Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр.***, 29,06,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
***ският районен съд, IХ-ти граждански състав, в
публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №206 по описа за 2020
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Д.О.Ц., ЕГН **********, от гр.***,
чрез адв.М.М. от ПАК, против ***. В ИМ се сочи, че в процесния период – 15,01,2017
г. – 15,01,2020 г. ищецът е работил на длъжност „***“ ***, ***, с място на
работа – гр.***. Излага, че за процесния период е положил нощен труд, както
следва: общо за 2017 г. – 759 часа нощен труд; общо за 2018 г. – 794 часа нощен
труд; общо за 2019 г. – 600 часа нощен труд, или общо за периода 2156 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 възлизат на 2464,308 ч., което от своя страна води до
извънреден труд от 308,308 часа, който следва да му бъде платен допълнително.
Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 6,00 лева,
следователно за посочения труд му се дължи сумата от 1849,85 лева. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР да му заплати сумата от 1849,85 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 15,01,2017 г. – 31,12,2019
г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и сторените деловодни разноски. В с.з. е поискано и
допуснато изменение в размера на претенцията, като същата се счита за предявена
в размер на 2168,69 лева. Моли се съда да уважи иска.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор чрез юрк.***, в който сочи, че
искът е допустим, но е неоснователен. Оспорва се предявения иск, както по
основание, така и по размер. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй
като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение
във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на Кодекса на труда
независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение
на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които
се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Твърди се, че ищецът е държавен
служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи,
че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове
се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното време през деня
е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение второ от КТ/, докато
съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/.
Твърди, че съгласно ал.3 на същата разпоредба, при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Поради изложеното счита, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа, поради което и не е налице твърдяната от ищеца
празнота на правната уредба. Излага, че ако се извърши преизчисляване на
часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца, и
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, ще се стигне до там, че с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на
чл.187, ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност
на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Сочи, че в
исковия период са действали последователно две наредби, които са уреждали
въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, а именно: Наредба №8121з—592 от 25,05,2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /Обн. ДВ, бр.40 от 02,06,2015 г., в
сила от 01,04,2015 г., отменена с Решение №8585 от 11,07,2016 г. на ВАС по
адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29,07,2016 г., ДВ, бр.59/ и Наредба
№8121з-776 от 29,07,2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г.
Твърди, че в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано, че: „За държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период”, което от своя страна
счита, че съответства на регламентацията на този въпрос в чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Твърди, че доколкото в ЗМВР, в чл.187, ал.3, е определена продължителността на
нощния труд от 8 часа, не е налице празнота, а е налице специфична законова
уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд
от 8 часа. Поради изложеното счита, че няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а следва да се
прилага специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената
наредба в изпълнение на същия закон. Излага, че нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа /чл.187, ал.1 от ЗМВР/, а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Твърди,
че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР,
какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла
на Заповед № 8121з-791/28,10,2014 г. на ***на вътрешните работи по 0,25 лева на
час. Сочи също, че този смисъл е възприет, както в Наредба №
8121з-592/25,05,2015 г., така и в сега действащата Наредба №8121з-776 от
29,07,2016 г. Счита искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв
за неоснователно. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адв.възнаграждение. В с.з. ответникът не изпраща представител.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Прието е за
безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Установява се от приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована,
безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищеца е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата,
поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове
към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин
на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна
работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната
нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ,
за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е
7 часа, отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ сочи, че за периода от 15,01,2017
г. – 31,12,2019 г. ищеца е положил общо 2133 часа
нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 2133 часа не е бил преизчислен от
ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, като същият е
заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с
коефициент 1.143 се равнява на 2438,019 часа, като за разликата от 305,019 часа
се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 2168,69 лева, изчислено със
средна ставка 7,11 лева, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и
нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е
съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За
целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника ищеца е
получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд
съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г.,
издадени от ***на Вътрешните работи, с които е определен размера на това
допълнително възнаграждение. ВЛ сочи, че в случай, че не бъде преизчисляван
положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи
коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца
извънреден труд.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1
от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на ***на вътрешните
работи“. В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издавани от ***на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а
именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. на ***на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02,08,2016 г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме,
че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща
на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче
не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен труд
в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а
след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в
МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от която се установява размера на претендираните
суми. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за
периода 15,01,2017 г. – 31,12,2019 г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да
се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 2168,69 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените деловодни
разноски за ВЛ в размер на 120,00 лева и адвокатско възнаграждение. В срок до края
на съдебното дирене в първата инстанция /в отговора на ИМ/, ответникът е
направил възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение – същото е неоснователно, доколкото заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение – 300,00 лева, е малко над минималния размер,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в редакцията й към ДВ бр.45 от 15,05,2020 г. – 270,12 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса върху
цената на уважения иск в размер на 86,75 лева.
По тези съображения, ***ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.О.Ц.,
ЕГН **********, от гр.***, сумата 2168,69 лева, представляваща
възнаграждение за положен 305,019 часа извънреден труд вследствие преобразуване
на нощен към дневен такъв за периода 15,01,2017 г. – 31,12,2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 15,01,2020 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК ***, да заплати на Д.О.Ц.,
ЕГН **********, от гр.***, сторените деловодни разноски за ВЛ в размер на 120,00 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ***, да заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса върху цената на
уважения иск в размер на 86,75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: