РЕШЕНИЕ
№ 14317
гр. ***, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110141608 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „*** срещу Т. Д. Г., с която са предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1037,72 лв., представляваща задължение за потребена електрическа
енергия за обект, с клиентски № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.
***, за периода от 07.02.2023 г. до 06.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 21,33 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 30.03.2023 г. до 27.07.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.09.2023 г. по ч.гр.д. №
46646/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, чиито клаузи са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на ответника електрическа енергия, като той не е заплатили
дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия абонатът разполагал с
десет дни да заплати консумираната електрическа енергия, след който срок вземането
ставало ликвидно и изискуемо. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните вземания в
посочените размери. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Т. Д. Г.,
чрез назначения особен представител адв. С., с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва ответникът да е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове
при твърдението, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Оспорва
наличието на установени трайни взаимоотношения между страните, свързани с доставка на
електроенергия и мрежови услуги. Оспорва фактурираните суми да са начислени на база
реално отчетени показания на електромерите в имота, като изрично заявява, че оспорва
данните, удостоверени в представените фактури. Моли съда да отхвърли изцяло
1
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а
ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил електрическа енергия в твърдяните количества и достъп до
разпределителната мрежа и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент
намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението
за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от *** (***) и публично известни общи условия. Според
действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ***
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват наймалко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане (чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ). Процесното
правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „***, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от *** (Д***) с
Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „***, приети на основание
чл. 98б ЗЕ, одобрени от Д*** с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на
26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в
централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама,
издаден от департамент „***“ на вестник „***“. Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ,
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично
приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено
споразумение. По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният
клиент (чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ). След измененията на ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г.), в сила
от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а
от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); на ЗЕ и се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени
битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител.
В случая по делото при заявено от ответницата с отговора на исковата молба нарочно
оспорване и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се
2
установява през процесния период ответницата да има качеството на битов клиент по
договор за покупко-продажба на електрическа енергия за имот: апартамент ***, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***. Същият факт не е отделен от съда като безспорен
между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото
по делото не е проведено. Ангажираните от ищеца писмени доказателства – справки за
консумация и издадени от ищеца фактури, представляват едностранно съставени от ищеца
частни документи, обективиращи изгодни за автора си твърдения. Същите, при нарочно
въведено от ответника възражение за липса на облигация между страните, не са годни да
установят твърдените от ищеца изгодни за него факти.
Счетоводните записвания направени при ищеца по отношение на наличието на
партида с клиентски номер на името на ответницата и начисляването на суми по нея
представляват частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от ищеца, които не
се ползват с материална доказателствена сила и не могат да се противопоставят на
ответника. Формалната доказателствена сила на счетоводните книги се отнася единствено
до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които
документът свидетелства. Ето защо доказателствената сила на счетоводните книги следва да
се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото –
чл. 182 ГПК. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е изготвена на база
на счетоводните записвания при ищеца, не може да се цени като доказателство за
установяване качеството клиент на електрическа енергия на ответника.
По делото не са ангажирани други доказателства за възникнала между страните
валидна облигация по договор за доставка на електрическа енергия, предвид на което и по
горните мотиви на съда не се установява между страните да била налице облигация с
изложеното в исковата молба съдържание, не се установява ответницата да има твърдяното в
исковата молба качество на потребител на електрическа енергия. При очертаната
доказателствена непълнота и доказателствена тежест за ищеца предявения иск за главница за
ел. енергия, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Претенциите на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на ел. енергия и предвид
горните изводи на съда по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а
ЗЕ, също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК има ответницата Т. Д. Г.. Последната не е сторила разноски, доколкото е
представлявана от особен представител, назначен от съда по реда на чл. 47 ГПК. Ето защо и
разноски със съдебното решение не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, р-н „***“, бул. „***, бл. „***р“ срещу Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено
в отношенията между страните, че Т. Д. Г. дължи на „*** сумата от 1037,72 лв.,
представляваща задължение за потребена електрическа енергия за обект, с клиентски № ***,
находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, за периода от 07.02.2023 г. до
3
06.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 21,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2023 г. до
27.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 46646/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4