Решение по дело №981/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

No………./……….10.2019г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

 

при участието на секретаря Румяна Дучева

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 981 по описа за 2018г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от К.Н.К. *** АД, както и срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, в качеството им на възразили кредитори, при участието на Р.Г.С. - синдик на „Мосстрой – Варна“ АД, обявен в несъстоятелност, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. 637, ал.3, т.2 от ТЗ, вр.чл.535 от ТЗ да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ответникът „Мосстрой – Варна“ АД дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4317/29.07.2016г., издадена по ч.гр. дело №8911/2016г. по описа на ВРС сумата от 340000.00лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 30.05.2016г. с падеж 30.06.2016г..

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Длъжникът подал възражение по чл.423 от ГПК, което било прието, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането.

Излага се, че е бил подписан запис на заповед на 30.05.2016г. по силата, на който  „Мосстрой - Варна“ АД се е задължило безусловно и неотменимо да заплати в полза на ищеца К.Н.К. сумата от 340000.00 лева с падеж на определен ден – 30.06.2016г.

На падежа длъжникът не заплатил сумата по записа на заповед.

Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение, с решение №409/22.06.2017г. по т. дело №1260/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна е открито производство по несъстоятелност срещу „Мосстрой – Варна“ АД.

В производството по несъстоятелност ищецът на 21.07.2017г. е предявил вземането си по записа на заповед и същото е било включено в списък на приети вземания. Срещу вземането са били подадени възражения от длъжника „Мосстрой – Варна“ АД и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, които са отхвърлени. С определение от 29.09.2017г. е уважено възражението на „Инфинити уелт Кепитъл“ ИНК, като са изключени от списъка на приетите от синдика вземания всички претенции на кредитора К.Н.К. като в това число и изискуема главница по запис на заповед в размер на 340000.00лв. и присъдените разноски.

В допълнителната искова молба ищецът е взел становище, че записа на заповед е редовен от външна страна. Излага, че посочването на две възможности за място на плащане не влече неяснота, а напротив, разрешава два легитимни начина на плащане. Позовава се също на субсидиарно приложение на разпоредбата на чл.536, ал.1, вр. ал.3 от ТЗ. По повод възраженията за нищожност, поради липса на съгласие  от страна на А.Л., сочи, че самата тя потвърждава знанието си на български език с подписаната от нея нотариално заверена  декларация, изготвена без участието на преводач и представена в производството по несъстоятелност, с която в същото време заявява, че никога не е виждала и подписвала записа на заповед.

По отношение с каузалните отношения ищецът признава, че е придобил вземанията срещу длъжника „Мосстрой – Варна“ АД по силата на договор за цесия от 01.05.2016г. с цедент „Палма Парк“ ЕООД, като предхождащия договор за цесия от 01.05.2016г., с който праводателят е прехвърлил същото вземане на „Надежда-55“ ООД е бил прекратен по взаимно съгласие и цената по него върната. От своя страна „Палма Парк“ ЕООД е придобило вземането по договор за цесия от 18.11.2013г. с цедент В. Р..

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът „Мосстрой –Варна“ АД дължи сумите по заповедта за изпълнение. 

По делото са постъпил отговори от ответника „Мосстрой – Варна“ АД в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че процесният запис на заповед няма обвързващо действие. Записът на заповед е нищожен поради липса на форма, тъй като не е посочено еднозначно мястото на плащане: по банкова сметка ***. На следващо място се прави възражение за нищожност на менителничния ефект, поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, като се твърди, че подписалата записа г-жа А.Л. не владее достатъчно добре български език, в степен да разбере съдържанието на документа.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

По делото е постъпил отговор от ответника от „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че е налице каузално правоотношение, което обезпечава процесния запис на заповед, което е изрично признато от ищеца в молбата по чл.685, ал.1 от ТЗ. По каузалното правоотношение ищецът е посочил, че се легитимира като носител на вземане срещу длъжника „Мосстрой – Варна“ АД по силата на договор за цесия от 01.05.2016г. с цедент „Палма Парк“ ЕООД. Този договор обаче не е породил транслативен ефект, по следните изложени съображения:

„Палма Парк“ ЕООД е придобило вземането по договор за цесия от 18.11.2013г. с цедент В. Р.. Прехвърленото вземане на В. Р. срещу „Мосстрой – Варна“ АД включва: 1. сумата от 149672.50лв., главница и 125115.00лв. лихви по договор за парични средства от 05.04.2006г. и допълнителни споразумения от 15.12.2008г. и от 03.01.2012г., 2. сумата от 190828.28лв. девидент, въз основа на решение на общото събрание на „Мосстрой – Варна“ АД от 17.08.2008г. за разпределение на печалбата от 2007г., 3. сумата от 311970.61лв., девидент, въз основа на решение на общото събрание от 27.05.2009г. за разпределение за печалба от 2008г. Твърди, че преди цесията от 01.05.2016г., на 09.01.2015г. „Палма Парк“ ЕООД с договор за цесия е прехвърлило на „Надежда-55“ ООД вземанията си към „Мосстрой – Варна“ АД, следователно ищецът не може да легитимира като носител на същите, тъй като вече се е разпоредил с тях.

На следващо място ответникът оспорва съществуването на вземания по т.1 от договора за цесия от 18.11.2013г. в полза на Р., произтичащи  договор за заем на парични средства, тъй като липсва реално предаване на тези суми на заемополучателя.

Ответникът релевира и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задължението на длъжника за изплащане на дивиденти за 2007г. и 2008г., считано от 17.11.2013г., един ден преди цесията от 18.11.2013г.

По изложените моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

По делото е постъпил отговор от ответника „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че записът на заповед е сделка, увреждаща за масата на несъстоятелността и е недействителна по отношение на кредиторите, доколкото същият е издаден на 30.05.2016г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността. На следващо място се твърди, че записът на заповед е нищожен поради липса на форма, тъй като не е посочено еднозначно мястото на плащане /на адрес или по банков път/, както и поради липса на съгласие тъй като същият не подписан от А.Л.,*** АД.

Ответникът въвежда и възражения за недължимост на сумата по поради липса на задължение по каузалното правоотношение и поради погасяването й по давност.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

По делото са постъпил отговори от синдика Р.С., в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че е налице  на каузално правоотношение, което обезпечава процесния запис на заповед, което е изрично признато от ищеца в молбата по чл.685, ал.1 от ТЗ. По каузалното правоотношение ищецът е посочил, че се легитимира като носител на вземане срещу длъжника „Мосстрой – Варна“ АД по силата на договор за цесия от 01.05.2016г. с цедент „Палма Парк“ ЕООД. Този договор обаче не е породил транслативен ефект, по следните изложени съображения:

„Палма Парк“ ЕООД е придобило вземането по договор за цесия от 18.11.2013г. с цедент В. Р.. Прехвърленото вземане на В. Р. срещу „Мосстрой – Варна“ АД включва: 1. сумата от 149672.50лв., главница и 125115.00лв. лихви по договор за парични средства от 05.04.2006г. и допълнителни споразумения от 15.12.2008г. и от 03.01.2012г., 2. сумата от 190828.28лв. девидент, въз основа на решение на общото събрание на „Мосстрой – Варна“ АД от 17.08.2008г. за разпределение на печалбата от 2007г., 3. сумата от 311970.61лв., девидент, въз основа на решение на общото събрание от 27.05.2009г. за разпределение за печалба от 2008г. Твърди, че преди цесията от 01.05.2016г., на 09.01.2015г. „Палма Парк“ ООД с договор за цесия е прехвърлило на „Надежда-55“ ООД вземанията си към „Мосстрой – Варна“ АД, следователно ищецът не може да легитимира като носител на същите.

По изложените моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск..

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа предявения иск, като моли съдът да уважи същия. Моли за присъждането на разноски.

Ответниците редовно призовани, чрез процесуалните си представители, поддържат отговора на исковата молба, молят за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

            След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.535 от ТЗ.

За основателност на така предявения иск фактическият състав изисква съдът да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и е действителен според изискванията на ТЗ, както и настъпил падеж на задължението по него.

От доказателствата по делото се установява, че със запис на заповед от 30.05.2016г. „Мосстрой - Варна“ АД чрез управителя А.П.Л. се е задължило, в качеството на издател безусловно и неотменимо да заплати в полза на К.Н.К. сумата от 340000.00лв. с падеж на 30.06.2016г.

От анализа на съдържанието на процесния запис на заповед се установява, че е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Документът съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименование запис на заповед, безусловното обещание на издателя да заплати на поемателя сумата от 340000.00лв., с падеж на определен ден, дата на издаване и място на издаване – гр. Варна, подпис на издателя.

Посочването до мястото на плащане и „плащане по банков път“ не води до порок на формата на менителничния ефект.

В нормата на чл. 536, ал.1 от ТЗ, законодателят е посочил кога един документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед и кога са налице изключения. По аргумент на ал.2 от цитираната норма, която гласи, че ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя, непосочването на място на плащане, като реквизит не води до нищожност на ценната книга поради липса на форма. От това следва, че дори и мястото и начина на плащане да са означени по друг начин, то по силата на разглежданото изключение формата би била спазена – т.е мястото на издаване „Варна“ е и място на плащане.

Неоснователно е и следващото възражение на ответника „Мосстрой Варна“ АД, че записът на заповед е нищожен поради липса на форма, тъй като подписалата го „Л.“ не е разбирала български език.

Това възражение остана недоказано в хода на съдебното дирене, въпреки разпределената доказателствена тежест. Отделно от това обстоятелствата и доказателствата сочат на противното. От справка по партидата на дружеството в търговския регистър се установява, че дружеството е пререгистрирано през 2008г., като е осъществявало дейност през целия период до обявяването си в несъстоятелност, както и преди това на територията на Република България. За това време то е било представлявано в цялата му дейност от изпълнителния директор А.Л.. Всички подадени и подписани от нея документи са на български език, като например нотариално заверено съгласие и образец от саморъчен подпис, декларации по чл.13, ал.4 от ЗТР, протоколи от заседания на съвета на директорите, решения на общите събрания на акционерите. В нито един от тях не е посочено, че е ползван преводач на друг език, като следва да се отбележи, че ответникът не е навеждал твърдения, кой е разбираемия език за този изпълнителен директор.

За неоснователно съдът намира и възражението на кредитора  „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, че записът на заповед е нищожен, тъй като не е подписан от А.Л., като изпълнителен директор на „Мосстрой Варна“ АД.

В действителност оспорване на автентичност е направено само от този кредитор, но не и от длъжника. Последният в хода на съдебното дирене не оспорва подписа да е на неговия представляващ към него момент - А.Л..

Въпреки това обаче с оглед оспорването по правилата чл.193 от ГПК е открито производство, като доколкото документът „запис на заповед“ е представен от ищеца и същият ползва него, негова е и тежестта да установи положителния факт, че той е подписан от А.Л..

Такова доказване също не беше проведено от страна на ищеца. Това обуславя извода, че по правилата на цитираната норма на чл.193 от ГПК записът на заповед е неавтентичен.

Следва обаче да бъде съобразена нормата на чл.461 от ТЗ, която предвижда, че ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни. Съответно чл. 462 от ТЗ, предписва, че който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.

Или по правилото на чл.462 от ТЗ менителничният ефект не е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради липса на съгласие, респективно недействителен поради ненадлежна представителна власт по чл.40 от ЗЗД, а по него би се задължило лично подписалото го лице, в качеството на издател, ако не бяха налице предпоставките на чл.301 от ТЗ.

Според нормата на чл.301 ТЗ при търговските сделки, сключени при липса или при превишаване пределите на представителна власт е налице висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена сделката без представителна власт. При възникнало търговско правоотношение по повод договор, сключен от името на търговеца от лице без представителна власт или при превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, но той може да може да отпадне с обратна сила, ако търговеца се противопостави веднага след узнаването за сключване на договора, съгласно нормата на чл.301 от ТЗ.

Анализирано споразумение от 30.05.2016г. на л.123 от делото, ведно с липсата на оспорване на подписа, в аспекта на чл.301 от ТЗ налагат извода, че изпълнителния  директор А.Л. е знаела, че дружеството се е задължило по запис на заповед спрямо ищеца К., като няма никакви изявления за противопоставяне, в включително и в настоящото производство, поради което той надлежно го обвързва, като издател.

Отделно от гореизложеното следва да се допълни, че само мнимо представлявания, в случая „Мосстрой Варна“ АД може да се позове на недействителност поради липса на представителна власт, а такова позоваване няма.

Предвид изложеното за редовност на записа на заповед и настъпилият падеж на задължението към датата на подаване на заявлението се налага извода, че формална страна ответникът дължи сумата по записа на заповед.

 Следователно съдът пристъпва към изследване на въденото от ищеца и ответниците каузално правоотношение, във връзка с което се твърди, че е издаден записа на заповед.

Съгласно дадените разяснения в т.17 от Тълкувателно №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването на съществуването на каузалното правоотношение между него и издателя по повод или във връзка, с което е издаден записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение като причина за издаването на записа на заповед е необходимо в случай на обвързаност на записа на заповед с каузалното правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.

В хода на производството, както и в това по несъстоятелност при предявяване на вземането ищецът е твърдял, че неговото вземане по процесния запис на заповед е формирано, като остатък от три групи задължения: главници и лихви по договор за заем на парични средства от 05.04.2006г. между В. Р. и „Мосстрой Варна“ АД, девидент, въз основа на решение на общото събрание на „Мосстрой – Варна“ АД от 17.08.2008г. за разпределение на печалбата от 2007г. и девидент, въз основа на решение на общото събрание от 27.05.2009г. за разпределение за печалба от 2008г. отново в полза на В. Р.. Тези вземания ищецът е придобил по договор за цесия от 01.05.2016г. с цедент „Палма Парк“ ЕООД, който от своя страна ги е придобил от В. Р..

За да се изследва материално правната легитимация на ищеца, т.е че същият се легитимира, като носител на вземане по силата на договор за цесия, която е валидна и не страда от пороци, водещи до нейната недействителност, съдът следва първо да се произнесе за наличието или не съществуващо вземане у цедента, в това число и на преходните такива, които вземания са възникнали в следствие на правопораждащите основания. Това е така защото цесията само транслира възникнали права.

В хода на настоящото производство съгласно събраните по делото доказателства не се установиха правопораждащите основания, от които да възникнат вземания, чийто остатъчен дълг е предмет на записа заповед.

По делото ищецът не ангажира доказателства, от които да се установява, че В. Р. е предоставил по договор за заем парични средства в размер на 796 368.38лв. на ответника „Мосстрой Варна“ АД. От съдържанието представеният документ наименован „договор за заем“, приложен на л.132 от делото не може да се извлекат основните параметри на договор по чл.240 от ЗЗД, както и факта на неговото сключване, доколкото той е реален и липсват доказателства за предаване на заемната сума. В посоченото споразумение са налице само уговорки за определяне на нов падеж на задължение, каквато воля страните изрично се признава от ищеца, съгласно изявление на неговия процесуален представител в съдебно заседание на 30.09.2019г.

Ищецът, чиято отново е била тежестта не е представил и доказателства, че са налице предпоставките на чл. 247а от ТЗ, а именно, че според проверения и приет съгласно раздел ХI финансов отчет за съответната година чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд "Резервен" и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав. Липсват и взети решения на Общото събрание на акционерите със съдържанието на чл.221, ал.1.т.7 от ТЗ за изплащането на такива девиденти в полза на Р. и определяне на техния размер.

По изложените съображения не може да се приеме, че у патримониума В. Р. са възникнали посочените вземания.

От това следва, че договорът за цесия от 18.11.2013г., с който  В.Р.прехвърля вземане от 777586.39лв. на „Палма Парк“ ЕООД /приложен на л.134/ и договорът за цесия от 01.05.2016г., с който „Палма Парк“ ЕООД прехвърля на ищеца вземане от 412601.21лв. са нищожни поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2 , пр.1 от ЗЗД, тъй като за да е действителен такъв договор, той винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо.

Изложеното обуслява липсата на вземане у ищеца спрямо ответника „Мосстрой Варна“ АД, което да бъде обезпечено с издадения запис на заповед.

В допълнение следва да са посочи още един аргумент, че ищецът не е титуляр на вземане в размер на 340000.00лв., дори и договорите за цесия да бяха действителни.

Преди договора за цесия от 01.06.2016г., съгласно уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД на л.115 от делото, е бил налице предшестващ договор за цесия от 09.01.2015г., с който преди да цедира на ищеца, „Палма Парк“ ЕООД е прехвърлило на „Надежда 55“ ООД процесното вземане, което там като остатък е 705971.86лв. Ищецът не оспорва този факт. В съдебно заседание на 30.09.2019г. процесуалния му представител изрично признава това обстоятелство и уточнява, че договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните, а сумата дадена по него е върната.

Отново в тежест на ищеца е да установи този положителен за него факт, като по делото липсват каквито и да е доказателства за изявления на страните, които да имат за цел прекратяване на договорната връзка. Дори и да беше налице такова изявление, то би се поставил въпроса дали договора за цесия може да бъде прекратен по взаимно съгласие. Принципно нормалното развитие на облигационното отношение е изпълнение, чрез което се изчерпва съдържанието му и то се погасява. Когато един договор е изцяло изпълнен, то няма как същият да се прекрати занапред, тъй като вече е произвел присъщите му правни последици. В случая длъжникът е уведомен от цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, следователно договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие. Той не е материално легитимиран да направи това, тъй като не е вече носител на вземането.

Следователно след като „Палма Парк“ ЕООД е прехвърлило своето вземане, то с втората цесия е прехвърлено вземане, което към него момент вече не е у патримониума на цедента. Доколкото никой не може да прехвърли права, които не притежава, цесията от 01.06.2016г. не е породила своя транслиращ ефект и настоящия ищец в никакъв случай, не може да бъде легитимиран като носител на вземане.

Предвид изложеното предявения иск е остана не доказан по своето основание и размер и като такъв подлежи на отхвърляне.

            По отношение на разноските съдът съобрази следното:

Разноски не са поискани от ответните страни и такива не се следват.

Воден от горното, съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от К.Н.К., руски гражданин, роден на ***г. в Абхазия, ССР, постоянно пребиваващ в Република България с ЕГН **********, с адрес ***, пл. ********************срещу „Мосстрой – Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, местност „Свети Никола“ №60, както и срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК, дружество учредено и регистрирано в Република Маршалови острови под фирмен №47367, със седалище и адрес на управление ул. „Димокриту“ №15, Комплекс Панаретос Елиана, офис №104 и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „4-ти Януари“ №36, ет.4, ап.6 в качеството им на възразили кредитори, при участието на Р.Г.С. - синдик на „Мосстрой – Варна“ АД, обявен в несъстоятелност, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. 637, ал.3, т.2 от ТЗ, вр.чл.535 от ТЗ да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ответникът „Мосстрой – Варна“ АД дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4317/29.07.2016г., издадена по ч.гр. дело №8911/2016г. по описа на ВРС сумата от 340000.00лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 30.05.2016г. с падеж 30.06.2016г.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            Решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

/ДИАНА СТОЯНОВА/