Присъда по дело №484/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта:	9
Дата:	16 юни 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20212200200484
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Сливен, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
СъдебниЖИВКО ПЕТРОВ ПЕТРОВ

заседатели:Марина Атанасова Арнаудова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Наказателно
дело от общ характер № 20212200200484 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. К. Й. – роден на ******* г. в гр.Е., обл. Я.,
живущ в с. З.в., общ. С., ул. „Х.И.“ № **, българин, български гражданин, с
начално образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 26.11.2020 г. на път II-66, км.10 в община Сливен,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“
с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
ЗДвП, а именно: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта си на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: извън населено място категория Б -
90 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на Йордан Д. И., както и
средна телесна повреда на повече от едно лице – на ЕМ. Д. Г. /субдурален
хематом в дясно, който е довел до настъпването на мозъчен оток,
десностранен пневмоторакс, контузия на белия дроб в ляво и дясно,
пневмомедиастинум, плеврален двустранно/, довели до „Разстройство на
здравето, временно опасно за живота“, както и счупване на осми и девети
1

гръдни прешлени, довели до „Трайно затрудняване движението на снагата“ и
на Д. Й. Д. /Счупване на основата на черепа в областта на лявата пирамидна
кост с изпадане на пострадалия в състояние на мозъчна кома/, довело до
„Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, като деянието е
извършено в пияно състояние, установено с протокол за химико-
токсикологична експертиза № 7049/2020 год., поради което и на основание
чл.343, ал.4, вр. ал.3, предл.1, б.“а“ и б.“б“, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК, вр.
чл.58а ал.1 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
ОПРАВДАВА подсъдимия ИВ. К. Й. по повдигнатото му обвинение за
нарушавате на правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а
именно чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 от ЗДвП
На основание чл. 343г от НК ЛИШАВА ОТ ПРАВО подсъдимия ИВ. К.
Й. да управлява МПС за СРОК от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на
подс. ИВ. К. Й. наказание „Лишаване от свобода”, времето през което същият
е бил задържан, респективно по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, а именно от 27.11.2020 г. до
20.01.2021 г.
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. К. Й., с установена по делото самоличност,
да заплати на частния обвинител ЕМ. Д. Г. с ЕГН ********** сумата от 2500
лева, представляващи направените от него по делото разноски за адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. К. Й., с установена по делото самоличност,
да заплати по сметката на ОД МВР - Сливен сумата 2 921,60 лева
представляваща направените по делото разноски.
Веществените доказателства – лек автомобил „Опел Астра“ с ДК №
********, собственост на подс. ИВ. К. Й., оставен на съхранение в КАТ – ОД
на МВР – Сливен, след влизане на присъдата в сила, да се върне на подс. ИВ.
К. Й. с ЕГН **********.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд,
гр. Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.
2

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към ПРИСЪДА № 9 от 16.06.2022 г. по НОХД № 484/2021 г.
на Окръжен съд-Сливен

ОП-Сливен е повдигнала обвинение срещу подсъдимия ИВ. К. Й. за извършено
престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, предл.1, б. „а“ и “б“, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК за
това, че на 26.11.2020 г. на път II-66, км.10 в община Сливен, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – „На водача на
пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство под
въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта си на движение на водача
на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч: извън населено място категория Б – 90 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта
на Й. Д. И., както и средна телесна повреда на повече от едно лице – на ЕМ. Д. Г.
/субдурален хематом в дясно, който е довел до настъпването на мозъчен оток, десностранен
пневмоторакс, контузия на белия дроб в ляво и дясно, пневмомедиастинум, плеврален
двустранно/, довели до „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, както и
счупване на осми и девети гръдни прешлени, довели до „Трайно затрудняване движението
на снагата“ и на Д. Й. Д. /Счупване на основата на черепа в областта на лявата пирамидна
кост с изпадане на пострадалия в състояние на мозъчна кома/, довело до „Разстройство на
здравето, временно опасно за живота“, като деянието е извършено в пияно състояние,
установено с протокол за химико-токсикологична експертиза № 7049/2020 год.
В срока по чл.77, ал.3 от НПК преди започване на разпоредителното заседание искане
за конституиране като частни обвинители са направили пострадалите лица Е.Г. и Д. Й. Д.,
както и лицата П. ХР. В., Й. Й. Д., В. Й. Д., М. Й. Д., ИВ. Й. Д., Д. Й. Д., М. Й. Д., М. Д.
ИВ., ЕЛ. Д. ИВ., ИВ. Д. ИВ., С. Д. ИВ., Д. Д. ИВ., К. Д. ИВ., М. Д. ИВ., М. Д. ИВ., ЯНК. Д.
ИВ., които съобразно Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г. и
Тълкувателно решение №1 / 2018 г. по тълкувателно дело от 2016 г. на ВКС, попадат в кръга
на лицата, материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък и да се конституират като частни обвинители,
доколкото предпоставките за допускане на пострадалия до участие в качеството на
граждански ищец и частен обвинител са едни и същи - понесли са вреди от престъплението,
представляващи пряк и непосредствен резултат от него.
В хода на разпоредително заседание е направено искане от защитата съдебното
производство да се проведе по реда на особените правила, а именно по глава Двадесет и
седма от НПК, при условията на чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият Й. направи изрично
изявление, че се признава за виновен и призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
След като бе констатирано, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371, т.2 от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът с
1

определение по чл.373, ал.3 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание, без да събира доказателства относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на прокурорския акт.
Съгласие в насока провеждане на производството по реда на особените правила по
глава Двадесет и седма от НПК е изразено в писменото становище на поверениците на
частните обвинители, както и от прокурора.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура--Сливен поддържа
повдигнатото обвинение. Предлага на подсъдимия да бъде определено наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на пет години, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да добие
окончателен размер от три години и четири месеца и да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим. Във връзка с предложеното по размер наказание прокурорът счита, че от
доказателствения материал по делото не са установени нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия доказателства, т.е. не намира в
конкретния казус приложно поле разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Единственото
съзряно от представителя на държавното обвинение смекчаващо отговорността
обстоятелство е чистото съдебно минало на подс.Й.. Във връзка с наказанието по чл.343Г от
НК прокурорът предлага срокът на лишаването от право подсъдимият да управлява моторно
превозно средство да бъде пет години. Направено е предложение по чл.59, ал.1 от НК на
подсъдимия да бъде приспаднато от наказанието „Лишаване от свобода“ времето от
27.11.2020 г. до 20.01.2021 г., когато е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Повереникът на частния обвинител Е.Г.- адв.Б. в молбата си от 22.04.2022 г. предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ около и над средния
размер, предвиден в чл.343, ал.4, вр. ал.3, предл.1, б. „а“ и “б“, вр. ал.1, вр.чл.342, ал.1 от
НК. По отношение на наказанието по чл.343Г от НК предлага същото да е съобразено с
разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК. Адв.Б. претендира направените по делото разноски.
Повереникът на частните обвинители Д. Й. Д., П. ХР. В., Й. Й. Д., В. Й. Д., М. Й. Д.,
ИВ. Й. Д., Д. Й. Д., М. Й. Д., М. Д. ИВ., ЕЛ. Д. ИВ., ИВ. Д. ИВ., С. Д. ИВ., Д. Д. ИВ., К. Д.
ИВ., М. Д. ИВ., М. Д. ИВ., ЯНК. Д. ИВ., адв.М. в писмено становище не се противопоставя
производството да се развие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК при хипотезата на
чл.371, т.2 от процесуалния закон, предлага на подсъдимия да се определи справедливо по
размер наказание като се отчетат следните отегчаващи отговорността обстоятелства: висока
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която многократно надхвърля
изискуемото за квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“, причиняването на
частния обвинител Е.Г. повече от една средна телесна повреда, причиняването на
несъставомерни телесни вреди на П.В. и М.И., санкционирането на подсъдимия по
административен ред, в това число и за управление на превозно средство без свидетелство
за управление на моторно превозно средство, младата възраст на пострадалия Й. Д. И. /на 39
години към датата на произшествието/. Относно наказанието по чл.343Г от НК адв.М.
настоява то да бъде наложено за възможно по-дълъг срок.
Защитникът на подсъдимия Й.-адв.К.Я. намира, че фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, е правилно установена със
съдействието на неговия подзащитен, тъй като последният още в самото начало на
разследването е дал пълни и подробни обяснения и е съдействал за разкриването на
обективната истина. Настоява да бъде прието от съдебния състав наличието на следните
смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, липса на
противообществени прояви, липса на опит да бъде осуетено по какъвто и да е начин
разкриването на обективната истина, дълбоко разкаяние за стореното още в хода на
досъдебното производство, трудова ангажираност, млада възраст, ангажименти по
отглеждането на две деца, добри характеристични данни, влошено здравословно състояние,
изразено положително становище в качеството на трето лице- помагач в хода на съдебното
2

производство по гр.д.№62/21 г. по описа на ОС-Сливен /приключило с осъждане на
застрахователя/, съпричиняване от страна на пострадалите лица към вредоносния резултат.
С гореизложеното защитникът обуславя искането си за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от
НК и определянето на наказание под най-ниския предел, а именно три години лишаване от
свобода. Алтернативно е направено искане за определяне на наказание в минималния
размер от три години с приложение на чл.58а, ал.1 от НК, което да бъде отложено за
изпитателен срок от пет години.
Упражнявайки правото си на реплика прокурорът е заявил, че поисканото от
защитника наказание не би удовлетворило целите на наказанието. Намира, че приложението
на чл.66 от НК не би довело до реализация на генералната превенция, тъй като за членовете
на обществото това би било ясен знак, че могат да управляват моторни превозни средства
след употреба на алкохол, да причиняват смърт или телесни повреждания на съгласилите се
да пътуват в автомобила и да им бъде наложено условно наказание.
Подсъдимият се присъединява към позицията на своя защитник.
Съжаление за стореното изразява при последната си дума. Финално подсъдимият
моли за условно наказание, тъй като единствено той издържа децата си.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Й. като водач на моторно превозно средство е наказван няколко пъти
по административен ред с административни наказания за нарушения на ЗДвП. Същият
живее в с. Злати войвода, общ. Сливен и притежава лек автомобил „Опел Астра“ с ДК №
********.
Вечерта на 25.11.2020 год. в къщата на Й. Д. И. в с. Злати войвода се събрали да се
почерпят негови близки и роднини. Там били жената, с която И. живеел на семейни начала –
свид.П.В., брат му – свид. М. Д. ИВ., подс.И.Й., свид. Е.Г.. Всички те се черпили с ракия и
вино. Подс.И.Й. пиел само вино и около 20,00 часа си тръгнал.
Малко след като се прибрал в дома си цялата компания се преместила у тях.
Продължили да се черпят с вино и ракия до около полунощ. Подсъдимият също продължил
да употребява вино.
Малко след полунощ на 26.11.2020 год. пострадалият Й. И. предложил на компанията
да отидат да изядат по една супа в заведение в кв. „Речица“. Всички се съгласили да тръгнат,
в т.ч. и подс.Й., който единствен от всички имал собствен автомобил. Така в автомобила се
качили подс.Й., свид. М.И. на предната дясна седалка, а на задната седалка в автомобила
седнали четирима - пострадалият Й. И., свид. П.В., синът им Д. Й. Д. и свид. Е.Г..
Подс.Й. потеглил и след като напуснали населеното място, увеличил скоростта,
поемайки по път II-66 от с. Злати войвода към Сливенски минерални бани. Поради късния
час по пътя нямало никакво движение, климатичните условия били отлични, видимостта на
правия участък преди възвишението - също, асфалтът бил сух.
Управлявайки автомобила си със скорост около 108 км/ч. подсъдимият внезапно
загубил контрол върху автомобила. Последният се отклонил от дясната пътна лента и
навлязъл с цялата си площ в десния банкет. Свид. М.И. извикал на водача да внимава и
подс.Й. рязко завъртял волана, в резултат на което автомобилът се устремил към лявата
лента за движение. Последвало ново завъртане на волана от страна на водача и автомобилът
отново се завъртял около вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка. Движейки
се все така с висока скорост автомобилът напуснал пътното платно и през прехода през
страничния на пътя скат се преобърнал и последвал масивен удар в крайпътно дърво в
областта на тавана на автомобила. В резултат на силния удар купето на автомобила се
деформирало по направление отгоре надолу, притискайки намиращите се вътре пътници и
се е пречупило в областта на пода. От преобърнатия автомобил, през счупения прозорец на
3

предната лява врата пръв успял да излезе невредим подс. И.Й.. След него от същото място
излязъл и свид. М.И.. Двамата опитали да помогнат на пътуващите отзад да излязат, но в
резултат на силния удар купето било силно деформирано и таванът затискал телата им.
Успели да извадят единствено свид. П.В., която била във видимо по- добро състояния.
В това време на пътя спрял автомобил, управляван от свид. А. И.. Приближавайки до
катастрофиралия автомобил свид. И. забелязал намиращите се отвън и попитал може ли да
помогне с нещо. Помолили го единствено да се обади на тел. 112 за медицинска помощ, но
да не звъни в полицията. Свид. И. усетил, че пострадалата жена /свид. В./ лъха на алкохол,
но не разбрал дали и другите двама са употребили алкохол, тъй като били без маски против
Ковид-19 и той се стремил да стои на разстояние от тях.
От своя страна подсъдимият се обадил на свои близки от селото да дойдат и да
помогнат да извадят останалите трима пътници от авариралия автомобил.
След получаване на сигнала на тел. 112 на местопроизшествието бил изпратен
автопатрул в състав свид. С. Ч. и свид. П. В..
При пристигането си заварили до автомобила подс.И. и двамата свидетели – М.И. и
П.В.. Встрани от тях били останалите трима возещи се в автомобила, като всички те лежали
по гръб и били във видимо тежко състояние. Малко след това на местопроизшествието
пристигнал и екип на ЦСПМ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен. На място
медиците установили, че Й. Д. И. е починал и откарали с линейка свидетелите Д.Д. и Е.Г..
Втора линейка откарала в болницата свид. П.В..
След като пострадалите били откарани от местопроизшествието, свид. Ч. подложил
водача на автомобила – подс.Й. на проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410“
с фабр. № ARSM 0119 и уредът отчел наличие на алкохол в кръвта 2,12 промила. Подс.Й.
оспорил показанията на техническото средство, заявявайки, че не е употребил такова
количество алкохол, поради което служителите на полицията му издали талон за изследване
№ 0043848.
Видно от Протокол № 192/27.11.2020 год. за химическо определяне концентрацията
на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози /Том 2, л. 8 от
досъдебното производство/, във взетата кръвна проба от подсъдимия се доказва наличие на
етилов алкохол в концентрация 2,14 промила.
В хода на разследването е назначена и съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза /Том 2, л. 18/, резултатите от която показват, че подсъдимият е
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 2,4 промила.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 218/2020 год.
/Том 2, л. 47-50 от досъдебното производство/, пострадалият Й. Д. И., на 39 години, е
получил тежка, несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния
кош, корема и крайниците. Травмата на главата се изразява в наличието на масивни
кръвонасядания и кръвоизливи в областта на меките черепни покривки в областта на
мозъчния и лицевия череп предимно в лявата половина на главата, многофрагментно
линеарно счупване на черепните кости, изграждащи черепния покрив в областта на лявата
половина на главата, масивен оток на мозъка и меките мозъчни обвивки. Гръдната травма се
изразява в многофрагментни счупвания на всички леви ребра по страничните,
задностраничните и предностраничните им части, счупване на шест ребра в дясната
половина на гръдния кош, хлътване на острите краища на ребрата в гръдната област и
разкъсване на белите дробове с наличие на около 1,5 л. кръв в гръдната кухина. Коремната
травма се изразява в разкъсване на слезката и дясната половина черния дроб с наличието на
кръв и кръвни съсиреци.
При външния оглед и аутопсията на трупа са установени и други наранявания -
счупване на раменната кост в областта на нейната долна третина, счупване на лявата
4

бедрена кост и подбедрицата, повърхностни травми на меките тъкани в областта на горните
крайници.
Причината за настъпването на смъртта е съчетаната травма с обхващане на главата,
гръдния кош, корема и крайниците.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в
състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради множествените травми в
областта на главата, гърдите и корема, както и бързото му изпадане в състояние на мозъчна
кома. Настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо - животът му е бил
неспасяем.
Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на главата,
гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по такива предмети и
притискане на тези области на тялото до такива предмети.
Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица от
възникналото пътно- транспортно произшествие.
Непосредствено преди настъпването на пътно- транспортното произшествие
пострадалият Й. И. е консумирал значително количество алкохол. Установената
концентрация от 2, 74 промили етилов алкохол в кръвта отговаря на тежка степен на остро
алкохолно отравяне / Протокол № 195 от 27.11.2020 г. –Том 2, л.3 от досъдебното
производство/.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза - № 27/2021 год.
/Том 2, л. 26 от досъдебното производство/ е видно, че пострадалият Е.Г. е получил в
резултат на пътно- транспортното произшествие, субдурален хематом вдясно, който е довел
до настъпването на мозъчен оток; десностранен хемоторакс, контузия на белия дроб,
плеврален излив, както и счупване на осми и девети гръдни прешлени.
Левостранният субдурален хематом и контузионните увреждания на белите дробове
и настъпилият пневмомедиастинум с двустранните плеврални изливи са причили на
пострадалия Г. „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Опасността се е
състояла от възможността вследствие травмата и отока на мозъка да се получи вклиняване
на малкомозъчните тонзили в мозъчния ствол, където са намират жизненоважни центрове,
като тези на дишането и сърдечно- съдовия център, което да доведе до смъртта на
пострадалия.
Счупването на двата гръдни прешлена са довели до „Трайно затрудняване
движението на снагата“.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза - № 25/2021 год.
/Том 2, л. 57 от досъдебното производство/ е видно, че пострадалият Д. Й. Д. е получил в
резултат на пътно-транспортното произшествие дифузна травма на главата и е изпаднал в
коматозно състояние. В това състояние е бил приет на лечение в отделението по
неврохирургия на МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ АД-Сливен. Там са били установени
данни за счупване на основата на черепа, непосредствено в областта на лявата пирамидна
кост.
Счупването на основата на черепа в областта на лявата пирамидна кост с изпадане на
пострадалия в състояние на мозъчна кома е довело до „Разстройство на здравето, временно
опасно за живота“. Опасността се е състояла от възможността вследствие травмата и отока
на мозъка да се получи вклиняване на малкомозъчните тонзили в мозъчния ствол, където са
намират жизненоважни центрове, като тези на дишането и сърдечносъдовия център, което
да доведе до смъртта на пострадалия. Тази опасност е била временна и е съществувала през
първите няколко дни от приемането на пострадалия на лечение, което е продължило 11 дни.
Видно от заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза
5

/Том 2, л.66-74 от досъдебното производство/, скоростта на движение на автомобила „Опел
Астра“, управляван от подсъдимия преди настъпването на пътно- транспортното
произшествие и към момента на удара, е около 108 км/ч. Опасната зона на спиране на
автомобила при тази скорост на движение е около 130 м.
Техническите причини, довели до настъпването на пътнотранспортното
произшествие се заключават на първо място в предприетите неправилни действия на водача
при отклоняване на вниманието му и допуснатото напускане на пътното платно, като
последното се е дължало изцяло на неправилните действия на водача и не е предизвикано от
друг участник в движението.
Предприетата технически неправилна от страна на водача маневра-рязка промяна на
направлението при последователно завъртане на волана наляво, а след това надясно, е
довело до пълна загуба на управление.
Основна роля за настъпването на пътно - транспортното произшествие има
управлението на автомобила със скорост по-високо от максимално разрешената извън
населено място. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати
произшествието като намали скоростта до максимално разрешената скорост на движение от
90 км/ч., която е и технически съобразена спрямо видимостта пред автомобила.
От приложените по делото справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, характеристични справки от мл.полицейски инспектор /Том
2, л.79/ и от управителя на дружеството-работодател “Електра-МС“ ООД-Сливен /Т.2, л.93
от досъдебното производство/, справка и представените от защитата епикриза, два броя
актове за раждане, регистрационна карта Дирекция „Бюро по труда“- Сливен е видно, че
подсъдимият не е осъждан, има две малолетни деца- на 7г. и на 9 г., чиято майка е
безработна, притежава лек автомобил, работи, поддържа нормални взаимоотношения с
живущите и близките си в населеното място, не влиза в конфликти, значително се отличава
като начин на живот и битови условия от останалите членове на жилищния квартал в
с.Злати войвода, общ.Сливен, съвестно изпълнява трудовите си задължения. От епикризата
се установява, че подсъдимият е лекуван в отделение по лицево-челюстна хирургия при
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен в периода от 06.06.2022 г. до 08.06.2022 г. с
диагноза „Флегмон и абсцес в устната кухина“. В съдебно заседание прокурорът представи
писмени доказателства, чрез които се установява, че подсъдимият е правоспособен водач
/СУМПС № ********* е издадено в Р Гърция / и преди инкриминираното деяние е
допуснал: на 14.04.2016г. нарушение на разпоредбите на чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
като е издадено НП № 16-3392-000258 от 27.05.2016 г., с което на основание чл.177, ал.1,
т.2, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв, както
и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от закона му е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв; на 13.04.2016 г. е нарушил разпоредбата на чл.147, ал.1
от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лв; на 13.06.2012 г. е нарушил разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП
като на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. Видно от Заповед за № 20-0804-001059 от 26.11.2020 г. на Директора на
ОД на МВР-Сливен /Сектор Пътна полиция/, издадена по чл.171, т.1,б „б“ от ЗДвП на
подсъдимия е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността“, но не повече от осемнадесет месеца, считано от 00.35 ч. на 26.11.2020 г.
Фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от направеното
от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които ги подкрепят, приобщени са по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 от НПК в хода на
първоинстанционното съдебно следствие и са въведени в процеса от гласните
доказателствени средства – показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
6

свидетели М. Д. ИВ. /Том 1, л.100/, С. Х. Ч./ Том 1, л. 103), А. З. И. / Том1, л.112), Д. Й. Д.
/Том, 1,л. 116/ П. ХР. В. /Том.1, л. 120/; ЕМ. Д. Г. /Том1, л. 133/. Констатациите са направени
и на базата на писмените доказателствени средства – протокол за оглед на ПТП и
фотоалбум /Том 1, л. 54- 63/, справка за нарушител/водач от Сектор КАТ - ОД на МВР -
Сливен /Том1, л. 29,30/; удостоверение за наследници /л. 37,38/, препис извлечение от акт за
смърт /л. 39/, протоколи за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози /Том 2, л. 8 и Том 1, л.33-34/, писмо на
Началник Районен център 112-Бургас /Том1, л.42/, характеристична справка /Том 2 л. 79/;
справка за съдимост /Том 2 л. 75/, заключения на вещите лица по назначените в хода на
досъдебното производство съдебна химикотоксикологична експертиза /Том 2, л. 18-20/,
съдебно - медицинска експертиза на пострадалия Е.Г. /Том 2, л. 26-28/, съдебно -
медицинска експертиза на труп /Том 2, л. 47-50/, съдебно-медицинска експертиза на
пострадалия Д. Й. Д. /Том 2, л. 57- - 58/, автотехническа експертиза /Том 2, л. 64-70/.
Събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен
начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия. Относимите към решаване на делото обстоятелства – скорост, посока на
движение на автомобила, място на удара, механизъм на пътнотранспортното произшествие,
характер на нараняванията на пострадалите лица са категорично установени в хода на
разследването и на съкратеното съдебно следствие чрез способите и по реда на НПК.
Свидетелските показания съдът намери за последователни, логични,
взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и относими към предмета на
доказване. Гласните доказателствени средства са относими към изясняване на фактите
относно обстоятелствата, преди инцидента и при които същият е настъпил – поведението
на подсъдимото лице и пострадалите, вземането на решение за посещение на заведение в
с.Речица, пътна обстановка, липса на движение на други моторни превозни средства по
пътното платно, ориентировъчен час на събитието, разположението на автомобила след
произшествието, мястото на водача и пътниците в автомобила , обстоятелствата относно
състоянието на подсъдимия и пострадалите, конкретни действия на подс.Й. след пътно-
транспортното произшествие.
Фактическите констатации са формирани и на базата на назначените по досъдебното
производство експертизи: съдебно-медицински /установяваща вида и характера на
травматичните увреждания на пострадалите лица Й. Д. И., ЕМ. Д. Г. и Д. Й. Д.,
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертизи, установяваща концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия, химическа експертиза, установяваща чрез
газхроматографски метод наличието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия,
автотехническа /установяваща механизма на пътно-транспортното произшествие, както и
причините за настъпването му/.
Експертните заключения съответстват на изискванията на разпоредбата на чл.152 от
НПК, след като са изготвени от компетентни лица, разполагащи с необходимите специални
знания, съдържат изчерпателни отговори на поставените от разследващия орган въпроси,
ясни и обосновани са. В този смисъл настоящата инстанция кредитира експертните
заключения.
Обсъждайки приложените по делото писмени доказателствени средства, съдът
намери за валиден изготвения в хода на досъдебното производство протокол от способите за
доказване – протокол за оглед на местопроизшествие, доколкото същият е съставен по
предвидения в НПК процесуален ред, а самите действия са законосъобразно извършени,
поради което го кредитира.
Съдът намира за годни веществени доказателствени средства приложените по делото
фотоснимки, подредени във фотоалбум, приложен към протокола за оглед на
местопроизшествие. Същите са изготвени от специалист – технически помощник, участвал
7

като такъв по време на посочените действия по разследване.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият Й. е осъществил състава на престъплението по чл.343,
ал.4, вр. ал.3, предл.1, б. „а“ и “б“, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК като на 26.11.2020 г. на път
II-66, км.10 в община Сливен, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, нарушил правилото за движение по пътищата,
визирано в ЗДвП, а именно по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта си на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: извън населено място категория Б – 90 км/ч, и по
непредпазливост причинил смъртта на Й. Д. И., както и средна телесна повреда на повече от
едно лице – на ЕМ. Д. Г. /субдурален хематом в дясно, който е довел до настъпването на
мозъчен оток, десностранен пневмоторакс, контузия на белия дроб в ляво и дясно,
пневмомедиастинум, плеврален двустранно/, довели до „Разстройство на здравето, временно
опасно за живота“, както и счупване на осми и девети гръдни прешлени, довели до „Трайно
затрудняване движението на снагата“ и на Д. Й. Д. /Счупване на основата на черепа в
областта на лявата пирамидна кост с изпадане на пострадалия в състояние на мозъчна кома/,
довело до „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, като деянието е
извършено в пияно състояние.
От обективна страна по категоричен начин се установи, че подсъдимият при
управлението на лекия автомобил е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1
от ЗДвП – „При избиране на скоростта си на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч извън населено
място категория Б – 90 км/ч. Съдът намира за допуснато от подсъдимия и намиращо се в
пряка причинна връзка с настъпилия резултат единствено нарушението на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Подс.Й. е управлявал автомобила със скорост около 108 км/ч, с опасна зона на
спиране на автомобила при тази скорост на движение- около 130м при разрешена скорост
90 км/ч. Вярно е, че съобразно заключението на вещото лице по назначената
автотехническа експертиза една от техническите причини, довели до настъпването на
пътно-транспортното произшествие се състои в предприетите неправилни действия на
подсъдимия при отклоняване на вниманието му и допуснатото напускане на пътното платно,
след което е последвала неправилна маневра, изразяваща се в рязка промяна на
направлението при последователно завъртане на волана наляво, а след това надясно,к оето е
довело до пълна загуба на управление. В тази насока константна е съдебната практика, че
отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила, поради заспиване на
водача, отклоняване на вниманието му и пр., е самостоятелно осъществено нарушение на
правилата за движение по пътищата и може да бъде осъществено само доколкото не е
налице нарушение относно режима на скоростта. В конкретния случай подсъдимият
безспорно е нарушил забраната да превишава стойността на скоростта на управлявания от
него автомобил, която извън населено място е 90 км/ч / Р№408 от 02.11.2011г по н.д.
№2075/2011 г.на ВКС; Р№217 от 02.11.2016 г. по н.д.№594/2016 г. на ВКС/. Настъпилият
резултат е в причинно-следствена връзка с избраната от подсъдимия скорост на управление
на автомобила. В тази връзка е заключението на вещото лице по назначената
автотехническа експертиза, според което подсъдимият е имал техническа възможност да
предотврати произшествието като намали скоростта до максимално разрешената скорост на
движение от 90км/ч. В горният смисъл съдът оправда подсъдимият да е извършил деянието
нарушение на правилото за движение по пътищата визирано в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Вменено на подсъдимия от прокуратурата е нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП. Посочената норма от ЗДвП съдържа общи правила за движение по пътищата,
изразяващи се в конкретния случай в предписание участникът в движението да не управлява
8

пътно-превозно средство след употреба с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда. Доколкото причиняването на съставомерните последици по чл.343, ал.4, вр.ал.3,
предл.1 от НК от водач на моторно превозно средство в пияно състояние е предвидено като
квалифициращ деянието признак, инкриминирането на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП като част от съдържанието на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е ненужно.
Изхождайки от тези съображение и с оглед трайната съдебна практика съдът оправда
подсъдимия за нарушение на горепосоченото правило /Р № 557 от 09.01.2012 г. по н.д.
№2608/2011 г. на ВКС/.
Съдът намира за несъмнено от приобщените по делото доказателства, че
пътнотранспортното произшествие и причинените в резултат на него смърт на едно лице и
средни телесни повреди на две лица са пряка последица от допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилата за движение по пътищата. По категоричен начин е установено
настъпването в резултат на пътнотранспортното произшествие на общественоопасни
последици. Пострадалият Й. Д. И. е получил несъвместими с живота травми и е починал на
мястото на произшествието. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза получените травматични увреждания и настъпилата смърт са пряка
и непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно произшествие
Получените от пострадалия Е.Г. травматични увреждания са в резултат на
пътнотранспортното произшествие и са довели до причиняването на две средни телесни
повреди, изразяващи се в „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и „Трайно
затрудняване движението на снагата“, а травмата, получена от пострадалия Д. Й. Д. и
представляваща счупване на основата на черепа в областта на лявата пирамидна кост с
изпадане на лицето в състояние на мозъчна кома, е довело до средна телесна повреда,
квалифицирана като „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
По делото се установи наличието и на квалифициращия признак „пияно състояние“.
Към момента на възникване на пътно-транспортното произшествие подсъдимият е бил с
концентрация на алкохол в кръвта 2,4 промила. Съгласно Постановление №1 от 17.01.1983г
по н.д. №8/1982г на Пленума на ВС водачът е в пияно състояние, когато по време на
произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0.50 промила. При
наличието на такава концентрация на алкохол, макар и да не е свързана с външни прояви на
опиване, психофизиологичното състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да
управлява безопасно моторното превозно средство. В конкретния случай концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия многократно надхвърля минимално изискуемата
концентрация, покриваща квалифициращия деянието признак „пияно състояние“.
Деянието, извършено от подсъдимия, е непредпазливо. В конкретния случай се касае
за първата форма на непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, предл.1 от НК –престъпна
небрежност, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При установената по делото конкретика съдът намери за виновен подс.Й. по
повдигнатото му обвинение като съобрази събраните по делото доказателства и направеното
самопризнание, което кореспондира с доказателствената съвкупност.
При индивидуализацията на наказанието, наложено на подс.Й., съдът съобрази
принципите на неговата законоустановеност и обуславящите вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид
засегнатите важни обществени отношения, свързани с опазването на човешкия живот при
управление на моторно превозно средство, респективно спазването на установените правила
за управление на пътни превозни средства. Тази опасност принципно е взета предвид от
законодателя при определяне на санкционната част в специалната разпоредба на
материалния закон. За инкриминираното деяние законодателят е предвидил наказание
9

лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид високата
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която многократно надхвърля
изискуемото за квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“ / Р№174 от 20.09.2016 г.
по н.д. №613/2016 г. на ВКС/, причиняването на частния обвинител Е.Г. повече от една
средна телесна повреда, причиняването на несъставомерни телесни вреди на частните
обвинители П.В. и М.И., младата възраст на пострадалия Й. Д. И. /на 39години към датата
на произшествието/, санкционирането на подсъдимия по административен ред, което,
поради отдалечеността си назад във времето няма решаващо значение относно личностната
характеристика на подсъдимия.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало,
младата възраст на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние, трудовата му
ангажираност, добрите характеристични данни, обстоятелството, че се грижи за две
малолетни деца и е единственият родител, който получава доходи /майката на децата му е
регистрирана в „Бюрото по труда“ като безработна/, допринасянето на пострадалите за
настъпването на вредоносния резултат, искреното съжаление за извършеното, което е
демонстрирал от началния етап на наказателното производство до приключване на делото
пред първоинстанционния съд, изисканото от него съдействие за оказване помощ на
пострадалите чрез обаждане по телефона на познати лица от с.Злати войвода.
Претендираното от защитника на подсъдимия като смекчаващо отговорността
обстоятелство признаване на вината не следва да се квалифицира като такова, доколкото
същото е условие за разглеждане на делото по особените правила на Глава Двадесет и седма
в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. С ТР №1 от 06.04.2009 г. по тълк.д. №1 от 2008 г. на
ВКС, т.7 е въведен принципът при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373,
ал.2 от НПК признанието по чл.371, т.2 от НПК да не се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Поведението на
подсъдимия определено не попада във визираното в тълкувателното решение изключение.
Това заключение се извежда от настоящия състав от поведението на подсъдимия след
настъпването на произшествието: подс.Й. е замолил свид.А. И. да се обади на тел.112, за да
се окаже медицинска помощ на пострадалите, но не и на полицията. Помощта, която е
изискал подсъдимия е от свои познати лица от с.Злати войвода, но не и от полицейските
служители. Следователно макар и да е признал вината си, да е съдействал в по-късен момент
на органите на разследването, то цялостното му поведение не може да се приеме като
такова, визирано като изключение от възведения в т. 7 на тълкувателното решение принцип
и обуславящо приемането му за допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Отчитайки изложените релевантни за наказването обстоятелства за това
престъпление, съдът приема, че в случая не са налице нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, нито пък се открива изключително такова по смисъла на чл.55, ал.1 от НК,
поради което и липсват основания за прилагането на тази норма, а това от своя страна
мотивира съда да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК.
Съдебната практика е възприела становището, че определянето на размера на
наказанието за извършеното престъпление не е резултат от механично отчитане на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а изисква преценката на тези
обстоятелства в тяхната взаимна връзка, позволяваща действителното установяване на
конкретната тежест на извършеното престъпление и на конкретната степен на обществена
опасност на дееца, така че да се удовлетвори постигането на целите по чл.36 от НК. В тази
връзка и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция съдът счете, че
на подсъдимият следва да бъде определено наказание над предвидения от закона минимален
10

размер, а именно пет години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от
НК с една трета придобива окончателен размер от три години и четири месеца.
Съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието
„Лишаване от свобода“ да се търпи при първоначален общ режим.
В по-висок размер и с оглед разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК бе определено
наказанието по чл.343г от НК като подсъдимият бе лишен от право да управлява МПС за
срок от пет години. Този относително по-дълъг период, в който подсъдимият ще бъде
лишен от възможността да управлява МПС, ще спомогне същият да преосмисли
поведението си на водач на моторно превозно средство.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подс.Й.
наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 27.11.2020 г. до 20.01.2021 г.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на 2 921.60 лв по сметка на ОД на МВР-
Сливен, както и на частния обвинител Е.Г. – разноски в размер на 2 500 лв. Вещественото
доказателство лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № ********, оставено на съхранение в
КАТ при ОД на МВР-Сливен, бе постановено след влизане на присъдата в сила да бъде
върнато на подс.ИВ. К. Й..
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Мотивите са изготвени и предадени на 22.06.2022 г.

11

Съобщи за изтекли лични данни