РЕШЕНИЕ
№ 1420
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110164276 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със
седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с която са предявени
установителни искове срещу [фирма2], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление
[населено място], [улица], ет.5.
Ищецът твърди, че за дължимата сума от 204.54 лева представляваща непогасено
регресно вземане по щета № [номер] във връзка с настъпило на 28.10.2020 г. в [населено
място], [жк], [улица] ПТП, ведно със законна лихва от 15.06.2021 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 62.33 лв. за периода от 15.06.2018г. до 15.06.2021
г. подал заявление по чл.410 ГПК и по образувано ч.гр.д.№ 34172/2021 г. по описа на СРС,
41-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.06.2021 г. Тъй
като длъжникът подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, било образувано настоящето
производство.
Ищецът поддържа твърдения, че като застраховател по имуществено застраховане по
застраховка по полица № [номер] е изплатил застрахователно обезщетение на увредения от
застрахователно събитие – ПТП (настъпило на 28.10.2016 г. в [населено място], [жк],
[улица]) автомобил мaрка"Фолксваген“, модел “Бора" с рег.№ [рег. номер на МПС], по
образуваната щета № [номер] в размер на 189,54 лева, поради което се суброгира в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ („ГО”) до размера на платеното
1
обезщетение. Твърди сумата да е заплатена на 25.11.2016 г. на собственика на увреденото
превозно средство. Поддържа твърдения, че за другия участник в ПТП – лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № [рег. номер на МПС2] е била налице валидна към
28.10.2016 г. застраховка „ГО” при ответника. Сочи, че вина за настъпване на
застрахователното събитие принадлежи на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А3“ с рег. № [рег. номер на МПС2], който удря в задната част паркирания автомобил
мaрка"Фолксваген“, модел “Бора" с рег.№ [рег. номер на МПС] и му причинява щети.
Поддържа твърдения, че е поканил ответника с регресна покана изх.№ Л-12126/07.12.2016
г., получена от последния на 21.12.2016 г., да заплати сумата от 204,54 лева, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидационни
разноски по щета, но ответникът не извършил плащане. Претендира признаване за
установено между страните дължимостта на незаплатеното обезщетение с включените
ликвидационни разноски в размер на общо 204,54 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение на основание чл.411 КЗ, заедно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК 15.06.2021 г.) до окончателното плащане на
сумата, както и мораторна лихва в размер на 62.33 лв. за периода от 15.06.2018г.
до15.06.2021 г. Прави доказателствени искания и прилага писмени документи. Претендира
сторените в производството съдебно – деловодни разноски, както и тези в заповедното
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава
исковете. Желае отхвърляне на доказателствените искания на ищеца като ненеобходими,
прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Прави искане за задължаване на ищеца да представи
банкова сметка, по която да бъде извършено плащане.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235
ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 28.10.2016
г. в [населено място], [жк], [улица] е настъпило ПТП между автомобил марка "Фолксваген“,
модел “Бора" с рег.№ [рег. номер на МПС] и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег.
№ [рег. номер на МПС2] по вина на водача на последното, който удря паркиралия
автомобил марка "Фолксваген“, модел “Бора" с рег.№ [рег. номер на МПС], причинявайки
му щети. Този механизъм на настъпване на произшествието се установява и от приетия по
делото двустранен констативен протокол за ПТП № [номер]/28.10.2016 г.
Страните не спорят и по делото се установява, че към датата на настъпване на
произшествието за автомобил марка "Фолксваген“, модел “Бора" с рег.№ [рег. номер на
МПС] е била налице валидна имуществена застраховка „Каско“ по полица № [номер] при
ищеца и валидна застраховка „ГО“ за автомобил с „Ауди“, модел „А3“ с рег. № [рег. номер
на МПС2] при ответника.
Доказва се в производството и спор не е формиран, че във връзка с произшествието
2
при ищеца е заведена преписка по щета № [номер], по която същият е заплатил обезщетение
във връзка с повредите по застрахования при него автомобил в размер на 189,54 лева и е
реализирал ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Не е спорно и се установява от представената регресна покана, получена от ответника
на 21.12.2016 г. (видно от входящ печат на л.18), че [фирма] предоставил тридесетдневен
срок за доброволно заплащане на сумата от 204,54 лева по горецитираната щета.
Видно от платежно нареждане на л.47 от делото на 31.01.2022 г. [фирма2]
доброволно заплатило сумата от 355 лева, включваща главница с ликвидационни разноски в
размер на общо 204,54 лева, мораторна лихва в размер на 62,33 лева, законна лихва от
датата на депозиране на заявлението на 15.06.2021 г. до датата на извършеното плащане в
размер на 13,13 лева и сумата от 75 лева разноски по делото. Извършеното плащане е
признато от ищеца в съдебно заседание.
Не е спорно и по делото се установява, че за претендираните суми е издадена на
20.06.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
34172/2021 г. по описа на СРС, 41-ви състав, а срещу дължимостта на същите е постъпило
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Исковете са допустими като предявени в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от
установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК. Действително в
заявлението по чл.410 ГПК погрешно е посочена годината на настъпване на
произшествието, но вземането е надлежно индивидуализирано чрез номер на щета,
участващи в произшествието превозни средства, място на настъпване на произшествието,
поради което е налице идентично на претенциите по заповедното и исково производство.
Същите са допустими, доколкото предявяване на регресната претенция е
предшествано от извънсъдебна покана за плащане.
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Съобразно разписаното в чл.411 КЗ застрахователят по имуществена
застраховка, изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото увредено лице, може
да предяви вземанията си направо към застрахователя по "ГО“ на причинителя на вредите.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „ГО” са изрично определени от закона – чл.410, ал.1
КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
По делото се доказва, че в срока на действие на валидна имуществена застраховка
при ищцовото дружество е настъпило произшествие, представляващо покрит риск по
същата, при което на автомобил марка "Фолксваген“, модел “Бора" с рег.№ [рег. номер на
3
МПС] са причинени щети. Установява се, че произшествието е настъпило по вина на водача
на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № [рег. номер на МПС2], чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество и който водач е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, вменяваща в задължение на водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Със заплащане на застрахователното обезщетение ищцовото дружество се е
суброгирало в правата на увредения до размера на заплатеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
Съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да зачете релевантните за
спора факти настъпили след предявяване на иска / ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС /. Едно
от съществените правно релевантни обстоятелства, имащо значение за правилното
разрешаване на спора, безспорно представлява извършено от ответника доброволно
плащане на исковата сума в хода на исковия процес. Доколкото в производството се
установява, че правото на ищеца е съществувало към датата на предявяване на иска и в хода
на производството е извършено доброволно плащане, което съответства на волята на
ответника, то исковете следва да бъдат отхвърлени като погасен чрез плащане. Ответникът е
погасил чрез плащане и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до датата на
извършеното плащане.
По общото правило на чл.78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Разноски винаги се
дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за
заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Ако
предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно и неоснователно е
заставил ответника да направи разноски по делото – в този случай последният има право на
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. При отхвърляне на претенцията по причини, стоящи
извън вината на ищеца, следва да се приеме, че последният има право на разноски. Като
предвид правилото на чл.78, ал.2 ГПК необходимо е изследване на цялостното поведение
на ответника в процеса, като в случай че не оспорва заявена осъдителна претенция,
признанието на иска следва да е съпроводено с удовлетворяване на изискуемото вземане на
ищеца в хода на процеса и да не е станал повод за завеждане на делото.
В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като към
датата на предявяване на исковата молба срокът за доброволно изпълнение е бил изтекъл. В
поканата за доброволно изпълнение е предоставен тридесетдневен срок, който е изтекъл на
20.01.2017 г. Следва да се отбележи, че съгласно разписаното чл.412 КЗ в тридесетдневен
срок от получаване на регресната претенция ведно с всички доказателства за определяне на
обезщетението, застрахователят следва да определи и изплати размера на своето задължение
по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането. Действително по делото не
са ангажирани доказателства за постановяване на мотивиран отказ от ответното дружество,
но и срокът за определяне и изплащане на застрахователното обезщетение е изтекъл преди
4
предявяване на исковата молба. Поради това към датата на подаване на заявлението на
15.06.2021 г. ответникът е бил в забава и следователно е дал повод за завеждане на исковете.
Извършеното от него плащане в хода на процеса (на 31.01.2022 г.) вече е забавено и не го
освобождава от отговорността да понесе направените от насрещната страна разноски при
отхвърляне на исковете поради плащане, за предявяването на които е станал причина.
Ищецът е реализирал разноски в размер на 75 лева в заповедното производство, от които 25
лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, които са доброволно
заплатени с извършения на3 1.01.2022 г. банков превод. В исковото производство ищецът е
реализирал разноски в размер на 25 лева за заплатена държавна такса. Същият е
претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева по представен списък по
чл.80 ГПК. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК в писмения отговор е
основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност, по
същото е поведено едно съдебно заседание и материалният интерес е на ниска стойност,
поради което съдът намалява същото до минималния размер, предвиден в чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ от 100 лева. Така на ищеца в исковото
производство на ищеца се следват разноски в размер на 125 лева.
Така мотивиран
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място], [улица], срещу [фирма2], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място], [улица], ет.5, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр.
чл.45 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
204,54 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени
15 лева ликвидационни разноски по щета № [номер] за причинени вреди на автомобил мaрка
"Фолксваген“, модел “Бора" с рег.№ [рег. номер на МПС] при настъпило на 28.10.2016 г. в
[населено място], [жк], [улица] застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие
и сумата от 62,33 лв. мораторна лихва за периода от 15.06.2018г. до 15.06.2021 г., за които
суми на 20.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 34172/2021 г. по описа на СРС, 41-ви, поради извършено в хода на процеса
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, [фирма2], ЕИК:[ЕИК], със седалище
и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК],
със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сторените в исковото
производство разноски в размер на 125 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6