РЕШЕНИЕ
№ 260488 23.10.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и четвърти септември две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1839 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД с ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир
Вазов” № 3, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., против И.П.П.
с ЕГН ********** ***, и настоящ адрес ***. Ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника съществуването на следните парични
задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 7682/ 2018г. по описа на Районен съд - Бургас : 141,94 лв. - неизплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода в обект с абонатен № ***, за периода 23.07.2014г. -
20.10.2017г.; 29,16 лв. –
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
26.09.2014г. - 22.10.2018г.; със законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението на 26.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира и присъждане на направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът
е потребител на предоставяните от дружеството услуги – на основание Наредба №
4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. Доставените от ищцовото
дружество ВиК услуги в имота на ответницата са отчитани по електронен път по
показанията на измервателния уред /водомер/. За процесния период ответникът не
е изпълнил задължението си по чл.33 ал.2 от Общите условия да заплаща
задълженията си в 30-дневен срок от издаването на фактурата.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията – на основание чл.47 ал.5 от ГПК. На основание чл.47 ал.6
от ГПК на ответника е назначен особен представител. С представения в преклузивния
срок по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника оспорва
облигационното правоотношение между страните, качеството потребител на
ответника, наличието на основания за служебно начисляване на потребление през
процесния период, както и правилното определяне на начислените количества.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията с падежи
25.09.2014г. и 25.07.2015г. на обща стойност 38,37 лв.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Исковете са с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК, чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 7682/
2018г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 3906/
29.10.2018г. против ответницата И.П.П. за заплащане на ищеца „ВиК” ЕАД на процесните
парични задължения, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението на 26.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането и направените
по делото разноски от 75 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание
чл.47 ал.5 от ГПК. С разпореждане от 22.01.2019 г. на основание чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си. Разпореждането е връчено на ищеца на 05.02.2019г. Настоящият
иск е предявен в срока по чл.415 ал.4 от ГПК – на 28.02.2019г.
Не се спори по
делото, че ответницата И.П. е титуляр на партидата на процесния водоснабден обект
с абонатен № ***, представляващ апартамент в гр.Б., ***, за който ищцовото
дружество предоставя услугите по доставяне, пречистване и отвеждане вода. Представената
по делото справка по лице от Служба по вписванията – Бургас установява
собствеността на ответницата върху процесния имот през процесния период 23.07.2014г.
- 20.10.2017г. – имотът е придобит от ответницата по силата на договор за
дарение през 2010г.
Реално потребеното
количество вода в имота, преминало през измервателните устройства, не се
установява от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
извършената съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установява начисленото
от ищцовото дружество потребление през процесния отчетен период 23.07.2014г. -
20.10.2017г. - 54 кубически метра и 9,60
куб. м количество от разпределение, общо 63,60 куб.м вода, като след
24.03.2016г. отчетите са служебни – по 5 куб м на месец съгласно чл.39, ал.5,
ат.1 от Наредба № 4 като за водоснабдяване на нетоплофицирано жилище за един
член на месец. Тези констатации съответстват на приложената към исковата молба
справка – извлечение от отчет с мобилно устройство по партидата на ответницата.
Разпитаният по делото свидетел С.М. – на длъжност „***“ в ищцовото дружество
установява, че такива служебни отчети по 5 куб. м на член от домакинство се
начисляват, когато не е осигурен достъп до имота. Свидетелката, която през
процесния период е отчитала процесния обект, установява, че в него ответницата
живее сама. Сочи също, че понякога ответницата е оставяла бележки с показанията
на водомера, въз основа на които част от служебно начисленото потребление е
било сторнирано. По делото не са събрани доказателства за подобно сторниране.
Ищецът представя
протоколи от 24.02.2016г., 24.03.2016г., 24.04.2017г., 23.05.2017г.,
21.06.2017г., 24.07.2017г., 23.08.2017г., 21.09.2017г., 20.10.2017г.,
23.11.2017г., съгласно които на посочените дати инкасаторът С.М. в присъствието
на посочен свидетел също на длъжност „***“ при отчет по график на
индивидуалните водомери в сградата е установила, че ответницата не осигурява
достъп за отчет на водомера в жилището си. Тези протоколи са частни
свидетелстващи документи, изготвени от ищеца, които не носят подписа на
ответницата, поради което нямат обвързваща материална доказателствена сила.
Верността на така удостоверените в тях обстоятелства не се установява от
разпита на свидетелката, която е автор на документите.
Ищецът представя и
писмо с изходящ номер от 28.02.2017г., с което ответницата е уведомена, че
следва да осигури достъп за отчитане на индивидуалния й водомер. Липсват данни
за връчване на писмото на ответницата.
За така
начисленото потребление ищцовото дружество е издало следните фактури :
1. № **********/ 25.08.2014г.
с падеж 24.09.2014г. и отчетен период 23.07.2014г. - 19.08.2014г.;
2. № **********/ 25.06.2015г.
с падеж 25.07.2015г. и отчетен
период 19.11.2014г. - 19.06.2015г.;
3. № **********/ 25.02.2016г.
с падеж 26.03.2016г. и отчетен период 20.06.2015г. - 24.02.2016г.;
4. № **********/ 25.03.2016г.
с падеж 25.04.2016г. и отчетен период 25.02.2016г. - 24.03.2016г.;
5. № *********/ 25.04.2017г.
с падеж 25.05.2017г. и отчетен период 25.03.2016г. - 24.04.2017г.;
6. № **********/ 25.05.2017г.
с падеж 24.06.2017г. и отчетен период 25.04.2017г. - 23.05.2017г.;
7. № **********/ 26.06.2017г.
с падеж 26.07.2017г. и отчетен период 24.05.2017г. - 21.06.2017г.;
8. № **********/ 25.07.2017г.
с падеж 24.08.2017г. и отчетен период 22.06.2017г. - 24.07.2017г.;
9. № **********/ 25.08.2017г.
с падеж 24.09.2017г. и отчетен период 25.07.2017г. - 23.08.2017г.;
10. № **********/ 26.09.2017г.
с падеж 26.10.2017г. и отчетен период 24.08.2017г. - 21.09.2017г.;
11. № **********/
25.10.2017г. с падеж 24.11.2017г. и отчетен
период 22.09.2017г. - 20.10.2017г.
Фактури № 1-4 са
за реално отчетено потребление, а фактури № 5-11 са за служебно начислени 5
куб.м месечно.
Съгласно
издадените от ищцовото дружество 11 фактури за отчетния период стойността на така
начисленото потребление е 141,94 лв. Заключението на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза, също прието и неоспорено от страните,
установява, че тези фактури са надлежно осчетоводени от ищеца в сметка 411
/Клиенти/ по партидата на ответницата, като това осчетоводяване е редовно.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза всички
цени в издадените фактури отговарят на одобрените от КЕВР цени за съответния
период.
При така
установените по делото факти съдът прави следните изводи :
Съгласно приложимата
норма на чл.3 от Наредба № 4/ 04.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи постановява, качеството потребител на предоставяните
от ищцовото дружество услуги - доставяне, пречистване и отвеждане на вода имат
собствениците на имота, които при липса на учредено вещно право на ползване на
основание чл.32 ал.1 от Наредбата дължат заплащане на изразходваното за обекта
количество вода. Поради това ответницата в качеството си на собственик на имота
е носител на задължението за плащане на потребената в имота вода.
Въз основа на
приетите доказателства в тяхната съвкупност се налага изводът, че през
процесния период 23.07.2014г. - 20.10.2017г. отчетеното количество вода,
преминало през измервателното устройство в имота на ответницата е общо 19 куб.
м и 3,37 куб. м от преразпределение, на обща стойност 48,68 лв. по фактури № **********/
25.08.2014г., № **********/ 25.06.2015г., № **********/ 25.02.2016г. и № **********/
25.03.2016г., с отчетен период общо 23.07.2014г. - 24.03.2016г. На основание
чл.182 от ГПК съдът кредитира счетоводните записвания на ищцовото дружество по
тези фактури.
Последният реален
отчет на водомера в обекта е на 24.03.2016г. След тази дата не се установява
реално отчитане на измервателното устройство, като всички начисления са
служебни - по 5 куб. м всеки месец, начиная от 24.04.2017г. Твърдяното от ищеца
основание за това служебно начисляване е неосигуряване на достъп до обекта от
страна на потребителя.
Задължението на
потребителя да осигури достъп за отчитане на измервателното устройство е
регламентирано в нормата на чл.24 от Общите условия на ищцовото дружество,
приложими в процесното правоотношение. Цитираната норма постановява, че
потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните
длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на водомера, като този
достъп следва да се осигурява от потребителя за времето, посочено в съобщението
от ВиК оператора по чл.23, ал.5. Съгласно последната норма датата на отчитане
на водомерите се обявява с писмено съобщение, поставено на подходящо място, или
се съобщава по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни преди
отчитането. На основание чл.23, ал.6 ВиК операторът определя дата за отчет на
водомерите поне веднъж в годината в извънработно време на ВиК оператора. Разпоредбата
на чл.24, ал.3 постановява, че при невъзможност за отчитане на водомерите
поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят
не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с ВиК
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не
по-дълъг от една година от последното отчитане. Съгласно чл.24, ал.4 едва при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на
чл.23, ал.6, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от
поне един свидетел. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49.
В случая, носещият
доказателствената тежест ищец не установи валидното изпълнение на описаните
свои договорни задължения, респективно не проведе пълно главно доказване на
наличието на валидно основание за служебно начисляване на разход на вода. По
делото не се установи надлежното поставяне на съобщения по реда на чл.23, ал.5
от ОУ, нито определянето на дата за отчет по реда на чл.23, ал.6 – извън
работното време на оператора. Липсват доказателства ответницата – потребител да
е отказала да осигури достъп за отчет на индивидуалния си водомер или повече от
година да не е осигурила достъп по реда на чл.23 ал.5 и 6 от ОУ. Поради това
съдът приема, че по делото не се установи валидно основание за служебно
начисляване на потребление през процесния период.
При тези изводи
претенцията е доказана само за реално отчетеното от измервателното средство
потребление за периода 23.07.2014г. – 24.03.2016г. Действително задълженията на
ответницата да заплаща потребеното количество вода на основание чл.33, ал.1 от
ОУ са периодични задължения по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Поради това съдът приема за основателно
правопогасяващото възражение на особения представител на ответницата за
вземанията по фактура № **********/ 25.08.2014г. с падеж 24.09.2014г. и № **********/
25.06.2015г. с падеж 25.07.2015г. на обща стойност 38,37 лв. Към датата на
предявяване на тези вземания със заявлението на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 26.10.2018г. са изтекли повече от три години от
падежите на задълженията, поради което същите са погасени по давност и за тях
искът е неоснователен.
По тези
съображения искът е доказан и основателен само за вземанията на ищеца по
фактури № **********/ 25.02.2016г. с падеж 26.03.2016г. и № **********/ 25.03.2016г.
с падеж 25.04.2016г. на обща стойност 10,31 лв., в който размер следва да бъдат
уважени. За разликата над тази сума до предявения размер от 141,94 лв. искът е
неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД ответницата, която не е изпълнила претендираните парични задължения
на падежите, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
изчислено за всяка месечна доставка – денят след падежа на задължението за
плащане до посочената крайна дата – 22.10.2018г., предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Така за периода от началото
на забавата 27.03.2016г. - 22.10.2018г. на
основание чл.162 от ГПК съдът определя дължимото обезщетение за забава в размер
от 2,66 лв. /съответно 1,34 лв. и 1,32 лв./. За разликата над тази сума до
предявения размер от 29,16 лв. искът за обезщетение за забава е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД ответницата дължи и законна лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 26.10.2018г.
На основание чл.78
ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца и направените съдебни разноски, съразмерно
уважените искове. Разноските на ищеца в заповедното производство са 75 лв. (25
лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение).
Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на 805 лв. (75 лв. -
заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника, 30 лв. – разноски за призоваване на свидетел, 250
лв. – възнаграждения на вещи лица и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78 ал.8 ГПК по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ). Общият размер на съдебните разноски на ищеца е 880
лв., за които съразмерно с уважените искове ответницата му дължи сумата от
66,71 лв.
Неоснователно е
възражението на особения представител на ищеца за прекомерност на определеното
възнаграждение на особения представител на ответника. Това е минималният размер
на адвокатското възнаграждение по спора, съгласно приложимата при назначаването
на особения представил норма на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Действително нормата на
чл.47, ал.6, изр.2 от ГПК предвижда, че дължимото адвокатско възнаграждение на
особения представител може да бъде определено и под този минимален размер, но
нормата не е императивна, а преценката за намаляване на възнаграждението е
предоставена на съда съобразно фактическата и правна сложност на делото. В
настоящия случай, с оглед въведените обстоятелства, на които се основава
претенцията, осъществената защита от процесуалния представител,
доказателствения процес и броя на съдебните заседания съдът намира, че делото
не може да бъде определено като такова с ниска фактическа и правна сложност,
поради което определеният минимален размер на адвокатското възнаграждение е
съответен на извършената от особения представител работа и не е прекомерен.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.П.П. с ЕГН ********** ***, и
настоящ адрес ***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас с ЕИК ********** следните
паричните задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 3906/ 29.10.2018г. по ч.гр.д. № 7682/ 2018г. по описа на Районен съд -
Бургас : 1. 10,31 лв. - неизплатени
задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект с абонатен № *** за
отчетен период 20.06.2015г. - 24.03.2016г., по фактури № **********/ 25.02.2016г.
и № **********/ 25.03.2016г.; ведно със
законната лихва върху тази главница от подаването на заявлението на
26.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 2. 2,66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 27.03.2016г.
- 22.10.2018г.
ОТХВЪРЛЯ иска
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас И.П.П. с ЕГН ********** за
установяване на следните вземания по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
3906/ 29.10.2018г. по ч.гр.д. № 7682/ 2018г. по описа на Районен съд - Бургас :
1. за главницата – за разликата над уважения размер от 10,31 лв. до предявения
размер от 141,94 лв. - неизплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода в обект с абонатен № 828565 за периода 23.07.2014г. -
20.10.2017г.; 2. за мораторната лихва – за разликата над уважения размер от
2,66 лв. до предявения размер от 29,16 лв. , дължима за периода 26.09.2014г. -
22.10.2018г.
ОСЪЖДА И.П.П.
с ЕГН ********** ***, и настоящ адрес ***, да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД с ЕИК ********** със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4,
представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 66,71 лв. за направените
съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД