Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260212 22.01.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3860 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
против К.И.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 151,49(сто петдесет и един лева и 49 ст.) лева - главница, представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2018 г. за
обект, с адрес: гр.
Пловдив, ж. к. Т. бл.**, вх. *, ап. **, ИТН ******, както и
сумата от 17.96 ( седемнадесет лева и 96 ст.) лева, обезщетение за
забавено изпълнение, в размер на законната лихва върху отделните месечни
плащания, в периода 04.01.2017 г. - 14.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 15.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 9993 от 16.11.2018 г. по ч.гр.д. №
18244/2018 г. по описа на РС-Пловдив. Искове по чл. 155, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос
на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Ответникът като
собственик на имот има качеството на
клиент на топлинна енергия, т.е. като такъв е длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставянето ѝ, съгласно чл. 34 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди и сума за предоставяне на услугата
дялово разпределение. Сочи се, че при забава дължи обезщетение за забава върху
дължимите суми. Твърди се, че топлинна енергия е доставена и разпределена в
пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ответникът не изпълнил задълженията си, поради което срещу
него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. Иска се
исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски за заповедното и исковото
производство.
Ответникът депозира писмен
отговор, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни и неподкрепени с
достатъчно убедителни писмени доказателства.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения и оспорвания, доводи и възражения и съобрази доказателствата
по делото, преценени по
реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими, а разгледани
по същество за основателни, по следните съображения:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция
на понятието „потребител” е дадена в §
1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според
който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество
и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна
енергия. Според чл.150 от ЗЕ възникването на договорни отношения по
продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия се
осъществява без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
Лицето, имащо качеството собственик или вещен ползвател е страна по договора за
продажба топлинна енергия с
топлофикационното дружество, като дължи стойността на изразходваната енергия. В
този смисъл са и разясненията на т. 1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Обстоятелството, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот се установява от приетите по делото писмени
доказателства /л.105 – л.107/, от които е
видно, че ответникът е придобил процесния имот по наследство от своята майка,
починала през 2006 година. В настоящото производство собствеността подлежи на
установяване като юридически факт, а не като вещно право, поради което и
приложената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, изходяща от наследодателя на
ответника е достатъчно писмено доказателство по установяване наличието на
облигационни отношения. Съдът приема, че между страните са налице облигационни
отношения по договор за продажба на топлинна енергия. Установява се от
заключението на съдебно-техническата експертиза, че разпределеното количество
топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на претендираното ищеца.
Стойността на количеството топлинна енергия на база приета съдебно-счетоводната
експертиза се равнява на исковата претенция. Обезщетението за забава по
предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответства на размера на
предявения иск, изчислено при забава в изпълнението на отделните месечни
задължения.
За да бъдат уважени предявените
искове ищецът следва да докаже налчето на валидно облигационно отношение с
ответника, количеството доставена топлинна енергия, включително сумите за
дялово разпределение, като и тяхната стойност. Исковете се явяват доказани по
основание и размер, поради което и следва да бъдат уважени в цялост.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на
ищеца, за заповедното и исковото производство за държавни такси – 100 лева,
разноски за експертизи – 350 лева и юрисконсулстско възнаграждение 150 лева,
които разноски възлизат общо на сумата от 600 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К.И.Ж.,
ЕГН **********, адрес: *** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 на основание чл. 155, ал. 1 ЗЕ сумата от 151,49 (сто
петдесет и един лева и 49 ст.) лева - главница, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2018 г. за
обект, с адрес: гр. П., ж. к. Т. бл.**, вх. *, ап. **, ИТН ******, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 17.96 ( седемнадесет лева и 96
ст.) лева, обезщетение за забавено изпълнение, в размер на законната лихва върху
отделните месечни плащания, в периода 04.01.2017 г. - 14.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 15.11.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9993 от 16.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 18244/2018 г. по описа на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК К.И.Ж., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата
от общо 600 (шестстотин) лева – съдебни и деловодни разноски за заповедното и
исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/ п / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.