№ 824
гр. Бургас, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202995 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕАД, ЕИК * против наказателно
постановление № 43/26.06.2024г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околна
среда и водите – Бургас (РИОСВ), с което за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б „б” от Закона
за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закон за водите (ЗВ) на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 4000 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като са изложени възражения за допуснати
процесуални нарушения – оспорва се компетентността на актосъставителя и наказващият
орган, твърди се недоказаност на нарушението като не било ясно по какви причини се
приема, че се касае за непречистени отпадни води, не бил изяснен техният състав, не било
ясно мястото на нарушението, не било ясно коя хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗС се приема,
че е налице. В случай, че не се намерят за основателни възраженията, се иска да се прецени,
че се касае за маловажен случай и да се отмени НП, а в случай, че не се намери и това
основание, то моли да се намали размера на наказанието до предвидения в закона минимум.
Оспорва се да се касае за повторно нарушение.
В съдебно заседание дружеството се представлява от юрк. *, която поддържа жалбата,
представя подробно писмено становище. Претендира разноски.
За наказващия орган се явява юрк. *, която оспорва жалбата претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок – НП е връчено на 02.07.2024г., а жалба е
постъпила с п.к. 12.07.2024г., от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
1
обжалване акт и затова е допустима.
Разгледана по същество жалбата съдът намира за установено следното:
На 04.04.2024г. св. Ш. Х. като експерт „Опазване на водите“ извършила проверка на
обект канализационна система на с. Кръстина, общ. Камено, стопанисван от „*“ ЕАД (*), гр.
Бургас. При проверката на 04.04.2024г. се установило, че пречиствателната станция
изградена за пречистване на отпадъчните води от канализационната мрежа на с. Кръстина не
функционирала, а отпадъчните води се довеждали до входната шахта на пречиствателната
станция за отпадъчни води (ПСОВ), без да постъпват в другите пречиствателни съоръжения
и се отвеждали към изход и се зауствали във водния обект дере приток на река Сънър дере
без издадено разрешително за ползване на воден обект, изискващо се съгласно чл. 46, ал. 1,
т. 3. б. „б“ от Закона за водите.
Всички констатации направени на 04.04.2024г. били отразени в констативен протокол
№ К-8-31/04.04.2024г, който бил връчен на представител на * и в него не са отразени
възражения, въпреки че присъстващият е имал право да направи такива.
За констатираното при проверката, на 17.05.2024г., в сградата на РИОСВ - Бургас бил
съставен Акт № 43 на * Бургас за това, че * Бургас не притежава разрешително за ползване
на водния обект в нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3. б. „б“ от Закона за водите. При връчване
на АУАН е вписано възражение, че е стартирала процедура за издаване на Разрешение за
заустване, за което била уведомена РИОСВ и се изпълнявала програма от мерки за
въвеждане на ПСОВ „Кръстина” в режим на експлоатация.
АНО изцяло възприел констатациите в АУАН и издал НП като приел, че е издавано и
влязло в сила НП № 46/04.07.2024г. от Директор на РИОСВ Бургас и на основание чл. 200,
ал. 1, т. 2 ЗВ наложил имуществена санкция в размер на 4000 лева.
Видно от представеното в хода на съдебно следствие писмо от община Камено
дружеството * стопанисва ПСОВ на с. Кръстина.
Съгласно приложеното Решение № 145/27.09.2021г. на Министър на околната среда и
водите е отказано издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за
заустване на отпадъчни води за експлоатацията на канализационната система на село
Кръстина.
Предприети са от дружеството * мерки за привеждане в нормален технологичен режим
на обект – пречиствателна станция за отпадъчни води „Кръстина”. Видно от писмо изх. № К-
3587/26.03.2024. била стартирана процедура за издаване на разрешение за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води за обект ПСОВ с. Кръстина вх. № РР-6309/21.03.2024г.
Съдът намира, че НП е издадено от оправомощено за това лице Директор РИОСВ
Бургас съгласно заповед РД-8/10.01.2011г. на Министъра на Околна среда и водите. АУАН е
издаден от оправомощено за това лице съгласно Заповед РД -709/09.07.2021г. на Министър
на околна среда.
Според този състав АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити съгласно чл.
2
42 и чл. 57 ЗАНН и не са налице формални основания за отмяна на НП. Не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения, от които да се приеме, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Ясно е посочено за какво нарушение се ангажира
отговорността му като са описани фактите и обстоятелствата и че се касае за това, че липсва
издадено разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води – конкретно в
дере, приток на река Сънър дере. Ясно е посочено и мястото на нарушението като е
констатирано, че водите от канализационната мрежа на с. Кръстина се заустват във воден
обект – дере приток на р. Сънър дере. Дружеството не е санкционирано за това какъв е
химичния състав на заустваните води, а заради това, че се заустват водите от
канализационната мрежа без да притежава нужното за това разрешение съгласно чл. 46, ал.
1, т. 3 б „б” от Закон за водите (ЗВ).
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:
ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв. като санкцията за повторност е предвидена в
разпоредбата на чл. 200, ал. 4 ЗВ - за повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата или санкцията
е от 1000 лв. до 50 000 лв.
Съгласно т. 92 от ДР на ЗВ обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места,
селищни и курортни образувания, за които се изисква разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3,
буква „б”, са тези, които след необходимото пречистване заустват отпадъчни води на едно
или повече места в повърхностни води; необходимото пречистване на отпадъчните води от
канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се
осъществява в сроковете, посочени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13 и в съответствие с
плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки.
В случая при посещение на място свидетелят е констатирал, че ПСОВ от
канализационната мрежа на село Кръстина не функционира – не постъпват води за
пречистване, съответно на изход от нея не изтичат води, а водите от канализацонната мрежа
на с. Кръстина се заустват в момента на проверката във воден обект – дере на р. Сънър дере
без за това да има разрешително. Не се установяват и изключенията на чл. 46, ал. 4 ЗВ, тъй
като е установено, че има канализационна система, но на място пречиствателната станция
не функционира. По време на проверката контролните органи в присъствие на представител
на дружеството са установили, че отпадъчните води от канализационната мрежа на селото се
зауства р. Сънър дере, без за това да има издадено разрешение, поради което и правилно е
прието, че с това действие е извършено нарушение. В хода на съдебното следствие се
представи писмо от община Камено, че именно дружеството * стопанисва ПСОВ на с.
Кръстина, което не се и оспорва от жалбоподателя.
Самият жалбоподател твърди, че е стартирала отново процедура за издаване на
разрешително, но такова към момента на проверката и към датата на приключване на
съдебно следствие не е представено.
3
Не се споделя възражението за неяснота на правната норма, въз основа на която
дружеството е санкционирано. Санкционната норма е ясно посочена като такава по чл. 200,
ал. 1, т. 2 ЗВ като в обстоятелствената част на НП ясно е изложено, че без нужното за това
основание – разрешително се заустват отпадъчни води в повърхностни като единственото
недоумение възниква за това защо е посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност с НП 46/04.07.2024г. от Директор на РИОСВ като това НП е издадено, съгласно
вписването, след датата на процесното, а представените от наказващия орган в хода на
съдебно следствие НП няма данни да са влезли в сила. Отделно, в АУАН не е посочено да се
касае за повторно нарушение, с което се нарушава защитата на жалбоподателя, но не в
такава степен, че се налага отмяна на наказателното постановление, тъй като в него са
изложени фактически твърдения за състава на нарушението и не може да се приеме, че има
неяснота или непълнота по основния описан състав на нарушение. Отделно от това, макар
наказващият орган да е посочил, че се касае за повторност, то очевидно, че жалбоподателят
не е санкциониран при квалификация за повторност, която се съдържа в разпоредбата на чл.
200, ал. 4 от ЗВ и която не е посочена като санкционна норма.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил конкретния размер на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват
доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният завишен
размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като липсват доказателства за това
представените наказателни постановления да са влезли в законна сила освен това не е
посочен състав по чл. 200, ал. 4 ЗВ. Наказващият орган не е мотивирал налагането на
санкция в завишен размер и единствено е посочил НП с дата, следваща датата на издаване
на процесното, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на
наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път - Решение №
2066/14.11.2018 г. по к.н.а.х.д. № 1460/18 г. на АдмС- Бургас.
Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че на * следва да бъде определен размер на наложената санкция към
минималния предвиден от законодателя, а именно 2000 лева, който е подходящ и
справедлив. По този начин се отчитат и предприетите мерки от страна на дружеството за
привеждане в технологичен режим на работа на пречиствателната станция на с. Кръстина,
както и отново задействаната процедура за издаване на разрешение за заустване на
отпадъчните води.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно § 1,
т. 4 ДР на ЗАНН – „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
4
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. От данните по делото не може да се
направи извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид - касае се за типично по вид нарушение, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано, а всички изложени обстоятелства
относно предприетите мерки и стартиралата процедура за издаване на разрешение следва да
се отчетат при индивидуализация на наказанието, което следва да се определи в минимален
размер.
По изложените съображения наказателното постановление следва да се измени като
имуществената санкция се определи в размер на 2000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски като предвид изменение на НП следва разноските да се разпределят по
съразмерност. Такса по внесената жалба не се установи да е внесена по сметка на съда,
както се сочи в списъка на жалбоподателя и това искане не е основателно. Двете дружества
са представлявани от юрисконсулт и предвид липсата на възражения за прекомерност на
възнагражденията съгласно представения списък за разноски, на двете страни, следва да се
присъдят разноски по съразмерност или в размер на по 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 43/26.06.2024г., издадено от Директор на
Регионална инспекция по околна среда и водите – Бургас (РИОСВ), с което за нарушение на
чл. 46, ал. 1, т. 3, б „б” от Закона водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закон за водите на
„*” ЕАД ЕИК * е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
4000 (четири хиляди) лева, като НАМАЛЯВА размерът на санкцията от 4000 (четири
хиляди) лева на 2000 (ДВЕ ХИЛЯДИ) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА „Регионална инспекция по околна среда и водите – Бургас“ (РИОСВ) да
заплати на „*” ЕАД ЕИК * съдебно-деловодни разноски за юрисконсулт в размер на 300
(триста) лева.
ОСЪЖДА „*” ЕАД ЕИК * да заплати на „Регионална инспекция по околна среда и
водите – Бургас“ (РИОСВ) съдебно-деловодни разноски за юрисконсулт в размер на 300
(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
5
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6