Р Е Ш Е Н И Е № 1035
гр.
Пловдив, 12.07.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ гр. състав,
в
закрито съдебно заседание на
12.07.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
СТЕФКА
МИХОВА
разгледа
докладваното от съдията Михова, гр.д.№
1438 по описа на съда за 2016 г.,за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
с вх.№18242/14.06.2016г., подадена от длъжника по изп.д.№730/2015г. Р.Д.К. ,
ЕГН:**********,***, срещу постановление за разноски от 13.04.2016г.,с
което в полза на взискателя Д.И.П. са присъдени разноски за заплатено от него
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева и постановление от 18.05.2015г.,
с което е отказано намаляването на същите.
Жалбоподателката твърди,че не дължи заплащане
на разноски на взискателя, тъй като не е дала повод за инициране на
изпълнително производство за принудително изпълнение на постановения от съда
режим на лични отношения между
бащата и роденото от брака им
дете.Твърди също,че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен
лист издаден в производство по чл.323 ГПК за определяне на привременни мерки,
относно упражняването на родителските права върху детето , по
които съдът се е произнесъл с
окончателен съдебен акт-решение по
гр.д.№955/2015г. по описа на ПОС влязло
в законна сила на 26.01.2016г.От тази дата според жалбоподателката изпълнителното дело следва да се считало за прекратено по силата на закона- чл.433,ал.1 от ГПК , поради отпадане на
изпълнителното основание.Затова съдебният изпълнител не е имал право да
присъжда в полза на взискателя направените по делото разноски, както и да
присъединява към това изпълнително дело изпълнителен лист от 08.02.2016г.
издаден въз основа на окончателното съдебно решение досежно родителските права на детето.
Релевирани са и оплаквания,че от представените по делото доказателства е
документално установено заплащане от страна на взискателя на адвокатско
възнаграждение в размер от 100 лева, поради което съдебният изпълнител
неправилно е вменил в тежест на длъжника
направените от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от 350 лева.По така изложените мотиви отправя искане до съда да отмени
постановленията на съдебния изпълнител за разноски от 13.04.2016г. и
18.05.2015г. и присъди направените от жалбоподателката в настоящето производство
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3
от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Д.П.,чрез процесуалния му
преставител адв.Л., в което поддържа становище за недопустимост,поради
просрочие, на жалбата против постановление за разноските от 13.04.2016г. и за
неоснователност досежно постановлението
за разноските от 18.05.2016г.
Съдебният изпълнител излага
мотиви за неоснователност на подадената жалба от длъжника по изпълнителното
дело на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид депозираните становища и наличните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Производството
по изпълнително дело е образувано по
молба на Д.И.П.,чрез пълномощник адвокат С.Л., за изпълнение на влязло в законна сила определение по гр.д.№531/2013г. на
ПРС,постановено по реда на
чл.323 ГПК за определяне на привременни мерки, относно изпълняване на режима на лични отношения на бащата Д.П. с детето М. П.. Към молбата
освен изпълнителния лист е представено пълномощно от 21.12.2015г., с което Д.П.
е делегирал представителна власт на адв.Л. да
образува изпълнително дело за осъществяване на режим на личен контакт с
М. Д. и да го представлява по делото,както и договор за правна защита и
съдействие от същата дата, с който е
уговорен размер на дължимото адвокатско възнаграждение от 350 лева,
платимо както следва:100 лева в брой при подписване на договора, 100 лева на
11.01.2016г. и остатъка от 150 лева на 31.01.2016г.,а в договора е изрично декларирано от страните ,че сумата от 100
лева е платена от П. на адв.Л.. По
делото е приложена и разписка от
адв.Л.,че е получила от Д.П. на 11.01.2016г. сумата от 250 лева,
представляваща заплащане на адвокатски хонорар във връзка с договор за правна
защита и съдействие от 25.01.2016г.
№118908. На 13.04.2016г. от съдебния изпълнител е издадено постановление,с
което е приел като разноски по делото предявения от взискателя адвокатски
хонорар в размер от 350 лева. С оглед подаденото от
длъжника възражение с вх.№7054/18.05.2016г. срещу постановлението за разноски
от 13.04.2016г., съдебният изпълнител е
намерил за неоснователно релевираното в него оплакване за недължимост на разноски по делото , и с
постановление от 18.05.2016г. е отказал
да редуцира присъденото в размер на 350 лева адвокатско възнаграждение дължимо на взискателя Д.П. по изпълнителното
дело.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима,
противно на доводите на ответника по нея. Макар и непрецизно в нея да е
посочено, че се обжалва и постановление от 18.05.2015г. относно разноските за
адвокатско възнаграждение, каквото на тази дата не е постановявано, а и
изпълнителното дело е образувано на 21.12.2015г. , с оглед изложените в жалбата
обстоятелства следва да се приеме тя да е насочена против постановлението от
18.05.2016г. на ЧСИ, с което е оставил без уважение искането на длъжника за
намаляване на разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение, тъй като
и оплакванията му са свързани именно с отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение.
Неоснователно е и възражението на взискателя,че жалбата срещу постановлението за разноските от 13.04.2016г. е просрочена.Препис от него видно от данните
по приложеното изпълнително дело не е бил връчен длъжника,а в съобщението за неговото изготвяне, връчено на
жалбоподателката на 21.04.2016г. не й е било указано,че подлежи на обжалване
пред ПОС в едноседмичен срок-така изрично чл.436,ал.1 от ГПК. Задължението за
връчване на постановлението за разноските и за уведомяване на страните за
начина на обжалването му е на съдебния изпълнител.А след като той не е изпълнил
казаното задължение следва да се приеме, че жалбата е подадена от длъжника в
срок.
Първото
инвокирано оплакване от жалбоподателката е, че не дължи заплащане на разноски
по изпълнителното дело , тъй като не е възпрепятствала изпълнението на
определения от съда режим на личния
отношения на бащата с детето и не е дала повод за инициране на
изпълнително производство.Съдът намира така релевираното оплакване за
неоснователно. Разноските на взискателя
за внесени държавни такси и адвокатско възнаграждение са приети за събиране в
изпълнителното производство на основание чл. 79 ГПК по
силата на разпоредбата, че разноските са за сметка на длъжника, освен в случаите
на прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 ГПК, плащане след
започване на изпълнителното производство и на изоставяне на изпълнителните
действия от страна на взискателя . Следователно в настоящия случай
освобождаващите от отговорност за заплащане на такси и разноски по изпълнението
предпоставки не са налице,тъй като изпълнителното производство не е прекратено
на основание чл.433 ГПК,не са изоставени изпълнителните действия от взискателя,
като изпълняемото право не е парично, за да се преценява дали длъжникът е
извършил плащане на дълга и взискателят недобросъвестно е образувал
изпълнително производство за повторното му събиране по принудителен
ред. След като се е снабдил с изпълнителен лист, взискателят
винаги има правен интерес да образува изпълнително дело за предаване на дете
при съблюдаване на особените правила, предвидени в чл.528 ГПК.Направените от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с образуването и
движението на делото са необходими и подлежат на заплащане от длъжника на
основание чл.79 ГПК , а разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК не намира приложение в
настоящата хипотеза, тъй като се изпълнява съдебен акт на спорна администрация на гражданските
правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила. Ето защо твърденията на
другия родител ,че не препятства изпълнението на определения режим на лични
отношения са ирелевантни за настоящия процес и не могат да бъдат обсъждани или
установявани с поисканите от жалбоподателката
свидетелски показания.С оглед на горното Р.К. дължи заплащане на такси и
разноски по изпълнителното дело,а релевираните в този смисъл оплаквания в
жалбата се неоснователни.
Неоснователно
са и оплакванията в жалбата,че не се дължат разноски в изпълнителния процес от
длъжника, тъй като съдебният изпълнител незаконосъобразно е присъединил към
изпълнителното дело изпълнителен лист от 08.02.2016г.
издаден въз основа на окончателното съдебно решение досежно родителските права и личните отношения на родителя с детето. В
настоящия случай извършено от съдебния изпълнител присъединяване е
законосъобразно, извършено в хода на висящ изпълнителен процес, въз основа
на писмена молба от взискателя от
15.02.2016г. , с която е поискал да се присъедини към вече образуваното изп.д.№730/2015г. и приложения изпълнителен лист издаден въз основа на влязло в сила и
подлежащо на изпълнение на решение по
в.гр.д.№955/2015г. по описа на ПОС , с който е определен режим на лични
отношения между бащата Д.П. и детето М. П., препис от която молба и от
изпълнителния лист е бил връчен на длъжника.Право на преценка на взискателя е
дали въз основа на така издадения изпълнителен лист срещу същия длъжник да се
присъедини към вече висящия изпълнителен процес или да образува ново
изпълнително дело,в който случай обаче длъжникът ще дължи на взискателя направените и по
новообразуваното дело такси и разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да
се посочи също,че дори и изпълнителната сила на
определението по привременните мерки да е била отпаднала с влизане в
сила на съдебното решение, то няма за последица обезсилване на издадения
изпълнителен лист и заличаване с обратна сила на извършените изпълнителни
действия, за да се приеме,че длъжникът не дължи разноски по делото на основание
чл.433 във вр. с чл.79,ал.1 от ГПК.
При преценката за дължимостта на претендираните от страната
разноски за адвокатско възнаграждение окръжният съд съобрази задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, според
които присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на страната е
предпоставено от наличието на сключен договор за правна помощ с определен
адвокат, съдържащ размер на уговореното възнаграждение и изрично посочване на
начина на плащането му, както и от представяне на доказателства за реално
извършено плащане на възнаграждението.
В конкретния случай представеният договор за правна помощ сключен
на 21.12.2015г. между взискателя и неговият процесуален представител адв.Л.
съдържа всички необходими реквизити, що се отнася до размера на уговореното
възнаграждение от 350 лева и начина му на изплащане. В него изрично е
декларирано, че възнаграждение в размер от 100 лева е платено на адвоката,
поради което и прилагайки задължителните указания на тълкувателното решение, договорът
има характер на разписка за получаване на сумата от 100 лева и тези разноски се дължат от длъжника на
взискателя.По отношение на останалата част от възнаграждението в размер
от 250 лева договорът няма характеристика на разписка и за да се признаят като
разход, претендиращата присъждането
им страна следва да удостовери реалното им плащане в полза на посочения
адвокат.Представената разписка от адв.Л. не удостоверява посоченото
обстоятелство, тъй като в нея пълномощникът е декларирал,че е получил от взискателя
сума от 250 лева,но по договор за правна
защита и съдействие №118908 от
25.01.2016г., какъвто по делото не е приложен и няма данни да е бил
сключен.Освен това, адвокат Л. е била пълномощник на взискателя и по други
спорове между страните включително и по делото им за развод, поради което
изрично удостовереното от нея , че така
получената сума касае плащане от
П. по договор за правна защита и
съдействие №118908 от 25.01.2016г не
може да обоснове извод, че касае плащане на възнаграждението и
по процесния сключен между страните на 21.12.2015г.Следователно от страна на
взискателят не е установено реално предаване на уговорената сума от 250 лева на адвоката,за да бъде признае за разход и да бъде вменено
задължение на другата страна да му възстанови. В този смисъл заплащане на
уговореното адвокатско възнаграждение от доверителя на довереника не може да се основава на житейски
предположения и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че дължими са единствено поисканите и
реално заплатени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер
от 100 лева, до който размер следва да бъдат
намалени след отмяна на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да ги намали
като неправилен.
С оглед частичната основателност на жалбата и във връзка с
изричната претенция на жалбоподателката за присъждане на направените от нея за
настоящото производство разноски, ответникът по жалбата следва да бъде осъден
да й заплати разноски за внесена държавна такса от 7,14 лв., съразмерно с
уважената част.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 13.04.2016г. по
изп.д.№730/2015г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№819, с район на
действие Окръжен съд Пловдив, в частта в която е присъдено в полза на
взискатела Д.И.П. адвокатско възнаграждение над 100 лева до размер от 350 лева
и отказа на
ЧСИ Любмила Мурджанова,обективиран в Постановление от 18.05.2016г. за
намаляване на приетите за събиране разноски по същото изпълнително дело относно
адвокатското възнаграждение в
частта над 100 лева до 350 лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.Д.К. , ЕГН:**********,*** в
останалата част.
ОСЪЖДА Д.И.П.,ЕГН:**********,*** да заплати на Р.Д.К. , ЕГН:**********,***, сумата от 7,14
лева-разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: