№ 216
гр. Варна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20203100901333 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Р. ХР. с ЕГН
********** с адрес ******************************* срещу
„Факторът“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к.“Левски“, ул.“КДП Георги Боев“4, иск с правно основание чл. 517,
ал.4 ГПК за прекратяване на ответното дружество.
Твърди се, че ищецът се явява кредитор на И. Х. - едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, съгласно влязло в сила
Решение по гр.д. № 15595/2018 г. на ВРС, за изпълнението на което е издаден
изпълнителен лист от 11.08.2020 г. Излага се, че общият размер на дълга на И.
Х. към ищеца по изпълнителния лист възлиза на 14903.21 лв. Сочи се, че за
принудителното събиране на вземането е образувано изп. д. №
20207160400462 г., на ЧСИ № 716 – Н.Г.. Поддържа се, че за обезпечаване на
вземането на взискателя по изпълнителното дело е наложен запор върху
дружествения дял на длъжника в капитала на ответното дружество,
представляващ 100 % от капитала, вписан в ТР под номер 20200826141507.
Тъй като вземането на кредитора не било удовлетворено, с Постановление на
ЧСИ от 30.11.2020 г. същият бил овластен да предяви настоящият иск за
прекратяване на ответното дружество. Съгласно чл.517, ал.4 от ГПК
1
процесуална предпоставка за предявяването на иска е наличието на
овластяване на взискателя от съдебния изпълнител след налагане на запор
върху всички дялове в ЕООД, каквото овластяване е налице. В този случай не
е необходимо да се връчва на дружеството изявление на взискателя за
прекратяване участието на длъжника, съответно да се изчаква период от три
месеца, за да се овласти взискателят – чл.517, ал.4, изр. първо, вр. ал.3 изр.
първо от ГПК.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал писмен отговор, не е взел становище по иска и не е направил
възражения, не сочи и не представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и моли за
уважаването му.
В съдебно заседание ответникът изразява становище за
неоснователност на иска с твърдения за липса на активна материална
легитимация, а в условията на евентуалност за погасяване на кредиторовото
вземане чрез плащане в хода на принудителното изпълнение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представения по делото изпълнителен лист от 11.08.2020г.,
издаден въз основа на решение №4177/11.10.2019г. по гр.д. №15595/2018г. на
ВРС, потвърдено с Решение №260112/15.07.2020г. по гр.д. №11/20г. на ВОС,
И. Д. Х. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Д. Р. ХР. с ЕГН **********
сумата от 5309.65 евро, представляваща сбор от заплатените от ищеца вноски
по кредитна клиентска сметка № 96601442401707, клиентски номер
*********, разкрита на името на ответника, в „УниКредит Булбанк“ АД,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на депозиране на
исковата молба в съда – 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Във връзка с изискана служебна справка за движението на гр.д.
№11/20г. на ВОС е постъпило писмо вх. №4938/17.03.2021г., според което
2
информация дали постановеното по делото решение е влязло в сила не може
да бъде предоставена, тъй като е изпратено на Апелативен съд – Варна за
обжалване по касационна частна жалба срещу разпореждането за връщане на
касационна жалба.
След извършена служебна справка в ТР, по партидата на
„Факторът“ЕООД, ЕИК ********* се установява, че на 26.08.2020 г. с №
20200826141507 е вписан запор върху дружествените дялове на едноличния
собственик на капитала на „Факторът“ЕООД И. Д. Х., за вземането на Д. Р.
ХР., което към 26.08.2020 г. е в размер на 10384.77 лв. Частта от капитала, на
която съответства запорираният дружествен дял, е 100 лв.
Видно от представеното Постановление от 30.11.2020 г. на ЧСИ № 716 –
Н.Г. по изп.д. №20207160400462, ищецът е овластен на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК
да предяви иск за прекратяване на ответното дружество.
Не е налице спор между страните, че след изпращането на
изпълнително дело №20207160400462 при ЧСИ № 716 – Н.Г. на СИС към
ВРС е образувано изп.д. № 20213110404025.
Представени са в оригинал платежни нареждания от 15.04.2021г. и
16.04.2021г., с които Т.В.П. с ЕГН ********* е наредила по сметка на
Районен съд варна СИС сумите от съответно 17000 лева и 3000 лева за
погасяване на дълг по изпълнително дело №20213110404025 на СИС при
ВРС.
От представеното удостоверение № 14946/20.05.2021 г. (л.104) се
установява, че ищецът е взискател по изп.д. № 20213110404025, по описа на
СИС при ВРС, образувано по изпълнителен лист издаден по гр.д.
№15595/2018г. на ВРС, като общият размер на задължението на длъжника И.
Д. Х. възлиза на 14348.93 лв. към 20.05.2021г. По изпълнителното дело е
постъпила сума в общ размер на 27000 лева, които ще бъдат разпределени
след влизане в сила на разпореждане на ДСИ от 11.05.2021г. Към 11.05.2021г.
длъжникът няма публични задължения. Взискателят не е посочил лична
банкова сметка, нито е представил изрично пълномощно за получаване на
суми от трето лице. Към удостоверението е приложена справка за движението
на изпълнителното дело и молба от длъжника И. Х. с искане до съдебния
3
изпълнител да не извършва разпределение на събраните по делото суми до
произнасянето му с окончателен акт по искането на длъжника за прекратяване
на изпълнителното производство.
Приети са като доказателство по делото множество молби от длъжника
до съдебните изпълнители, при които е било висящо изпълнителното
производство, с искане за прекратяването му.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Прекратяването на търговско дружество по реда на чл. 517 ГПК,
предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на съдружник
в дружество за задълженията му към трето лице, взискател по образувано
изпълнително дело. Принудителното изпълнение, съгласно предвиденото в
чл. 517, ал. 1 ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху
дела на съдружника - длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания. В
следващите алинеи на разпоредбата хипотезите са диференцирани според
вида на дяловото участие на съдружника – длъжник, а именно дали се касае за
дял на неограничено отговорен (ал. 2), за дял на ограничено отговорен (ал. 3),
или изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството (ал. 4). В
последната хипотеза, какъвто е и настоящият казус, след вписването на
запора, искът за прекратяване на дружеството може да бъде предявен и без да
се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ и без да се връчва изявление за
прекратяване на дружеството или за участието на длъжника в дружеството,
както изисква ал. 3 от чл. 517 ГПК. Тези изисквания не се прилагат, тъй като
всички дялове в дружеството, върху които изпълнението е насочено, са
собственост на длъжника. При кумулативното наличие на посочените
законови изисквания сезираният съд може да отхвърли иска само ако в хода
на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя
припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по
правилото на чл.125, ал.3 от ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено -
независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице.
От приетата установеност по фактите е видно, че ищецът е взискател по
изпълнително дело, образувано за задължения на едноличния собственик на
капитала на ответното дружество. Налице е насочване на изпълнението върху
4
всички дялове на длъжника чрез налагането на запор върху тях, надлежно
вписан в ТР, по партидата на ответника. Доказателства за това, че ищецът е
титуляр на вземането са ангажирани в изпълнителното производство и въз
основа на тези доказателства съдебният изпълнител го е конституирал като
взискател.
Следва да бъде посочено, че доказването на материалноправната
легитимация на ищеца като кредитор не е предпоставка за уважаването на
предявения иск, както по чл. 517, ал. 3, така и по ал. 4, какъвто е и
разглежданият. Предмет на иска по чл.517 ал.3 от ГПК не е подлежащото на
принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на
потестативното право за прекратяване на търговското дружество и
откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на
задължението по реда на чл.266 и сл. от ТЗ. В производството по чл.517 ал.4
от ГПК легитимацията на ищеца да предяви иска се установява от
постановлението на съдебния изпълнител за овластяване. (така Р №
30/12.06.2018 г., по т. д. № 1872/2017 г., на ВКС, I ТО и цитираните в него
други). С оглед изложеното наведените от ответника възражения относно
активната материална легитимация, освен преклудирани поради релевирането
им след срока за отговор, се явяват и неоснователни. Отделно от изложеното
обстоятелството дали въззивното решение, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист, е влязло в сила, е ирелевантно за спора, доколкото
същото подлежи на предварително изпълнение по реда на чл.404 т.1 от ГПК и
следователно е годно да легитимира ищеца като взискател, независимо че не е
стабилизирано. Твърденията за извършена от ищеца цесия в полза на трето
лице, освен недоказани поради липсата на своевременно ангажирани
доказателства, са и ирелевантни за спора, тъй като към края на устните
състезания конституиран като взискател е именно ищецът, а не евентуалният
цесионер.
С оглед на горните доводи, настоящият съдебен състав намира, че са
налице всички елементи от фактическия състав на потестативното право на
взискателя да поиска прекратяване на дружеството, собственик на дяловете
от което е неговият длъжник по изпълнителното дело.
В хода на настоящото производство не са представени доказателства за
5
удовлетворяване на вземането на взискателя като единствено условие за
отхвърляне на предявения иск. Внесените по изпълнителното производство
суми не са постъпили в патримониума на взискателя към края на устните
състезания. Без извършено в негова полза разпределение с влязло в сила
постановление на съдебния изпълнител, извършеното по сметка на СИС при
ВРС плащане няма погасителен ефект. Изводът на съда по чл.517, ал.4, изр.
второ от ГПК не може да се основава на предположението, че с постъпилите
суми ще бъде погасено именно вземането на ищеца. Касае се за бъдещо
несигурно събитие, доколкото конституирането на присъединени взискатели
от предходен ред на удовлетворяване е възможно във всеки етап от
развитието на изпълнителния процес, а е мислима и хипотеза извършеното от
третото лице плащане да се окаже подлежащо на връщане на плоскостта на
неоснователното обогатяване. Посочването от взискателя на банкова сметка
не е предвидено като условие за редовност на молбата за образуване на
изпълнителното производство, а и до издаването на постановление за
разпределение липсата на посочена такава не препятства изпълнението. Дори
да се приеме, че поведението на взискателя следва да се квалифицира като
забава на кредитора, същата не освобождава длъжника от главното
задължение, а единствено от последиците на собствената му забава.
Изложеното налага извода за основателност на предявения иск, поради
което и следва да бъде уважен като бъде постановено прекратяването на
ответното дружество.
По разноските:
С оглед изхода от спора разноски се дължат в полза на ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно направеното искане, представени доказателства и
списък по чл. 80 ГПК. На присъждане подлежи сумата от 681.90 лв.,
държавна такса и такса за банков превод (81.90 лева) и адвокатско
възнаграждение (600 лева), редуцирано по възражение на ответника до
предвидения в чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1/2004г. минимален размер поради
липсата на правна и фактическа сложност на спора, увеличен с по 100 лева за
всяко от проведените след второто три открити съдебни заседания, на
основание чл.7, ал.9 от наредбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА „Факторът“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к.“Левски“, ул.“КДП Георги Боев“4, представлявано от И. Д. Х., на
осн. чл. 517, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА „Факторът“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ж.к.“Левски“, ул.“КДП Георги Боев“4, да заплати на Д. Р. ХР. с ЕГН **********
с адрес *******************************, сумата от 681.90 лева, представляваща
сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7