№ 869
гр. Варна , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500257 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 290143/17.12.2020 г., депозирана от З. Г. М. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Варна, П.С., чрез процесуалния
представител адвокат Ц.С. Д., срещу Решение № 261337/20.11.2020г. ,
постановено по гр.д. № 3172/2020г. по описа на РС Варна, 40 съдебен състав,
с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 124 от
ГПК, за приемане за установено по отношение на „Електроразпределение
север” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” , че не му дължи
сумата от 587,26 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„П.С.“ № 12, вх. 11, ет. 5, ап. 14, клиентски № **********, абонатен №
**********, начислена за периода от 10.10.2019г. до 07.01.2020г., но
неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №
**********/30.01.2020г.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, поради което следва да бъде
отменен. Въззивникът сочи, че неправилно съдът е приел, че в конкретния
случай става въпрос за корекция на сметката на ищеца за стар период, която е
съобразена със строгата процедура по ПИКЕЕ. Твърди, че по делото не е било
установено безспорно от кой момент във вътрешността на процесното СТИ е
монтирано "устройство", както и кой е монтирал същото. Намира, че
1
неправилно съдът е приел, че е налице законова възможност, която
регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на
пренесената ел. енергия, позовавайки се на правилото на л. 50, ал. 1 б. „а" от
ПИКЕЕ, тъй като счита, че тази разпоредба е приложима единствено и само
при доказване спазването на строго определената процедура в чл. 49 от
ПИКЕЕ и всички относими и приложими в случая закони и подзаконови
нормативни актове.
Въззивникът твърди, че по делото не са ангажирани и доказателства, от които
да се установи, че извършената проверка е законосъобразна, че
материализираните факти и обстоятелства в едностранно изготвените
представени частни документи отговарят на действителността, че
количеството ел.енергия, служебно начислено и фактурирано, е доставено от
ответното дружество и потребено от ищеца в рамките на процесния период,
поради което и последният не следва да дължи заплащане на същата. Сочи, че
съдът не е извършил съпоставка между събраните по делото доказателства,
като не е преценил същите в тяхната съвкупност, доколкото не е съобразил
заключението на вещото лице и отговорите на същото от проведеното
съдебно заседание, в които експертът е посочил, че пломбите не са
манипулирани. В протокола от БИМ също не е отразено, че пломбите на СТИ
са нарушени, а само корпуса на електромера, поради което въззивникът счита,
че към дата на проверката в СТИ не е имало монтиран чужд елемент.
Въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че съставеният протокол от
проверка на процесното СТИ е изготвен в съответствие с изискванията на чл.
49 от ПИКЕЕ, тъй като в документа не било отбелязано, че абонатът е бил
търсен или респективно е отказал да подпише същия. Твърди, че не са
спазени и изискването на чл. 49, ал. 4 и ал. 5 от ПИКЕЕ, тъй като
предвиденият седмодневен срок не е спазен, както и СТИ не е поставено в
безшевен чувал, при изпращането му в БИМ.
Твърди, че съдът не се е произнесъл по своевременното оспорване от страна
на ищеца по отношение на максимално определения процесен период, поради
което поддържа това възражение и пред настоящата инстанция.
В заключение въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че проверката
на процесното СТИ е била надлежно извършена в съответствие с предвидения
в ПИКЕЕ ред. Твърди, че корекционната процедура по чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ
противоречи и на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, която урежда принципите
за търговия с електрическа енергия, един от който е в защита интересите на
потребителите. Също така сочи, че от събраните по делото доказателства с
нищо не се е доказало, че процесното количество електроенергия е доставено
и потребено от абоната/въззивник.
Предвид всичко изложено, моли обжалваното съдебно решение да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск
2
да бъде уважен. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната
жалба. Въззиваемото дружество намира, че съдът правилно е приел, че е
налице правно основание за възникването на оспорваното материално право –
предмет на делото, а именно вземането на дружеството към ищеца за
потребена електрическа енергия на стойност от 587,26 лева.
Твърди, че всички предпоставки за настъпване на правопораждащия
фактически състав на вземането са налице, а именно наличие на договорно
правоотношение между страните; извършена е техническа проверка на СТИ в
присъствието един независим свидетел; за извършената проверка е съставен
Констативен протокол, с който е установено наличието на промяна на схемата
на свързване на електромера; съставена е справка за корекция от
„Електроразпределение Север“ АД, като за справката е приложена
корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество
енергия за предходните на датата за проверка 90 дни, с която е определена
цената на електрическата енергия, потребена от 10.10.2019г. до 07.01.2020г., а
именно 587,26 лв.; съгласно приетото по делото заключение на назначеното
вещо лице е установено, че е налице неотчитане от измервателната система
на СТИ от 80,04% от цялата преминала през електромера на абоната
електроенергия, вследствие на добавен чужд елемент за схемата на свързване.
Поддържа, че електрическата енергия е родово определена вещ и като такава
е засегнато правото на доставчика да получи стойността на пренесеното до
обекта количество електроенергия, поради което и е проведена
корекционната процедура по реда на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ.
Претендира сторените в производството съдебни разноски, включително и
тези за адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не
се явява и не се представлява. С молба с вх. № 7534/20.04.2021 г., подадена от
прецесуалния му представител, поддържа въззивната жалба, оспорва
отговора, моли за отмяна на първоинстанционното решение, като моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на
евентуалност релевира възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от въззиваемата страна.
Въззиваемото дружество, чрез адв. М., поддържа отговора на въззивната
жалба. Оспорва възражението на въззивника, че по делото не се е установило,
че констативния протокол от извършената проверка на адреса на потребление
на абоната, е подписан от посочения в него свидетел. Сочи, че лице с имената
3
Красимир Георгиев съществува, като е пребивавало в някакъв период от
време на посочения адрес. Сочи, че в действителност страната е затруднена да
установи кое е това лице, но поддържа, че видно от протокола, свидетел е
присъствал на проверката, като това се установява и от различните почерци
на подписалите протокола лица. Сочи, че служителите на дружеството нямат
правомощия да изискват документи за самоличност на свидетелите, а
последните доброволно попълват данните си в констативните протоколи.
Твърди, че свидетелят може да е с адресна регистрация на адреса, доколкото
за него няма такова нормативно задължение, а дори може да е бил на гости на
свой приятел на адреса, а да не живее там. В заключение моли за присъждане
на сторените разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 3172 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от З. Г. М. с ЕГН
**********, с която претендира да бъде прието за установено по отношение
на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, че не му дължи сумата от 587,26 лева, представляваща
корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в
обект, находящ се в гр. Варна, ул. „П.С.“ № 12, вх. 11, ет. 5, ап. 14, клиентски
№ **********, абонатен № **********, начислена за периода от 10.10.2019г.
до 07.01.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е
остойностена във фактура № **********/30.01.2020г.
В исковата молба ищецът твърди, че след проверка на сметката си за
електроенергия по клиентски № **********, е узнала за издадената фактура с
№ **********/30.01.2020г. за сумата от 587,26 лв., издадена като корекция за
потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „П.С.“ № 12, вх. 11, ет. 5, ап.
14, но неотчетена електроенергия за периода от 10.10.2019г. до 07.01.2020г.
Не оспорва, че е клиент на дружеството съобразно договор за доставка на
електроенергия на посочения адрес. Оспорва доставката и реалното
потребление на електроенергия в такъв размер за посочения период. Твърди,
че не е подписвала протокола, с който е установена неизправност на СТИ за
4
обекта и не е присъствал при проверката. Счита, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекционна процедура по ПИКЕЕ /2019г./
и са нарушени нормите на чл., 3 ал. 4, чл. 19 ал.3 вр. чл. 29 ал. 3, чл. 49 ал. 3 и
ал. 4 и чл. 58 от тези правила. Оспорва съставения в нейно отсъствие
констативен протокол, с който електромерът е бил демонтиран.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
послендият счита предявеният иск за изцяло неоснователен. Излага, че е
налице правно основание за възникването на оспорваното материално право -
предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно
вземането на "Електроразпределение север" АД към З.М. за потребена
електрическа енергия на стойност 587,26 лв., като излага подробни
съображения в тази насока.
Твърди, че с ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.) е предвидена
възможност за крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена, непълно или неточно измерена доставена електрическа енергия, а
начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия са уредени в зависимост от посочените конкретни причини за
неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия.
Сочи, че всички предпоставки за провеждане на корекционната процедура,
предвидена в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ са били налице. Твърди, че ищецът
неправилно приема, че неправомерното присъединяване към
електроразпределителната мрежа е необходимо да е пряк резултат от
поведение на самия потребител, за да бъде ангажирана отговорността му, като
сочи, че фактическият състав, от който възниква правото на ответното
дружество да извърши корекция в сметката на ищцата, не включва като
елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в
резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество
електрическа енергия. Като ирелевантно за настоящия спор определя дали
действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго
лице.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
5
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че
страните са в продажбено правоотношение по силата, на което ответникът
продава на ищеца електрическа енергия, срещу задължението на потребителя
да заплати определена цена.
От представения по делото констативен протокол № 1203071/07.01.2020г. се
установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север”
АД са извършили техническа проверка на СТИ на обект с клиентски №
**********, абонатен № **********. В протокола е вписано, че за СТИ с
фабр. № 1114021666165527 се е установило, че електромерът измерва с
отклонение от класа си на точност, като отчита с минус 76.04 %.
Електромерът е бил демонтиран, прибран в торба с пломба № 560233 и
изпратен за проверка в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на ЕРП
Север, както и от един свидетел – К.Г.Г., посочен като съсед с адрес: гр.
Варна, ул. П.С., бл. 12, вх. 11, ап. 9.
От Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер с №
62/24.01.2020г. на БИМ се установява, че са налице механични дефекти на
кутията, на клемите и на клеменния блок на електромера. При проверка на
техническото състояние на СТИ се е установило, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера – има следи от отваряне на корпуса, като е
добавен елемент, чужд за схемата. Електромерът не съответства на
метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел. енергия и не съответства на техническите изисквания.
Същият измерва с грешка в размер на -80.04 %, при максимално допустима
грешка от 2%.
Въз основа на констатациите от проверката от „Електроразпределение Север”
АД е изготвена справка от 29.01.2020г. за корекция на клиентски №
**********, абонатен № **********, с титуляр З. Г. М., на основание чл. 50,
ал. 1, т. „а“ от ПИКЕЕ, за периода от 10.10.2019г. до 07.01.2020г.
Издадена е фактура № **********/30.01.2020г. на стойност 587,28 лева с
издател „Електроразпределение Север” АД и получател З. Г. М..
От приложения по делото Протокол № 1105588 е видно, че процесният
електромер е монтиран на адреса по делото на 20.05.2016 г. с показания за
дневна тарифа – 3 и за нощна тарифа – 0
От протокол № 11252413/11.06.2018г. е видно, че по желание на абоната
електромерът е бил проверен от служите на ЕРП Север, като същите са
констатирали, че СТИ е в добро техническо състояние. Протоколът е
6
съставен в присъствието на З.М. и подписан от същата. Към датата на тази
проверка електромерът е бил с показания за дневна тарифа – 5, а за нощна –
0.
По делото е проведен разпит на свидетелката Т.А.О. – служител във
въззиваемото дружество, от който се установява, че тя е участвала в
извършване на проверката на процесния електромер, като тя е съставила
протокола. На проверката присъствала и колежката В.К.. Кирова се качила
да търси титуляря или негов представител. Слязла с един господин, като
казала, че никой не е имало в апартамента, за когото електромера измерва
консумираната ел. енергия и това е свидетел от съседно жилище. Не знае дали
е негов собственик или е бил на гости случайно там. Пред него измерили
електромера, който бил извън класа си на точност, след което той си написал
собственоръчно имената си на втора страница и се подписал. Демонтирали
електромера и го поставили в безшевна торба с пломба. Орозова сочи, че
служителите на дружеството нямат практика да изискват документ за
самоличност на свидетелите. Понякога искат, но много рядко им дават, дори
отказват каквито и да било данни освен имената си. Счита, че нямат
правомощия да искат документ за самоличност.
От приетите пред настоящата инстанция доказателства, допуснати с оглед на
поддържаното възражение от страна на въззивника, че Констативен протокол
от 07.01.2020г. е действително подписан от свидетелят К.Г.Г., а именно
Удостоверение от Община Варна с № АУ028390ВН е видно, че на адрес гр.
Варна, ул. „П.С.“ № 12. Вх. 11, ап. 9 няма регистрирано по постоянен и/или
настоящ адрес лице с имена К.Г.Г..
От Удостоверение от Община Варна с № АУ036368ВН е видно, в локална
база данни на общината, дирекция „Информационно и административно
обслужване“, в гр. Варна живеят 11 лица с имена К.Г.Г.. Нито едно от тези
лица не е с адрес, посочен в констативния протокол.
От призовка за явяване в открито съдебно заседание пред РС Варна (лист 75
гръб от делото) е видно, че връчителят, след разговор с лицето Т.К. от ап. 13
на адреса, е установил, че на посочения в протокола адрес не живее такова
лице. Същото не е било открито от служителя на РС Варна, като не е
потърсило и призовката в служба призовки.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в имота на
ищеца е констатирано потребление на електроенергия, която не се отчита от
СТИ, поради което не е възможно да бъде измерена цялата енергия за
периода, посочен в корекционната сметка. Съществуват данни за
неправомерно вмешателство осъществено чрез добавяне на елемент, който е
чужд за схемата на свързване, като са останали следи от отваряне на корпуса
7
на СТИ. Налице е неточност в измервателната система на СТИ, която отчита с
80.04% по-малко цялата преминала по захранващия кабел енергия, тъй като е
добавен чужд елемент – съпротивление в електронната схема на процесния
електромер. Вещото лице е установило, че извършените математически
изчисления по корекционната процедура са верни и в съответствие с
утвърдената методология. Изчисленото количество ел.енергия в изготвената
справка от ЕРП Север може да бъде реално потребено от абоната.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд
е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на
допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно
правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, ответникът е
следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е
установено, че същият не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ, че е
извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на
иска, в правилен размер.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по
смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на
сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период, както и дали е спазена
8
императивно установената процедура, съгласно действалите към момента на
проверката ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за
извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.
120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от
компетенцията на КЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на
ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от
установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа.
Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на вещото
лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая се касае за
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, изразяващо се
в неправомерно поставено външно за схемата на свързване тяло, водещо до
отчитане на преминалата ел.енергия през СТИ с 80% по-малко.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия
по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.
35/30.04.2019г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
в сила от 04.05.2019г., доколкото процесната техническата проверка в обекта
на потребление е извършена на 07.01.2020г. Същите са издадени от
Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от
ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани
от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и
съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2
ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
В чл. 50, ал. 2 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че при
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/,
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-
часово натоварване". В тези случаи именно операторът на
електроразпределителната мрежа /в случая "Електроразпределение Север"
9
АД/ следва да изготви справка за преизчислените количества ел. енергия,
както и да издаде фактура за сумата по корекцията, която потребителят
следва да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.
Преизчисляването по ал. 2 се извършва въз основа на метрологична проверка
и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ.
В чл. 49 от ПИКЕЕ, действали през процесния период, е уредена процедурата
по коригиране на сметка при неточно измерване или неизмерване ел. енергия.
Ал. 1 на същия текст предвижда, че при извършване на проверки по реда на
тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 /каквато настоящата
хипотеза не е/ операторът на съответната мрежа съставя констативен
протокол. В ал. 2 на текста са посочени и реквизитите на протокола -
Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на
ползвателя или на негов представител, при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел,
който не е служител на оператора – ал. 3 от същия член на ПИКЕЕ. В
констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и
отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител,
ако е направен такъв.
С оглед събраните в производство по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира, че в случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, е
установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката за
потребление на ищеца. Проверката и възстановяването на схемата на
свързване на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за това
е съставен протокол отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а
именно - подписан е от съставителя и от независими свидетели посочени с
три имена и адрес, подаден е сигнал до полицията. В подкрепа на изложеното
са и събраните по делото гласни доказателства.
Действително по делото не се установи свидетелят, който е подписал
процесния констативен протокол от извършената на 07.01.2020г. проверка на
електромера. Това обстоятелство обаче не би могло да е приеме като такова,
което води до неприемането на протокола като писмено доказателство по
делото. На първо място това е така, тъй като служителите на ЕРП нямат
правомощията да изискват документи за самоличност на свидетелите, които
подписват констативните протоколи. При това положение свидетелят може
да е бил на мястото на провеждане на проверката по случайност, да е живял
краткотрайно в блока или да е бил на гости на свой познат, приятел или
роднина. Това, че свидетелят не живее и няма постоянен или настоящ адрес
във входа на блока, в който се намира процесното жилище, не е пречка
същият да присъства на проверката и да подпише протокола от нея.
10
Освен гореизложеното, от цялостния анализ на доказателствения материал по
делото се установява, че процесният електромер е бил монтиран на адреса
абоната на 20.05.2016 г. и впоследствие проверен по искане на абоната на
11.06.2018г. Както беше посочено по-горе, от констативния протокол от
инициираната от абоната проверка се установява, че СТИ е било в добро
техническо състояние, като не е установено същото да не измерва правилно
преминалата през него ел.енергия.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че макар по делото
да не може да бъде разпитан свидетелят, посочен в протокола за проверка от
07.01.2020г., правата на абоната и потребител на ел.енергия не са нарушени.
Това е така, тъй като от всички останали доказателства по делото, в това
число констативните протоколи за монтаж и проверка на процесния
електромер и констативен протокол от извършената експертиза на БИМ, се
установява, че електромерът е бил монтиран изправен на адреса на ищцата, а
впоследствие, след констатираното по делото вмешателство в схемата му на
свързване, е започнал да отчита с 80% по-малко. Това води до извода, че
електромерът е бил манипулиран след датата на монтажа му.
В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се
основава на виновно поведение на абоната, а на спазена корекционна
процедура, обвързваща го като потребител на ел. енергия, поради което
възражението, че не е доказано по делото въззивникът лично да е
манипулирал процесното СТИ е неотносимо към спора.
Доводите на ищеца за липса на основание за коригиране на сметка за ел.
енергия за изтекъл период са неоснователни. Както бе посочено по – горе,
основанието за коригиране на сметка се съдържа в ПИКЕЕ, като самата
процедура формално е изпълнена.
Периодът на корекцията също отговаря на изискванията, тъй като видно от
представените два броя констативни протоколи, същият включва период от 3
месеца, който е по-кратък от периода между датата на извършване на
проверката и датата на монтиране на СТИ.
Посочената установеност по делото обосновава извод за наличието законно
основание на въззиваемата страна да извърши корекция на сметката на
въззивника, съобразно с действащите към датата на проверката ПИКЕЕ.
Предвид горното, възраженията изложени във въззвината жалба се явяват
неоснователни и недоказани. Ето защо, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
11
При този изход от делото, претенцията на въззиваемото дружество за
компенсация на разноските, направени за защита във въззивното
производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена.
Същото претендира разноски в размер на 375 лева, представляващи заплатено
по Б. път адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, 5 лв.
държавна такса за съдебно удостоверение, както и 10 лева за такса, заплатена
на Община Варна за издадено удостоверение. За разноските е представен
списък по чл. 80 от ГПК, платежно нареждане за паричен превод и договор за
правна помощ и съдействие от 05.01.2021г. Въззивникът е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната
страна, което в случая се явява неоснователно, доколкото хонорарът е
съобразен с минимално дължимия при тази цена на иска, съгласно Наредба 1
за минималните адвокатски възнаграждения. Предвид горното, настоящият
състав на съда намира, че на въззиваемата страна следва да се присъдят
претендираните разноски, с изключение на таксите заплатени по сметка на
Община Варна, които не са част от таксите и разноските, които подлежат на
репариране в процеса.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261337/20.11.2020г., постановено по
гр.д. № 3172/2020г. по описа на РС Варна, 40 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, З. Г. М. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Варна, П.С., ДА ЗАПЛАТИ на “Електроразпределение
Север” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
„Варна Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата в размер на
365 лв. /триста шестдесет и пет лева/, представляваща сторените пред
въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12