№ 272
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110160388 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т....” ЕАД срещу ответника И. Х. К., обективно
съединени установителни искове с правно основание искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от
847.75 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в –
гр.София, ул. .... I, ..., за сумата от 121.68 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода 01.07.2019 г. – 04.04.2022 г.,
сумата от 17.88 лв., представляваща цена за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.02.2021 г. и сумата от 3.63 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 04.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 08.04.2022 г. до плащането. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът навежда доводи, че ответникът притежава качеството
„потребител на ТЕ за стопански нужди” за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ул. .... I, ..., като между страните по делото е бил подписан договор
за продажба на ТЕ №ТД-285/Т431098 при Общи условия (ОУ) за продажба на
ТЕ за стопански нужди по чл. 149, ал. 1, т.3 ЗЕ.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
1
период топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната
парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът И. Х. К., е депозирал отговор на
исковата молба, в който се оспорват изложените обстоятелства и предявените
искове. Навежда доводи, че не притежава качеството потребител на топлинна
енергия за процесния период. Оспорва истинността на представения от ищеца
договор за продажба на ТЕ №ТД-285/Т431098, като твърди, че не е подписвал
подобен договор. Сочи, че посоченият от ищеца имот е необитаем, никога не
е бил използван от него и никога не е бил топлоснабдяван.
„Т...” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява становише по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника И. Х. К., в полза на ищеца
на 28.04.2022 г. по ч.гр.д.№18929/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 138 с-в е
издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ и цена
за предоставена услуга дялово разпределение (с лихви и разноски) в периода
от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г.
Ответникът не оспорва, а и от представения с исковата молба
Нотариален акт се установява, че ответникът И. Х. К. е носител на правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в – гр.София, ул. .... I, ....
Не е спорно по делото, а и от представените доказателства – декларация
на управителя на ЕС и списък на потребителите на ТЕ в сградата се
установява, че процесният имот се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната
2
собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„Т...” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото
събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което
същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната
собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото
разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на Наредба № 16-344 от 06.04.2007 г., а в случай че договорът е прекратен и
клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се
извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна
енергия - чл. 61, ал. 2 от същата Наредба. Това означава, че при всички
случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да
стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между
етажната собственост и топлинен счетоводител или не.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (в сила до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
3
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя,
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
От представения по делото Договор за продажба на ТЕ №ТД-
285/Т431098 се установява, че между „Т....” ЕАД и И. Х. К. е сключен договор
при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Т....” ЕАД на потребители в гр. София по чл.149, ал.1, т.3 от Закона за
енергетиката за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. .... I, .... Не се
установява този договор да е бил прекратен, поради което и съдът приема да е
действал между сключилите го страни за процесния период от м.05.2019 г. до
м. 04.2021 г. В същото време по делото не са събрани никакви доказателства,
а не са и направени доказателствени исканиия от ответника, за установяване
на твърденията му, че не е подписвал горепосочения договор.
Дължими са и начислените годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение за периода, които съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ
и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
възмездна услуга, която се заплащат от потребителите на топлинна енергия.
Още повече – няма данни ответникът да е възразил срещу дяловото
разпределение в предвидените срокове.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Общият размер на тези вземания по заключението на ССЕ е 829.59 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м. 04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София,
ул. .... I, ..., за сумата от 120.72 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 01.07.2019 г. – 04.04.2022 г., сумата от
36.05 лв., представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение
4
за периода от м.05.2019 г. до м.02.2021 г. и сумата от 6.63 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.07.2019 г. до 04.04.2022 г.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № 431098, е доставена топлинна енергия, както и
правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които не са платени.
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито
плащане на задълженията си (пълно или частично), поради което исковете са
основателни и доказани до предявения размер за следните суми - сумата от
829.59 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в –
гр.София, ул. .... I, ..., с абонатен № 431098, сумата от 120.72 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 01.07.2019 г. до 04.04.2022 г., сумата от 17.88 лв., представляваща
главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2019 г. до м.02.2021 г. и 3.63 лв. – лихва за забава за периода от
01.07.2019 г. до 04.04.2023 г.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от 08.04.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер
на 760.05 лв. (държавна такса, депозити за вещите лица и и юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждения). Дължимите по заповедното производство
разноски са в размер на 73.55 лв.
При този изход на делото ищецът дължи на ответника сторените
разноски в размер на 1.93 лв. (депозит за вещо лице).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че И. Х. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ... адв. П. Н., дължи на „Т....”
5
ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., сумата от
829.59 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в –
гр.София, ул. .... I, ..., с абонатен № 431098, сумата от 120.72 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 01.07.2019 г. до 04.04.2022 г., сумата от 17.88 лв., представляваща
главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2019 г. до м.02.2021 г. и 3.63 лв. – лихва за забава за периода от
01.07.2019 г. до 04.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.04.2022 г. до плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 28.04.2022 г. по ч. гр.д. № 18929/2022 г. на СРС, ІІ ГО,
138 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата, представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия, за разликата над 829.59 лв. до пълния
предявен размер и за обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 01.07.2019 г. до 04.04.2022 г., за разликата над 120.72 лв. до
пълния предявен размер.
ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ...
адв. П. Н., да заплати на „Т....” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.София, .., сумата от 760.05 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 73.55 лв.
ОСЪЖДА „Т....” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр.София, .., да заплати на И. Х. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.София, ... адв. П. Н., сумата от 1.93 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...” ЕООД , като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6