№ 1643
гр. Варна, 25.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20233100501491 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:41 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , редовно
призована, не се представлява.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. Г. И. , редовно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 25593/23.10.2023 г., подадена от
процесуалния представител на въззивната страна, адвокат Р. М., с която се
моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.
Сочи се, че се поддържа въззивната жалба, както и че е запозната с
доклада по делото и няма възражения по същия.
Изразено е и становище по съществото на спора, като е отправено
искане за присъждане на сторените разноски за въззивна и първа инстанция.
Обективирано е възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, при
условие, че същото е действително заплатено.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 25838/24.10.2023 г. молба, подадена
от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат М. Н., с която
се моли да бъде даден ход на делото, ако не са налице процесуални пречки.
Сочи се, че се поддържа писмения отговор срещу подадената въззивна
1
жалба.
Изразено е и становище по същество на спора, като е отправено искане
за присъждане на сторените разноски, за което към молбата е приложен
списък по чл. 80 ГПК, ведно с пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 3056/09.08.2023 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 33197/04.05.2023г. , подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез адв. Р. М. от АКВарна срещу
Решение №1089/31.03.2023г., по гр.д. №2133/2022г. на ВРС, 48-ми състав, с
което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.
415 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
съществува вземане в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД към И. Г. И., ЕГН
*********, за сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), главница,
представляваща част от общо дължимата главница в размер на 23546,33 лв.,
дължима по Договор за потребителски кредит № РК17- 00196437/05.12.2017
г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК *********, като
впоследствие взимането по договора е цедирано в полза на „ЕОС Матрикс“
ЕООД по силата на Договор за цесия от 25.06.2019г., сумата от 1000 лв.
(хиляда лева), договорна/възнаградителна лихва, представляваща част от
общо дължимата лихва от 3292,12 лева за периода от 10.12.2018г. до датата
на подаване на заявлението – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 08.12.2020 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена
2
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17565/2021г. по описа на ВРС.
Процесуалният представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД развива доводи,
че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът
сочи, че ВРС неправилно е приел, че ищецът не е носител на вземането по
представения договор за кредит, въз основа на който е възникнало
облигационното отношение между цедента /СиБанк АД/ и ответника И. И.,
сключен на 05.12.2017г., за сумата от 25 000 лева. Посочва, че аргументите на
съда се основават на това, че сключеният договор за кредит е заведен под
номер РК 17 – 00196437, а в Приложение № 1 към договора за прехвърляне на
вземания е отразен договор с различен идентификатор № LD Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №
33197/04.05.2023г. , подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр. София, чрез адв. Р. М. от АКВарна срещу Решение
№1089/31.03.2023г., по гр.д. №2133/2022г. на ВРС, 48-ми състав, с което е
отхвърлен предявеният иск, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 415
ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
съществува вземане в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД към И. Г. И., ЕГН
*********, за сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), главница,
представляваща част от общо дължимата главница в размер на 23546,33 лв.,
дължима по Договор за потребителски кредит № РК17- 00196437/05.12.2017
г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК *********, като
впоследствие взимането по договора е цедирано в полза на „ЕОС Матрикс“
ЕООД по силата на Договор за цесия от 25.06.2019г., сумата от 1000 лв.
(хиляда лева), договорна/възнаградителна лихва, представляваща част от
общо дължимата лихва от 3292,12 лева за периода от 10.12.2018г. до датата
на подаване на заявлението – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 08.12.2020 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17565/2021г. по описа на ВРС.
Процесуалният представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД развива доводи, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът
сочи, че ВРС неправилно е приел, че ищецът не е носител на вземането по
представения договор за кредит, въз основа на който е възникнало
3
облигационното отношение между цедента /СиБанк АД/ и ответника И. И.,
сключен на 05.12.2017г., за сумата от 25 000 лева. Посочва, че аргументите на
съда се основават на това, че сключеният договор за кредит е заведен под
номер РК 17 – 00196437, а в Приложение № 1 към договора за прехвърляне на
вземания е отразен договор с различен идентификатор № LD **********.
Обяснява това различие с обстоятелството, че първоначално договорът е
сключен със „СИБАНК“ АД, след чието преобразуване чрез влИ.е в
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, правоприемникът „ОББ“ АД е
приложил различен вътрешнобанков класификатор. В подкрепа на това
твърдение се обосновава със заключението по ССЕ, с което счита за
установено, че договорът за кредит с посочените идентификационни номера е
един и същ. Твърди, че съгласно разпределената от съда доказателствена
тежест, ищецът е ангажирал писмени доказателства за фактите и
обстоятелствата, за които е указано, че липсват такива, а именно – договор за
кредит, договор за цесия, ведно с приложенията и уведомление за цесия,
връчено на ответника заедно с исковата молба. Счита, че ВРС е обсъдил
частично представените доказателства и ги е тълкувал едностранчиво. Моли
се за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноските,
сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, претендирани за заповедното производство. Направено е
доказателствено искане да бъде прието и приобщено писмено доказателство,
приложено към въззивната жалба – извлечения от кредитна сметка.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна И. Г. И., действащ чрез неговия настойник Евгения
Пенчева, чрез адв. М. Н. от АК Варна, с който изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна, а решението – правилно и
законосъобразно. Счита, че районният съд правилно е приел за недоказано по
несъмнен начин от ищцовото дружество, че предмет на договора за цесия е
вземането по процесния договор за кредит. В допълнение счита, че видно от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че представеният
договор за потребителски кредит е унищожаем, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД,
тъй като към момента на сключването му ответникът /въззиваемата страна/ И.
Г. И. е страдал от психично разстройство, довело до невъзможност същият да
разбира свойството и значението на постъпките си. Моли за отхвърляне на
4
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
С оглед изчерпване исканията на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 13:43 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5