Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13115 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от „Р.а.Д.“ ЕООД
срещу СДВР искова молба за осъждането й да заплати сумата от 64 945 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на иззето и изчезнало имущество - компютърни
системи, конфигурации, софтуер и програмни продукти, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба – 07.04.2017 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че с протокол за доброволно предаване от
28.01.2009 г. управителят Ю.А.предала описаните в него вещи, а на 29.01.2009 г.
– и необходимите документи, свързани с установяване закупуването на лицензиран
софтуер.
На 11.10.2013 г. образуваното наказателно производство
било прекратено. От съдържанието на постановлението за прекратяване ставало
ясно, че вещите не са били намерени в складовете на 01 РУП-СДВР. Ответникът
извършил незаконосъобразни действия и причинил на ищеца „Р.а.Д.“ ЕООД
имуществена вреда, изразяваща се в стойността на иззетите и невърнати вещи.
От ответника е постъпил отговор, в който са направени
възражения за недопустимост, евентуално неоснователност на претенцията.
Възразява и за изтекла погасителна давност на иска.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В случая,
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД -
действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна връзка между
деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Не се
спори по делото, че с протокол за доброволно предаване от 28.01.2009 г. Ю.И.А.–
Р., едноличен собственик на капитала и управител на „Р.а.Д.“ ЕООД е предала на М.П.,
дознател при 01 РПУ на МВР компютърни системи № 1, 2, 3 и 4, описани в протокол
за оглед от 28.01.2009 г.
С
протокол за доброволно предаване от 29.01.2009 г. са предадени документи,
представляващи сертификати, лицензи и фактури за закупени софтуери и компютърни
системи.
Образувано
е било ДП ЗМ № 15043/2009 г. по описа на 01 РУП – СДВР, водено срещу Ю.И.А.– Р.
за престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК за това, че на 28.01.2009 г. в гр.
София, ул. „********без необходимото по закон съгласие на носителя на
съответното право (съгласно чл. 18 от ЗАПСП) възпроизвела и съхранила върху
траен материален носител в паметта на компютърни системи компютърни програми.
Съгласно
чл. 109 от НПК като веществени доказателства се събират и
проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за
извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са
били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Веществените доказателства
се пазят, докато завърши наказателното производство (чл. 111, ал. 1 от НПК), но
ал. 2 на чл. 111 от НПК предвижда възможност с разрешение на прокурора те да
бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши
наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на
обективната истина и не са предмет на административно нарушение.
С
постановление от 11.10.2013 г. наказателното производство е прекратено, като е
разпоредено изпращане на материалите на 03 отдел при СРП, с оглед преценка за
образуване на досъдебно производство.
Не се
спори, че това постановление е влязло в сила. Следователно, органът иззел като
веществени доказателства компютърните системи, конфигурации и инсталирани на
тях софтуерни продукти дължи връщането им на лицето, от което са иззети.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не е доказана собствеността върху вещите. Не са
налице данни нито по наказателното производство, нито в хода на настоящото се
проявиха индиции за спор за собственост, обосноваващ
отказ на лицето, в чието държане се намират да ги върне на този, от когото са
били иззети.
Според
протокол за инсталиране на софтуер от 05.09.2008 г., подписан между „Г.С.С.“ ООД и „Р.а.Д.“ ЕООД изпълнителят е инсталирал
компютърна техника и софтуер, както следва: 15 на брой компютърни конфигурации
с MS Office 2007 Basic OEM/MS Windows Vista Bisiness, сървърна компютърна конфигурация
с MS Win Server Std 2008 32/64 bit English – 5 CAL, 10 броя софтуер MS Win Server 2003 CAL, 4 броя софтуер Adobe CS3 Design Standard и 4 броя софтуер CorelDraw Graphics Suite x4 License. „Р.а.Д.“ ЕООД е закупил от „Г.С.С.“ ООД тези софтуерни продукти, както CorelDraw Graphics Suite x3 – медиа
с програмен продукт и Adobe Photoshop CS3 – електронна медиа, видно от фактура №
**********/28.08.2008 г.
Не е
вярно и че лицензираният софтуер се съдържа на материален носител, който не е
бил иззет от служители при СДВР. Дори и това да е така, не се доказа, че
условията на ползване на софтуерните продукти позволява безбройната им
мултипликация на различни компютърни системи. Политиката на производителите на
софтуер не е да „продава“ продуктите, а да издава лиценз за тяхното ползване,
което е безсрочно.
Ответникът
не е оспорил извършеното от ищеца плащане в полза на доставчика „Г.С.С.“ ООД и за съда липсва основание да се съмнява, че сумата
от 35 829.60 лева е действително заплатена. Плащането се извършва
еднократно и позволява на потребителя да ползва неограничено програмите и
операционните системи, инсталирани на хардуера, на който е извършена
инсталацията. Изгубването на „носителя“ препятства ползването на продукти, за
които е извършено надлежно плащане.
Следва
да се отбележи, че в случая ищецът не претендира обезщетение за вреди, представляващи
пропуснати ползи от невъзможността да упражнява търговската си дейност поради
иззет софтуер, а вреди от това, че не може да ползва продукт, за който е заплатил.
Изгубването му поражда отговорност на този, който не го е стопанисвал, а е имал
това задължение по закон, да заплати стойността на изгубеното.
На
следващо място, ответникът е възразил, че не е налице съответствие между
посочените вещи и доброволно предадените с протокол от 28.01.2009 г.
Компютърните системи били описани като номера – 1, 2, 3 и 4. Протоколът е
подписан от служител на 01 РПУ и от представител на лицето, от което са иззети
вещите – „Р.а.Д.“ ЕООД, представлявано от Ю.И.А.– Р.. На първо място,
ответникът не може да черпи права от немарливото поведение на свой служител,
който не е изпълнил задължението си надлежно да индивидуализира иззетото. На
следващо място, с постановление от 29.05.2009 г. прокурор при СРП е отказал
връщане на 3 броя компютърни системи и 1 бр. сървър. За същите обекти се
споменава и в постановление от 11.10.2013 г. При съвкупна преценка на
доказателствата по делото съдът приема за безспорно установено, че от офиса на
ищцовото дружество са били иззети 3 компютъра и един сървър, като на всеки от
тях са били инсталирани описаните в протокол за оглед на местопроизшествие от
28.01.2009 г. софтуерни продукти. Допълнително, на 29.01.2009 г. са били
представени счетоводни документи. Върху всяка от компютърните системи е имало
залепени стикери (сертификат за автентичност) на инсталираните програми, видно
от констатациите на вещото лице, изготвило допълнителната авторско-правна,
техническа и софтуерна експертиза. Изводите на съда в настоящото производство
не се базират на заключението на тази експертиза като доказателство по смисъла
на чл. 195, ал. 1 от ГПК (като такава представлява недопустимо доказателство),
а като писмен документ, съдържащ констатации, направени при нейното изготвяне.
Не на
последно място, дори и да разполага с инсталационни дискове, от изключителна
компетентност на производителя на софтуера е да разреши повторно използване на
продукта, за който е бил закупен лиценз. Ощетеният потребител не е длъжен да
доказва пред производителя настъпване на неблагоприятни за него обстоятелства,
за което не носи вина, за да получи правото отново легитимно да използва
софтуерните продукти, чиято стойност веднъж е заплатил. Още повече, че в случая
инсталациите са извършени от доставчик, различен от производителя.
Изложеното
се отнася и до модул за връзка на ERP система за управление на WEB съдържанието на корпоративен сайт и модул – електронен магазин към ERP системата.
По
делото по безспорен начин се доказа, че ищецът е заплатил цената на иззетите и
изгубени от ответника вещи на обща стойност 64 945 лева, по фактури №№
**********/21.04.2007 г. и ********** и приложение № 1 към договор №
217/05.12.2008 г.
Докато
софтуерните продукти не представляват амортизируем
актив и ползването им е практически неограничено във времето, сървърът като
хардуерен елемент е дълготраен материален актив, с отчисление от 3 до 5 години
от датата на заприходяването му. Сървърът е закупен
през 2007 г. и към 2013 г., когато е следвало да бъде върнат на ищеца не е имал
стойността, на която е закупен – 14 040 лева. Следва обаче да се съобрази,
че въпреки това отделни негови функционалности биха могли да се използват.
Присъждането на пълната му стойност от 14 040 лева би довело до
неоснователно обогатяване за ищеца, доколкото към 2013 г. сървърът не имал
онази годност и ценност, каквато е притежавал при закупуването му шест години
по-рано. Поради това съдът намира, че обезщетението за тази загубена вещ следва
да се определи в приложение на нормата на чл. 162 от ГПК, а именно – 2 340
лева.
Неоснователно
е и възражението на ответника за погасяване по давност на съдебно предявената
претенция. Най-ранния момент, от който ответникът е дължал връщане на
процесните вещи е 2013 г. Искът е предявен на 07.04.2017 г. с подаване на
искова молба пред АС – София град и по аргумент от чл. 118, ал. 2, изр. 2 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД претенцията не е погасена по давност.
Липсва
какъвто и да било принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Право
на ищеца е да получи вещите след приключване на наказателното производство, а
органът, който ги е иззел дължи тяхното съхранение. След като липсват
доказателства с акт на надлежен орган те да са иззети по реда на чл. 112, ал. 1
от НПК, дължи се тяхното връщане. То обаче е било невъзможно дори и към 2013
г., тъй като през 2012 г. са предприети действия по издирването им за
назначаване на допълнителна компютърно-техническа експертиза. Като не са били
намерени и следователно се е оказало невъзможно изготвянето на експертизата,
установено и съгласно постановление от 11.10.2013 г., наказателното
производство е било прекратено.
По така
изложените съображения съдът намира иска за доказан до приетия от съда размер
от 53 245.60 лева.
При този
изход на спора всяка от страните има право на разноски.
Представителят
на ответника е възразил за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 5 000 лева, което е основателно. Минималният
размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2ь от ДР на Наредба № 1/2004 г. възлиза на
2 974.04 лева. Предвид извършените по делото процесуални действия,
характера на претенцията и фактическата и правна сложност, съдът намира, че
следва да бъде признат разход за адвокатски хонорар в размер на 3 000
лева. От общата стойност на разноските по списъка по чл. 80 от ГПК на ищеца се
дължат 5 928.99 лева.
Ответникът
е бил представляван от юрисконсулт и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 350 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от иска ответникът има право на разноски на стойност 63.05 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. „*******да заплати на „Р.а.Д.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 53 245.60
лева, представляваща стойността на изгубени компютърни системи и конфигурации и
компютърен софтуер и модули, иззети от ответника с протокол от 28.01.2009 г. по
ДП ЗМ № 15043/09 г. по описа на 01 РУ-СДВР, ведно със законната лихва от
07.04.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
64 945.60 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Столична
дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. „*******да заплати на „Р.а.Д.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от
5 928.99 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, „Р.а.Д.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. „*******сумата
от 63.05 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: