Р Е Ш
Е Н И Е 143
С. 23,07,2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.
районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА административно
наказателно дело № 605 по описа за 2018
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59- 63 от ЗАНН.
Обжалвано
е от Е.И.Г. наказателно постановление № 18-0338-000309/25.05.2018 г., издадено от началник на ГРУПА към ОДМВР С., РУ С.,
упълномощен с МЗ № Із-8121з-515 от 14.05.2018 г., с което на жалбоподателката Е.И.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200. 00 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия закон, за това, че на
22. 03. 2018 година около 11 часа и 30 мин на път втори клас № 82 като водач на
лек автомобил Шкода Октавия с рег. № СО 0286 ВМ собственост на А. И. Н. при
управление на посочения автомобил в посока курорта Б.,
на 32 километър вследствие на движение с несъобразена с пътните условия скорост
на заснежена пътна настилка губи управлението на автомобила и реализира ПТП с
скат в дясно от платното за движение с материални щети.
Със
същото наказателно постановление Е.И.Г. е наказана и
с глоба от10 лева за нарушение по чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за това че
по същото време и място при управление на посочения автомобил не носи и не
представя контролния талон към СУМПС.
Наказателното
постановление е обжалвано в срок от наказаното лице. С жалбата е направено
искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е допуснато
твърдяното в наказателното постановление нарушение на правилата за
движение за което е наложена глобата по
чл. 179 ал. 2 от ЗДвП.
Административно
наказващият орган, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание
и не изразява становище по депозираната жалба.
Жалбата
е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от ЗАНН и срещу подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради което е допустима.
След
преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и
направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 22
март 2018 година около 11 часа и 30 мин. жалбоподателката
Е.И.Г. *** за Б. МПС лек автомобил Шкода Октавия с рег. № СО 0286 ВМ
собственост на А. И. Н.. Видно от показанията на придружаващата я при това
управление А. И. Н. свидетелка по делото
и майка на жалбоподателката. На пътя имало непочистен току що навалял сняг,
който продължавал да вали обилно и
видимостта била намалена. Преди един завой жалбоподателката и придружаващата й
свидетелка А. Н. видяли, че срещу тях се движи черен джип и за да избегне челния удар между двата автомобила жалбоподателката отбила
управлявания от нея автомобил в
канафката в дясно и така предотвратила пътно транспортно произшествие
изразяващо се в челен сблъсък между двата автомобила. Наистина било реализирано
от жалбоподателката ПТП с материални щети вследствие на това, че управлявания
от нея автомобил се ударил в ската в дясно на пътя, но това не било поради
несъобразена скорост, а при условията на крайна необходимост за избягване на
по-тежко ПТП. Жалбоподателката веднага сигнализирала полицията за настъпилото ПТП
при което около 11 часа и 30 мин. свидетелите полицаи И.Д.
и Й.А. младши автоконтрольор
в РУ на МВР С. изпълняващи служебните си задължения като автопатрул по КАТ,
били уведомени от оперативния дежурен на РУ на МВР гр. С. за настъпилото ПТП и отишли на мястото
му.
Свидетелят
младши автоконтрольор Й.И.А.
като видял че управлявания от жалбоподателката автомобил се е ударил вската
вдясно на пътя приел че е извършила нарушение по ЗДвП и че настъпилото ПТП е
реализирано вследствие несъобразена с пътните условия скорост с която
жалбоподателката управлявала МПС и за това нарушение съставил АУАН бл. №
0372820 от 22. 03. 2018 година. В него като нарушение на жалбоподателката
посочил че на 22. 03. 2018 година около 11 часа и 30 мин. на път ІІ-82 на км
32+000 в посока за движение курорта Б. управлява лек автомобил Шкода Октавия с рег. № СО 0286
ВМ собственост на А. И. Н. като вследствие на движение с несъобразена с пътните
условия скорост на заснежена пътна настилка губи управлението на автомобила и
реализира ПТП с скат в дясно от платното за движение с материални щети.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката А. И. Н., като прецени относимостта им
към предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между
тях. Съдът дава вяра на заявеното от свидетелката А. И. Н., чиито показанията
са последователни и логични, събитията се описват в детайли. При съобразяване
на тези показания както и безспорните факти по делото, съдът намира, че в хода
на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си жалбоподателката Е.И.Г. не е
осъществила от субективна и обективна страна състава на административното
нарушение по чл. 179 ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 20, ал. 2 пр. 1 от ЗДвП.
За да
избегне челен удар с движещия се срещу нея джип, жалбоподателката при условията
на крайна необходимост по смисъла на чл. 13 ал. 1 от НК е отбила в ската на
пътя. С това макар и да е причинила ПТП в ската и материални вреди за
автомобила на свидетелката Н., жалбоподателката е
избегнала челен удар с друго МПС и никое доказателство по делото не опровергава
показанията на св. Н. собственик на увреденото МПС при настъпване на по-лекото
ПТП в сравнение с избегнатия челен удар.
Отделно
от това наказателното постановление подлежи на отмяна, поради това, че и без
показанията на свидетелката Н. доказателствата по делото не установяват
нарушението така както същото е описано в АУАН и в НП. Управлението с
несъобразена скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет
на изясняване и доказване, като в случая никое доказателство по делото не
установява жалбоподателката да се е движела с несъобразена скорост. В конкретния случай липсват доказателства
относно това с каква скорост е управлявала жалбоподателката. По делото не бяха
представени категорични доказателства (показания на радар), че жалбоподателят
се е движил с несъобразена скорост. Единственото обстоятелство, мотивирало
административно - наказващият орган да приеме, че автомобилът се е движил с
несъобразена скорост е факта, че автомобилът управляван от жалбоподателката се
е ударил в ската вдясно от пътя. Но
както присъдата, така и наказателното постановление не могат да почиват на
предположения. Поради това, наказателно постановление е съставено в нарушение
на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна също
представлява съществено процесуално нарушение. В НП при описание на нарушението
и обстоятелствата при които е извършено липсва посочване какви конкретни
обстоятелства налагат извод за приписваното на жалбоподателката нарушение по
чл. 179 ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. По този начин се създава неяснота
относно приетото от административния орган нарушение, което от своя страна води
до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено
от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административно – наказателна отговорност, в чието
съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в
пълен обем. Административно – наказващият орган следвало да спази всички
изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като
неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното
постановление следва да бъде отменено само на това процесуално основание.
В случая
не само е накърнена защитата на жалбоподателката по обстоятелствата чрез които
се е осъществило нарушението й, но и НП е незаконосъобразно и необосновано, тъй
като е игнорирана крайната необходимост и това което е принудило
жалбоподателката да отклони управлявания автомобил в дясно, за да се удари в
ската. В тази насока съдът като прецени възраженията на жалбоподателката и
показанията на свидетелката Н. намира, че именно при условията на крайна
необходимост по смисъла на чл. 13 ал. 1 от НК жалбоподателката се е отклонила
към ската на пътя и деянието й по силата на чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 13
от НК не представлява административно нарушение По тези съображения, съдът
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът следва да отмени
като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0338-000309/25.05.2018
г., издадено от началник на ГРУПА към
ОДМВР С., РУ С., в частта му в която на жалбоподателката
Е.И.Г. с ЕГН **********
за нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 20, ал. 2 е наложена глоба в размер на 200 лв.
Ще
следва да се потвърди като законосъобразно наказателното постановление в частта
му в която на И.Г. с ЕГН ********** е наложена глоба от 10 лева
за извършеното на 22. 03. 2018 година нарушение по чл. 183 ал. 1 т. 1, пр.2 от ЗДвП. Доказано е включително и от показанията на Й.А.
и констатациите в АУАН с доказателствена сила съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП,
че на посочената дата жалбоподателката е управлявала МПС лек автомобил Шкода
Октавия с рег. № СО 0286 ВМ собственост на А. И. Н., а не е носила и не е
представила на полицаите контролния талон към свидетелството си за управление
на МПС. Поради това законосъобразно с
обжалваното НП жалбоподателката е наказана за нарушение по чл. 183 ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП с глоба от 10 лева.
Мотивиран
от изложените съображения, С. районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 18-0338-000309/25.05.2018
г., издадено от началник на ГРУПА към
ОДМВР С., РУ С., в частта му в която на жалбоподателката
Е.И.Г. с ЕГН **********
за нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 20, ал. 2 е наложена глоба в размер на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателното постановление№ 18-0338-000309/25.05.2018 г.,
издадено от началник на ГРУПА към ОДМВР С.,
РУ С. в частта му в която на И.Г. с ЕГН **********
е наложена глоба от 10 лева за извършеното на 22. 03. 2018 година нарушение по
чл. 183 ал. 1 т. 1, пр.2 от ЗДвП.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд С. област в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: