№ 10772
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20241110108818 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411
КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Армеец“ твърди, че по договор за застраховка „Каско” е
заплатил на застрахования сума в размер на 20 116,80 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕН 8654
ВН, настъпили в резултат от ПТП на 29.03.2019г. на път I-3 от гр.Бяла до
гр.Ботевград по посока гр.Плевен, 114+595 км, в района на „Дъбнишки
язовири“. Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Тойота“, модел „Корола“,
с рег. № СО 6559 ВС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост
задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по
предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение, като е останал задължен за сумата от 2327,85 лв., с включени 15
лв. ликвидационни разноски. Моли съда да осъди ответника да му заплати
последната сума, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 11.12.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от
758,07 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.12.2020г. до
10.12.2023г. Претендира разноски.
1
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен
отговор на исковата молба. Поддържа, че е заплатил на ищеца по процесната
щета сумата от 17 803,95 лв. /с включени 15 лв. ликвидационни разноски/, до
който размер счита, че е отговорността му. Твърди, че размерът на
определеното обезщетение е завишен и не отговаря на стойността на
действителните вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с
изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол – решение №52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната /средна пазарна/ стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то
да не е под минималните размери, установени в Методиката. При това
делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
2
деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/,
поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската
му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б.
„б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
се взема предвид изхабяването на вещта/.
От приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се
установява, че действителната стойност на увредения л.а. марка „БМВ“, с рег.
№ ЕН 8654 ВН към датата на ПТП – 29.03.2019г. е за сумата от 28 830 лв.
Съдът кредитира заключението на САТЕ, доколкото същото не е оспорено от
страните, подробно и пълно отговаря на поставените задачи, отчитайки и
времето на експлоатация на МПС. Съгласно заключението стойността,
необходима за възстановяване на л.а. марка „БМВ“, с рег.№ ЕН 8654 ВН,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 43 483,64 лв.,
която стойност надвишава неговата действителна стойност към датата на
ПТП – 28 830 лв., поради което и при съобразяване с разпоредбата на чл. 390,
ал. 2 КЗ, съдът приема, че е налице тотална щета на МПС. При формиране на
дължимото от ответника обезщетение, съдът намира, че от пазарната
стойност на процесния автомобил към датата на ПТП – 28 830 лв., следва да
бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила в размер на
25% /съгласно заключението на САТЕ/, намиращи се във владение на
собственика на МПС, доколкото същите нямат качеството на увредено
имущество и на увредения не се дължи обезщетение за тяхната
равностойност. Отделно за собственика съществува възможността да
реализира приход на парични средства чрез продажбата им, което е
релевантен начин за обезщетяването им за повредата на автомобила като
цяло. С оглед изложеното, съдът приема, че действителната стойност на л.а.
марка „БМВ“, с рег. № ЕН 8654 ВН, след приспадане на запазените части е в
размер на 21 622 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в
3
случая – размерът на извършеното плащане – сумата от 20 116,80 лв. На
основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, като общият размер на дълга възлиза на 20 131,80 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 17 803,85
лв. преди завеждане на настоящия иск, поради което искът за разликата от 2
327,85 лв. следва да бъде уважен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да
се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването
на същия за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му
регресна претенция от застрахователя по имуществена застраховка с
приложени всички относими към регреса документи да определи размера и
изплати дължимото по регреса обезщетение. По делото не са ангажирани
доказателства за датата, на която ответникът е получил регресната покана на
ищеца, заедно с всички относими към регреса документи. При съобразяване
на носената от ищеца доказателствена тежест да установи изпадането на
ответника в забава, съдът приема, че най-късната дата, на която ответникът е
получил поканата, заедно с всички относими документи, е датата на
извършеното частично плащане по щетата – 16.01.2020г. Срокът по чл.412 КЗ
е изтекъл на 15.02.2020г., а ответникът е изпаднал в забава за плащане от
16.02.2020г. Ищецът претендира лихва за забава от по-късна дата –
10.12.2020г. до 10.12.2023г., чийто размер, определен по реда на чл. 162 ГПК
е за сумата от 758,07 лв., с оглед на което искът е основателен и следва да се
уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
4
разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по
чл.410 ГПК са в размер на 111,72 лв., представляващи заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер
на 381,39 лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, дължи на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
сумите, както следва:
– на основание чл. 411 КЗ сумата от 2 327,85 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети
на л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕН 8654 ВН, настъпили в резултат от ПТП на
29.03.2019г. на път I-3 от гр. Бяла до гр. Ботевград по посока гр.Плевен,
114+595 км, в района на „Дъбнишки язовири“, ведно със законната лихва
от 11.12.2023г. до погасяването;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 758,07 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 10.12.2020г. до 10.12.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, сумата от
111,72 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл.410
ГПК по ч.гр.д. №68111/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата
от 381,39 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5