№ 561
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330208020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0432-
001062/12.10.2021г. на Началник 01 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с
което на Д. К. К., ЕГН **********, са наложени следните административни
наказания: на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
“Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. К. К., чрез жалбата си и в допълнителна молба-
становище, моли съда да отмени изцяло процесното наказателно
постановление, като доводите му касаят второто нарушение по чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗДвП, че въобще не е усетил съприкосновението между двете
МПС-та. Редовно призован, не се явява лично и не се представлява от
процесуален представител. От същият е постъпила молба-становище, в която
1
се сочи, че е контактен с болен от КОВИД 19 от роднинския кръг, за което са
приложени резултати от лабораторни изследвания.
Въззиваемата страна – 01 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив – редовно
призована, не изпраща представител. До съда е депозирана молба становище
от Началника на районното управление, с която пледира за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен
интерес се явява допустима. Разгледана по същество:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление било издадено срещу Д. К. К.,
затова, че на 15.03.2021г. около 09.00ч. в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе”
до № 28, в посока север-юг, като водач на МПС - товарен автомобил „Ивеко
Магирус“, с рег. № ***, с прикачено ремарке с рег. № ***, и двете
собственост на „Илва-ХГ“ ООД, ЕИК115167974 е допуснал следните
нарушения: При разминаване с друго МПС, не оставя достатъчно странично
разстояние, като удря лек автомобил с рег. № *** в лявата част и допуска
ПТП с материални щети и на двата автомобила; като участник в ПТП не
остава на място и не уведомява службите за контрол; не носи контролен
талон към СУМПС.
Сигнал за случилото подала потърпевшата Ц.П.Л., собственик на лек
автомобил „Ланчия“, с рег. № *** със заявление от 15.03.2021г. до 01 РУ
Пловдив.
Административнонаказателното производство било образувано след
снети на 15.03.2021г. и на 31.03.2021г. обяснения от Л., както и такива на
31.03.2021г. от жалбоподателя К..
В Протокол за ПТП № 1754140 от 28.09.2021г. бил описан механизмът
на ПТП и причинените материални щети.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН с бл. №
517196 от 28.09.2021г., съставен от СТ. МЛ. Б. – *** към 01 РУ
Пловдив, при ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото фактическа
2
обстановка пресъздава по същия начин тази, описана в АУАН. Нарушенията
били квалифицирани като чл.44, ал.1 от ЗДвП; чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП;
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства по делото, както и от гласните доказателства –
показанията на разпитания в съдебно заседание аксъставител С.Б., който
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В
допълнение сочи, че третото нарушението било установено в деня на
съставяне на акта. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото
дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.
След обстоен анализ на доказателствения материал, съдът намира за
безспорно установено нарушаване на правилата за движение по пътищата от
страна на жалбоподателя К., вследствие на което е причинил ПТП с
материални щети. Това е така, тъй като същият на процесната дата и място,
управляващ в средна лента от трилентово платно за движение, товарния
автомобил „Ивеко Магирус“, с рег. № ***, с прикачено ремарке с рег. № ***,
ведно с още едно ремарке, при разминаване застъргал с едно от ремаркетата
движещия се в лява лента лек автомобил „Ланчия“ с рег. № ***, управляван
от Ц. Л., причинявайки ПТП с материални имуществени вреди. И двете
МПС-та са се движили в една и съща посока север-юг. При застъргването,
товарният автомобил с две прикачени ремаркета продължил движението без
индикация,че е усетил съприкосновението с другото МПС. Видно от
протокол за ПТП, причинените от жалбоподателя материални вреди
вследствие на инцидента, са и по двата автомобила - лек автомобил /предна и
задна дясна врата, калник/, товарен автомобил /задна лява част на ремаркето/.
Въпреки установеното, съдът счита, че в частта за нарушението по
чл.44, ал.1 от ЗдвП, обжалваното НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Допуснати са такива съществени
нарушения на процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН, касаещи посочване на разпоредбите, които са нарушени, като вменено
нарушение е различно от установеното.
В конкретния случай, нарушението е подведено в АУАН и НП под
материалната норма на чл.44, ал.1 от ЗДвП, която императивно въвежда
3
задължение за водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства
да осигурят достатъчно странично разстояние между пътните превозни
средства при разминаване. Тук действително е имало разминаване между
двете МПС, като при настъпилото ПТП, очевидно не е било и оставено
достатъчно място. Цитираната норма обаче изрично се отнася до хипотезата
на „насрещно движещи се ППС“, а за процесните в казуса безспорно, от
механизма, описан от протокола, от снимките от самото място, се установява,
че са се движили в една посока. Ето защо, макар жалбоподателят да е
нарушил правилата по ЗДвП, то същите не се съдържат във вмененото му по
чл.44, ал.1 от ЗДвП нарушение. За по-голяма прецизност следва да се
отбележи от съда, че съприкосновението между двете МПС-та, е извършено
виновно от жалбоподателя, тъй като съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН, деянието е
виновно извършено, когато е умишлено или непредпазливо. В този смисъл
неусещането на момента на удара с другия автомобил, предвид габаритите на
товарния автомобил, К. е бил длъжен да предвиди последиците, с оглед
разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН и по аргумент на противното.
Като допълнително основание за отмяна на НП в тази част е нанесеното
зачеркване и поправка в АУАН, относно квалификацията на нарушението, без
да има положен подпис на лицето, което ги е направило и на наказаното лице,
че е съгласно с тези поправки, както и кога е сторено. Абсолютно
недопустимо е първият значим акт в административнонаказателното
производство да се оформя по такъв ненагледен начин със зачерквания и
поправки, извършени не по надлежния ред, което от своя страна още веднъж
установява нарушено право на защита на наказаното лице. Нарушаване на
правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП и
по никакъв начин не би следвало и не спада в категорията на онези НП, които
съобразно чл. 53, ал.2 от ЗАНН се издават дори и при допусната нередовност
в акта.
По отношение на второто нарушение, визирано в пункт 2 от НП и
квалифицирано по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
Съдът приема, че не е налице нарушението по чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от
ЗДвП. Текстът на нормата гласи, че ако между участниците в произшествието
няма съгласие, относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
4
Министерство на вътрешните работи на територията, на която е настъпил
пътният инцидент и изпълняват дадените им указания. В хода на делото
безспорно е установено, че след съприкосновението между двете МПС, К. е
продължил управлението на товарния автомобил. Няма данни същият да се е
усъмнил, да е разбрал въобще за застъргването между едно от двете
прикачени ремаркета към управлявания от него товарен автомобил с
ударения лек автомобил, за да е налице предвидения умисъл в закона за
точно това нарушение. Следва отново да се обърне внимание и на габаритите
на процесното МПС, липсата на всякакви индикации от страна на
жалбоподателя за случилото се, както и липсата на описани такива в
обясненията му и тези на потърпевшата Л. /другия участник в ПТП/, посочено
във връзка със субективния елемент на нарушението. В този смисъл не може
да се говори за разногласие между участниците, относно обстоятелствата,
свързани с ПТП, а от там и да се вмени неизпълнение на произтичащите от
това задължения. Друг е въпросът, че в АУАН не е констатирано изобщо
наличие на несъгласие между участниците в ПТП, за да възникне
последващото задължение да не напуска местопроизшествието и да уведоми
съответната служба за контрол, а в НП чисто шаблонно е цитирана нормата
под изложение на фактическата обстановка, в която отсъства елементът на
разногласието между участниците и обстоятелствата около него. Сиреч,
липсва установяване на необходим обем от факти, които да очертаят
фактическия състав на описаното нарушение, изразило се в неизпълнение на
конкретно задължение.
Във връзка с горното и предвид безспорно установеното качество на К.
като участник в ПТП с имуществени вреди, съдът е на мнение, че правилната
квалификация на нарушението е по чл.123, ал.1, т.3, б „а“ от ЗДвП, а именно
при ПТП, от което са настъпили само имуществени вреди, водачът на ППС,
който е участник в ПТП, е длъжен без да създава опасност за движението по
пътя да спре, за да установи какви са последиците от него и да окаже
съдействие за установяване на вредите.
С оглед всички изложени обстоятелства, съдът формира извод за
неправилно и незаконосъообразно НП и в тази част за така вмененото
нарушение.
Коментираните нарушения на процесуалните правила са от категорията
5
на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, тъй като го
възпрепятстват в това да разбере какво точно нарушение му е вменено във
вина, при какви факти и обстоятелства, които фактически положения
наказващият орган е приел за релевантни и които следва наказаното лице да
оборва. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата инстанция с
оглед контролните функции на същата, поради което налагат отмяната на НП
и в тази част.
По отношение на третото нарушение, визирано в пункт 3 от НП, а
именно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, жалбоподателят К., дори и да не е носил
СУМПС, то предвид свидетелските показания на актосъставителя, характера
на вменените нарушения и времето на тяхното установяване впоследствие,
същият не е извършил на датата на нарушението 15.03.2021г. /тъй като няма
как да се узнае този факт/ – а на датата на съставяне на акта – 28.09.2021г. Ето
защо, съдът намира, че по отношение на нарушението на чл.100, ал.1,т.1 от
ЗДвП – не носи контролен талон към СУМПС, обжалваното наказателно
постановление, в тази част, следва да бъде отменено също като неправилно и
незаконосъобразно.
За по-голяма прецизност, съдът обръща внимание и на обстоятелството,
че всички данни за настъпилото ПТП, ведно с обясненията на двамата
участници в него, са били налични още към 31.03.2021г., а протоколът за
ПТП по случая е бил съставен от контролните органи почти 6 месеца по-
късно, едва на 28.09.2021г. В тази връзка се отбелязва, че законодателната
идея за сроковете по чл.34 от ЗАНН е именно стимулиране за по-бързи и
адекватни действия от страна на административните органи при констатирано
административно нарушение, както и непосредственото откриване на всички
факти и обстоятелства по него, доказателствата, които го потвърждават за
разкриване на истината.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че
Наказателно постановление № 21-0432-001062/12.10.2021г. на Началник 01
РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с което на Д. К. К., ЕГН **********, са
наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал.2,
вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ “Глоба”
в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП; на
6
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде изцяло
ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.
Въпреки изхода на делото, доколкото отсъства направено от
жалбоподателя своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, както и ангажиране на доказателства в тази посока, съдът не
следва да присъжда разноски в негова полза.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0432-001062/12.10.2021г.
на Началник 01 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с което на Д. К. К., ЕГН
**********, са наложени следните административни наказания: на основание
чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.44, ал.1 от
ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП “Глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/
месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7