Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260888 11.01.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6271 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „****” № **, представлявана от В. М. С., ЕГН: **********- и Д. Н. Н., ЕГН: **********-************, чрез пълномощник ***** Г. Н. А., е предявил против Р.С.К., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 17776/ 2019 г. на ПРС, XVI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 9609/ 01.11.2019 г., суми, както следва: сумата в размер на 17 484, 46 лева- главница, произтичаща от договор за кредит за текущо потребление от ***** г., договорна лихва в размер на 3 491, 46 лева за периода от 24.02.2018 г. до 27.10.2019 г., мораторна лихва в размер на 221 лева за периода от 24.02.2018 г. до 27.10.2019 г., разходи по кредита в размер на 120 лева, законна лихва в размер на 9, 72 лева за периода от 28.10.2019 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в общ размер на 476, 54 лева.
Ищецът твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от ***** г., банката предоставила на ответника сумата в размер на 22 300 лева, за срок от 120 месеца, като кредитът бил усвоен по разплащателната сметка на длъжника. Към договора бил приложен погасителен план, в който дължимите суми за главница и лихви били подробно описани, а наред с това се дължали и такси по тарифата на банката. Неразделна част от договора били общите условия, които клиентът получил, приел и подписал. Поради неизпълнение на задълженията за плащане на месечните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 28.10.2019 г., към която дата не били погасени общо 20 месечни вноски за периода 24.03.2018 г.- 24.10.2019 г. За събиране на сумите се образувало заповедно производство, по което била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В тази връзка се предявявал настоящият установителен иск, като се моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника поддържа иска.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер. Посочва, че липсвали доказателства за
уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост, като това се
правело едва с исковата молба. Моли за отхвърляне на иска, претендира и
разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № *****/ 01.11.2019 г., постановена по частно гр. дело № 17776/ 2019 г. на ПРС, XVI гр. с-в, ответникът е бил осъден да заплати на банката следните суми: сумата в размер на 17 484, 46 лева- главница, произтичаща от договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2015 г., договорна лихва в размер на 3 491, 46 лева за периода от 24.02.2018 г. до 27.10.2019 г., мораторна лихва в размер на 221 лева за периода от 24.02.2018 г. до 27.10.2019 г., разходи по кредита в размер на 120 лева, законна лихва в размер на 9, 72 лева за периода от 28.10.2019 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство: 426, 54 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена чрез ЧСИ на
пълномощник на длъжника, който е подал възражение срещу нея и в тази връзка в
законния едномесечен срок е предявен настоящият установителен лист.
С договор за кредит за текущо
потребление от 22.04.2015
г., сключен между банката и ответника, на лицето е предоставен кредит в размер
на 22 300 лева, със срок за издължаване от 120 месеца, при годишна лихва от 9,
20 % и ГПР от 10, 77 %.
Към договора са представени
погасителен план, общи условия и Тарифата на банката за такси по кредити,
подписани от ответника.
Приложено е и извлечение по
сметката на кредитополучателя за извършени плащания и погашения по кредита,
обезпечен с отделен договор за поръчителство.
Банката
е обявила по реда на чл. 47 от ГПК на длъжника предсрочната изискуемост на
дълга по кредита, чрез връчена нотариална покана за изпълнение.
По делото е прието заключение на
съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на
счетоводната документация на банката е установила, че кредитът е усвоен на 23.04.2015
г. чрез превеждане на сумата по сметка на ответника, кат общо погасената сума е
в размер на 9 677, 82 лева и последното извършено плащане е на 24.02.2018
г. Остатъчните дължими суми са: главница- 17 484, 64 лева, възнаградителна
лихва- 3 501, 18 лева, санкционираща лихва- 221 лева и такси- 120 лева.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Безспорно е обстоятелството, че между
страните е възникнало правоотношение по сключен между тях договор за кредит, по
силата на който ответникът е получил от банката съответна парична сума, която е
следвало да върне в определен срок, ведно с лихви и такси по кредита. Със
сключването на договора кредитополучателят се е задължил да изпълни
задълженията си като такъв и така се явява обвързан от съглашението и всички
негови клаузи, включително и санкционните последици от своето неизпълнение.
Предмет
на настоящия установителен иск е парично вземане по представен в предходно
проведеното заповедно производство документ по чл. 471 т. 2 от ГПК- извлечение
от счетоводни книги на банка, което удостоверява дължими суми за главница и
лихви по договор за кредит, сключени от ищеца с ответника като длъжник.
Доколкото обаче и в заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение изрично е записано, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане на определени погасителни вноски на падежа, а и извлечението
от счетоводните книги се базира именно на твърдяната предсрочна изискуемост на
целия кредит, основният по делото въпрос, който е поставен от страните, е
свързан с изследването на обстоятелството за настъпване и обявяването на тази
предсрочна изискуемост.
Според
на чл. 60 ал. 2 от Закона за
кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат
издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от
ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на
две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част
от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен
фактор- обективиран в
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната
по- горе норма предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче
има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките по чл. 418 от ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В
нормата на чл. 432 ал. 1 от ТЗ са уредени няколко хипотези на предсрочната
изискуемост при договорите за банков кредит, като изрично е посочено, че такава
е допустимо да се предвиди и в самия договор. В конкретния случай в чл. 20 от ОУ
към договора са посочени седем хипотези на предсрочната изискуемост на целия
кредит, като банката се позовава на настъпване на първата от тях- неплащане в
срок на дължима вноска по главница и/ или лихва. Според извлечението от
счетоводните книги на банката, представено по делото, по договора не са платени
20 вноски за главници и за лихви, за периода 24.03.2018 г.- 24.10.2019 г., като
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 28.10.2019 г. поради допуснати
просрочия на вноски за лихви и главница, дължими след 24.02.2019 г. като тези
данни се потвърждават и от заключението на ССчЕ. В тази връзка за банката е
възникнало правото да обяви всички задължения по договора за предсрочно
изискуеми, като спорният въпрос тук е дали това право да иска принудително
изпълнение преди настъпване на падежа е осъществено в един предхождащ момент на подаването на заявлението, както
изисква т.
18 от ТР № 4/ 2014 г. на
ОСГТК.
В
случая обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било направено от страна
на банката чрез изпращане на нотариална покана до ответника, която е била
връчена чрез залепване на уведомления по реда на чл. 47 от ГПК, поради
неоткриване на адресата при посещенията. След залепванията на адреса, в
законоустановения 14- дневен срок ответникът не се е явил в нотариалната
кантора, за да си получи поканата. Към нотариалната покана, налична по
заповедното дело, е приложна разписка от извършилия връчванията помощник-
нотариус, в които са отразени неговите действия. В случая е необходимо да се
изследва именно редовността на тези връчвания, с оглед преценка за валидното
уведомяване, предвид направените в тази връзка възражения в отговора.
Видно от въпросната разписка (лист
17 от заповедното дело), адресът на ответника е бил посетен от помощник-
нотариуса четири пъти, в рамките на повече от един месец, при интервал между
отделните посещения поне една седмица между тях, като по едно от тези посещения
са били извършени както извън работно време, така и в неприсъствен ден, но на
мястото не бил открит адресата или друг, който да получи поканата, поради което
уведомлението било залепено на външната входна врата, както и пуснато в
пощенската кутия.
Съгласно
чл. 47
ал. 1
от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп- на
входната врата или на видно място около нея, като съгласно изречение второ,
когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея, като невъзможността да се
открие адресата се констатира с поне три посещения на адреса, всяко с интервал
от една седмица между тях, а едно от тези посещения трябва да е в неприсъствен
ден. Тук тези изисквания са спазени и връчителят е извършил изискуемите по
закон действия, за да открие адресата. Изпълнено е и още едно специално
нормативно изискване- според
разпоредбата на чл.
50 от ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални
покани се спазват правилата на чл. 37-
58 от ГПК, а за
да се приложи разпоредбата на чл. 47
ал. 5
от ГПК, е
необходимо да бъде изпълнена и
процедурата по чл. 47 ал. 3
от ГПК- да
се направи справка за адресната
регистрация на
търсеното лице. Такава е била извършена и се е установило, че лицето няма друг
регистриран адрес освен този, на който то е било търсено, като всички тези
обстоятелства са надлежно отразени в разписката. От така изложеното следва, че
действително е била налице невъзможност физическото лице- адресат
на нотариалната покана да бъде намерен на съответния адрес и, че е реализирана
предпоставката за залепване на уведомлението, като установената редовност на
връчването на нотариалната покана обуславя доказаност на твърдението в исковата молба, че задължението по
договора е станало предсрочно изискуемо, чрез залепване на уведомление по реда
на чл.
47 ал.
1 от
ГПК.
Основното задължение на всеки
кредитополучател е да върне заетата сума в съответните срокове по договора. В
случая срокът на договора е 120 месеца, но доколкото банката го е обявила за
предсрочно изискуем, поради неплащане на дължими месечни вноски за главница и
лихва, е необходимо да се изследва дали действително са били налице
предпоставките за това. От ангажираните от ищеца доказателства (приета ССчЕ и
извлечение по сметка на клиент), несъмнено се установява, че кредитът е бил
усвоен, като по него е имало частични плащания, но към дата 24.03.2018 г. те са
били преустановени. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за
погасяването, но същият не проявява процесуална активност в тази връзка, а от
събраните по делото доказателства се установяват твърденията в исковата молба
за 20 броя неплатени месечни вноски, считано от последното плащане до момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Конкретният
размер на исковете се установява от заключението на вещото лице, прието без
оспорването му от страните, което установява дължимите от ответника суми в
размерите, претендирани с исковата молба и търсени в заповедното производство.
Експертът при проверката си в банката е проследил движението по сметката по
кредита и е установил дължимите суми. Направена е разбивка на сумите за главница
и лихви, които се явяват санкционна последица от забавата при погасяване на
месечните вноски.
По отношение на претенцията за
главница- както вече се посочи, последното плащане е от 24.02.2018 г., като до тогава
са били заплатени 4 815, 36 лева и от общо взетата (усвоена) сума по
кредита от 22 300 лева, остават непогасени точно 17 484, 64 лева,
колкото се търсят и от ищеца, поради което дължимата главница се дължи в пълния
й претендиран размер.
Предвид забавата в плащанията, кредитополучателят
следва да дължи и съответни обезщетения, като на него са били начислени
договорна лихва и такава за забава. От една страна, при всеки договор за банков
кредит възнаградителна лихва е дължима, като това представлява цената на
предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок. Тази лихва е
определена в чл. 8 от договора, кредитополучателят го е подписал, запознат е с
него, както и със задължението да заплати цената по кредита, като няма нищо
незаконно или неморално в начисляването на подобни суми към месечните вноски по
заема. Тези суми биха били дължими дори и при редовно плащане, защото
представляват част от дълга, който е изначално определен и те са надлежно
отразени в погасителния план, като добавка към всяка една месечна вноска за
главница. За търсения период от време от 24.02.2018 г. до 27.10.2019 г.
тази редовна лихва според заключението на вещото лице възлиза на сумата от 3 501,
18 лева, което е дори в повече от претендираното с исковата молба- 3 491,
46 лева, но доколкото няма изменение на иска, това акцесорно задължение също
следва да се присъди в пълния му предявен размер. По отношение на втората
лихва, посочена като наказателна, същата намира своето основание в чл. 86 от ЗЗД.
Тази лихва има санкционен (наказателен) характер, защото тя се начислява само в
случай на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане,
като законна постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се
дължи лихва. С неизпълнението си длъжникът сам се е поставил в положение, в което
допълнително да търпи неблагоприятни последици за себе си, чрез начисляването
му на подобни наказателни добавки към принципно дължимата законна лихва при
забава, поради което в случая няма никаква нищожност на тази законово
регламентирана лихва и нейния нормативен размер. За процесния период от 24.02.2018 г. до 27.10.2019 г.
вещото лице е изчислило същата в претендирания й от ищеца размер, поради което
искът следва да се уважи за размера на търсената сума от 221 лева.
Наред с това е дължима и такса
във връзка с предсрочната изискуемост на кредита, чийто размер е фиксиран на
120 лева и той е отразен в Тарифата на банката по т. 6 от приложената тарифа
(л. 14- гръб), с която кредитополучателят е запознат и се е подписал, поради
което и тази сума е дължима в търсения й размер.
Така претенциите се явяват изцяло
доказани по основание и размер и доколкото сумите напълно съвпадат с търсените
по исковата молба, те следва да се присъдят изцяло, при положение, че до
момента тези суми не са погасени от ответника, а са били дължими по силата на
сключения договор за банков кредит.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които следва да се възложат в тежест на ответника. Такива надлежно се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 426, 54 лева (л. 16), заплатеният депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 150 лева (л. 41), както и юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на страната, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № *****/ 01.11.2019 г., издадена по частно гр. дело № 17776/ 2019 г. на ПРС, XVI гр. с-в, Р.С.К., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град С. ул. „*****” № *** представлявана от В. М. С. ЕГН: **********- ****** и Д. Н. Н., ЕГН: **********- изпълнителен директор, следните суми: сумата в размер на 17 484, 46 лева- главница, произтичаща от договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2015 г., договорна лихва в размер на 3 491, 46 лева за периода от 24.02.2018 г. до 27.10.2019 г., мораторна лихва в размер на 221 лева за периода от 24.02.2018 г. до 27.10.2019 г., разходи по кредита в размер на 120 лева, законна лихва в размер на 9, 72 лева за периода от 28.10.2019 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.10.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН: **********,***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град С. ул. „******” № ****, представлявана от В.М.С., ЕГН: **********- ******** и Д. Н. Н., ЕГН: **********-******, направените разноски по заповедното производство, както следва: 426, 54 (четиристотин двадесет и шест лева и петдесет и четири стотинки) лева- за държавна такса и 50 (петдесет) лева- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: държавна такса в размер на 426, 54 (четиристотин двадесет и шест лева и петдесет и четири стотинки) лева, депозит за вещо лице в размер на 150 (сто и петдесет) лева и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ Александър Точевски
Вярно с оргинала.
Секретар: Н.Н.