Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 48

гр. София, 13.03.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 214 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЦИТЕ – М.О.Б., с ЕГН ********** и Б.О.Б., с ЕГН **********  - непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своя баща О.Б.А.Х., ЕГН ********** и своята майка Н.Н.Б., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, чрез адв. Е.Б. и адв.Г.Т. от САК са предявили срещу З. „Б.И." АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К. Д. К.обективно и субективно съединени искове, за заплащане на сумата от по 30 000 (тридесет хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на техния брат А.О.Б., починал в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2014г., около 04.00 часа,  на АМ „Тракия“, в района на 41.850 км в платното за движение в посока П. – С.при самокатастрофиране на лек автомобил марка „БМВ", модел „318И", с peг. № СА 6663 СВ, управляван от водача А. Н. Д., при управлението му с несъобразена скорост и преобръщането му в крайпътното пространство, по вина на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника с полица № 02113002583546, валидна до 28.10.2014г., ведно със законната лихва за забава върху посочените суми, считано от 08.08.2016г. до окончателното заплащане на обезщетението.

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 04.09.2014г., около 04.00 часа, на АМ „Тракия" в района на 41,850 км. в платното за движение в посока П. – С., землището на общ.И., обл. С., се движел лек автомобил „БМВ 318 И" с рег. № СА 6663 СВ, управляван от водача А. Н. Д., като последния при избиране скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия и техническото състояние на МПС, изгубил управлението на МПС, отклонил се в дясно от първоначалната си посока на движение, преобърнал се в крайпътното пространство, след което се върнал отново на платното за движение. При преобръщането на автомобила изпаднали извън него двама от пътниците, като единият от тях бил А.О.Б. (на 18г.) - пътник на задна седалка.  А.О.Б. починал в резултат на ПТП.

Изложено е още в исковата молба, че преди смъртта на А.О.Б., между него и братята му М.Б. и Б.Б. съществувала трайна и дълбока, силно изразена емоционална връзка, привързаност и взаимна обич. Те били израснали в едно семейство, живели били заедно, споделяли заедно семейните празници, черпели опит един от друг, а дълбоката обич и привързаност произтичала и от създадените от поколения традиции всички да живеят заедно и да са сплотени като семейство, възпитавани в дух на привързаност един към друг. М. и починалия му брат А. били неразделни.

Известен период от време братята живели в С. /родната страна на техният баща О.Б./ и след установяването им за постоянно в Б., двамата братя М. и А. били записани в един и същи клас да учат заедно български език и да завършат заедно образованието си въпреки разликата в годините им. Заедно живели на общежитие, заедно спортували, учили заедно в гр.К., завършили заедно ПГ „Иван Хаджиенов" гр. К. по едно и също време, видно от Диплома на М.Б. серия А- 13, №023487, рег.№ 1166-82/25 юни 2013г. и диплома на А.Б. серия А- 13, №023488, рег.№ 1166-83/25 юни 2013г. Мислели ги за близнаци. Ходили заедно на риболов и планина, помагали си и се подкрепяли във всичко.

Смъртта на А.Б. се отразила на цялото семейство и особено на М., който изживял особено силен стрес и шок, когато докарали трупа на брат му за погребение. Бил вцепенен и отказвал да повярва. След смъртта на брат си ищецът М. отказал да продължи да учи, каквито планове имали с брат си А. - да отидат да учат в Г.. За голям период от време се затворил в себе си, отказал да излиза с приятели, спрял да посещава места на които са ходили заедно, тъй като всичко му напомняло за починалия му брат. Ежедневно ходел на гроба на брат си и нищо не можело да го утеши и да запълни празнотата, чувствал се объркан, изгубен и не намирал смисъл в нищо.

Мъката и страданието на семейството била споделена и от другият брат Б.Б.. Тъй като Б.Б. бил по-малък изживял смъртта на брат си А. тежко, като се будел нощем, бълнувал, ставал плачейки. Променило се поведението му, станал нервен и избухлив, понижил успеха си в училище. Брат му му липсвал много, поради създалата се между тях с годините трайна и дълбока емоционална връзка, обич и привързаност.

По случаят с ПТП било образувано досъдебно производство № 268/2014 год. по описа на РУ-Ихтиман, пр. пр. № 4294/2014г. по описа на Окръжна прокуратура – С., за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в" вр. с чл. 342, ал. 1 т. 3 от НК. А. Н.Д. бил осъден с присъда по НОХД 287/2015г. по описа на Софийски окръжен съд, 6-ти с-в, влязла в законна сила на 09.07.2015г.

Изложено е още в исковата молба, че лекият автомобил марка "БМВ" с рег.№ СА 6663 СВ, управляван от виновния водач А.Н.Д. имал валидна застраховка Гражданска отговорност за периода 29.10.2013г. - 28.10.2014г. в З. „Б.И." АД, сключена с полица № 02113002583546.

Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, като неоснователни. Оспорва наличието на кумулативно дадените предпоставки, за да бъдат предявени исковете, предвидени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ответникът оспорва наличието на особено близка връзка между ищците и техния починал брат при процесното ПТП. Моли за приложението на §95, 96 и чл.493а от КЗ. Прави при условията на евентуалност възражение за съпричиняване, поради непоставен обезопасителен колан. В отговора на исковата молба е направено и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за лихва и главница.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищците с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същите, чрез пълномощника си – адв.Б. са депозирали допълнителна искова молба /наречена „становище“/, с която са пояснили и допълнили първоначалната.

Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият не е депозирал допълнителен отговор.

            Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приетата по делото присъда № 15/23.06.2015г., постановена по НОХД № 287/2015 год. на СОС, влязла в законна сила на 09.07.2015 год., че подсъдимият А. Н.Д., ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Х., С., С.гражданин, постоянно пребиваващ в Р Б. чужденец с ЛНЧ **********,***, със средно образование, женен, неосъждан, собственик и управител на „Н.” ЕООД гр. С., е признат ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че на 04.09.2014 г. около 04.00 часа в района на км 41.850 от автомагистрала „Тракия”, в платното за движение в посока към гр. С., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ”, модел „318 И”, е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП и ППЗДвП, а именно: чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и състоянието на превозното средство…, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДВП: „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни” и чл. 10, ал. 1, т. 9, б. Г от ППЗДвП: „Моторно превозно средство …е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: …т. 9: по колелата и гумите:…г/ дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и мотоциклетите е по-малка от 1.6 мм”; като при избиране скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия и техническото състояние на превозното средство и по непредпазливост е причинил смъртта на А.О.Б.,***, като на осн. чл. 343, ал. 1, б.”В”, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр.чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.1 от НК му било определено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от четири години и на осн. чл.343г от НК му е било наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

Видно от мотивите към присъдата на наказателния съд, обвързваща с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ гражданските последици от деянието, е прието, че на 04.09.2014г. около 4.00 часа на 41-вия километър от автомагистрала „Тракия”, в посока от град П. към град С. , автомобилът, управляван от подсъдимия Д., се движел с около 100 км/ч. в лявата пътна лента. Подсъдимият предприел престрояване в дясната лента, при което усетил, че навлиза във водно пространство. Различните задни гуми, монтирани на моторното превозно средство, с различна дълбочина на протекторния рисунък, благоприятствали възникване на явлението „аквапланинг”. Вследствие на това подсъдимият загубил контрол над автомобила, който започнал сложно движение – ротационно около вертикалната си ос с посока на въртене обратна на часовниковата стрелка и в същото време транслационно напред и вдясно по отношение първоначалната посока на движение. По този начин автомобилът преминал през дясната пътна лента и лентата за принудително спиране и със задната си част се ударил във водосточната канавка. Преминавайки през канавката, автомобилът достигнал предпазната метална мрежа, която деформирал, и започнал да се удря в боровите дървета. Вследствие на ударите лекият автомобил се отклонил вляво по отношение на първоначалната си посока на движение и в същото време започнал да се преобръща през таван, като на пътното платно се установил по таван в дясната лента за движение. По време на сложните движения на автомобила, от купето му изпаднали свидетелят М. Я. А. Д. и пострадалият А.О.Б..

За случая били сигнализирани компетентните полицейски и медицински органи, като пристигналият на място екип на ФСМП К.транспортирал и тримата пострадали до ФСМП И.. Там била извършена консултация с хирург – д-р Д.Я., който след прегледа преценил, че състоянието на пострадалия А.О.Б. е най-тежко, и разпоредил същият да бъде транспортиран незабавно до висококвалифицирано лечебно заведение, а именно УМБАЛ „С.” град С.. По пътя пострадалият А.О.Б. изпаднал в клинична смърт и въпреки предприетите реанимационни действия от страна на придружаващия го фелдшер – свидетелката М.П., при пристигане на линейката в болничното заведение била констатирана смъртта му.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава частично и от неоспореното от страните и прието от съда като обективно и пълно заключение по допуснатата по настоящото дело комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Видно от последното автомобилът, в който е пътувал А.Б. е с марка и модел на автомобили, които се произвеждат от 1990 до 1993 година и при минималния опционен пакет фабрично всички седалки в автомобила били оборудвани с триточкови предпазни колани, включително и за задните седалки. Посочено е още в заключението на КСМАТЕ, че при аутопсията на трупа на пострадалия А.Б. се установили счупвания на ребра в дясната гръдна половина, кръвонасядане на мускулатурата в лявата гръдна половина, разкъсвания на хилусите на двата бели дроба, двустранен хемоторакс, експлозивно разкъсване на капсулата на далака, разкъсване на левия бъбрек, хемоперитонеум, кръвонасядания около счупванията и в дълбоката мускулатура на гърба, рани и охлузвания по главата, тялото и ръцете. Констатираните травматични увреждания предвид тяхната анатомична локализация, тежест и морфология се дължали на удари съчетани с притискане със значителна енергия между и върху твърди тъпи предмети, като не можели да се получат ако пострадалият бил с поставен обезопасителен колан. Вещите лица сочат още, че с оглед механизма на пътно-транспортното произшествие, при наличието на колан А.Б. не би изпаднал от автомобила и не би получил толкова тежки и с такава анатомична локализация травматични увреждания.

            Видно от представеното от ищците удостоверение за родствени връзки изх. № 34 от 19.07.2018 год., издадено от с.Ш., Община К., починалият при описаното ПТП А.О.Б. с ЕГН ********** е брат на ищците М.Б. и Б.Б..

От представената с и.м. справка от 04.09.2014 год. от база данни на информационен център към Гаранционен фонд се установява, че за автомобила с ДК № СА 6663 СВ, е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 29.10.2013 год. до 28.10.2014 год. – към датата на ПТП, 04.09.2014 год.

            За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди с определението си по чл.374 от ГПК съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – В. Г. Б., на 25 години и Б.Ш.К., на 64 години, като първата свидетелка е съпруга на ищеца М.Б., а другата свидетелка е без родство с ищците.

Свидетелката В.Б. излага, че тя, М. и А. са учили в една гимназия, в два съседни класа. Установява, че било много трудно за семейството след смъртта на А.. Дори сочи, че се наложило М. да помага за организацията на погребението на собствения си брат, и тъй като не намерили човек, който да изкопае гроба му почти се наложило той да изкопае гроба на собствения си брат и това го преживял тежко. По отношение ищеца Б., свидетелката установява, че когато докарали ковчега на А., Б. бил в такъв шок, даже не искал да осъзнае, че това е брат му, казвал "Това няма как да е моят брат, моят брат е жив"  и не пожелал да приеме този факт. Свидетелката сочи, че към този момент била близка вече с М., той й разказвал за живота си в С., как, като са дошли тук, колко трудно им е било, как са учили заедно А. ***, нищо, че имало разлика в годините им. Свидетелката Б. установява, че тя, М. и А., заедно завършили гимназията през 2013-та година, 12-ти клас, а учели заедно от девети клас. М. и А. били много близки, и преди да ги опознае в началото ги мислела за близнаци, защото правели постоянно всичко заедно, те били братя, които никога не спорят, нито викат, не се карат, не се бият, постоянно където е единият, там бил и другият. Те продължили обучението си след 12-ти клас в университет в Г.. Учели в един университет, в една специалност, били в една стая в общежитието, , спортували заедно. Беле си опора един на друг. Имали мечта - да учат в Г., след като успешно си вземат изпитите по английски език. След смъртта на А., М. се затворил в себе си, спрял да общува с приятели, въобще не излизал от вкъщи. Сведетелката излага, че Б. много тежко, въпреки крехката си възраст, също приел смъртта на единия от братята си. След като починал А., оценките на Б. в училище се понижили, бил в шок, изпаднал в депресия, не искал никой да слуша и се отклонил от правилния път.

Свидетелката К. установява, че ищецът Б. бил много добър ученик, но след смъртта на брат му взел да отсъства, да не му се ходи на училище, взел да става нощно време, майка му й казвала, че той не спи по цели нощи, ходел от стая в стая. Водели го да му леят куршум,  на погребението Б. викал: „Това не е моят брат!“. И все още не можел да преживее смъртта на брат си.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № 22113002987706 от 31.12.2013 год./ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с приложената по делото влязла в сила на 09.07.2015 год. присъда № 15/23.06.2015год. на СОС, постановена по НОХД № 287/2015 год. – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки така постановената присъда на наказателния съд, настоящият съдебен състав следва да приеме за установени : първо, извършеното виновно от А. Н.Д., ЕГН ********** деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”В”, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК; второ, настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на А.О.Б. - брат на ищците.

Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Съгласно приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

От събраните в хода на производството по делото гласни доказателства по несъмнен начин бе установена съществувалата между братята А., М. и Б. трайна и дълбока емоционална връзка и причинените от смъртта на А. продължителни душевни болки и страдания на преживелите братя – налагащи извода, че ищците са понесли морални болки и страдания, които в достатъчна степен дават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Свидетелите В. Б. и Б. К. са единни, че приживе А. и М. са били неразделни, живеели учели и спортували заедно, грижили се един за друг, както и за по-малкия си брат Б., който непрекъснато напътствали. Ищците преживели изключително тежко загубата на брат си, а Б. не можел да преодолее загубата и до днес  /св.К./.

Освен така установената активна легитимация на ищците да претендират обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – в качеството им на лица извън кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969 год., създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, чиято смърт им е причинила продължителни болки и страдания, по делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – обстоятелството, че за автомобила с ДК № СА 6663 СВ, управляван при ПТП от А. Д., е била сключена със З.“Б.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП, 04.09.2014 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.

При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът намери за основателно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за редуциране на размера на същото поради установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия.

Установено бе, че смъртта на А.Б. е пряк резултат от участието му в ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ 318И“, но и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия. За да е налице последното, необходимо е конкретното поведение на пострадалия пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП, а горното по несъмнен начин бе установено от заключението по КСМАТЕ, неоспорено от страните. Видно от последното, А.Б. е пътувал без поставен обезопасителен колан, което е способствало изпадането му от автомобила и съответно получаването на несъвместими със живота увреждания. Експертизата обаче сочи, че са налице и случаи при които и с поставен обезопасителен колан, при преобръщане на автомобила по таван, се е стигало до смърт на пътуващия.

От друга страна, безспорно бе установена и вината на деликвента А. Д. за причиненото от него ПТП – с оглед постановеното в присъдата на наказателния съд и приложението на чл.300 от ГПК. Същият е могъл да избегне ПТП, ако бе спазил законово вменените му задължения в качеството му на водач на МПС, участник в движението, регламентирани в чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и състоянието на превозното средство…, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДВП: „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни” и чл. 10, ал. 1, т. 9, б. г от ППЗДвП: „Моторно превозно средство …е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: …т. 9: по колелата и гумите:…г/ дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и мотоциклетите е по-малка от 1.6 мм”.

Преценявайки горните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, настоящият състав приема, че и водачът на МПС и пострадалият А.Б. са допринесли в определена степен за настъпването на вредоносния резултат. Предвид изложеното настоящият състав приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 25 %, съставляващо основание за намаляване отговорността на прекия причинител, респ. на застрахователя по предявения срещу него пряк иск, което съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и тяхното редуциране с ¼.

При определяне размера на обезщетенията съдът не следва да прилага разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховането (ДВ, бр.101/2018 год., в сила от 07.12.2018 год.), съгласно която до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ – какъвто е настоящият случай, се определя в размер до 5 000 лева. Последната разпоредба обаче не може да бъде приложена доколкото влиза в противоречие с постановено по преюдициално запитване, решение на Съда на Европейските общности, което съгласно чл.633 от ГПК е задължително за съдилищата в Република България – Решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013 год. по дело C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums AAS).

Съгласно чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009 год. на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка –

„Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми : а) в случай на телесно увреждане –  минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“

Цитираното по-горе Решение на СЕС по дело C-277/12 е постановено във връзка с тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 год. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от 30.12.1983 год. за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства. С решението по втория от поставените за тълкуване въпроси е постановено, че –

„Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.“

Доколкото решението на Съда не съдържа дефиниция на понятието „близки членове на семейството“, за да се прецени дали този кръг лица изключва лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ – лица, които не са : съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, следва да се отчете следното :

Посочените в ал.4 лица /извън кръга на лицата по ал.3/, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, са тези, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Именно това са лицата, неизчерпателно посочени със същата формулировка и в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год.

Видно от мотивите към ТР № 1/21.06.2018 год., Общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че с оглед преценката, че има основание да се изостави възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, следва да се съобразят и произтеклите от присъединяването на Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското, по-конкретно – освен сочената по-горе Директива 2009/103/ЕО, така и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 год. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Съгласно чл.16 от последната държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство. Понятието „жертва“ е дефинирано в чл. 2, § 1, буква „а“, според който за целите на Директивата „жертва“ означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. В чл.2, § 1, буква „б“, като „членове на семейството“ са посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.

Съпоставяйки горното, съдът намира, че очертаният с горната дефиниция за „членове на семейството“ кръг лица включва както лицата, изчерпателно изброени в чл.493а, ал.3 от КЗ, така и тези, неизчерпателно посочени в чл.493а, ал.4 от КЗ, респ. в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС. Очевидно и лицата, сочени в Решение на СЕС по дело C-277/12 като „близки членове на семейството“, попадат в дефиницията, дадена в чл.2, § 1, буква „б“ на Директива 2012/29/ЕС, като спорен е единствено въпросът дали допълнително използваното определение „близки“ може да стесни този кръг и как.

Съдът приема, че определението „близки“ като връзка между членовете на едно семейство не е формален белег, който ясно и категорично да стесни кръга от лицата по чл.2, § 1, буква „б“ – като дефинирана степен на родство например, нито постановеното с Решението на СЕС от 24.10.2013 год. по дело С-277/12 има тази цел. Така използваното понятие „близки“ в горното решение се доближава максимално като смисъл и контекст до формулировката в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год. за лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка помежду си, поради което роднините по пряка линия от втора степен, братята и сестрите и издържаните лица – ако установят съществуването на тази трайна и дълбока връзка, са от кръга на лицата, за които Решението на СЕС от 24.10.2013 год. по дело С-277/12 изключва възможността с национална правна уредба да бъдат лимитирани присъжданите им обезщетения за претърпени неимуществени вреди до размер, по-малък от сочения в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие /чл.9, ал.1, сочен по-горе/. Доколкото §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ лимитира за този кръг лица присъжданото обезщетение до размер от 5 000 лева, то законовата разпоредба е в пряко противоречие с постановеното по преюдициално запитване цитирано решение на Съда на Европейските общности, поради което в случая националната правна уредба следва да остане неприложена.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания, търпени от ищците, преживелите братя на починалия А.О.Б..

Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите – ищците са преживяли изключително тежко загубата на своя близък, с когото са поддържали непрекъснати контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка между починалия и ищците – последните са братя, така и особено болезнено изживяната загуба от страна на М. и Б.. В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът следва да заплати на ищците, е в размер на по 30 000 лева / това е размера на предявените субективно съединени искове/. Същата, съобразно изложеното по-горе относно основателността на възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за редуциране на размера на обезщетението поради установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – в размер на 25 %, следва да бъде намалена до размер на 22 500 лева, която сума съдът следва да осъди ответника да заплати на всеки от ищците на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ по предявените от тях искове за сумата от по 30 000 лева. За разликата от присъдения размер от 22 500 лева за всеки от ищците до предявените пълни размери от по 30 000 лева исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, на ищците се дължи и законна лихва върху обезщетението от датата – 08.08.2016 год., най-ранният момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението без да е изтекла погасителната давност за това вземане - три години преди предявяване на исковете.

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете от 1800 лева. По делото не са направени разноски от бюджета на съда.

Тъй като, видно от представените по делото договори за правна помощ от 06.08.2019 год., сключени между всеки от ищците от една страна и адв. Б. и адв.Т. от друга, същите са за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 1205.00 лева за всеки от ищците /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 22 500 лева за всеки от ищците/, като осъди ответника да заплати тези суми на представлявалите ги адвокати.

Тъй като ответникът е направил разноски по делото в размер на 400 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещи лица по КСМАТЕ, то с оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да му заплати сумата от 100 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, З. „Б.И." АД, с ЕИК:. със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на М.О.Б., с ЕГН ********** ***, сумата от 22 500 (двадесет и две хиляди и петстотин) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на неговия брат А.О.Б., починал в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2014г., около 04.00 часа, на АМ „Тракия“, в района на 41.850 км в платното за движение в посока П.– С. при самокатастрофиране на лек автомобил марка „БМВ", модел „318И", с peг. № СА 6663 СВ, управляван от водача А. Н. Д., при управлението му с несъобразена скорост и преобръщането му в крайпътното пространство, по вина на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника с полица № 02113002583546, валидна до 28.10.2014г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от 08.08.2016г. до окончателното заплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, З. „Б.И." АД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С. П. и К. Д. К. да заплати на Б.О.Б., с ЕГН **********  - непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своя баща О.Б.А.Х., ЕГН ********** и своята майка Н.Н.Б., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, сумата от 22 500 (двадесет и две хиляди и петстотин) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на неговия брат А.О.Б., починал в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2014г., около 04.00 часа, на АМ „Тракия“, в района на 41.850 км в платното за движение в посока П. – С. при самокатастрофиране на лек автомобил марка „БМВ", модел „318И", с peг. № СА 6663 СВ, управляван от водача А. Н. Д., при управлението му с несъобразена скорост и преобръщането му в крайпътното пространство, по вина на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника с полица № 02113002583546, валидна до 28.10.2014г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от 08.08.2016г. до окончателното заплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6, от ГПК З. „Б.И." АД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С. П. и К.Д. К. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1800 лева /хиляда и осемстотин лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, З. „Б.И." АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П. и К. Д. К. да заплати на адв. Е.Б.Б. от САК с ЕГН **********, сумата от 1205.00 лева /хиляда двеста и пет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, З. „Б.И." АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С. П. и К. Д. К. да заплати на адв. Г.П.Т. от САК с ЕГН **********, сумата от 1205.00 лева /хиляда двеста и пет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, М.О.Б., с ЕГН ********** и Б.О.Б., с ЕГН **********  - непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своя баща О.Б.А.Х., ЕГН ********** и своята майка Н.Н.Б., ЕГН **********, да заплатят на З. „Б.И." АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С. П.и К. Д. К. сумата от 100 лева /сто лв./, съставляваща направени разноски за възнаграждение за вещи лица, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ :