Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………… Година 2021 Град
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На осми
февруари Година две
хиляди двадесет и първа
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:
ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4175 по описа за 2021 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ем Ди БГ“ООД срещу
НП № 03 –011799/25.03.20г. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „Ем Ди БГ“ООД е наложено наказание “имуществена санкция” в
размер на 5 000 лева.
Жалбата е подадена
в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В
жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено наказателното постановление,
като оспорва фактическата обстановка и твърди, че нарушението не било
извършено.
В
съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв. Н., която пледира НП да бъде
отменено. Не следвало да се кредитират представените в съдебно заседание
писмени доказателства – копие от инструктажна книга, тъй като не били приобщени
към АНП Нямало доказателства, че лицето е престирало труд по трудово
правоотношение.
Въззиваемата
страна се представлява от ю.к Николов, който оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано
от показанията на актосъставителя и на свидетеля по АУАН, както от представеното копие на
инструктажна книга и от обясненията на управителя Д..
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.03.20г. г., била извършена проверка на строителен в
курортен к-с „Св Св. К. и Елена“, УПИ ІІ-89, кв.27. Установило се , че на
обекта се извършват строителни дейности от подизпълнителя и работодател „Ем Ди
БГ“ООД. Към момента на проверката св.Г.И.Д. бил в обекта и помагал за пренасяне
на материали. Същият попълнил декларация, че се е договорил за възнаграждение
по 40 лв. на ден, че има сключен трудов договор, че „ помага“ от 05.03.20 г. За
това, че до работа без писмен трудов договор е допуснато лицето Г.Д., срещу „Ем
Ди БГ“ООД бил съставен АУАН, предявен и
връчен на представляващ дружеството.
Въпреки постъпилото възражение, АНО издал обжалваното наказателно постановление.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени средства:
Като
събрани по реда на НПК следва да се ценят писмените доказателства по делото -
АУАН, протокол за проверка, заповед за компетентност, констативен протокол,
както и приобщените в съдебно заседание копия от книга за инструктаж.
Декларацията,
подписана от Г.Д. следва да се кредитира частично, тъй като видно от книгата за
инструктаж, лицето е било инструктирано на 02.03.20 г., а в декларацията си е посочило, че работи от
05.03.20г. по същата причина съдът не кредитира показанията на св. Д. и на св. А., че 05.03.20 г. е бил първият ден, в който Д.
е бил на обекта. В останалата им част, като непротиворечащи на доказателствата,
показанията на тези двама свидетели следва да се кредитират. Като
непротиворечиви, логични и добросъвестни, съдът кредитира показанията на св.И. и И..
като конкретни, подробни, логични и непротиворечащи на останалите доказателства
по делото.
Писмените обяснения на Д.Д. не следва да се
кредитират, тъй като по същността си заместват гласни доказателства, които
следва да бъдат дадени пряко и непосредствено пред съда. Освен това Д. не може
да има качеството на свидетел, тъй като е
представляваща въззивната страна. Нейните обяснения обаче, са още едно
основание да се кредитира писменото доказателство – копие от инструктажна
книга, според което на 02.03.20 г. на Г.Д.
е бил проведен инструктаж от същия
работодател.
Предвид
горното, съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е описана в
АУАН и в НП.
Съдът,
както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При
провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Съдържат
формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената
част на НП отговаря на разпоредителната. Посочени са всички съставомерни признаци
на нарушението и всички, относими към тях факти, поради което нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на
въззивника да разбере, в какво се изразява то и срещу какво се защитава.
Посочени са и доказателствата. В АУАН и НП са изложени всички правно релевантни
факти – дата, място и др.
Правилно
е приложен материалният закон.
Доказателствата,
преценени в тяхната съвкупност, са достатъчни за да се направи извода, че на
05.03.20 г. Г.Д. е бил допуснат до работа и че към този момент, независимо от
наличното трудово правоотношение, не е имал подписан трудов договор в писмена
форма. Имало е договорено време и място на работа, имало е договорено
възнаграждение и дневни почивки. Не може да се твърди, че същият е на място по
силата на граждански договор за извършване на определена работа, като
доказателства тази посока не са ангажирани. Пренасянето на материали, за което
говорят св.Д. и А., както и описаното в инструктажната книга „изнасяне на
отпадъци“, говорят за повторяемост на задълженията и за наличие на престация на
работна сила.
Като е
допуснал до работа лицето Г.Д., преди да му връчи копие от завереното в ТД НАП
уведомление и от трудовия договор, на 05.03.20г. в гр.Варна работодателят „Ем
Ди БГ “ООД извършил нарушение по чл. 62 ал.1, което е наказуемо по чл. 414 ал.3
от КТ.
С оглед чл.415в ал.2 от КТ, в случая не е
приложима привилегированата норма на чл. 415в ал.1 за маловажно нарушение, а и
няма данни същото да е отстранено.
Нарушението не е и маловажно по смисъла на
чл. 28 ЗАНН, тъй като по нищо не се отличава от обикновените случаи от този род
и не може да се направи извод, че е с по-ниска степен на обществена опасност.
Наложеното
наказание е несправедливо.
Съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват глоба в
размер от 5000 лева и наказание повече от три пъти по-високо от минималния
размер е напълно несъответно на тежестта на нарушението. Глоба в минимален
размер от 1500 лева, е достатъчна за да се въздейства превъзпитателно,
предупредително и възпиращо и на нарушителя и на другите правно задължени
субекти.
Не са
налице предпоставките на чл.143 ал.1 от АПК за присъждане на разноски в полза
на въззивната страна, тъй като не е налице хипотезата на отмяна на
наказателното постановление.
Не са
налице и предпоставките на чл. 143 ал.3 от АПК, тъй като не е налице и
отхвърляне на оспорването.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –011799/ 25.03.20г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на осн.
чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „Ем Ди БГ“ООД е наложено наказание “имуществена санкция” в
размер на 5 000 лева, КАТО НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА НА ГЛОБАТА НА 1500 ЛЕВА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ем Ди
БГ“ООД за присъждане на разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна за присъждане на разноски.
Подлежи на касационно обжалване пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: