№ 3634
гр. София, 13.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20211110170961 по описа за 2021 година
намери следното:
На основание чл. 417, ал. 1, ГПК е подадено заявление от У.Б, ЕИК
******** с адрес гр. София, ................. против В. Л. М., ЕГН: ********** с
адрес гр. София, ......................... за парично вземане по договор за банков
кредит в размер на: 9676,98 лева – главница, 360,98 лева – възнаградителна
лихва, 480,63 лева – наказателна лихва, 310,17 лева – неустойка върху
главницата и 12,84 лева – неустойка върху възнаградителната лихва.
Заявителят твърди, че между страните бил сключен процесният договор и
била предоставена сумата от 14000 лева. Длъжникът преустановил плащане, с
което изпаднал в забава, като му били наложени посочените неустойки.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността
съдът следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която
се позовава на нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава,
а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
От фактическите твърдения, изложени от заявителя в подаденото
заявление, се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен
договор за паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската
закрила, уредена в този закон, както и от разпоредбите на чл. 143-148 от
Закона за закрила на потребителите.
По отношение на претендираната сума за неустойка върху главницата
по кредита и тази за неустойка върху възнаградителната лихва съдът намира,
че посочените договорни клаузи, от които произтичат тези вземания директно
противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърденията в заявлението сочат, че
1
уговорената предпоставка за начисляване на неустойките е единствено
забавата на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата – в случая претендираната сума за мораторна
лихва. Съдът намира, че доколкото тази неустойка се претендира на същото
основание и върху същата сума както и мораторната лихва – поради забавяне
на плащанията по главницата – тя има дублираща функция спрямо
мораторната лихва и евентуалното присъждане ще има за ефект двойно
олихвяване на главницата по договора. Ето защо валидността на тази
уговорка, преценена с оглед на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
води до извод за нейната нищожност. За пълнота следва да се посочи, че
неустойката върху договорната лихва ще има за ефект олихвяване на лихва,
което е нищожно по отношение на договори, сключени с физически лица –
така чл. 10, ал. 3 ЗЗД, приложим субсидиарно към настоящия договор.
Поради това настоящият състав счита, че клаузите на договора – предмет на
настоящото дело – на основание на които са начислени тези неустойки са
нищожни, не обвързват длъжника по този договор и не следва да бъдат
включени в заявената заповед за изпълнение. Що се отнася до останалите,
посочени в заявлението вземания, не са налице основания за отказ за
издаване на заповед за изпълнение и такава следва да се издаде.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК от У.Б, ЕИК ******** с адрес гр. София,
................. против В. Л. М., ЕГН: ********** с адрес гр. София,
......................... за сумата от 310,17 лева – неустойка за просрочена главница и
за сумата от 12,84 лева – неустойка за просрочена възнаградителна лихва.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2