№ 1053
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100513344 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. П. П. срещу Решение №
17253/24.10.2023 г., постановено по гр.д. №20231110121246 по описа за 2023
-ти
година на Софийски районен съд, 117 състав, с която се обжалва изцяло
решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, произнесено при съществено нарушение на процесуалния
закон, като се излагат съображения.
Моли се да се прецени дали произнесеното решение е допустимо,
доколкото е разгледано от орган, който не е избран при спазване на
изискванията за случаен подбор и компетентност предвид наличието на друго
дело по ЗЗДН между същите страни - гр.д. № 19830/23г. по описа на СРС.
Моли се да се обезсили или да се отмени обжалваното решение, а ако
спорът се разгледа по същество, да не се уважава молбата на О. Г..
Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна О. Н. Г., оспорва въззивната жалба и моли да бъде
оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност досежно
претендиранато от другата страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН
от ответницата в първоинстанционното производство, имаща правен интерес
от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.
258 ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на О. Н. Г. срещу
Г. П. П. – за защита от домашно насилие, извършено на 27.03.2023 г., на
29.03.2023 г. и на 10.04.2023 г., подробно описано в молбата от 25.04.2023 г.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба, че е
извършила спрямо молителя процесното насилие.
С Решение № 17253/24.10.2023 г., постановено по гр.д.
-ти
№20231110121246 по описа за 2023 година на Софийски районен съд, 117
състав, е издадена заповед за защита, като е задължена Г. П. П., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на насилие, спрямо О. Н. Г., жив.
във Филиповци, ул. „*******; предупредена е Г. П. П., че при нарушаване на
заповедта ще бъде задържана от органите на МВР и предадена на
Прокуратурата за повдигане на обвинение по НК за неизпълнение на съдебно
решение /наказание - лишаване от свобода/; осъдена е Г. П. да заплати на
СРС глоба от 1000 лв. и разноски от 80 лв.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни.
На първо място следва да се посочи, че неоснователни се явяват
оплакванията във въззивната жалба за извършени процесуални нарушения от
страна на първоинстанционния съд при разглеждане на делото. От протокол
от избор на съдия-докладчик от 25.04.2023 г. е видно, че разпределянето на
гр. дело №21246/23 г. по описа на СРС е станало при спазване принципа за
случайно разпределение на делата, като същото е разпределено на съдия
Н.Д.М..
С Разпореждане № 51709/26.04.2023 ., поради връзка между делата и на
2
основание чл. 213 ГПК, Софийският районен съд, 117 състав, е приел за
общо разглеждане с гр. дело №21246/23 г. и гр. дело № 19830/2023 г.
Видно от проведено на 01.06.2023 г. първо открито съдебно заседание
по гр.д. №21246/23 г., процесуалният представител на ответницата е
направила възражение, че не е редно гр.д. №19830/2023 г. да се разглежда
съвместно с делото пред 117 състав, тъй като второто е образувано по-късно,
поради което с Протоколно определение СРС, 117 състав, е прекратил
съвместното разглеждане на делата. Съгласно разпоредбата на чл. 213 от
ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи
лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си,
съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо
решение по тях. От посочената разпоредба е видно, че преценката за
съединяване на делата е предоставена на съда, като е употребен глаголът
„може", което предпоставя възможност, допустимост, но не и задължение за
съда. Съдът не е длъжен непременно да съедини няколко висящи пред него
дела между същите страни, като преценката зависи от съображения за
процесуална целесъобразност, ще се улесни ли или затрудни разглеждането
на делата, ако бъдат съединени, ще се постигне ли процесуална икономия.
Неоснователни се явяват и оплакванията във въззивната жалба за
„съмнения“ относно достъпа „до справедлив и непредубеден съд” на
ответницата, тъй като настоящият съд намира, че от материалите по делото не
се установява първоинстанционният съд, който е разгледал спора и
постановил съдебното решение, да не е спазил принципите на състезателно
начало, равенство на страните и установяване на истината – видно от
протокола от открито съдебно заседание, проведено на 01.06.2023 г., и на
двете страни са допуснати по двама свидетели при режим на довеждане,
уважено е искането на процесуалния представител на ответницата за
извършване на съвместен разпит на свидетелите, видно от протокол от
открито съдебно заседание, проведено пред Софийски районен съд на
17.08.2023 г., извършен е разпит както на двама свидетели, водени от
молителя, така и на двама свидетели, водени от ответницата, предоставена е
възможност и двете страни в десетдневен срок, считано от открито съдебно
заседание, проведено пред Софийски районен съд на 13.10.2023 г., да
представят писмени бележки.
3
Относно твърдението във въззивната жалба, че по делото не е
проведено пълно и главно доказване на претенциите на молителя, настоящият
съд намира следното:
В първоинстанционното производство молителят е представил
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършеното от ответницата спрямо
него домашно насилие. Тази декларация е допустимо доказателствено
средство (арг. от чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 13 ЗЗДН). В настоящия случай тя
съдържа всички индивидуализиращи белези на насилническите актове,
поради което представлява и годно доказателствено средство за
правнорелевантните факти. Декларацията притежава, както формална, така и
материална доказателствена сила, които не са оборени от ответницата нито в
първоинстанционното производство, нито във въззивното производство.
Състоянието на молителя след извършеното физическо домашно насилие е
установено от показанията на разпитаните от районния съд свидетели Н. О.ов
Г. и Н.Р.Р., като правилно са преценени като недостоверни показанията на св.
Н. П., че е видяла само една рана вече заздравяла с коричка на гърба, защото
следите по тялото на въззиваемия в резултат на извършеното физическо
насилие са констатирани и в приетото като доказателство в първата
инстанция съдебномедицинско удостоверение № 250/28.03.2023 г. (л. 5 от
делото на СРС). Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни
са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд е постановил
решението си при погрешна преценка на доказателствата.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивницата Г. П. П. да заплати по сметка
на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лв.
Предвид изхода на делото, въззивницата няма право на разноски.
Разноски се следват на въззиваемия, но съдът оставя без уважение
претенцията му в тази насока, тъй като не са представени доказателства за
сторени разноски пред въззивната инстанция.
Съгласно мотивите в т. 1 на Тълкувателно решение №6/2012 г. от 6
ноември 2013 год., постановено по Тълкувателно дело № 6/2012г., ОСГТК на
ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за
4
правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата
на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен
начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В случая по делото пред въззивната инстанция от страна на въззиваемия
О. Г. е представено пълномощно в полза на адв. Р. Г.а, в пункт II от което
единствено е отбелязано, че за процесуално представителство
упълномощителят заплаща на упълномощения възнаграждение в размер -
допълнително уговорено, което не може да бъде по-малко от
възнаграждението, определено в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по посочена от адвоката сметка или в брой,
като не са налице доказателства, от които да е видно, че съответна сума не
само е договорена, но и заплатена, липсват и данни за начина на плащане.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17253/24.10.2023г., постановено по
гр.д. №20231110121246 по описа за 2023 година на Софийски районен съд,
-ти
117 състав.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О. Н. Г., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. П. П., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6