Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

 

гр. Русе, 12.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Окръжен съд Русе, в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                            Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                                   Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                 АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

           при секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. т. дело № 150 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

           Образувано е въз основа на въззивна жалба от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* чрез юрисконсулт Албена Благоева срещу решение № 341/01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1675/2018 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* против Н.З.А. искове за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1016,03 лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем с № 2109491/23.07.2014 г., ведно със законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното плащане, 103,82 лв.- възнаградителна лихва за периода 21.09.2014 г.- 19.01.2015 г., 706,85 лв. неустойка за неизпълнение на парично задължение за периода 21.09.2014 г.- 19.01.2015 г., 45 лв. такса разходи и обезщетение за забава в размер на 375,08 лв. за периода 22.09.2014 г.- 29.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6864/2017 г. по описа на РРС.

         Във въззивната жалба се оспорва първоинстанционното решение с искане за неговата отмяна. Релевирани са възражения за неправилност на първоинстанционното решение, постановяването му при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и за неговата необоснованост. Оспорват се изводите на първостепенния съд, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, а така и че ищецът не е кредитор на ответника. Позовава се на обстоятелството, че книжата по делото са редовно връчени при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК и твърди, че връчването на исковата молба с приложените към нея уведомления съставлява надлежно съобщаване за цесията, което основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се съобрази като факт от значение за спорното право, настъпило след предявяване на иска. Посочва се, че този извод не се променя от факта, че ответникът е представляван от особен представител, тъй като приемането на съдебните книжа не е действие, за което се изисква изрично пълномощно. Претендират се разноските в производството.

        В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н.З.А. чрез особения представител адвокат З.Р., с който се оспорва същата с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Поддържа се, че не е налице надлежно съобщаване за цесията, по силата на която ищецът е придобил вземанията от "Изи Асет Мениджмънт"АД и се оспорва твърдението, че ответникът е редовно уведомен за нея с получаването на препис от исковата молба. Приемат се за правилни изводите на първостепенния съд, че макар уведомлението за цесията да е било връчено на особения представител на ответника, същото не е произвело действие спрямо ответника.

         Русенският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

        Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

         Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка на постановения първоинстанционен акт, настоящият състав на въззивният съд намира, че решението е постановено от законен състав на първостепенния съд, в изискуемата от закона форма, поради което е валидно. Първоинстанционното решение е допустимо, тъй като е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

          Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Н.З.А. с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от в размер на 1016,03 лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем с № 2109491/23.07.2014 г., ведно със законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното плащане, 103,82 лв.- възнаградителна лихва за периода 21.09.2014 г.- 19.01.2015 г., 706,85 лв. неустойка за неизпълнение на парично задължение за периода 21.09.2014 г.- 19.01.2015 г., 45 лв. такса разходи и обезщетение за забава в размер на 375,08 лв. за периода 22.09.2014 г.- 29.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6864/2017 г. по описа на РРС.

           За да остави без уважения предявения иск първостепенният съд е приел, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането по договора за заем, съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а от там че ищецът не е кредитор на ответника.

           Настоящият въззивен състав на РОС намира за неправилен този извод на първостепенния съд. По делото не е спорно, че е сключен договор за паричен заем № 2109491/23.07.2014 г. между "Изи Асет Мениджмънт" като кредитор АД и Н.З.А. като кредитополучател за предоставяне на парична сума в размер на 1 200 лв., както и че получаването на сумата от ответника се установява по несъмнен начин от отразеното в чл. 3 от договора, имащ характера на разписка в тази част.

           Не е спорно, както и се установява, че на 16.11.2010 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Агенция за събиране на вземания" АД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. В договора е уговорено, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част, считано от датата на неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора на месечна база. Следващите вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение № 1 със съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване /съобразно правилата на т. 4. 3. и сл., то става неразделна част от договора/. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т. 2. 2. е договорено съдържанието на приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. Според т. 4. 7, след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях, а купувачът има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. Съгласно т. 4. 9, продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение № 1 от Купувача.

        С Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл. 4. 8. от рамковия договор, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от "Изи Асет Мениджмънт" АД на "Агенция за събиране на вземания" ООД, които са индивидуализирани в Приложение № 1 от 01.03.2015 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. В извадката от приложение № 1 е описан договора за заем с ответника, като са посочени договор за заем, дата, отпусната главница, общо дължимо по кредита сума от 2192,04 лв. и остатък от дължимата сума към датата на засичане 01.03.2015 г. – 1 898,89 лв. в това число и лихва за просрочие към 01.03.2015 г. - 27,19 лв.

        На 01.03.2015 г. е изготвено и изпратено от цедента уведомление до ответника за сключения договор за цесия. Видно от съобщението към известието за доставяне, уведомлението е изпратено на адреса на ответника, посочен в договор за заем, като е получено на 16.03.2015 г. от Ш.С.- снаха. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е приложено и към исковата молба и редовно връчен на особения представител на ответника по настоящето дело на 14.11.2018 г.

          Изпратените уведомления от цесионера са извършени по силата на дадените му цедента права с представеното по делото пълномощно, с което "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е упълномощило цесионера – ищец да уведомява всички длъжници по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор от 16.11.2010 г.

         Съгласно съдебната практика уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането от цесионера като представител на цедента е валидно извършено /в този смисъл решения на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о. и гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /          В Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК пък е посочено също, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението е връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.

           В случая приложеното към исковата молба уведомление е връчено на особения представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Първостепенният съд е приел, че уведомяването на особения представител за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.

          Настоящият въззивен състав на РОС намира този извод на първостепенния съд за неправилен. Съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Така в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК е прието, че длъжникът е надлежно уведомен за изявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуемо, с връчване на исковата молба на особения представител на длъжника. По същите съображения, въззивният съд намира, че с връчването на приложеното към исковата молба уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на особения представител на длъжника, последният е редовно уведомен за извършената цесия, от което и същият следва да въведе всички правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащите и правопогасяващите възражения относно претендираното материално право.

            Ето защо, връчването на приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител на длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

            Поради това, в случая следва да се приеме за валидно уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цедиране на процесното вземане на ищеца, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на 14.11.2018 г.

            При тези изводи на въззивния съд следва да се прецени основателността на исковата претенция, при съобразяване с всички доводи и възражения на страните.

            От приетия по делото договор № 2109491/23.07.2014 г., се установява, че между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК, с който на "Изи Асет Мениджмънт"АД е предоставил на Н.З.А. парична сума в размер на 1 200 лева с договорката да върне предоставения заем чрез заплащане на погасителни вноски, ведно с договорна лихва като общата сума, която ответникът следвало да заплати била в размер на 1 343,82 лв. Не се твърди и не се доказва длъжникът да е върнал предоставения му заем.

            Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

           Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.

              С оглед изложеното, като съобрази съдържанието на сключения договор между ответника и първоначалния кредитор, съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22, във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора, водят до неговата недействителност, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да бъдат определяеми.

Ето защо, по съображения от чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, за която недействителност съдът следи служебно. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не дължи лихви, неустойка или други разходи, които произтичат от недействителния договор.

С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 1 200 лв., от която следва да бъде приспадната погасената от него сума в размер на 365,34 лв., плащането на която се признава от ищеца в исковата молба.

Ето защо, частично основателен е единствено искът за установяване на дължимост на сумата за главница в размер на 834,66 лв. Съобразно изложените по-горе мотиви и на осн. чл. 23 ЗПК, лихви, неустойки, разноски и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и претендираното обезщетение за забава. Поради това претенцията на ищеца в останалата част, включваща остатък от главница, договорна лихва, неустойка, лихва за забава и такси, е неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд.

            Ищецът претендира разноските за двете инстанции и за заповедното производство, поради което с оглед изхода на спора такива следва да му бъдат присъдени съразмерно на уважената част от иска. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното, първоинстанционното и въззивното дело следва да бъдат определени от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно тази разпоредба присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 ЗПрП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, а за защита по заповедни производства от 50 до 150 лева. Съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на минималните размери за трите производства, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото.

          По съразмерност на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 35,27 лв. за заповедното производство, 206,20 лв. за първоинстанционното производство и 157,88 лв. за въззивното производство.

           Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 341/01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1675/2018 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* против Н.З.А., ЕГН ********** иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 834,66 лв. - главница по договор за паричен заем с № 2109491/23.07.2014 г., ведно със законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното плащане и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.З.А., ЕГН ********** дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 834,66 лева – представляваща неплатена главница, съгласно договор за паричен заем договор за паричен заем с № 2109491/23.07.2014 г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Приложение № 1 от 01.03.2015 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2017 г. до окончателното погасяване, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ч. гр. д. № 6864/2017 г. по описа на РРС.

            ОСЪЖДА Н.З.А., ЕГН ********** *** да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д- р Петър Дертлиев" № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 следните суми, представляващи сторени разноски съразмерно на уважената част от иска, както следва: 35,27 лв. за заповедното производство, 206,20 лв. за първоинстанционното производство и 157,88 лв. за въззивното производство

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1675/2018 г. на Русенския районен съд в останалата му част.

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: