Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№.......

 

гр.ЛОВЕЧ, 20.06.2014 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:   

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

при секретаря Д.К.,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№440/2012г.по описа на съда и за да се произнесе,съобрази:

 

 

 

Производството по делото е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.с чл.143 и сл.от ЗЗП.

 

 

 

Съдът е сезиран с искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД-София, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.”Света София”№5,представлявана от изпълнителните директори С.П.В. и Р. И. Т.,чрез пълномощника им адв.К.Я.-***, против И.А.Ц. ***, представляван от адв.В.В.-САК. Излага,че с оглед постъпилото по ч.гр.д.№478/2012г.по описа на РС-Троян възражение от длъжника И.Ц., за което са известени на 17.08.2012г.,за него, като кредитор,е налице отговорност да предяви иск за установяване съществуването на вземането му по реда на чл.422 от ГПК. Обяснява,че в съответствие със сключения на 23.07.2007г. Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, предоговорен с Допълнително споразумение №1 от 28.10.2009г., кредитополучателят е получил сумата от 100 000лв. Първоначално се е задължил да връща кредита на 360 анюитетни вноски, всяка в размер на 1128.91лв.,за срока от 28.07.2007г.от 28.06.2037г. С Допълнителното споразумение договорът е изменен,като издължаването е предоговорено чрез 18-месечни вноски по 576.18лв.,с начало от 28.11.2009г. и следващи 314 от по 1137.35лв. С оглед настъпилата трайна забава на издължаването на кредита, с начало от 28.05.2011г., на 08.06.2012г. Банката е обявила автоматично за предсрочно изискуем целият остатъчен размер на кредита и е изискала на 11.06.2012г. постановяване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 от ГПК и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника. Правомощието да обяви кредита за предсрочно изискуем е регламентирано в чл.18 от Договора- „при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става предсрочно изискуем без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван..”. Тази договореност е в съответствие с разпоредбата на чл.60,ал.2 от ЗКИ и на чл.42 от ЗБ /отм./. Твърди,че длъжникът е в просрочие от 28.05.2011г. и до издаване на Извлечението от счетоводните книги на Банката-10.06.2012г. При настъпилата предсрочна изискуемост на целия дълг, е налице и предпоставката за санкциониращо наказателно олихвяване с лихва за забава. Счита,че като доказателство по делото следва да се ценят и  искането на ответника за отпускане на банков кредит от 25.06.2007г., също и молбата от 27.09.2009г.,с които се обективира признанието му за наличие на валидно кредитно отношение. Обяснява,че с молбата от 27.09.2009г. ответникът е заявил искане за предоговаряне на кредита,като забавата си за плащане обосновава с закъснение в сроковете за издаване на разрешителните документи за експлоатация на хотела. С това изявление приема,че ответникът удостоверява трайното си състояние на финансови затруднения по изплащане на заемите. Сочи,че в клаузата на чл.5 от Договора редовната главница се олихвява с  лихва в размер на 11.25%,а при забава на плащането е предвидена наказателна лихва,в размер на 5% надбавка над договорната такава. С оглед на това Банката е начислила наказателна лихва за периода от 28.05.2011г. до 10.06.2012г.-общо в размер на 191.79лв. При настъпилата  автоматична предсрочна изискуемост и пристъпването към принудително удовлетворяване, съгласно чл.17 от Договора, ”ОББ”АД е изискала по реда на чл.418 от ГПК издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Моли да се признае за установено вземането на „ОББ”АД в размер на 111 896.96лв., включващо главница- 95 803.70лв.,ведно със законната лихва върху нея с начало от подаване на заявлението-11.06.2012г.до окончателното й изплащане, договорна лихва за периода от 28.05.2011г.до 10.06.2012г.-в размер на 15 901.47лв, наказателна лихва за периода от 28.05.2011г. до 10.06.2012г.- 191.79лв.,по издадения на 12.06.2012г.по ч.гр.д.№478/2012г.на РС-Троян изпълнителен лист,срещу И.А.Ц., въз основа на неизпълнен Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 23.07.2007г.,като се присъдят и направените  разноски.

Своевременно постъпи отговор от отв.И.Ц., чрез адв.В.В.-САК. Възрази по реда на чл.369 от ГПК,като счита,че спорът не следва да се разглежда  по гл.ХХХІІ от ГПК. По същество оспорва претенцията и смята,че е неоснователна и недоказана. Твърди,че Банката няма основание да обяви кредита за предсрочно изискуем,тъй като липсва забава при погасяване на месечните анюитетни вноски. Анализира регламентираните в договора компоненти за формиране на редовната лихва,съгласно чл.5,ал.3, където е предвидено,че се изчислява на база размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия. Сочи,че към подписване на договора основният лихвен процент на БНБ е  4.68%,запазил се е такъв за около 1-годишен период,а след 01.01.2009г. се срива до нива,при които почти изчезва. Налице е намаление и на инфлационния индекс. ”Пазарните условия” като компонент приема за субективен фактор,който не следва да участва при формиране на лихвата,тъй като не представляват мерна единица и нямат стойност, която да бъде съобразявана. Тези промени не са отчетени от Банката. Счита клаузата на чл.5,ал.3 от Договора за нищожна, като неравноправна по см.на чл.143 от ЗЗП и Директива  93/13/ЕИО на Съвета за неравноправните клаузи в потребителските договори. Твърди,че е уговорена във вреда на кредитополучателя-потребител, тъй като банката си запазва правото да изменя лихвения процент по кредита,но не и да го намалява. Тази промяна е уговорена да се осъществи единствено и само по преценка на банката, като нейно право. За да има равнопоставеност между страните, следва рискът от промяната на условията, определящи лихвения процент, да се носи и от двете. В договора е следвало да е предвидена възможност за съобразяване на всички промени на пазарните условия,а не както в случая-те да се отчитат само,когато са в полза на една от страните-в случая банката,като икономически по-силна страна. Твърди,че в този й вид клаузата на чл.5,ал.3 от Договора не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния. На следващо място заявява,че оспорва Допълнително споразумение №1/28.10.2009г. с Банката, тъй като с него е извършено начисляване на лихва върху лихва- т.н.”анатоцизъм”. Уговорката за анатоцизъм в гражданските отношения е нищожна. Същата е забранена съгласно Наредба №9 от 19.12.2002г.за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуба и обезценка /обн.”Д.в-к” бр.2/07.01.2003г.-конкретно разпоредбата на чл.15 от нея. Оспорва Допълнителното споразумение и Извлечението от счетоводните книги на Банката,като твърди, че не дължи посочените в тях суми. Ангажира доказателства.

В срок постъпи допълнителна искова молба от ищеца по реда на чл.372 от ГПК. Изразява съгласие с приетия от съда ред за разглеждане на спора по гл.ХХХІІ-ра от ГПК. Изрично заявява,че банката не се е възползвала от възможността по чл.5,ал.3 от Договора за промяна на лихвения процент. Лихвата е останала константна стойност и е запазила равнището си през целия период на договора за кредит-от договарянето му-до настъпване на предсрочната му изискуемост. Сочи,че не е извършвано твърдяното от ответника „капитализиране на лихвата”. Ангажира допълнителни доказателства във връзка с заявеното от ответника в отговора.

Своевременно постъпи и допълнителен отговор от ответника по реда на чл.373 от ГПК. С него отново се прави възражение по реда на чл.369 от ГПК, по което съдът се произнесе с отделен акт и прие за недопустимо. Поддържа тезата си за нищожност на клаузата на чл.5,ал.3 от Договора,довела до неправилно изчисляване на месечната анюитетна вноска и недължимо плащане от ответника. Счита,че за да се обезпечи равнопоставеност на съдоговорителите, е следвало да се предвиди задължение на банката да актуализира адекватно лихвата при промяна на факторите,които я определят. Твърди,че атакуваната клауза не е индивидуално уговорена с него. Оспорва всички представени от ищеца документи,касаещи правилата за формиране на лихвените проценти.

С основния и с допълнителния отговори ответникът направи искания по реда на чл.389 от ГПК за постановяване на обезпечителна мярка-спиране на изпълнението по изп.д.№258/2012г.по описа на ДСИ при РС-Троян. По първото съдът се произнесе с Разпореждане №121/30.01.2013г.,  с което  го остави без уважение. АС-Велико Търново с Определение №76/25.03.2013г., пост.по в.ч.гр.д.№104/20013г.,прие,че молбата е недопустима и я остави без разглеждане. Касационната инстанция потвърди акта на въззивния съд с Определение №404/07.06.2013г.,пост.по ч.т.д.№2204/2013г. на ІІ ТО. Искането от допълнителния отговор ЛОС остави без разглеждане с Определение №1004/29.11.2013г.,влязло в сила като необжалвано.

 В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Я.,който поддържа иска и ангажира доказателства. В последното съдебно заседание възрази срещу размера на възнаграждението на пълномощника на ответника, като счита,че е прекомерен. Представи списък по чл.80 от ГПК. Анализ на казуса представи в писмени бележки, в които подробно развива тезата за основателност на иска и отговаря на възраженията на ответника. Разглежда уредбата на хипотезата на „неравноправна клауза”, като съобразява общностното право и националното законодателство и заключава,че са приложими създадените вече конкретни вътрешни нормативни актове-конкретно ЗЗПотребителите. За неприложими приема нормите на ЗПКредит, поради наличието на ипотека като обезпечение на процесния кредит. Излага подробни аргументи за неприложимост на регламентите на „неравноправна клауза” към настоящия казус. На първо място твърди,че ответникът няма качеството на „потребител”, разпростиращо съгл.§13,т.1 от ДР на ЗЗП, защитата и към него,тъй като от сключения договор се установява,че е отпуснат с цел да се извърши ремонт и строителство на малък семеен хотел, който е собственост на трето лице „БЛЯНИКА”ООД. От това заключава,че кредитът не е за лична потребителска употреба на кредитополучателя,а за търговски цели. Счита,че клаузата на чл.5,ал.3 от Договора попада в и регламентираното в чл.144,ал.3,т.1 от 3ЗП изключение,като се позовава на спецификата на договора за банков кредит,като вид „финансова услуга”, с легална дефиниция в т.12 от §13 от ДР на ЗЗП. Сочи,че не е налице едностранно повишаване на лихвения процент, тъй като промяната в месечните вноски е валидирана от страните с подписаното Допълнително споразумение №1/28.10.2009г.,с което са заявили съгласие за изпълнението на договора- към момента на подписването и предстоящото такова,а също и съгласието на  ответника за размера на вноските за напред. Този начин на преструктуриране на дълга приема за законен. Не се съгласява със заключението на експерта Р.Х. за съобразяване на т.н.”ефективна лихва”, тъй като не е отчетено,че към месечната анюитетна вноска се прибавят и таксите за управление и обслужване на кредита и личната застраховка на кредитополучателя. Последващата лихва от 13.86% обяснява с необходимостта да се компенсира предходното ниско ниво и да се осигури съответност с първоначално приетия лихвен процент. Счита,че уговарянето на променлива лихва не е забранено,както от националното,така и от общностното право,като дава примери за това. Не приема и твърдението за наличие на „анатоцизъм” при договарянето на Допълнително споразумение №1/28.10.2009г. От Банката не е извършвана капитализация на лихви,тъй като допълнително отпуснатата сума от 1 178.41лв.не е била включена към олихвяваната главница,съгласно заключението на основната съдебна експертиза. Счита,че дори и да се приеме наличие на „неравноправна клауза”, съдът би могъл единствено да не я зачете, но не е овластен да измени съдържанието на договора. Подкрепя тезите си със съдебна практика.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Д.-САК, преупълномощена от адв.В., която оспорва иска и поддържа доводите от представените отговори. Ангажира доказателства в подкрепа на заявените тези. В последното съдебно заседание представи списък по чл.80 от ГПК. Възрази по отношение размера на хонорара на пълномощника на ищеца. Представя подробна писмена защита,в която доразвива становището си за отхвърляне на иска. Твърди,че Банката не е изпълнявала коректно договора за банков кредит. Позовава се на заключението на в.л. Р.Х.,установил,че още с първата анюитетна вноска е била начислена лихва от 11.75%,а не договорената от 11.25%. Твърди,че само поради прилагането на по-висок лихвен процент е надплатена сумата 1 114.15лв. Налице е и т.н.”отложена лихва”, която е причината след изтичане на срока на допълнителното споразумение лихвата да се повиши на 13.86%. Твърди,че за прилагането на тези по-високи лихвени проценти кредитополучателят не е бил уведомяван. Счита,че е доказано безспорно едностранното увеличение от Банката на лихвата по договора. Развива подробно тезата за неравноправност на клаузата на чл.5,ал.3 от Договора. Сочи,че текстът на договора е предварително заложен и не е налице индивидуално договарян. Клаузата създава явно неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни. Сключена е във вреда на потребителя след като съдържа в себе си субективни компоненти,чието тълкуване и изменение се прави само еднопосочно-винаги към увеличаване,а не и към намаляване на лихвения процент. Позовава се на съдебните експертизи за наличие на предпоставки за намаляване на лихвата,с оглед същественото изменение на компонентите, формиращи договорната лихва. Като резултат от несъобразяване на тези драстични промени на ответника е начислена сумата от 6 860.28лв.,а реално кредитополучателят е изплатил в повече 3 976.13лв.,само до сключването на допълнителното споразумение са  в размер на 4 791.84лв. Счита,че Банката не е доказала какво съдържание се влага в понятието „пазарни условия” и позовавайки се на разпоредбата на чл.147,ал.2 от ЗЗП я тълкува по благоприятен на потребителя начин. Твърди,че не е настъпила изискуемост на задължението, тъй като липсва забава при погасяване на месечните анюитетни вноски. Не е доказано и усвояването на сумата от 1178.41лв.,която е включена допълнително към главницата. Неравноправността смята за доказана и от протоколите от Комисията за защита на потребителите. Моли да се отхвърли искът и се присъдят направените разноски.

 От събраните по делото писмени доказателства- завереното копие от ч.гр.д.№478/2012г.по описа на РС-Троян, в.гр.д.№104/2013г.на АС-Велико Търново, ч.т.д.№2204/2013г. на ВКС,ІІ ТО, ч.т.д.№3157/13г.на ВКС, І ТО, Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007г., Допълнително споразумение №1/28.10.2009г.,Погасителен план, Нотариален акт №80,т.ІV,рег.№4604,д.№625 от 23.07.2007г.на Нотариус с рег.№477 в НК и район на действие РС-Троян,Заявление по чл.417,т.2 от ГПК и Изпълнителен лист от 13.06.2012г.,Разпореждане от№1409/30.07.2012г., Възражение по чл.414 от ГПК,съобщение,Заповед №315/13.06.2012г.-всички по ч.гр.д. №478/2012г. на РС-Троян, Извлечение от счетоводните книги на „ОББ”АД-София,извлечение от търговския регистър,Пълномощно с нотариално заверени подписи, Справка за основния лихвен процент,справка за индекса на потребителските цени,статия за публикувани резултати от проверка на КЗП,Показа за доброволно изпълнение по изп.д.№258/2012г.на ДСИ при РС-Троян, Инструкция за ипотечно кредитиране на физически лица на „ОББ”АД, Решение на Съда на ЕИО от 14.03.2013г.,по дело-С-415/11, молба с вх.№757/05.02.2014г.,заключението на съдебно-икономическата експертиза на в.л.В.П., заключението на комплексната съдебно-икономическа експертиза на в.л.В.П. и Х.Д., заключението на съдебно-икономическата експертиза на в.л.Р.Х., преценени по отделно и в съвкупност, съобразявайки и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните,че на 23.07.2007г., в гр.Троян, са  сключили Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство,по силата на който „ОББ”АД е предоставила на И.А.Ц., кредит в размер на 100 000лв., отпуснат за ремонт и строителство,подробно описано в чл.2 от Договора. Крайният срок за издължаване на кредита е определен в чл.13 - 28.06.2037г. Посочена е банковата сметка,по която ще бъдат осигурени средствата. В чл.5 е регламентираната годишна лихва,в размер на 11.25%, която се начислява ежемесечно. В чл.5,ал.3 от Договора е предвидено право на Банката едностранно да променя размера на договорния лихвен процент в зависимост от размера на инфлацията,основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия,за което следва да уведоми кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или да изнесе информацията в банковите си салони, като не е нужно да се подписва анекс за тази промяна. В ал.4 е предвидена възможност при изтичане на 2 години от усвояване на кредита и липса на просрочия от кредитополучателя, да се начислява лихвен процент, валиден за кредитополучатели с доказани доходи. В случай на забава на плащането на месечните анюитетни вноски,в чл.6,ал.1 е регламенитрано олихвяване на просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорния съгл.чл.5,ал.1 лихвен процент. В ал.2 е предвидено начисляване и на неустойка в същия размер,в случай на „..друго неизпълнение на клаузите на договора от кредитополучателя, вкл.и предсрочна изискуемост на целия дълг..”. За обезпечаване на кредита,видно от клаузата на чл.11 от Договора и от приложения Нотариален акт №80,т.ІV,рег.№4604,д.№625 от 2007г. от 23.07.2007г. на Нотариус с рег.№477 в НК и район на действие РС-Троян, трети лица-Б.Б., И.Б. и „БЛЯНИКА”ООД-с.Чифлик, са учредили в полза на Банката ипотека върху недвижим имот, подробно описан в акта.

Редът за издължаване на кредита е регламентиран в чл.12 от Договора, а именно-на 360 месечни анюитетни вноски в размер на 1128.91лв., която сума включва главница,лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване с начало от 28.07.2007г. и падеж 28-мо число на месеца.

Настъпването на предсрочна изискуемост е регламентирано в чл.18- „..при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.”.

Договорът е подписан от всички страни,вкл.и от С.Б.Ц., посочена като съпруга на кредитополучателя.

По делото е представено Допълнително споразумение №1/28.10.2009г., в което е обективирано постигнато между страните съгласие, че към датата на влизането му в сила задължението на кредитополучателя е в размер на 99 345.34лв. Банката и кредитополучателят са изразили съгласие за промяна в начина на издължаване на кредита,а именно считано от 28.11.2009г. ще са дължими 18 месечни вноски от по 576.18лв.,с падеж 28-мо число на месеца,а след това 314 месечни вноски в размер на 1 137.35лв.,считано от 28.05.2011г.,със същото падежно число.Изрично е посочено,че вноската включва главница,лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Месечната застрахователна премия е дължима на същия падеж и се прибавя към посочения размер на погасителни вноски. Допълнителното споразумение е подписано от Банката,И.Ц. и С.Ц..

Ответникът оспори клаузата на чл.1 от допълнителното споразумение, с твърдение, че се договаря т.н.”анатоцизъм”.

Не се спори и по реда на чл.146,ал.1,т.4 от ГПК съдът прие,че не се нуждае от доказване обстоятелството,че по заповедно производство по ч.гр.д.№478/2012г.по описа на РС-Троян,е уважено заявлението на ищеца и е издадена Заповед №315/13.06.2012г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист,с които длъжникът е задължен да заплати сумата 95 803.70лв.- просрочена главница,ведно със законната лихва върху главницата с начало от подаване на заявлението-11.06.2012г.до окончателното й изплащане, 15 901.47лв.-договорна лихва за периода от 28.05.2011г.до 10.06.2012г., 191.79лв.-наказателна лихва за просрочени главници за периода от 28.05.2011г. до 10.06.2012г.и разноски от: 2 237.94лв.- заплатена държавна такса и 1 882.76лв.-адвокатско възнаграждение. Своевременно е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника.

След служебна справка по ч.гр.д. №145/2013г.по описана ЛОС,съдът приема,че Заповедта за незабавно изпълнение вече е стабилизирана /постановеното Определение от 20.03.2013г.е влязло в законна сила,като необжалвано/. С молби от 25.07.2012г.и от 10.04.2013г. длъжникът е  искал  спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 от ГПК, но не са  уважавани от съда.

По делото се допуснаха съдебно-икономически експертизи-основна и допълнителни въпроси към нея,също и повторна. Съдът приема констатациите на експертизите,като компетентни и обективни.Заключенията им следва да се възприемат при преценка на и съобразно ангажираните от страните тези.

Основната експертиза на в.л.В.П. констатира,че откритата на името на кредитополучателя сметка е била захранена със сумата 100 000лв.на 25.07.2007г. Усвояването на сумата е станало последователно до 10.09.2007г., след която дата е бил наличен остатък от 7 890лв.,с която сума са погасявани вноски по главница,лихва,такси и застраховки  в периода от 28.07.2007г.до 04.11.2011г. При проверка на лихвения процент експертът заключава,че не е променян, останал е 11.25%. Налице е преструктуриране на дълга с Допълнително споразумение №1/28.09.2009г.,когато е изменен размерът на месечната погасителна вноска на 576.18лв.-за 18 месечни вноски,считано от 28.11.2009г.,а от 28.05.2011г. са дължими 314 месечни вноски от 1137.35лв. В разпределението месечни вноски е включена главница, лихва и таксата за управление. Експертът е установила,че от кредитополучателя е изплатена общо сумата 41 103.28лв. Последното плащане по кредита е било на 04.11.2011г. Като първо просрочие сочи 28.05.2011г. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е налице непогасена главница в размер на 95 803.70лв., договорна лихва за периода от 28.05.201г. до 10.06.2012г.- 15 901.47лв. и начислена наказателна лихва за просрочени главници за периода от  28.05.2011г.до 10.06.2012г. от 191.79лв.,или общо дълг в размер на 111 896.96лв. Констатацията на вещото лице е за редовно водена счетоводна отчетност на кредита от ищеца. В съдебното заседание на 20.01.2014г. експертът поясни констатациите си от заключението за наличие на „ възстановени сторнирани договорни лихви към датата на предоговаряне на кредита” в размер на 1 178.41лв. При проверката си е установила,че в извлечението по разплащателната сметка на кредитополучателя тази сума е отразена като допълнително отпусната и с нея са погасени налични към подписване на допълнителното споразумение просрочени договорни лихви. По отношение на лихвения процент е установила,че след преструктурирането на дълга Банката е начислявала по-нисък лихвен процент от 5.5% за договорените 18 месечни вноски, а остатъкът е определен като „отложена лихва”. Експертът е констатирала,че Банката не е съобразявала промяната на основния лихвен процент на БНБ и размера на инфлацията,а единствено  договореният лихвен процент от 11.25%.

На поставените допълнителни въпроси в.л.В.П. обясни,че по откритата във връзка с кредита банкова сметка, ***,но при анализа си е съобразявала само отнесените за процесния погасявания. Вноски са правени като от И.Ц.,така и от ипотекарните длъжници. По отношение на сумата от 1 178.41лв. е установила, че е включена в общия размер на главницата при подписване на допълнителното споразумение, а е реално осчетоводена на датата на  предсрочната изискуемост 08.06.2012г.

От ответника се ангажира заключение какъв би бил размерът на месечните анюитетни вноски,съотв.би ли имало разлика,ако се приложат промените в  компонентите основен лихвен процент и инфлация,за периода от подписване на договора 23.07.2007г. до 04.11.2011г.-последното плащане по кредита. Заключението се изготви от в.л.Х.Д.-експерт икономист,която след извършени преизчисления,при съобразяване на промените в посочените компоненти,даде заключение че би имало разлика.Отнесена към датата на предоговаряне на дълга-27.10.2009г.спрямо заложеното в погасителния план, е налице надплащане от 3 741.71лв., а към 04.11.2011г.-със сумата 5 821.31лв. В съдебното заседание на 10.03.2014г. експертът поясни,че първоначалната погасителна вноска е била в размер на 1000.60лв.,след преструктурирането е изменена на 576.18лв. за 18-месечните вноски,след което от 28.05.2011г.е в размер на 1 137.35лв. При проверката си вещото лице не е установило изрично регламентирана надбавка,а договорен единствено общ лихвен процент от 11.25%.

По реда на чл.201 от ГПК и по искане на ищеца се назначи повторно изпълнение на тази задача. Експертизата се изготви от в.л.Р.Х.-дипломиран експерт-счетоводител,чиито констатации потвърдиха тези на предходната- за наличие на разлики при съобразяване промените на двата  компонента-основен лихвен процент на БНБ и инфлационния индекс на НСИ. Експертът представи подробна справка за направените изчисления и заключава, че към датата на преструктуриране на дълга- 27.10.2009г. се явява надплатена сума от 4 791.84лв.,а общо надплащане от 3 976.13лв. Като начислена в повече и при съобразяване на преизчислението,експертът е установил  сума от 6 860.28лв. към 27.10.2009г, а към 28.04.2011г.- 3 684.77лв. В съдебното заседание на 20.05.2014г. обясни,че съобразявайки изготвения погасителен план и заложена погасителна вноска,лихвеният процент се явява в стойност 11.75%, след допълнителното споразумение е прилаган 5.5% за договорения период от 18 месеца, а след това ефективният лихвен процент е в размер на 13.86%. Не е установил кредитополучателят да е заплащал погасителни вноски при лихва от 13.86%, тъй като последното плащане е през м.ноември 2011г. и е отнесено за погасяване на задължения от м.април 2011г.

По допустимостта.

По допустимостта на претенцията съдът се произнесе с определението си по чл.374 от ГПК и прие,че е допустим. При разглеждане на делото не се установиха факти и обстоятелства,налагащи промяна на този извод. Безспорно се установи,че искът е предявен в рамките на 1-месечния срок по чл.415,ал.1 от ГПК,от надлежна страна-заявител,чието заявление в заповедното производство е уважено. Надлежно е ангажиран и ответникът-длъжник, подал своевременно и редовно възражение по реда на чл.414 от ГПК.

По същество.

При изложените факти и обстоятелства съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.с чл.430 от ТЗ, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.143 и сл.от ЗЗП– с установителен иск на заявител,чието заявление по реда на чл.417,т.2 от ГПК е било уважено,но е постъпило възражение от длъжника. Претенцията произтича от сключения на 23.07.2007г.в гр.Троян Договор за  предоставяне на кредит за ремонт и строителство,по силата на който ищецът „ОББ”АД е предоставил на И.А.Ц.,кредит в размер на 100 000лв. Ищецът твърди,че е изпълнил задълженията си по договора,а  кредитополучателят не е погасил задължението си,като е налице просрочие на задължението за главница, договорна лихва и следващата се наказателна лихва,в посочените размери и периоди. От своя страна кредитополучателят твърди,че не е налице изискуемо и просрочено задължение,а неправилно изчисление на анюитетните вноски,поради което Банката не е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Твърди,че клаузата на чл.5,ал.3 от Договора е неравноправна на основание чл.143 и сл.от ЗЗП и като последица е нищожна.

Съобразявайки  изложеното и избрания от ищеца ред за реализиране на претенцията му-чрез заповедното производство и настоящия установителен иск, съдът намира,че следва на първо място да се произнесе по възражението на ответника за наличие на „неравноправна клауза” по см.на чл.143 и сл.от Закона за защита на потребителите и приложими ли са нормите,които я регламентират.

Настоящият Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство е сключен на 23.07.2007г. и като обезпечение на задължението на кредитополучателя е учредена ипотека върху недвижим имот.С оглед на това договорът не би следвало да попада под регламентацията на Закона за потребителския кредит-към момента на сключването му ЗПК/отменен с „Д.в-к”, бр.18/05.03.2010г. в сила от 12.05.2010г./, а понастоящем ЗПК-действащ. Затова приложими са разпоредбите на ТЗ-чл.430 и сл. и съответните норми на ЗЗД-чл.79, чл.86,с оглед твърдението за наличие на неизпълнение и забава.

При направеното възражение от значение е дали са приложими нормите на Закон за защита на потребителите,където именно е специфичната регламентация на „неравноправна клауза” и последиците й. Видно от разпоредбата на §13а от ДР на ЗЗП общностното право, регламентиращо тези отношения- Директива 93/13/ЕИО на съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,е въведено в националното законодателство и също е приложимо.

Съобразявайки разпоредбата на §13,т.12 от ДР на ЗЗП,съдът приема,че ЗЗП има приложение и по отношение на договорите за ипотечен кредит. По смисъла на т.”б”от цитираната разпоредба договорът за кредит-както потребителски,така и обезпеченият с ипотека, има характеристиката на „финансова услуга” и попада под приложното поле на нормите,защитаващи потребителите,сключили такива договорености. Също така настоящият ищец има и характеристиката на „Търговец” по см.на т.2 от същата норма,като юридическо лице,в чиято търговска дейност е включено и предоставянето на услуга на потребител.

От страна на ищеца в писмената защита се изрази тезата,че ответникът-кредитополучател, няма качеството на „потребител” по см.на т.1 от §13 от ДР на ЗЗП.

Съдът  счита на първо място,че това възражение е преклудирано,тъй като е направено в писмената защита,след приключване на устните състезания по делото.Такова становище не е изразявано при разглеждане на делото, а заявяването му едва с писмената защита, е несвоевременно.

Но дори и разгледано по същество,съдът приема,че е неправилно. От текста на процесния договор не се установява целта на отпускането на средствата да е за осъществяване на търговска дейност. Посочено е че се отпуска за строителство,като кредитополучател е физическото лице И.Ц.. Не се откриват каквито и да било клаузи и обусловеност на договора с търговска, вкл.и хотелиерска дейност. Обстоятелството,че като обезпечение на кредита е учредена ипотека от други две физически лица и дружество,не променя целта на усвояването му и не доказва тезата на ищеца.

При тези съображения съдът приема,че разпоредбите на ЗЗП по отношение на неравноправните клаузи са приложими и към настоящия казус.

По смисъла на ЗЗП - чл.143 „..неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя..”, като изчерпателно са формулирани хипотези на неравноправие в 18 точки.

Условие за приложимост на тези норми е клаузата да не е индивидуално уговорена.

Съобразявайки оспорваната разпоредба съдът приема,че не попада под тази хипотеза. Видно е,че се касае за стандартен текст, формулиран изключително общо и с възможност за приложимост към множество идентични казуси. Не съдържа специални договорености, индивидуално определени и предвидени за настоящия кредитополучател. С оглед на това приема,че не се касае за индивидуална договореност.

По отношение на хипотезата на неравноправие,от страна на ответника се заявиха твърдения за наличие на неравновесие между правата и задълженията на страните и договорена възможност за влияние върху клаузите само на едната страна-в случая на Банката. Твърди се че е предвидена възможност да се променят условията на договора едностранно и единствено в полза на Банката.

На първо място съдът счита за нужно да отбележи,че съгласно въведеното в  титулната част на чл.143 от ЗЗП разбиране за неравноправна клауза, водещо при преценката е дали е във вреда на потребител. Не в чий интерес е договорена, а да не е във вреда на потребителя, като субект,на който се гарантира специфична защита. В случая вредата е последица от неспазване на изискването за добросъвестност в гражданскоправния оборот и равнопоставеност на субектите-конкретно потребителя и търговеца или доставчика на услугата. /в т.см.Реш.№ 546/28.10.2008г. на ВКС по т.д.№295 от 2008г.,І ТО/.

Оспорваната клауза предвижда право на Банката едностранно да промени договорения лихвен процент,в зависимост от посочени три компоненти- размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия. От така заложения начин на определяне на лихвата, става ясно,че е договорена като променлива-т.н.”плаващ” лихвен процент. Съдът счита,че възможността да се договаря такъв тип лихвен процент не нарушава правата на потребителя,а и доскоро беше преобладаваща в предлаганите такива услуги. Няма законова забрана за прилагане на такъв лихвен процент както в националното,така и в общностното право /ЗПК, Директива №102/22.12.1986гд. на ЕП и Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит, Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г.за договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета/.

Отделно от това този начин на регламентиране на лихвения процент е изрично договорен от страните-от момента на сключване на договора те са изразили съгласието си да бъде подчинен на влиянието на тези фактори.

Видно е,че компонентите,които са определящи за размера й, са обективни фактори и върху тях Банката не би могла да влияе /доколкото е посочен основният лихвен процент на БНБ, а не базовият на банката/.

При горните аргументи съдът не приема за основателно твърдението за наличие на неравнопоставеност на страните от гл.т.на установения начин на регламентиране на задължението за възнаградителна лихва. Напротив-променливият лихвен процент предвижда възможност всяка от тях да бъде компенсирана във времето от влиянието и промените на факторите,които го определят. Затова, макар и договорено като право единствено на Банката, то не води до неравнопоставеност, тъй като е отчетено,че предпоставките за промяна се основават на обективни стойности,върху които тази страна не би могла да влияе. Не се касае за непредвидени основания за тази промяна /по см.на т.10 от чл.143 ЗЗП/, тъй като са ясни и формулирани изначално в договора.

На следващо място,съдът счита,че оспорваната клауза попада под приложното поле на изключението на чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП. В същата е предвидено, че разпоредбите за неравноправна клауза не се прилагат в случаите на сделки или услуги,чиято цена е свързана с колебания/изменения на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. В случая безспорно „цената” на процесния договор за кредит е договорената в полза на Банката лихва, наричана затова и „възнаградителна”. Както се установи по-горе, тя се определя от компоненти, които са извън контрола на доставчика на финансовата услуга / по см.на §13,т.12 от ДР на ЗЗП/. Подчинена на колебанията на финансовия пазар и фактори, извън влиянието на Банката. С оглед на това и по силата на чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП, разпоредбата на чл.143,т.10 от ЗЗП е неприложима. В този смисъл е и параграф 3 към чл.3,т.2,б”б” и „в”  на Директива 93/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.

При  тези аргументи съдът приема,че правилата на чл.143 и сл.от ЗЗП, не са приложими към настоящия случай и не са налице основания клаузата на чл.5,ал.3 от Договора да се приеме за неравноправна,със следващите се  последици по чл.146 от ЗЗП.

Не е налице и твърдяната от ответника едностранна промяна на лихвения процент.

В чл.5,ал.1 от Договора е определен като стойност на 11.25% годишно, с ежемесечно олихвяване на главницата. Действително-не е регламентирано конкретно какво е съотношението на компонентите, които го определят и относително тегло на всеки от тях. Експертите при проверката са установили конкретно определена като стойност постоянната надбавка на Банката. Липсва и такава договореност, поради което и съдът не би могъл да я обсъжда. Безспорно-следвало е да се регламентира, но не е сторено и в този вид страните са приели да се развиват договореностите им.

Съгласно чл.12 от Договора месечната анюитетна вноска включва главницата, лихвата и припадащата се част от годишната такса за управление на кредита. Посочена е в размер на 1128.91лв. Експертите установиха,че реално месечната вноска е била 1000.60лв. Видно от приложения Погасителен план в общия размер на месечно дължима сума са се включвали и дължимите такси и застраховка на кредита. В чл.3 на Допълнителното споразумение също е регламентирано,че към погасителните вноски се включват и застрахователните премии. Или-касае се за добавки към месечната погасителна вноска, които, обаче не са включени в олихвяването. С оглед на това съдът не приема като начин за установяване на лихвения процент,да се прилага изчислението на базата на  размера на реално внасени месечни вноски- т.н.”ефективен” лихвен процент.

На следващо място,установи се,че с Допълнителното споразумение страните изрично са се съгласили да бъде променена месечната анюитетна вноска, като се намали за 18-месечен период. Макар и да заяви,че оспорва клаузата на чл.1 от това споразумение по отношение посочения общ размер на дълга, ответникът не обори автентичността му. Не са и налице основания за съмнение в авторството на този документ. С оглед на това съдът приема,че с него валидно е обективирано постигнатото съгласие на страните-Банката и кредитополучателя /вкл.и съпругата му/ за изменение на елементи от договореностите им. Видно от споразумението  изрично са заявили съгласие за преструктуриране на дълга,като за периода от 28.11.2009г. до 28.05.2011г.-18м.,ще се дължи месечна вноска в намален размер от 576.16лв., а след това за следващите 324 вноски вече месечният размер ще е 1137.35лв.

Или-налице е изменение на договора в частта по отношение размера на месечната погасителна вноска, одобрено и от двете страни. Налице е и съгласие за в бъдеще-за времето след 28.05.2011г. да се дължи по-висока от първоначално регламентираната вноска. Действително-конкретна промяна на лихвения процент не е формулирана,но това не влияе върху обвързаността на страните с това споразумение. В случай на несъгласие с тази промяна,всяка от страните е имала възможност да възрази. Активността на всяка от тях,вкл.и на кредитополучателя, е въпрос на негово решение.

При горните съображения съдът приема,че не е налице едностранно изменение на договорния лихвен процент,сътов.на месечния ангажимент на кредитополучателя към Банката, а изменението е резултат на взаимна договореност и съгласие.

Неоснователно е и твърдението за наличие на „анатоцизъм”.

Ответникът възрази,че при формирането на дълга в Допълнително споразумение №1/28.10.2009г. е извършено начисляване на лихва върху лихва, което е забранено от Наредба №9/19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии а загуби от обезценка-конкр.разпоредбата на чл.15.

На първо място съдът следва да отбележи,че цитираният поднормативен акт не е бил действаща норма към момента на сключване на  процесното споразумение, а и сега. Наредба №9/2002г. е отменена с „Д.в-к” бр.38/11.04.2008г. Издадената в последствие Наредба №9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск- обн.,”Д.в-к” бр.38/11.04.2008г., регламентираща същата материя, вече не съдържа забраната на чл.15 от старата.

Отделно от това съдът счита,че не е налице т.н.”анатоцизъм” по отношение формирането на дълга в Допълнително споразумение №1/29.10.2009г. Като понятие „анатоцизъм” е регламентиран в нормата на чл.294,ал.2 от ТЗ, като присъждане на лихва върху лихва. Допустим е само в отношения между търговци и то ако е предварително договорен. В случая, обаче е налице т.н.”капитализиране на лихвата”-натрупването й към главното задължение, което е допустимо. Както се посочи по-горе- лихвата при договора за банков кредит представлява неговата цена. Тя не е типичната мораторна лихва, дължима за закъсняло парично задължение съгл.чл.86 от ЗЗД. Определя се като цена на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Затова и с приетото преструктуриране на дълга-с натрупване на  дължима договорна лихва към главницата, не се извършва т.н.”анатоцизъм”. /в т.см.Реш. №1001/05.07.1999г. на ВКС по гр.д.№357/99г., V ГО/.

При горните изводи съдът не приема и възражението,че не е доказано усвояването на сумата от 1 178.41лв. Както посочиха експертите-тази сума е отпусната за погасяване на дължимите договорни лихви и с нея е извършено преструктурирането на дълга. Действително-няма изричен акт,с който е регламентирана тази операция, но в случая е налице изрично заявено и обективирано съгласие на кредитополучателя по отношение общия размер на дълга-в случая със завишаването му с тази сума.

При горните констатации съдът счита,че следва да пристъпи към анализ на изпълнението на задълженията на страните по процесния договор за кредит,обвързаността с който страните не оспорват. С оглед спецификата на настоящия иск по чл.422 от ГПК следва да се установи съществува ли вземането на ищеца, в какъв размер е и изискуемо ли е.

Ответникът оспори съдържанието на документа по чл.417,т.2 от ГПК- Извлечение от счетоводните книги на банката. Всяка от страните  аргументира тезата си с ангажиране на съдебна експертиза за доказване,съотв.оспорване на изнесената в този документ информация.

Съдът приема,че не се оспори успешно установеното в този документ. Данните се потвърдиха изцяло от заключението на основната съдебно-икономическа експертиза. Констатациите на  допълнителната такава на в.л.Х.Д. и в.л.Р.Х. не следва да се съпоставят с удостовереното в Извлечението, тъй като имат различна база за изчисление.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза на в.л.В.П., се установи,че откритата на името на кредитополучателя сметка е била захранена със сумата 100 000лв. на 25.07.2007г. Усвояването на сумата е станало последователно до 10.09.2007г.,след която дата е бил наличен остатък от 7 890лв.,с която сума са погасявани вноски по главница,лихва,такси и застраховки  в периода от 28.07.2007г.до 04.11.2011г. Или- Банката е изпълнила задължението си да предостави договорената сумата от 100 000лв. на кредитополучателя.

От своя страна кредитополучателят е погасил общо сума от 41 103.28лв., което е сторил за периода от 27.07.2007г. до 04.11.2011г. Експертите са категорични,че последното плащане е било на 04.11.2011г.,с която сума са погасявани просрочени задължения от преди-м.април 2011г. Реално не е погасявал вноски в договорения с Допълнителното споразумение размер от 1137.36лв. Просрочието е констатирано считано от 28.05.2011г.

С оглед спецификата на производството- установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, меродавен за определяне изискуемо ли е предявеното вземане е моментът на подаване на заявлението по чл.417 и сл.от ГПК,към който и съдът е задължен да признае съществува или не. Следва да се прецени налице ли са били основания заявителят да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно от Извлечението,макар да са били налице основания да го стори и по-рано, Банката го е обявила на 08.06.2012г.,а на  10.06.2012г. е инициирала заповедното производство.  

При тези темпорални рамки на производството,с които е задължен да се съобрази, съдът счита,че не следва да се съобразяват констатациите на експертите Х.Д. и Р.Х.,които след преизчислението на изменението в компонентите по чл.5,ал.3 от Договора, заключават, че е налице надплащане към моменти преди настъпване на предсрочната изискуемост- към 04.11.2011г., съответно към 28.04.2011г.

/дори и се съобрази това натрупано надплащане със сумата от 3 976.13лв. към 28.04.2011г., при установеното спиране на плащанията от кредитополучателя след 04.11.2011г. и при договорената месечна анюитетна вноска от 1137.36лв., то би се „усвоило” до момента на обявяване на предсрочната изискуемост на 08.06.2012г. Ответникът би могъл да обори тази теза, но не и в настоящето производство, където насрещен осъдителен иск с вероятно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, е недопустимо да се предяви./

По изложените съображения съдът изцяло се позовава на констатациите на основната съдебно-икономическа експертиза, установила към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, наличие на непогасена главница в размер на 95 803.70лв., непогасена договорна лихва за периода от 28.05.201г. до 10.06.2012г.- 15 901.47лв. и с оглед забавата начислена наказателна лихва за просрочени главници за периода от  28.05.2011г. до 10.06.2012г. от 191.79лв., или общо дълг в размер на 111 896.96лв.

В този смисъл искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло,като се признае за установено,че към момента на подаване на заявлението по ч.гр.д.№478/2012г.по описа на РС-Троян-10.06.2012г., „ОББ”АД-София е имала ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника И.А.Ц., по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007г., в търсения размер на главница от 95 803.70лв., непогасена договорна лихва за периода от 28.05.201г. до 10.06.2012г.- 15 901.47лв. и с оглед забавата начислена наказателна лихва за просрочени главници за периода от  28.05.2011г.до 10.06.2012г. от 191.79лв.,или общо дълг в размер на 111 896.96лв.

При установеното неизпълнение на парично задължение на основание чл.86 от ЗЗД,следва да се присъди и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по ч.гр.д.478/2012г.по описа на РС-Троян-10.06.2012г.до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на присъждане на направените разноски. По делото е представен Списък по чл.80 от ГПК от пълномощника на ищеца,с посочени разноски,от които- заплатена държавна такса в размер на 2 255.27лв.,разноски за съдебни експертизи-общо-475лв. и адвокатски хонорар в размер на 3 255.53лв. По делото са налице доказателства за извършените съдебно-деловодни плащания. По отношение на адвокатския хонорар пълномощникът на ответника възрази, с твърдение,че е прекомерен. Съгласно правилото на чл.78,ал.5 от ГПК съдът при преценката следва да съобразява размера на претенцията от една страна,а от друга и нормата за минималните възнаграждения съгласно Наредба №1/2004г.-чл.7,ал.2,т.4,съгласно която минималният размер на адвокатския хонорар е в размер на 2 688лв. В случая следва  да се отчете и завишената правна и фактическа сложност на делото при множеството доказателствени искания и ангажирани експертизи, при които констатации съдът счита,че определеният и видно от представените документи-изплатен хонорар от 3 225.53лв. на пълномощника на ищеца, не е прекомерен,а съответства на проведеното производство. В този смисъл следва да се присъди изцяло.

Поизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК Ловешкият окръжен съд

 

Р        Е        Ш        И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.Ц. с ЕГН **********,***, представляван в процеса от адв.В.-*** и адв.Д.-САК, съществуването към 10.06.2012г. на вземане към на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.”Света София”№5, представлявана от изпълнителните директори С.П.В. и Р. И. Т.,чрез пълномощника им адв.К.Я.-***, по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007г., в общ размер от 111 896.96 /сто и единайсет хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, от която главница от 95 803.70лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението-10.06.2012г.до окончателното й изплащане, непогасена договорна лихва за периода от 28.05.201г. до 10.06.2012г.- 15 901.47лв. и с оглед забавата начислена наказателна лихва за просрочени главници за периода от  28.05.2011г.до 10.06.2012г. от 191.79лв., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№478/2012г.по описа на РС-Троян.

ОСЪЖДА И.А.Ц.,с горните данни,да заплати на „Обединена българска банка”АД,с горните данни,направените по делото разноски- заплатена държавна такса в размер на 2 255.27лв.,разноски за съдебни експертизи-общо-475лв.и адвокатски хонорар в размер на 3 255.53лв.,или общо 5 955,80 /пет хиляди деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет стотинки/.

След влизане в сила на решението заверен препис от него следва да се изпрати на заповедния съд,ведно с ч.гр.д.№478/2012г.по описа на РС-Троян.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново,  в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                             

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :