№ 526
гр. Ловеч, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА А.ОВА
при участието на секретаря и.КА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА А.ОВА Гражданско
дело № 20224310100376 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/; чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена на иска - 300 лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от С. В. В. от с.Дойренци, Община-гр.Ловеч,
действащ чрез пълномощника си адв.А. М. от АК-гр.Ловеч против ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София-1301, район „Възраждане“, ул.”Света София”№7, ет.5,
представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, в която посочва, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.02.2021 год. в гр.Ловеч на кръстовище между ул.“Хан Крум“ и
ул.“Княз Имеретински“, реализирано от застрахован при ответника водач по полица „Гражданска отговорност“
на С. В. В. от с.Дойренци, Община-гр.Ловеч са причинени множество телесни повреди, изразяващи се в контузия
на главата със загуба на съзнание; разкъсно контузна paна на главата с усложнение и дерматит, мозъчно
сътресение и охлузване на левия лакът.
1. Наличие на елементитите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД :
1.1 Деянието, като елемент на фактическия състав :
Обстоятелствата, при които е настъпило събитието са следните : На 18.02.2021 год., около 13,35 часа в
гр.Ловеч на кръстовище между ул.“Хан Крум“ и ул.“Княз Имеретински“ водачът и. С. И. от гр.Ловеч, при
управление на МПС лек автомобил марка „Рено", модел Шамат, с peг.№OB 1533АР негова собственост нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.50, ал.1 от ЗДвП - непропуснал движещият се по път с предимство
служебен лек автомобил марка „Шкода", модел „Рапид" с peг.№СВ 3093 HP, собственост на Дирекция УССД –
МВР, управляван от С. В. В. - служител при РУ-гр.Ловеч и реализирал ПТП с материални щети и телесни
повреди на повече от едно лице. Непропускането на движещият се по път с предимство автомобил причинило
настъпването на произшествието при което е пострадал С. В. В. от с.Дойренци, Община-гр.Ловеч и още две лица
от три автомобила.
1.2 Противоправност на деянието :
Във връзка с ПТП е образувано сл.дело №5/2021 год. по описа на ОСлО-гр.Ловеч, прокурорска преписка
№756/2021 год. на РП-гр.Ловеч. С Постановление №756/2021 год. на РП-гр.Ловеч материалите по преписката са
изпратени на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Ловеч за налагане на административно наказание и с
Наказателно постановление №21-0906-000266/2021 год. на и. С. И. е наложено административно наказание по
ЗДвП.
1
Водачът на лек автомобил марка „Рено", модел Шамат, с peг.№OB 1533АР е имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако не е нарушил правилата за движение по пътищата, ако е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, ако се е движил със скорост съобразена с конкретната
пътна обстановка спазвайки пътните знаци и маркировка и ако е пропуснал движещият се по път с предимство
автомобил. Водачът е предприел маневрата въпреки въведените ограничения и несъобразявайки се с останалите
участници в движението.
1.3 Причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат :
Вследствие на настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с него на С. В. В. са причинени
множество телесни повреди. В. е получил охлузване на левия лакът; травма на носа; болки в шията; охлузвания и
контузия на главата със загуба на съзнание и мозъчно сътресение; разкъсно контузна рана на главата с трайни
остатъчни последици. Получени са усложнения вследствие на контузията на главата. Откритата рана на главата
дълго време не е била напълно затворена, набирала течност и се получил дерматит, изразяващ се в периодично
зачервяване, възпаление, мокрене, покри.е с корички, което предизвиквало сърбеж и болки. Месеци наред е
продължило главоболието, виенето на свят, болезнеността при движение на шията, като е имало и намалена
чувствителност при допир и натиск. С. В. е бил на болничен, а впоследствие и на домашен - амбулаторен режим в
продължение на 87 дни. Възстановителният период е продължил около три месеца, а усложненията от разкъсно-
контузната рана на главата и лечението на получилия се дерматит около осем месеца.
1.4 Вина :
Прекият делинквент е извършил деянието виновно, при форма на вината - непредпазливост. Водачът на
лек автомобил марка „Рено", модел Шамат, с peг.№OB 1533АР не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада В., но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради което ищецът предявява настоящите граждански претенции срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност" за обезщетяване на причинените при ПТП вреди.
1.5 Вреди :
Вследствие на нараняванията С. В. е търпял и търпи силни болки и много страдания. Въпреки
проведеното болнично, а впоследствие и продължително домашно лечение са се получили усложнения
вследствие на контузията на главата. Откритата рана на главата дълго време не е била напълно затворена,
набирала течност, появил се дерматит, изразяващ се в периодично зачервяване, възпаление, мокрене, покри.е с
корички, което предизвиквало сърбеж и болки, а от друга страна психически стрес и ниско самочувствие. Месеци
наред продължило главоболието, виенето на свят, болезнеността при движение на шията, като е имало и намалена
чувствителност при допир и натиск. Болките в шията са довели до болезненост при всяко движение и ограничени
движения на шията. Дълго време В. е трябвало да спазва режим на покой, да не се натоварва, имал е ограничени
движения и болки. Наложило се известен период от време да разчита на близките си за задоволяване на
елементарни жизнени потребности в ежедневието. Преди процесното ПТП В. е бил млад, здрав и работоспособен
мъж, спортувал активно, но в резултат на инцидента за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин
на живот, бил лишен от динамика, от контакти с приятелите, дълго време изпитвал неудобства и не се чувствал
добре. Изпитвал е цялостен дискомфорт вследствие на травмите, болки в увредените места и редица неудобства в
ежедневието си. Дълго време В. е бил напрегнат, не бил в състояние да се натоварва физически и психически.
Освен болките изживял и силен стрес при пътнотранспортното произшествие, който щял да остане за цял живот в
съзнанието му.
2.Основания за пряк иск срещу застрахователя :
2.1 Наличие на валидна застраховка гражданска отговорност.
и. С. И. от гр.Ловеч е управлявал лек автомобил марка „Рено", модел Шамат, с peг.№OB 1533АР негова
собственост, застрахован с полица "Гражданска отговорност" №BG 23121000172564 издадена от ЗАД"ОЗК-
Застраховане" валидна към датата на събитието, което ангажира отговорността на ЗАД“ОЗК-Застраховане", ЕИК
: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к.1301, ул.“Света София"№7, ет.5, представлявано
заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров за обезщетяване на причинените от
пътнотранспортното произшествие имуществени и неимуществени вреди.
2
2.2 Отказ на застрахователя да изплати доброволно обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Ищецът заявява, че предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение
вх.№125/23.09.2021 год. и вх.№138/12.10.2021 год.
Позовава се на разпоредбата на чл.498, ал.З от КЗ, съглано която увреденото лице може да предяви
претенцията си за заплащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. В
настоящият случай е налице третата хипотеза - С. В. В. не е съгласен с размера на определеното и заплатено
обезщетение за неимуществени вреди. Това поражда правния интерес за него от предявяване на настоящата
искова молба.
Моли съда да осъди ответника ЗАД„ОЗК-Застраховане", ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, п.к.1301, ул.“Света София"№7, ет.5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и
Румен Кирилов Димитров да заплати на С. В. В. сума в размер на 5 000 лева (частичен иск от общо сумата от 15
000 лева) - неимуществени вреди - болки и страдания претърпени от охлузване на левия лакът; травма на носа;
болки в шията; охлузвания и контузия на главата със загуба на съзнание и мозъчно сътресение; разкъсно контузна
рана на главата с трайни остатъчни последици, при ПТП от 18.02.2021 год. реализирано от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност" водач.
Моли върху така определената като обезщетение сума да присъди и компенсаторна лихва в размер на
законната лихва върху тази сума по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от 23.09.2021 год. датата на извънсъдебната
претенция до застрахователя до окончателно изплащане на обезщетението.
Моли за присъждане и на направените съдебно-деловодни разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор от ответника ЗАД„ОЗК-Застраховане“,
чрез неговия пълномощник юрисконсулт Искра ****** в който оспорва изцяло предявените искове по основание
и размер, като неоснователни и необосновани, по следните съображения : Оспорва иска за неимуществени вреди,
както по основание, така и с оглед на предявения му размер, който счита за недължим и прекомерно завишен.
Оспорва всички твърдения, наведени в исковата молба. Позовава се на текстовете на чл.432, ал.1 във връзка с
чл.477, ал.1 от КЗ и във връзка с чл.45 от ЗЗД, съгласно които, за да възникне отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно
следните положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността : валиден застрахователен договор,
застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. Счита, че с изплащане на сумата от 816 лева застрахователят е изпълнил напълно задълженията
си, произтичащи от застраховка „Гражданска отговорност“ като са взети предвид всички обстоятелства по
преписката, както и действително претърпените от ищеца увреждания. С настоящият иск ищецът повторно
претендира заплащане на застрахователно обезщетение на същото основание и за същите вреди, т.е. претендира
два пъти заплащане на едно и също обезщетение, което намира за недопустимо. Твърди, че така определения и
изплатен размер на обезщетение изцяло покрива претърпените от същия вреди, като при определяне на размера,
застрахователят се е съобразил с всички критерии за справедливост, заложени в чл.52 от ЗЗД. По тези
съображения и предвид, че ответникът е заплатил застрахователно обезщетение, счита, че предявените в
настоящото производство искове са изцяло неоснователни. Оспорва механизма на ПТП, твърдейки, че описания в
исковата молба от ищеца не отговоря на действително реализиралият се. Счита, че вина за ПТП има не само
водачът и. И., като в конкретният случай изключително вина за ПТП има и другият водач, който е управлявал
МПС с несъобразена скорост за конкретните пътни условия, като по този начин не е могъл да реагира
своевременно и да избегне настъпването на ПТП. След като не е изяснена действителната фактическа обстановка,
то оспорва механизма на ПТП. На следващо място оспорва вината на водача и. И.. Оспорва и твърдението, че в
резултат на ПТП 1 за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба, като вид и характер вреди, както и
оспорва твърденията за тяхната продължителност. Оспорва пряката причинно-следствена връзка на всички
твърдени вреди с настъпилото ПТП. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия С. В.. Оспорва по съдържание представеното с исковата молба Медицинско удостоверение №23/2021
год. от Д-р ******, тъй като счита, че описаните в него увреждания не са в причинно-следствена връзка с ПТП от
дата 18.02.2021 год. Твърди, че същото съставено за настоящия процес с цел получаване на застрахователно
3
обезщетение. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви по
аргумент за неоснователност на главния иск. Оспорва началната дата, от която се претендира компенсаторна
лихва в размер на законната лихва. Не оспорва обстоятелството, че на 23.09.2021 год. са получили доброволна
претенция от ищеца, като цитира чл.496 от КЗ, според който застрахователят изпада в забава след изтичане на 3-
месечния срок за произнасяне, т.е. в настоящия случай – от 24.12.2021 год. С оглед на всички изложени в отговора
обстоятелства счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което моли съда да приеме исковете за
неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива. Моли за присъждане и на направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощника си адв.М.,
която от името на доверителя поддържа исковата молба така, както е депозирана. Счита, че с оглед на събраните
по делото доказателства тя е основателна и доказана и моли съда да я уважи.
Ответното ЗАД“ОЗК-Застраховане”АД, редовно призовано, се представлява от пълномощника си
юриконсулт ****** която намира, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗАД“ОЗК-
Застраховане“ по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита за доказано обстоятелството, че
пострадалият в голяма степен е допринесъл за настъпване на вредите от застрахователното събитие, знаел е, че
автомобилът, който управлява е със специален режим на движение и е следвало да подаде едновременно и
светлинен и специален звуков сигнал, за да заостри по този начин вниманието на останалите участници в
движението. Освен това намира за доказано въз основа на допусната по делото съдебно-техническа експертиза, че
същият е управлявал автомобила с по-висока скорост от разрешената за въпросния участък. Относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди изразява становище, че те са абсолютно неоснователни и
недоказани. От приобщената като доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза е доказано, че
възстановителния период на травмата е изключително кратък, поради което моли съда да отхвърли така
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане и на сторените по делото
разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Районният съд като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите
на процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност,
по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно законните разпоредби, уреждащи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
По исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищците е да докажат релевираните в
исковата молба твърдения, че в причинна връзка с противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, са настъпили твърдените неимуществени вреди, както и техния размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на
обезщетението, а с оглед твърденията за съпричиняване - в тежест на ответника е да докаже твърдените от него
действия/бездействия, с които ищеца е допринесъл за настъпване на вредите.
Съставен е двустранен констативен протокол с пострадали лица №7/19.02.2021 год., станало на
18.02.2021 год., около 13.40 часа в гр.Ловеч, ул.“Хан Крум“ и ул.“Княз Имеретински“ между участник 1 ППС с
рег.№ОВ 1533 АР, марка „Рено“, модел 19 Шамад, собственост на и. С. И. от гр.Ловеч и управлявано от него и
участник 2 ППС с рег.№СВ 3093 НР, марка „Шкода“, модел „Рапид“, собственост на Дирекция УССД-МВР, с
водач С. В. В.. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е записано : Участник 1 не пропуска движещият
се по път с предимство участник 2. Оказва се в зоната на кръстовището. Вследствие за удара участник 2 излиза в
дясно извън платното за движение, качва се на тротоара и блъска пешеходец. В констативния протокол за ПТП са
описани какви са видимите щети на двете ППС, като по ППС-1 щетите са в предната част на задна дясна врата и
други, а на ППС-2 – предна лява врата, ляв калник, предна лява броня и други. Други материални щети е
посочено, че няма. Като пострадали лица са посочени и. С. И. с диагноза : травма в гръдния кош; С. В. В. с
диагноза : загуба на съзнание, рана в окосмената част на главата; ****** с диагноза : болка в подбедрицата на ляв
крак и ляво коляно; ****** – пешеходец с диагноза : мозъчно сътресение, травма на главата. От същия документ
се установява, че участник 1 е имал застраховка „Гражданска отговорност“ в „ОЗК“АД, полица
BG/23/121000172564, валидна до 09.01.2022 год., а участник 2, застраховка, валидна до 30.06.2021 год.
На участник 1 в ПТП е съставен АУАН-304249 – образувано дело №5 при ОСПО-Ловеч в ОП-Ловеч.
Като доказателство по делото е представено медицинско удостоверение за пред съда №23/2021 год. на Д-
р ****** – началник ОСМ при МБАЛ-гр.Ловеч, от което се разбира, че на 19.02.2021 год. по негово желание е
прегледал С. В. В., на 32 години, ЕГН-********** от гр.Ловеч. Прегледаният е съобщил, че на 18.02.2021 год.,
към 13,30 часа е пострадал като водач на лек автомобил при страничен, ляв удар от друг автомобил. При
извършения прегледа е установено, че се касае за мъж на възраст около календарната с правилно развити костна и
мускулна системи, ориентиран за време и място, с ясен спомен за инцидента. Централно теменно в окосмената
част на главата същият има рана с неравни и охлузени ръбове, успоредно разположена спрямо срединната линия с
дължина 2.5 см. По задната повърхност на левия лакът има червеникаво охлузване с диаметър 1-1.5 см. Други
4
травматични увреждания при прегледа не са установени. Извършилия прегледа Д-р Д****** е заключил, че при
прегледа на С. В. В. е установено разкъсно-контузна рана на главата и охлузване на левия лакът. Така описаните
увреждание са резултат на тъпа травма и могат да са причинени по начин и време, както съобщава – удар в и от
части на автомобилното купе при рязката промяна на посоката и скоростта на движение при страничния ляв удар
от друг автомобил. Описаните травматични увреждания са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Налице е и епикриза от Неврологично отделение на МБАЛ“Проф.Д-р Параскев Стоянов“АД-гр.Ловеч, от
която е видно, че С. В. В., е постъпил на 18.02.2021 год. и е изписан на 20.02.2021 год. Диагнозата, която му е
поставена е : Травма на главата. Комоционен синдром. Изписан е в стабилизирано състояние, афибрилен, без
данни за огнищна неврологична симптоматика. Даден е съвет за домашно лечение при спазване на ХДР.
От направеното изследване на главата на С. В. на спирален компютърен томограф в МБАЛ“Проф.Д-р
Параскев Стоянов“АД-гр.Ловеч е изведено заключение, че същият е с нормален КТ мозъчен статус. Липсват КТ
данни за травматични увреди. Няма данни за травматични увреди на скенираните нива.
Издадено е разпореждане №5104106 от 02.03.2011 год. от НОИ, ТП-гр.Ловеч до ОД на МВР-гр.Ловеч и
до С. В. В., с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№58 от 02.03.2021 год. на ТП-
гр.Ловеч от осигурителя ОД на МВР, станала със С. В. В., ЕГН-********** на 18.02.2011 год., се приема за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Посочва се, че е възникнало внезапно увреждане здравето на лицето
/мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма/, станало през време и във връзка с извършваната
работа – при управление и движение със служебния лек автомобил за изпълнение на разпоредена задача –
получен удар от странично пресичащ личен лек автомобил, който не е спрял на знак Б2 – последвало ПТП.
Налице е и декларация за трудова злополука вх.№1004-10-58 от 02.03.2021 год. на името на осигурения С.
В. В., с месторабота : ОД МВР-Ловеч, на длъжност : младши инспектор и диагноза : Мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма.
Като доказателство по делото е представен АУАН серия GA №304250, съставен от служител на ОДМВР-
гр.Ловеч, сектор „Пътна полиция“-гр.Ловеч, в присъствието на свидетеля Петър И. Драгиев, против и. С. И. от
гр.Ловеч, на 88 години, като водач на лек автомобил „Рено 19“ Шамад, рег.№ ОВ1533АР, затова, че на 18.02.2021
год., в 13:40 часа в гр.Ловеч на кръстовището на ул.“Хан Крум“ и ул.“Княз имеретински“ и с посока на движение
от ул.“Хан Крум“ към ул.“Харманска“ управлява собствения си лек автомобил „Рено Шамад“ с рег.№ОВ 1533 АР,
като не пропуска движещият се по път с предимство /по ул.“Княз Имеретински“ към магазин „ВILLA“/ служебен
лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№СВ 3093 НР, собственост на Дирекция „УССД-МВР“ и управляван от С. В.
В. служител при РУ-Ловеч, блъска го в страничната лява част на автомобила, вследствие на удара Шкодата
излиза вдясно извън платното за движение на тротоара и блъска пешеходец. Реализира ПТП с материални щети
по двата автомобила и четири броя леко ранени, с което виновно е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвп – не пропуска
ППС, движещи се по път с предимство на кръстовище. Актът за установяване на административно нарушение е
подписан от актосъставителя и свидетеля, но не и от нарушителя.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН срещу и. С. И. от гр.Ловеч е издадено НП №21-0906-000266 с
дата 16.04.2021 год., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от
ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, което НП е връчено на нарушителя
на 15.11.2021 год. По делото не са представени доказателства НП да е обжалвано в законният седемдневен срок
от връчването му чрез наказващият орган пред РС-гр.Ловеч и е влязло в сила.
От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото досъдебно производство №5/2021
год. на ОСлО-Ловеч се установява, че ****** – следовател при ОСлО в ОП-Ловеч се е произнесъл със
заключително мнение на 29.07.2021 год., че следственото дело трябва да се изпрати на РП-гр.Ловеч с мнение за
прекратяване на наказателното производство, на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.5, пр.1 от НПК.
С Постановление от 19.08.2021 год. прокурор Хр.Х. в РП-гр.Ловеч е прекратил наказателното
производство по сл.дело №5/2021 год. по описа на ОСлО-гр.Ловеч, образувано за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“ от НК. Това постановление не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила на
31.08.2021 год.
Ищецът С. В. В. е предявил до ответното дружество ЗАД“ОЗК-Застраховане“-София претенция вх.
№125/23.09.2021 год. за получаване на застрахователно обезщетение по повод претърпените от него имуществени
вреди в размер на сумата 116 лева – разходи по лечение и възстановяване и неимуществени вреди в размер на
сумата 30 000 лева – контузия на главата със загуба на съзнание; разкъсно контузна рана на главата, охлузване на
левия лакът и мозъчно сътресение, в резултат на ПТП, настъпило на 18.02.2021 год., около 13,40 часа в гр.Ловеч
на кръстовище на ул.“Хан Крум“ и ул.“Княз Имеретински“. Посочил е, че виновен за събитието е и. С. И. от
гр.Ловеч, управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Шамат“, с рег.№ОВ 1533 АР, негова собственост,
застрахован с полица „Гражданска отговорност“ №ВG 23121000172564, издадена от ЗАД „ОЗК.Застраховане“,
валидна към датата на събитието. Произшествието е изцяло по вина на водача и. С. И..
С писмо изх.№99-14706/30.09.2021 год. ответното дружество е уведомило ищцата, че във връзка с
постъпило от него искане за изплащане на застрахователно обезщетение моли да има предвид следното : След
подробно разглеждане на документацията по преписката на заседание на Застрахователно-експертната комисия
на ЗАД“ОЗК.Застраховане“АД е определено справедливо обезщетение. В тази връзка предлагат сключване на
5
извънсъдебно споразумение, като обезщетението, което определят за претърпените имуществени и
неимуществени вреди е в общ размер на 816 лева, от които 70 лева за неимуществени вреди и 116 лева –
имуществени вреди. Уведомен е, че съгласно КЗ обезщетението се определя от Застрахователно-експертна
комисия към застрахователя на виновните водачи или по съдебен ред. Ето защо законодателят е предвидил две
алтернативни възможности за пострадалите с цел получаване на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди : едната от възможностите е Застрахователно-експертна комисия да се произнесе, като вземе под внимание
всички причини и обстоятелства около механизма на настъпване на ПТП, фактори, мотиви за настъпването,
увреди на пострадалия и др. Другата възможност е да потърси правата си по съдебен ред, в случай, че не приеме
да получи определеното му обезщетение.
Пред настоящата инстанция е прието като доказателство заключение по съдебно-автотехническа
експертиза на в.л.Н. К., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, относно установяване
механизмът на процесното ПТП, който според експерта е следният : Ищецът е управлявал лек автомобил „Шкода
Рапид“ с рег.№СВ 3093 НР, собственост на Дирекция УССД-МВР с включени сигнални светлини на патрулния
автомобил, без звуков сигнал по ул.“Княз Имеретински“ в в посока магазин „ВILLA“ със скорост 53,7 км/ч. В
същия момент по ул.“Хан Крум“ /перпендикулярна на ул.“Княз Имеретински“/ вляво по коридора на движение на
патрулния автомобил се движи лек автомобил „Рено Шамад“, управлявано от и. И.. Лекият автомобил „Рено
Шамад“ навлиза на платното на ул.“Княз Имеретински“, като не спира на знак „СТОП“ и поема леко наляво, т.е.
по ул.“Княз Имеретински“ към магазин „ВILLA“. Ищецът е възприел навлизането на автомобила в платното и
насочването му към неговата лента, и предприема маневра откланяне на автомобила си надясно и намалявайки
скоростта с цел пропускане на „Рено“-то или да му даде възможност да завърши маневрата, която има намерение
да направи водачът му и. И.. В даден момент координатите на движение на двата автомобила се пресичат и
настъпва удар с предна дясна част на лекия автомобил „Рено“ в предна лява част на лек автомобил „Шкода“ –
около предно ляво колело. От ударният импулс лек автомобил „Шкода“ се отклонява надясно, посоката си на
движение, качва се на тротоара, удря едно дете, преминава през алеи пред входа на жилищен блок, намиращ се
по-навътре вдясно от тротоара. Автомобилът преминава и през отводнителен канал и се установява на мястото,
описано в огледния протокол и показано от фотокопия на фотоалбума към ДП. От удара „Рено“-то се завърта и
транслира по ПП, като достига на около 15 м след мястото на удара. След това автомобила потегля безконтролно,
спрян е от водач, притичал се полицай отворил дясната врата и дръпнал ръчната спирачка. Това се твърди и от
самия водач И.. Установява се на мястото, описано в огледния протокол и отразено във фотоалбума.
Според експерта водачът и. И. е имал възможност да види лекия автомобил, идващ му отдясно, още
повече, че същият е бил с включена светлинна сигнализация. И. живее в района и добре познава кръстовището,
знаейки че пред него има знак Б2 „СТОП“ и че излиза на път с предимство. Той е трябвало да установи
автомобила при знака, да се огледа и ако няма движение по приоритетната улица, чак тогава да предприеме
маневра пресичане или навлизане и вли.е в движението по улица „Княз Имеретински“. И. е бил длъжен да спре и
даде предимство на патрулния автомобил и след преминаването му да навлезе в ПП на ул.“Княз Имеретински“,
но в делото няма данни за подобни реакции от негова страна.
Водачът на патрулния автомобил, движейки се по път с предимство и при включена светлинна
сигнализация, не очаква подобно поведение от водач на МПС, излизащо от странична улица. Той възприема
„Рено“-то отляво и прави опит да отклони автомобила надясно и да намали скоростта му с цел да осигури
странична динамична дистанция или пропускане на лекия автомобил на И. /да продължи по ул.“Княз
Имеретински“ нагоре към магазин „ВILLA“/ и съответно избягване на контакт между двата автомобила.
Изчислената от вещото лице „опасна зона“ при скорост на движение на лек автомобил „Шкода“ – 53,7 км/ч е
31,00 метра. Автомобилът е отстоял на 18-19 метра от мястото на удара, т.е. разстоянието е много по-късо от
„опасната зона“, следователно водачът на лек автомобил „Шкода“ – С. В. с аварийно спиране не би могъл да
избегне удара. От предприетите от него технически правилни действия е видно, че не е успял да предотврати
настъпването на ПТП.
Тези изводи съответстват и с показанията на св.******, който работи като полицай в гр.Ловеч от 3
години, на длъжност мл.инспектор. Откакто работи в полицията не е имал поризшествия и не е участвал в ПТП.
Уточни, че на 18.02.2021 год. бил на работа с колегите си В. и ****** като около 13.00 часа получили сигнал и се
насочили към него, движейки се по ул.“Княз Имеретински“ Водач на патрулния автомобил бил колегата В., а
свидетелят бел седнал зад него . По ул.Княз Имеретински“ се насочили нагоре към ул.“Съйко Съев“ Движейки се
по ул.“Княз Имеретински“ спряли на сфетофара на червено, като пред тях имало лек автомобил, който изчакали
да завие наляво, след което си продължили напред. Кат се изравнили на кръстовището с ул.“Хан Крум“, там
въпросният водач на другия автомобил И. ги ударил странично, като не спазил пътните знаци и ЗДвП. Свидетелят
поясни, че те се движели по ул.“Сливница“ Всичко станало много бързо и не успели да го видят. След удара
излезли от патрулния автомобил с колегата ****** видели, че колегата В. не излиза и че по главата му има кръв и
бил в безсъзнание. Извадили го с колегата от автомобила и го наплискали с вода. В. се свестил, но бил в
неадекватно състояние. За другия автомобил обясни, че той си останал вътре в автомобила. Колегата ******
веднага съобщил по станцията и не след дълго дошли колеги на мястото на инцидента. Лично този свидетел стоял
до края. Бил по отстрани, не бил точно на мястото, но видял, че въпросният господин не спрял на знак „СТОП“ и
последвал удар странично. Колегите откарали В. в болницата. Доколкото знае В. бил в болница, а а впоследствие
бил на домашно лечение. Когато се върнал на работа се е оплаквал, че го боли главата и има замаяност.
Другият св****** заяви, че работи в РУ-Ловеч от 15 години, като в момента изпълнява длъжността
6
командир на отделение. Били на работа с колегата В. – дневна смяна от 08:00 часа до 20:00 часа, като били
разпределени в два различни автопатрула. По обяд на 18.02.2021 год. техния патрул получил сигнал за мъж, който
е скочил или ще скача от блока на ул.“Сливница“№13. това го чул по станцията, предадено било по дежурно-
оперативната част 33. Малко по-късно след като получили обаждането за сигнала по станцията чул, че техния
патрул търси от оперативно дежурната част 34 помощ на ул.“Княза Имеретински“, като думите били : „Пратете
линейка, има ударени – пострадахме“ и той се отправил натам. Отивайки на място заварил патрулния извън
платното за движение на тротоар на кръстовището с ул.“Хан Крум“ В платното за движение с посока към
движение “Салито“, който явно бил участник в движението с лек автомобил „Рено“, доколкото си спомня. От
проведения разговор с колегата, който бил в най-добро състояние в патрулния автомобил разбрал, че са били
ударени странично от автомобил, който не е спрял на знак „СТОП“ и не е имало по никакъв начин колегата В.,
като водач на автомобила възможност да реагира. веднага отишъл към него и колегата ****** и видял, че е в
недобро състояние. Колегата В. се държал за главата и по лицето му течала кръв. Имал отворена рана на главата.
На място пристигнала линейка, която транспортирала другия водач на автомобила „Рено“ и го откарала и това
наложило той да транспортира В. до Спешна медицинска помощ, с другото момче ******. Оставил го в спешното
отделение на болницата в гр.Ловеч. На този свидетел направило впечатление, че казал, че много го боли врата и
бил объркан в представата си какво точно е станало. Попитал го дали е адекватен, като В. му отговарял на
въпросите. Знае, че колегата му дълго време бил в болничен, от около 80-90 дни и чак тогава се появил отново на
работа, като все още имал здравословни проблеми, свързани с ПТП-то. Най-много се оплаквал от главоболие и
болки във врата. По време на работа се налагало дълго време да стои в патрулния автомобил, като чувствал
дискомфорт да стои в това положение. не му е споделял някой да му е заплатил за ПТП-то.
Доколкото не се установява обратното и предвид разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД съдът намира, че
вината за процесното ПТП е на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Шамат“, с рег.№ОВ 1533 АР,
управляван от и. С. И., чиято застраховка гражданска отговорност е била застрахована към датата на настъпване
на произшествието в ответното ЗАД”ОЗК-Застраховане”АД.
Доколкото не се установява обратното и предвид разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД съдът намира, че
вината за процесното ПТП е на водача на лек автомобил марка „Рено Шамад“, чиято застраховка гражданска
отговорност е била застрахована към датата на настъпване на произшествието в ответното ЗАД“ОЗК-
Застраховане“, като безпорно се установява от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№7/19.02.2021 год., от АУАН №304250/18.02.2021 год. и НП №21-0906-000266/16.04.2021 год., че с поведението
си водачът на този лек автомобил е нарушил разпоредбата на чл.50, т.1 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от
страна на ищеца, изразяващо се в неизползването от негова страна на обезопасителен колан в МПС, управлявано
на датата на събитието от С. В.. Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД основание за намаляване размера на отговорността на
деликвента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на
пострадалия /т.7 от ППВС №17 от 18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Твърдението, че е налице съпричиняване от страна
на ищеца, който е управлявал МПС, без поставен предпазен колан, като по този начин сам се е поставил в
опасност и е допринесъл в значителна степен за причиняване на вредоносния резултат останаха изцяло
недоказани в хода на делото и неподкрепени с каквито и да е релевантни доказателства, които да го доказват.
Съдът кредитира с доверие изтъкнатото от вещото лице по допусканата и приобщена към доказателствения
материал по делото съдебно-медицинска експертиза по делото на Д-р М. Г., че видно от огледния протокол и
разпита на пострадалия същият е бил с обезопасителен колан, като по мнението на експерта колана има задача да
предпазва гръдния кош и горната трета на коремната стена. Главата е подвижна при внезапен удар между
превозните средства, същата отива напред и най-вероятно се е ударила в предното стъкло. Това заключение не бе
оспорено от представител на ответника, което дава основание на съда да го възприеме изцяло и да се позове на
същото, че ищецът е бил с обезопасителен колан към момента на ПТП, поради което и тезата на пълномощника
на ответника за съпричиняване от негова страна на ПТП е неиздържана и не отговоря на всички събрани в хода на
настоящия исков процес доказателства.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение №27 от 15.04.2015 г. по т.д.№457/2014 г. на ВКС,
II т.о.; Решение №205 от 30.03.2015 г. по т.д.№2976/2013 г. на ВКС, II т.о. и др./, съдът намира, че ответникът не
доказа наличие на съпричиняване на посоченото в отговора на исковата молба основание. От събраните по делото
доказателства не се установява ищецът да е допринесъл за настъпване на ПТП. Единственото, което се доказа в
хода на проведеното исково производство и то от приобщеното към доказателствения материал заключение на
вещото лице инж.Н.К. е, че водачът и. И. е имал възможност да види лекия автомобил, идващ му отдясно, още
повече, че същият е бил с включена светлинна сигнализация. Именно той е трябвало да установи автомобила при
знак Б2 „СТОП“, да се огледа и ако няма движение по приоритетната улица, чак тогава да предприеме маневра
пресичане или навлизане и вли.е в движението по ул.“Княз Имеретински“, т.е. И. е бил длъжен да спре и да даде
предимство на лекия патрулен автомобил и едва след преминаването му да навлезе в ПП на ул.“Княз
Имеретински“, но по делото не се съдържат данни за подобни реакции от страна на този водач на МПС. Факт е, че
7
приобщените към доказателствения материал по делото АУАН и НП са издадени на името на и. С. И. дават
основание на съда да приеме, че именно той носи вина за настъпилото ПТП.
За установяване вида и характера на настъпилите вследствие процесното ПТП увреждания на ищеца, по
делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което се кредитира от съда, тъй като преценено
съобразно правилото на чл.202 от ГПК, последното е извършено обективно, компететно и добросъвестно. От него
се установява, че при в резултат на станалото на 18.02.2021 год. ПТП на С. В. В. са причинени разкъсно контузна
рана на главата и охлузване в областта на левия лакът, причинили му временно и неопасно разстройство на
здревето. Налице е причинно-следствена връзка между получените от процесното ПТП и травматичните
изменения по пострадалия В.. Към момента на произшествието са налице болка в областта на главата, главоболие,
които отзвучават в резултата на приложеното лечение. Същите имат трайност от около една седмица. От разкъсно
контузната рана на главата ще остане белег. Пострадалият е бил на лечение два дни, след което периодично е
преглеждан от невролог и са му дадени общо до 18.05.2021 год. листи за временна нетрудоспособност. Лекуван е
с болкоуспокояващи средства. Към момента на извършване на епикризата е напълно здрав.
В тази връзка относно нанесената травма на ищеца съдът кредитира и представените с исковата молба и
приобщената към доказателствения материал по делото медицинска документация във връзка с проведеното
лечение на ищеца и издадените болнични листи на негово име за период от 18.02.2021 год. до 18.05.2021 год. В
последното съдебно заседание по искане на ответната страна бе представено като доказателство и писмо вх.№99-
6303/01.11.2022 год. на НЗОК, с което предоставят информация за извършените прегледи от общопрактикуващ
лекар и специалисти, медико-диагностични дейности и хоспитализации на застрахованият при тях С. В. В., като в
информационните масиви на НЗОК няма данни за предписани и отпуснати лекарствени продукти на лицето,
заплащани от НЗОК. Последната не съхранява медицинска документация, каквито се явяват копията на епикризи,
резултати от назначени и проведени изследвания и друга документация. Оригиналните медицински документи,
удостоверяващи лечението на ЗОЛ се съхраняват в лечебното заведение, осъществило лечението.
От горното следва извода, че в резултат на процесното събитие, ищецът е претърпял неимуществени
вреди, отговорност, за които носи ответникът, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, тъй като в хода на настоящото
исково производство не се доказаха направените от ответника правоизключващи възражения.
Спорен по делото е въпроса в какъв размер следва да бъде обезщетението за претендираните
неимуществени вреди на ищеца по делото.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по
смисъла на този текст от закона не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението
/т.2 от ППВС №4 от 23.12.1968 год./. Касае се за вреди, които нямат стойностно изражение, които не могат да се
осчетоводят и да се изчислят точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизМ.ми, тези вреди
следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят с математическа точност, желателно е
пострадалият да получи парична сума, която да облекчи и да замести неговите болки и страдания. Вложеният от
законодателя в нормата на чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото. В конкретният казус
съдът преценявайки болките и страданията, причинени на ищеца от момента на злополуката – 18.02.2021 год.,
факта, че от тогава до датата на постановяване на настоящото решение е изминала 1 година и 10 месеца, както и
че въпреки станалото ПТП С. В. не е получил сериозни увреждания, в резултат на това, че е носил предпазен
колан, бил е в неадекватно състояние, което се установи от показанията на свидетеля-очевидец на ПТП ******,
имал е контузия на главата със загуба на съзнание и мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на главата
/заключение на в.л.Д-р Г. по съдебно-медицинската експертиза/, бил е на лечение два дни, лекуван с
болкоуспокояващи средства, след което периодично е преглеждан от невролог, като е бил в болнични три месеца -
до 18.05.2021 год., като по делото не са събрани доказателства за наличието на усложнено протичане по време на
възстановителния период или невъзстановени увреди, а по-скоро неминуемо е изпитал стрес, тревожност от
станалото ПТП, което е нормално състояние за всеки човек, независимо от възрастта му и най-вече отчитайки, че
като пострадал е търпял болка за непродължителен период от време - около една седмица след ПТП и не се
очаква да търпи такива за в бъдеще /съгласно заключението на в.л. по съдебно-медицинската експертиза Д-р Г./,
възрастта на ищеца, а именно, че се касае за млад човек, в трудоспособна възраст, за който по делото не се
събраха доказателства да страда от някакви хронични заболявания, при съобразяване и стандартът на живот в
страната, съдът, намира, че справедливият размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди е в
размер на сумата от по 2 500 лева.
Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
следва да се уважи за сумата в размер на 2 500 лева, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от
5 000 лева иска се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът е сезиран и с претенция за заплащане на законна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, която е
акцесорна и зависи от уважаването на главния иск. С оглед факта, че съдът е счел за основателна претенцията по
главния иск с правно основание чл.432, ал.1 от ЗК, уважавайки го частично по размер, то основателна се явява и
претенцията за законна лихва, считано от 23.09.2021 год. – датата на извънсъдената претенция до застрахователя
до окончателното изплащане на това обезщетение, така както е претендирано в петитума на исковата молба. С
8
отговора на исковата молба ответникът не е оспорил обстоятелството, че именно на 23.09.2021 год. са получили
доброволно претенция от ищеца, но се е позовал на текста на чл.496 от КЗ, предвиждащ, че застрахователят
изпада в забава след изтичане на 3-месечният срок за произнасяне, който в случая е 24.12.2021 год., което
възражение съдът намира за неоснователно, защото видно от водената между страните кореспонденция е, че на
30.09.2021 год. ответната застрахователна компания е отговорила на В., правейки му предложение за сключване
на споразумение по щета 0411-550-0004-2021 вследствие на ПТП от 18.02.2021 год., което дава основание на съда
да счита, че не е налице която и да е от хипотезите на чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ и началната дата за присъждане
на претендираното обезщетение следва да е датата, на която ответникът е бил сезиран от ищеца – 23.09.2021 год.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 415
лева, представляваща направени по делото разноски, която сума съдът изчисли по съразмерност и компенсация,
съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, при съобразяване на представените по
страните списъци за разноските по чл.80 от ГПК /като на юрисконсулт Асенова съдът е определил 100 лева
възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство на ответника/. Ответната страна е
сезирала съда с възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца /писмено становище вх.№4796 от 01.06.2022 год./, което съдът намира за изцяло неоснователно, тъй
като с оглед цената на иска 5 000 лева – частичен иск от 15 000 лева преценява, че възнаграждението на адв.М.
съответства на материалния интерес по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните разМ. на
адвокатските възнаграждения, действала към датата на подаване на исковата молба/, както и с действителната
фактическа и правна сложност на делото, поради което и не се налага съдът да прилага чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1301, район „Възраждане“, ул.”Света София”№7, ет.5, представлявано заедно от Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на С. В. В., ЕГН-**********, с постоянен адрес : с.Дойренци,
Община-гр.Ловеч, ул.“Тотю Стоянов“№2 сума в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева (частичен иск от
общо сумата от 15 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 от
КЗ - болки и страдания претърпени от охлузване на левия лакът; травма на носа; болки в шията; охлузвания и
контузия на главата със загуба на съзнание и мозъчно сътресение; разкъсно контузна рана на главата с трайни
остатъчни последици, при ПТП от 18.02.2021 год. реализирано от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност" водач, ведно със законната лихва върху тази сума, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
считано от 23.09.2021 год. /датата на извънсъдебната претенция до застрахователя/ до окончателното изплащане
на обезщетението, като иска, предявен от С. В. В., с горните данни против ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, с горните
данни до пълния претендиран размер на сумата от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-
1301, район „Възраждане“, ул.”Света София”№7, ет.5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и
Румен Кирилов Димитров да заплати на С. В. В., ЕГН-**********, с постоянен адрес : с.Дойренци, Община-
гр.Ловеч, ул.“Тотю Стоянов“№2 сумата в размер на 415 /четиристотин и петнадесет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, изчислени съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
БАНКОВАТА СМЕТКА, по която ответникът може да заплати на ищеца претендираните суми е :
IBAN : BG 51 UBBS 8002 1011 7704 50 – Банка „ОББ“АД, титуляр С. В. В..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9