Р Е Ш Е Н И Е № 128
гр.Габрово, 18.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при секретаря В.Григорова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №140 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответниците по делото против Решение №24/18.02.2019г. по гр.д.№1466/2018г. на РС Габрово, с което е признато за установено, че Д.Г.Д., в качеството си на потребител на електроенергия с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** не дължи на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, сумата 2366,72лв., начислена във фактура №**********/18.05.2018г., издадена от „Енерго Про Продажби" АД гр. Варна за обект на потребление с адрес гр.Габрово, ул.М.Д.№17-2, като жалбоподателите "Енерго-про продажби" АД и "Електроразпределение Север" АД са осъдени да заплатят на ищцата сумата от 616лв.-разноски по делото.
В жалбата се твърди, че по делото било установено, че бил доказан нерегламентиран достъп, вследствие, на което СТИ било манипулирано да не отчита цялата потребена от абоната електроенергия. Съдът бил обосновал решението си, че с Решение на ВАС текстовете на ПИКЕЕ са отменени, като към момента на проверката липсвала нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция, която не можела да бъде заменена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. Жалбоподателите твърдят, че целта на корекцията не била мярка ъс санкционен характер за нарушения, а начин за компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата по действително консумираната електроенергия. Потребяването на енергия от абоната било извършено по силата на правоотношение за продажба на електроенергия, като незаплащането на реално пренесена и потребена енергия водело до неравновесие в правата и задълженията на страните, тъй като възниквала нееквивалентност на престациите. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и да присъди направените по делото разноски в двете производства.
Ответникът е подал отговор на жалбата, в който оспорва същите като неоснователни и моли съда да ги остави без уважение, като присъди направените в настоящото производство разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответниците да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответните дружества -жалбоподатели сумата от 2366,72лв. за извършена корекция на ел.енергия за периода от 13.07.2016г. до 12.07.2017г. за обект, находящ се в гр.Габрово, ул.М.Д. №17-2.
За да постанови решението си районният съд е приел, че между ищеца и ответника „Енерго- про продажби " АД съществува валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, по силата на което, ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение север" АД за обект, находящ се в гр.Габрово, ул.„М.Д." №17-2.
За обекта на ищеца при ответника „Енерго- про продажби " АД съществува разкрита партида на абонат с клиентски №********** и абонатен №**********.
На ищеца от ответника "Енерго Про Продажби" АД са връчени писмо изх. №48035-КП1601112-2/20.05.2018г. и фактура №********* с дата 18.05.2018г. на стойност 2 366,72лв. за периода от 13.07.2016г. до 12.07.2017г.
На 12.07.2017г. била извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване и измервателната система от служители на „Електроразпределение север" АД на адрес гр. Габрово, ул. „М.Д." № 17, за която бил съставен констативен протокол №1601112. Техническата проверка на средството за търговско измерване, което обслужвало обекта на ищеца била извършена от служители на „Енерго - Про Мрежи" АД в присъствието на двама свидетели. Установена била потребена електрическа енергия в тарифа 3 на средството за търговско измерване /СТИ/ - 15746кWh, която не била отчетена при редовния месечен отчет. След извършена експертиза в БИМ било отчетено точното количество ел. енергия, записано в тарифа 3 - 15746,5кWh, която била остойностена за периода от 13.07.2016г. до 12.07.2017г. на сумата от 2366,72лв. и за тази стойност била издадена процесната фактура.
Първоинстанционният съд приел, че към момента на извършване на проверката и коригиране на сметката на потребителя липсва приложим материален закон, чрез който да се установяват случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Корекционната процедура е въведена с изменението на Закона за енергетиката през 2012г. – чл.83, ал.1, т.6. Този текст изисква изменения в Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, както и правила за измерване на ел.енергия, които да регламентират принципите, начините и местата за измерване. Такива правила са били създадени, но разпоредбите на чл.1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение №1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.д. №2385/2016г. (обн. ДВ, бр.15/14.02.2017г.), като подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение - 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл.47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 12.07.2017г. Същевременно в действащите ОУ на дружествата – ответници липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция на сметката не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Съгласно чл.83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, по предложение на енергийните предприятия. Предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ към момента на проверката (а и до момента) не са налице правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените към момента на издаване на фактурата разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48- чл.51).
Въззивният съд намира следното :
Спорът между страните е относно наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 13.07.2016г. до 12.07.2017г., както и върху обстоятелството дали отчетената в тарифа 3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период. Съгласно изискванията за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ответните дружества е да проведат пълно и главно доказване на тези спорни права и факти.
Операторите на съответните мрежи имат право едностранно да извършват корекции в сметката на абоната за начислено количество електроенергия в изчерпателно изброените хипотези на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ, а именно:
- при липса на СТИ (чл.48, ал.1, прел. първо ПИКЕЕ);
- когато при метрологична проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата (чл.48, ал.1, прел. второ ПИКЕЕ);
- при установена промяна в схемата на свързване (чл.48, ал.2 ПИКЕЕ),
- при повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл.49 ПИКЕЕ) или
- при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия (чл.50 ПИКЕЕ).
От установените по делото обстоятелства следва извода, че не е налице нито една от горепосочените хипотези на чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ, тъй като в процесния обект е било монтирано СТИ, същото е отговаряло на изискванията за точност при измерването на електроенергията и не са установени механични дефекти и неизправности на самия електромер, неговите схеми на свързване или тарифния му превключвател.
Разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ предвижда корекционна процедура, приложима при неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, дължащо се на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Процедурата не е приложима в настоящия случай, доколкото по делото не е установено реалното потребление на отчетеното в невизуализирания регистър количество електроенергия. Въпреки че от експертното заключение се установява, че процесното количество ел.енергия може да премине през измервателната система на електромера, не може да бъде обоснован категоричен извод, че отчетените в скритите регистри 15746,5кВтч са действително потребени от абоната в процесния период, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за показателите на тези регистри към момента на първоначалния монтаж на електромера, както и доколкото не може да бъде уточнен точният период, в който е осъществено натрупването на потребяваната енергия в неактивирания за търговски отчет регистър. Подобен извод не може да бъде изведен и от показателите в сумарния регистър, тъй като по делото липсват данни за тях, към момента на поставянето на измервателния уред в обекта на потребление. Следователно ответното дружество не е провело пълно доказване на разпределените в негова тежест факти, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Следва да се отбележи и че невъзможността без специален софтуер, какъвто притежават единствено производителя на СТИ и електроснабдителното дружество, да се установи, че по тарифен регистър 3 е отчетена консумация е нарушение на чл.32, ал.2 от НАРЕДБА No6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, приета от ДКЕВР, съгласно който съответният мрежови оператор осигурява на клиента възможност за проверка на показанията на средствата за търговско измерване и на управляващите тарифите устройства, като по този начин потребителя се поставя в неравноправно положение.
Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата-ищец сумата от 400лв.-разноски пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №24/18.02.2019г. по гр.д.№1466/2018г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9009, бул.Владислав Варненчик №258, Варна Тауърс-Г и "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.Владислав Варненчик №258, Варна Тауърс, кула Е ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** – 2 сумата от 400лв.(четиристотин лева)- разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :