№ 115
гр. Русе , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло А. Йорданов
при участието на секретаря Радостина И. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. О. (I. O.), чрез адв. М. П. – АК-Русе
депозирана против наказателно постановление № 38-0002365/22.12.2020г.,
издадено Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда
на чл. 92, ал. 2 ЗАП, в частта му по т. 1, в която част на жалбоподателя на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право на управление на МПС за
срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 103, пр. 3 ЗДвП.
В частта му по т. 2 от НП, същото не е обжалвано и е влязло в сила.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление,
в обжалваната му част по т. 1 е незаконосъобразно, тъй като е издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на
материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание.
Оспорват се изцяло фактическите констатации в АУАН и НП, касателно това
нарушение. В подкрепа на ангажираните твърдения, се релевират доводи, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП са нарушени разпоредбите на
чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като нарушението не е
1
индивидуализирано по изискуемия от закона начин и в текстовата част не е
посочен обективен признак на състава на нарушението. Посочва се, че
цитираната указателна табела – В 27, която забранява паркирането и престоя,
касае автомобили, които са паркирани в зона ГКПП „Дунав мост“, а в случая
водачът се е намирал в колана, изчакваща преминаването на ГКПП „Дунав
мост“ в посока Румъния. Застъпва се тезата, че посоченото в текстовата част
на АУАН и НП, представлява констатация на актосъставителя и на АНО, но
не и описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както
изисква ЗАНН. Релевират се доводи, че в случая не става ясно, какви са били
указанията на инспектора, след като товарния автомобил е бил в колона и не е
бил в движение и жалбоподателят не е могъл да ги разбере, защото в този
момент не е присъствал преводач, а преводът е извършен на следващия ден –
22.12.2020г. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява
и не се представлява
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не заема становище по същество.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение
на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана
е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
2
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН № 281779/21.12.2020г., за това, че на
21.12.2020г., около 21,20 часа, в град Русе, бул. „България“, в района на
ГКПП „Дунав мост” изход от Република България, управлявал товарен
автомобил марка Volvo, кат. N 3, с рег. № 35KVR51, оборудван с дигитален
тахограф марка Continental, със сериен № **********, с прикачено към
товарния автомобил полуремарке, марка Krone, кат. О4, с рег. № 35HA6267,
като извършвал обществен международен превоз, попадащ в обхвата на
АETR, с маршрут на движение от Р. Турция за Румъния, съгласно CMR от
18.12.2020г., за следните нарушения: 1. Водачът не е изпълнил разпореждане
и указание на контролен орган, като е отказал да премести управлявания от
него автомобил от граничната зона на ГКПП „Дунав мост“, която е
обозначена със знак, който забранява паркирането и престоя с указателна
табела по цялата зона – В 27 и 2. Водачът не е въвел в записващото
оборудване символа на държавата, в която на дата 19.12.2020г., в 13.40 часа е
започнал и на дата 19.12.2020г., в 23,46 часа е приключил дневния си работен
период, видно от компютърни разпечатки на картата на водача №
9434475922761011.
Така приетите за осъществили се факти, били субсумирани от
актосъставителя като нарушение по чл. 103, пр. 3 ЗДвП и нарушение чл. 12, §
5bis от Приложение „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78а, ал.
1, т. 2 ЗАвП.
В АУАН жалбоподателят не е вписал да има възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
всяко едно от двете деяния, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателя, за така приетите за осъществени състави на две нарушения,
са наложени следните административни наказания: по т. 1 на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца“, за нарушението по чл. 103, пр. 3 ЗДвП и по т. 2, на основание чл.
93в, ал. 16 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100 лева, за нарушението по чл. 12, § 5bis от Приложение „Контролен уред”
3
AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78а, ал. 1, т. 2 ЗАвП.
По т. 2 от наказателното постановление, същото не е обжалвано и е
влязло в сила.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да
бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Констатираното нарушение по т. 1 от НП е описано по начин
напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да
разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта,
така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на това нарушение, а така също и конкретната
законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от
административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Видно от доказателствата по делото, съдържанието на АУАН и на
НП е било преведено от български на турски език на нарушителя от
назначения преводач. От представените по делото Акт за назначаване на
преводач – АУАН и Декларация – АУАН, НП и ЗПАМ (лист 10 от делото)
безспорно се установява, че е бил извършен превод на цялото съдържание на
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, което обосновава и
4
извод, че нарушителят е бил запознат с всички факти, приети за осъществили
се от страна на административнонаказващия орган и конкретните състави на
нарушения, които му се вменяват във вина, чрез посочване на фактите и
правната им квалификация.
АУАН е бил предявен за подпис на нарушителя и му е връчен
препис от същия, в присъствието на назначения преводач, които
обстоятелства нарушителят е удостоверил собственоръчно с подписа си, с
което му е осигурено правото да изложи своите обяснения и възражения във
връзка със съставения му АУАН и му е осигурена възможност да реализира в
пълнота правото си на защита.
Твърденията ангажирани с жалбата, че жалбоподателят не е могъл
да разбере, какви точно указания са му били дадени от контролните органи,
напълно се опровергават, както от показанията на разпитания в
процесуалното качество на свидетел актосъставител, така и от
обстоятелството, че впоследствие, същият е преместил управлявания от него
товарен автомобил, като по този начин е изпълнил дадените му от контролния
орган указания, което обосновава и единствения възможен извод, а именно че
същият е разбрал, какво конкретно разпореждане му е било издадено и какви
действия следва да извърши, за да изпълни същото.
Неоснователни са твърденията, ангажирани с жалбата за допуснати
нарушения по чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Изрично в АУАН, а
впоследствие и в НП, са посочени датата и мястото на нарушението –
21.12.2020г., около 21,20 часа, град Русе, бул. „България“, в района на ГКПП
„Дунав мост” изход от Република България, а така също и са намерили
отражение всички релевантни обстоятелства, включени в обективната страна
на състава на нарушението. Изрично са посочени органът издал
разпореждането и конкретното разпореждане, което е било издадено на
жалбоподателя, а именно да премести управлявания от него товарен
автомобил от граничната зона, където е забранен престоят и паркирането,
което именно разпореждане жалбоподателят не е изпълнил.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни,
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
5
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на наказаното лице, а именно да разбере, за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да реализира в
пълен обем правата си.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 103, пр. 3 ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
Съдът намира нарушението за безспорно установено и доказано от
събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени
посредством разпита в процесуалното качество на свидетел на
актосъставителя Г. Г. Д., чиито показания по своята доказателствена същност
представляват преки доказателства. Не са налице данни за възможна
заинтересованост в показания на разпитания свидетел. Същият добросъвестно
изнася пред съда възприетите от него факти от обективната действителност,
които подведени под хипотезиса на приетата на нарушена разпоредба на чл.
103, пр. 3 ЗДвП сочат на осъществен състав на това нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна.
От събраните в хода на производството по обжалване на
наказателното постановление доказателства, по никакъв начин не е
опровергана и доказателствената сила, която разпоредбата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП е придала на АУАН.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 103 ЗДвП При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания.
За да е осъществен състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП е
необходимо да е налице неизпълнение на едно от кумулативно предписаните
задължения - неспиране на подаден сигнал, спиране извън определеното в
нормата място, или отказ да бъдат изпълнени указанията на контролните
органи.
6
От събраните в хода на производството гласни доказателства,
еднозначно се установява и доказва, че жалбоподателят, като водач на ППС е
отказал да изпълни указания на контролен орган, като не е изпълнил изрично
и ясно разпореждане, издадено му от контролен орган по чл. 166 ЗДвП –
Инспектор в към РД „АА“ – Русе да премести управляваният от него товарен
автомобил извън граничната зона на ГКПП „Дунав мост“ и по този начин е
затруднил движението в района на ГКПП „Дунав мост“ и е създал
предпоставка за настъпване на ПТП, предвид това, че останалите водачи е
следвало да заобикалят превозното средство.
От субективна страна нарушение е извършено при форма на вината
пряк умисъл. В съзнанието на дееца са намерили отражение представи, че по
отношение на него е издадено ясно и недвусмислено разпореждане от
контролен орган, което разпореждане във волево отношение жалбоподателят
е отказал да изпълни.
В същия смисъл е константната практика на Административен съд –
Русе, намерила израз в Решение от 11.11.2020 г., постановено по КАНД №
375/2020 г, Решение от 5.08.2020 г., постановено по КАНД № 262/2020 г.,
Решение от 6.07.2020 г., постановено по КАНД № 165/2020 г., Решение от
24.02.2020 г., постановено по КАНД № 51/2020 г. и Решение от 28.10.2019 г.,
постановено по КАНД № 253/2019 г.
Правилно административнонаказващият орган е приложил
относимата към състава на това нарушение санкционна норма на чл. 175, ал.
1, т. 4 ЗДвП.
При индивидуализацията на наложените административни
наказания „Глоба“ и „Лишаване от право“ са спазени изискванията на чл. 27,
ал. 1 и ал. 2 ЗАНН.
Като отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства,
съдът отчете на първо място упоритостта в умисъла на жалбоподателя, който
заедно с друг водач са отказали да изпълнят разпореждането на контролните
органи, което е наложило да бъде потърсено съдействие и на място да бъдат
извикани и полицейски служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Русе, както и предвид обстоятелството, че с поведението си жалбоподателят е
създал сериозно затруднение на движението на останалите водачи на товарни
7
автомобили и е създал предпоставки за настъпване на пътнотранспортно
произшествие.
Смекчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
С оглед всичко изложено правилно административното наказание
„Глоба“ е наложено в максималния размер, а наказанието „Лишаване от право
да управлява МПС“ е определено към средата на предвиденото, като е
съобразено, че жалбоподателят полага труд, именно като водач на товарен
автомобил и едно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за един
по дълъг период от време би лишило същия от възможността да упражнява
професията си и би се явило в пълнота съответно на извършеното от него
деяние.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. В конкретния случай не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които
да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид, още повече, че в случая се
касае за осъществени състави на две нарушения, както и че процесното
нарушение, с оглед обстоятелствата, при които е извършено разкрива по-
висока степен на обществена опасност, което също изключва приложението
на чл. 28 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0002365/22.12.2020г., издадено Директор на РД „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, в частта му по т. 1, в която част
на И. О. (I. O.), роден на 09.09.1980г., гражданин на Р. Турция, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в
8
размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА
УПРАВЛЕНИЕ НА МПС“ за срок от 3 (три) месеца, за нарушение по чл.
103, пр. 3 ЗДвП.
В частта му по т. 2 от НП, същото не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9