Мотиви към Присъда № 260002 от 17.12.2021 г.
по НЧХ дело № 138
по описа за 2020 г. на Районен съд Своге,
изготвени
на 21.02.2022 г.
Делото е образувано по тъжба подадена на
31.07.2020 г. от Т.С.П., чрез пълномощник, срещу Б.П.Г.
и С.А.Н., за извършено от първата на 27.11.2019 г. престъпление против
личността на тъжителя, с което е засегната честта и достойнството му, а именно
обида, за същото престъпление извършено публично от втория на 07.05.2020 г.,
както и за извършено от двамата, в съучастие и като съизвършители, на друго
престъпление против личността на П., а именно причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се
в болки и страдания без разстройство на здравето. Предявени са и граждански
искове срещу подсъдимите, с които се търси обезщетение за причинени от деянията
неимуществени вреди на тъжителя. Обвиненията и гражданските искове, приети и разгледани от съда, са
както следва :
1 ) срещу подсъдимата Б.Г., за това, че на 27.11.2019 г., около 12,00 часа, в с. В.
Т. е казала на Т.П. следните обидни думи : „………..”,
„……” и „…..”,
с което е унизила честта и достойнството му - престъпление по чл. 146, ал. 1 НК,
2) срещу подсъдимата Б.Г., за това, че на 07.05.2020 г., около 18,00 часа, в с. В.
Т., в съучастие като съизвършител със С.Н., чрез
нанасяне на удари с дървена пръчка е причинала на Т.П.
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
3) срещу подсъдимия С.Н., за това, че на 07.05.2020 г., около
18,00 часа, в с. В. Т. е казал на Т.П. следните обидни думи
: „…….”,
като по този начин е унизил честта и достойнството му и деянието е извършено
публично - чл.
148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК,
4) срещу подсъдимия С.Н., за това, че на 07.05.2020 г., около 18,00 часа, в с. В.
Т., в съучастие като съизвършител с Б.Г., чрез
нанасяне на удари с дървена пръчка и чрез един удар с крак е причинал на Т.П. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
5) срещу подсъдимата Б.Г. да заплати на частния тъжител Т.П., на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението по чл. 146, ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
6) срещу подсъдимия С.Н. да заплати на
частния тъжител Т.П., на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 200
лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението по чл.
чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
7) срещу подсъдимите Б.Г. и С.Н. да заплатят солидарно на частния тъжител Т.П., на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 07.05.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата.
В
съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа обвинението срещу
подсъдимите, както относно фактическата обстановка, така и относно правната
квалификация. Счита, че в хода на съдебното следствие изложените в тъжбата
твърдения се доказват по безспорен начин. Предоставя на съда да определи и прецени
вида и размера на наказанията, които да бъдат наложени на всеки един от
подсъдимите. Настоява гражданските искове да бъдат уважени изцяло, като
основателни и доказани.
Защитникът
от своя страна излага, че по никакъв начин не е доказана обвинителната теза на П..
Счита, че Г. и Н. следва да бъдат оправдани, съответно гражданските искове да
бъдат отхвърлени.
Подсъдимите не се признават за виновни по
повдигнатите им обвинения, като искат от съда да бъдат оправдани. Посочват, че
се ползват с добро име в населеното място където живеят и са обект на
провокации от страна на частния тъжител.
Съдът
приема тъжбата за допустима относно деянието на 27.11.2019 г., тъй като липсват
доказателства кога прокурорското постановление от 17.12.2019 г. е връчено на Т.П..
Видно от приобщените по делото писмени доказателства, находящи се на л. 161 и
л. 162 от делото, постановлението е изпратено за връчване като препоръчано
писмо, но без известие за доставяне. По тази причина датата, на която е
получено не може да се установи.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, както и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
Частният тъжител, заедно с жената с която
живее и с детето им, ползва застроен недвижим имот, находящ се в с. В. Т., общ.
С. Съседен имот се обитава от подсъдимите. От показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира в тази им част, както и от писмените
доказателства : полицейски, прокурорски
и общински преписки, безспорно се установява, че отношенията между съседите са
лоши. Най-често конфликтните ситуации възникват и са свързани с паркирането на
улицата, с отглеждането и разхождането на притежавани от страните кучета, с
пускането на по-силна музика, с извършване на дейности, свързани и съпроводени с
шум, с палене на огън, с изхвърляне на боклуци, неугаснала жар от печка на
твърдо гориво, пепел и други подобни. Предмет на обвинението по настоящото дело
са събития, станали на 27.11.2019 г. и на 07.05.2020 г.
Относно първата дата съдът възпроизвежда
случилото се като стъпва на приетата по делото експертиза № 21/ИДИ-52,
изготвена въз основа на видеозапис със звуков съпровод, заснет/записан с
подвижно заснемащо устройство носено от частния тъжител. Други доказателства,
които да са относими към установяване на обстоятелствата случили се на
27.11.2019 г. не са събрани, с изключение на обясненията дадени от подсъдимите.
Съдът обаче не кредитира последните, тъй като от една страна те влизат в
противоречие с възпроизведеното от експертизата, а от друга страна са дадени от
лица, които поради процесуалното им качество са заинтерсовани от изхода на
производството. Времето, когато е извършено деянието се установява от
приобщения със същата експертиза звуков файл, съдържащ спешното повикване до единен европейски
номер 112.
От експертизата се установява, че подсъдимата
Б.Г. е казала
на Т.П. следните обидни думи : „……….”. Безспорно Г., жена на ..
години към 27.11.2019 г., използва и думата „……”, както и израза „……”,
но според съда за първата дума не става ясно към кого е насочена, а вторият
израз остава неясен като смисъл. Подсъдимата използва и псувни насочени към
частния тъжител, но по този пункт не ѝ е повдигнато
обвинение, а клетвите изречени от нея, макар и несъставомерни, безспорно я
характеризират като личност, която не зачита чуждото човешко достойнство.
Всички
други събрани по делото доказателства са изцяло неосносими към случилото се на 27.11.2019
г., поради което съдът не ги и обсъжда.
Относно
събитията на 07.05.2020 г., според съда липсват доказателства, чрез които да може
да се възпроизведе с нужната достоверност станалото тогава. Съдът счита за
недостоверни, поради което и не кредитира показанията на свидетелката Е. С., в
частта им относно случилото се на тази дата. На първо място по делото липсват
доказателства, че тя действително е непосредствен очевидец на случилото се.
Освен това, с оглед на влошените отношения между страните, както и на
обстоятелството, че живее с частния тъжител на семейни начала и е майка на
детето му, съдът счита, че тя се явява заинтересована от изхода на
производството и показанията ѝ не могат да се ползват с
нужната достоверност, особено когато не кореспондират с никой друг
доказателствен източник по делото. Казаното по-горе за обясненията дадени от
подсъдимите се отнася и за заявеното от тях във връзка със случилото се на 07.05.2020
г. Независими и достоверни доказателствени източници за събитията развили се на
седми май не са налични. По тази причина приетата по делото съдебно –
медицинска експертиза се явява изцяло хипотетична, поради което съдът не би
могъл само въз основа на заключението на вещото лице да приеме, че подсъдимите
са причинили на частния тъжител телесните увреждания описани в тъжбата и по
начина посочен в нея. Безспорно свидетелят Е. си спомня, че когато е отишъл на
място едният е твърдял, че е ударен по ръката, а другият, че е ухапан от кучето,
но той самият не е бил очевидец на инцидента, съответно неговите показания
въпроизвеждат чутото от тъжителя и от подсъдимия Н..
С
оглед на обсъдените от съда относими доказателства и доказателствени средства,
по делото не може да се установи с нужната категоричност, че на 07.05.2020 г. Г.
и Н. са извършили престъпленията, в които са обвинени от П.. При липса на
доказателства, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната
действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови
присъдата си.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна, че подсъдимият Н. следва изцяло да бъде оправдан
по повдигнатите му обвинения, тъй като те останаха недоказни по делото. Същото
се отнася и за обвинението към Г. за случилото се на 07.05.2020 г., както и за
това, че на 27.11.2019 г. е казала на П. и думите „…..” и „….”. При това
положение на отхвърляне подлежат и предявените в тази връзка граждански искове,
тъй като тяхното основание не се доказа да се е осъществило. Относно
обвинението, че на 27.11.2019 г. Г. е казала на П. обидните думи : „……”, съдът както посочи по-горе, приема
деянието за доказано и следователно на подсъдимата трябва да наложи
предвиденото в закона наказание, а гражданският иск следва да бъде уважен в
тази част. Казаните от нея думи, в присъствието на частния тъжител, отправени и
въприети от него, са унизителни за честта и достойнството му, с което от
обективна страна е осъществен състава на престъплението обида по чл. 146, ал. 1 НК. Деянието е извършено от субективна страна с пряк умисъл, като подсъдимата е
искала казаното от нея да бъде чуто от П., с цел да унизи честта и
достойнството му. Умисълът се извежда от съдържанието на проведения диалог,
където обидите са логичен завършек на словесната агресия от нейна страна.
В конкретният случай по отношение на
подсъдимата Б.П.Г. може да бъде приложена
разпоредбата на чл. 78а НК и същата да бъде освободена от наказателна отговорност за
престъплението и да ѝ бъде наложено административно наказание.
Налице са всички предпоставки за приложение на тази разпоредба, а именно :
1. В случая за това
престъпление в НК е предвидено наказание глоба от хиляда до три хиляди лева,
като съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
2. Целите предвидени
в чл. 36 НК по отношение на подсъдимата могат да бъдат постигнати с освобождаването ѝ от
наказателна отговорност и с налагането на административно наказание.
3. Подсъдимата до настоящия момент
не е бил освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ от Наказателния кодекс и тя не
представлява голяма обществена опасност.
Относно размерът на
наложеното административно наказание „глоба” : съгласно чл. 78а НК той е от
хиляда до пет хиляди лева. Съдът, като взе предвид тежестта на конкретното деяние, както и
личността на Г. определя размера на административното наказание в
минималния размер от 1000 лева, като така е съобразен и чл. 78а, ал. 5 НК.
По претендираните неимуществени вреди, съдът счита
претенцията срещу подсъдимата за доказана в основанието си, тъй като вследствие
на престъплението безспорно е засегната честта и достойнството
на пострадалия П., както и чувството му за самооценка.
Налице е и причинно-следствената връзка между деянието и
вредоносния резултат. За твърдяните в тъжбата три обидни думи (фрази) се претендират общо 200 лева, като за две от
тях подсъдимата беше оправдана. При това положения съдът приема, че сумата от
50 лева се явява справедливо обезщетение за вредите причинени от деянието, по
което Г. беше призната за виновна. Присъдената сума се дължи
от датата на увреждането, както е и поискано от
тъжителя и граждански ищец.
Подсъдимата трябва да заплати на частния
тъжител направените от него разноски по делото, по обвинението по което е
призната за виновна. От общо заплатеното адвокатско възнаграждение се изваждат
транспортните разходи, тъй като тяхното възстановяване не се дължи, като
¼ от получената сума отговаря на задължението за едно от повдигнатите с
тъжбата четири обвинения. Към така получената сума от 228,06
лева се добавя държавната такса от 12 лева и възнаграждението на вещите лица по
видео (аудио) - техническата
експертиза в размер на 350,15 лева, като се получава сумата от 590,21 лева,
колкото се дължат от Г.. Отделно тя трябва да заплати и 50 лева държавна такса
върху уважения иск. От своя страна П. дължи на Н. направените от
последния разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, както и на Г. направените от нея разноски по
обвинението за лека телесна повреда в размер на 200 лева, представляващи половината
от заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.
В
НПК не е предвиден ред за намаляване на адвокатското възнаграждение, така както
това е предвидено в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК - приложима относно
гражданските искове в наказателния процес. Въпреки това обаче, съдът следва да
разгледа по същество направено възражение за прекомерност на заплатено
адвокатско възнаграждение, изхождайки от общата разпоредба на чл. 36 от Закона
за адвокатурата, съгласно която размерът, който е определен с договор между
клиента и адвоката, следва да е справедлив и обоснован. Съдът счита, че
заплатеното от частния тъжител адвокатско възнаграждение кореспондира на правната и фактическа
сложност на делото, на доказателствените
факти и доказателствените средства, на повдигнатите правни въпроси и на обема
на извършената работа от страна на повереника, на процесуалните действия на
страните, на проведените съдебни заседания, на обстоятелството, че са приети
експертизи. Въз основа на така изложеното може да се направи обоснован извод за
съответствие между размера на възнаграждението и усилията на пълномощника при
упражняване на процесуалните права. По тези съображения съдът приема, че
възражението направено от защитника на подсъдимите е неоснователно.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия :