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г. На
24.03.2018 г. е подадена молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и на
24.03.2018 г./две години след като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия/ е прекратено изпълнителното дело 272/14 г.ан ЧСИ М.Д.ex lege.
В т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на извършването на разпределение.
В тълкувателното решение изрично е посочено, че давността се прекъсва с насочване на
изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на
вещите, насрочването и извършването на продан. Не е изпълнително действие подаването на
молба от взискателя за образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни
способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно чл.116,б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително
2
изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без
правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия по
вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено от закона
като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и
дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е
предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност.
Налице е хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителният процес се е прекратил
ех lege на 24.03.2018 г., на която дата е изтекъл двугодишния срок за предприемане на
принудително изпълнение. От този момент всички предприети действия за събиране на
дълга са лишени от правно основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното
дело е прекратено. Прекратяването настъпва по силата на закона и е ирелевантно дали има
постановено от ЧСИ постановление за прекратяване. Последното има само констативен
характер.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на прекратено по право
принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия по него се считат
обезсилени. С оглед предходното следва да се приеме, че същите не са прекъснали
давността, дори и да са били от вида на посочените в чл.116, б.“в“ ЗЗД /в този смисъл са и
решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 1812/2015 г., IV г.о. на ВКС, решение № 32 от
11.08.2016 г. по т.д.№ 781/2015 г., II т.о. на ВКС, М.П. Гражданско право. Обща част. С.:
Софи-Р, 2002, с. 422/.
През периода от 26.06.2015 г. до 10.11.2020 г., когато е образувано изпълнително
дело № 20207900402209 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 790 на КЧСИ, с район на действие
СТС, е изминал период от повече от пет години.
С оглед на изложеното, към датата на подаване на исковата молба в съда - 03.12.2020
г., е изтекла 5-годишната давност, с което правото на принудително изпълнение на
вземанията е погасено.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Въззиваемата страна има право на разноски,такива са сторени в размер на 1000
лв.Направеното възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар,предвид
фактическата и правна сложност на делото, е основателно и следва да се намали на 635
лв.,съобразно Наредба №1/2004 г.за МРАВ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20091325 от 12.04.2021 г. по гр.д. №60306/20 г., СРС,
ГО, 43 с-в.
ОСЪЖДА „Б. ДСК” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
3
гр.София, ул.“******* да заплати на И.Л.И.., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 635 лв., представляваща направени разноски във въззивното производството
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4