№ 41
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20211800500752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 158/02.08.2021 г., постановено по гр. д. № 656/2018
г. по описа на РС – гр. Самоков, са отхвърлени предявените от „К.“
ООД срещу ЕТ „М. ....-М. М.“ обективно съединени искове по чл.
318, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер от 13 876,00 лева, от която 11 000 лева, представляваща сбора
от данъчните основи по издадените от ответника фактури № ../..........
год. и № ../............ год., с предмет авансово плащане на цената по
неизвършени доставки на риган, реколта 2013 година, сумата от 2 876
лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 11 000 лева
за периода от 01.12.2015 год. до 28.06.2018 год., ведно със законната
лихва върху сумата от 11 000 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С решението
ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
ответника сумата от 950 лв. – разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е
подадена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за
неправилност на крайния съдебен акт поради нарушение на
1
материалния закон. Въззивникът счита, че решението е необосновано,
тъй като районният съд не е установил правнорелевантното
обстоятелство кое е мястото на изпълнение на задължението да се
предаде вещта, предмет на продажбата, като не е изследвал и фактите,
пораждащи правото на купувача да развали договора. Искането е за
отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото на
спора, с който исковете да бъдат уважени.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба с искане за
потвърждаване решението на районния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима, а по същество - неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо,
но неправилно в частта относно произнасянето по главния иск.
В представените по делото фактури, сред които фактура № №
../.......... г. и № ../............ г. г., са обективирани всички съществени
уговорки, пораждащи правоотношение по договор за търговска
продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на
собственост върху вещта, обект на продажбата. Тези първични
счетоводни документи са подписани от едноличния търговец –
продавач, за което спор по делото липсва.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционото
производство съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че тези фактури са осчетоводени и при
ответника, и при ищеца, като вещото лице сочи, че размерът на
лихвата за забава върху главницата от 3 000 лева за периода от
01.12.2015 г. до 28.06.2018 г. възлиза на 784. 37 лева, а лихвата за
забава върху сумата от 10 200 лева за същия период е 2 666. 85 лева.
Безспорно е между страните, че стоката, предмет на договора, а
именно риган, фактически не е получена от купувача.
Спорният по делото въпрос е съществува ли основание за
2
продавача да задържи получените авансово по фактури с номера №
../.......... г. и № ../............ г.. общо 11 000 лева.
От показанията на свидетеля Т.Д., които като логични и единни
съдът кредитира изцяло, се установява, че ответникът по занятие
отглеждал зърнени и етерично-маслени култури, сред които и риган,
който съхранявал в склад в с. С., близо до гр. Д..
От показанията на свидетеля М.Х., служител при ищеца на
длъжност „счетоводител“ понастоящем, а към 2013 г. на длъжност
„специалист търговия“, които съдът при условията на чл. 172 ГПК
прецени като достоверни и безпротиворечиви, се установява, че
страните по спора били в трайни търговски взаимоотношения, като
ищецът купувал от ответника риган, който традиционно бил маслено-
зелен на цвят и който авансово предплащал на продавача -
проиводител. Уговорката между страните била ищецът да получава
стоката в склада на ответника в с. С., където след прибиране на
реколтата тя се съхранявала. В началото на м. юли 2013 г. ответникът
телефонирал на управителя на ищцовото дружество, че започва
прибиране на реколтата риган и е необходимо извършване на авансово
плащане. През септември 2013 г. ответникът отново се свързал с
представител на ищеца и помолил за следващо плащане с уговорката,
че ригънът от реколта 2013 г. е с тъмен цвят. Тъй като разговорът бил
проведен на високоговорителя на мобилния телефон, свидетелят Х.
лично възприела твърдението на ответника относно тъмния цвят на
ригана. След няколко седмици управителят на ищеца отишъл в склада
в с. С., но установил, че риганът действително е с тъмен цвят, поради
което не бил годен за консумация. Страните се договорили за
платената по двете фактури сума ответникът да достави на ищеца
риган в следващите стопански години, но това задължение до
завеждане на иска не било изпълнено. Междувременно ответникът
уведомил ищеца, че насаждението е изкоренено и е в невъзможност да
извърши доставката.
Показанията на свидетеля З.К. въззивният съд не обсъжда, тъй
като не установяват каквито и да е факти, релевантни за спорното
право.
При горните факти въззивният съд прие следното от правна
страна.
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за
неоснователно обогатяване. Според ищеца ответникът е получил на
отпаднало основание сумата от 11 000 лева, представляваща авансово
платена цена по договор за продажба на риган от 2013 г., с която
3
ответникът неоснователно се е обогатил. Ищецът се позовава на
отпаднало впоследствие основание на престацията – разваляне на
договорното правоотношение (по вина на продавача), което е
специфичен белег на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Поради това и
главното спорно право следва да се квалифицира именно по
посочения законов текст, а възраженията на ответника, че ищецът
предприел недопустимо изменение на иска, са неоснователни, тъй
като такива процесуални действия ищецът не е извършил.
Възникването на спорното главно материално право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): процесната сума да е излязла от патримониума
на ищеца; да е постъпила в имуществения комплекс на ответника;
това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума
на ответника да е извършено при отпаднало правно основание, т.е.
след пораждане на процесното договорно правоотношение да е
отпаднал породеният годен юридически факт (договорът), на
основание на който е заплатена исковата сума в размер на 11 000 лева.
В настоящия случай спорният между страните въпрос е
възникнало ли е за ищеца правото да развали договора поради
неизпълнение на задължението на продавача да предаде на купувача
стоката, предмет на съглашението – риган, който отговаря на
обичайния стандарт за качество за директна консумация.
За да възникне преобразуващото право да се развали един
договор, е необходимо наличието на следните предпоставки: между
страните да е сключен договор, който да не е прекратен на друго
основание; да е налице неизпълнение на задължение на насрещната
страна по договора – пълно неизпълнение, забавено, лошо,
несъответно на уговореното или частично неизпълнение;
неизпълнената част от договора да е значителна и неизпълнението да е
виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря.
Правото да се развали договора отпада ако длъжникът не отговаря за
неизпълнението, напр. ако неизпълнението е в резултат на забава на
кредитора (неоказано съдействие от негова страна) или забава на
трети лица.
Развалянето на договора е крайно средство в развитието на
възникналото между страните правоотношение. Поради това
законодателят в нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е предвидил
предупреждението като предпоставка за упражняване на правото на
разваляне на договора (което в случая може да бъде направено и устно
4
доколкото процесният договор за продажба е сключен в устна форма –
арг. от чл. 87, ал. 1, изр. последно ЗЗД - и следва да бъде доведено до
знанието на насрещната страна). С предупреждението следва да бъде
предоставен подходящ срок за изпълнение на задължението. В
случаите, при които такъв срок не е даден или даденият е
неподходящ, но не последва изпълнение в достатъчен срок,
развалянето на договора настъпва, ако такъв срок фактически е
изтекъл след това. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са уредени
хипотези на разваляне на договора без предупреждение: когато
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти; когато
длъжникът е изпаднал в забава, а късното изпълнение е безполезно за
кредитора; и при фикс-сделките, когато задължението трябва да се
изпълни непременно в уговореното време. Между забавата и
отпадналия интерес от престацията трябва да съществува причинна
зависимост, като при възникнал между страните спор кредиторът
следва да установи, че няма полза от забавеното изпълнение.
С договора за продажба, сключен от страните, ответникът като
продавач, а ищецът като купувач са се задължили за следното:
продавачът да прехвърли собствеността върху вещта, предмет на
договора, а купувачът да плати цената за нея (чл. 183 ЗЗД, вр. чл. 318,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 288 ТЗ). Основно задължение на продавача е да
предаде продадената вещ (чл. 319 ТЗ, вр. чл. 187, изр. 1 ЗЗД).
Купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето,
необходимо според обстоятелствата, и ако тя не отговаря на
изискванията, да уведоми незабавно продавача (чл. 324 преди изм. -
ДВ, бр. 20 от 2013 г. - изр. първо ТЗ); ако купувачът не направи това,
стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен
за скрити недостатъци (чл. 324 преди изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г. - изр.
второ ТЗ). В разглеждания случай спорен по делото е въпросът какво
е било състоянието на продаваната вещ - риган, добит през
стопанската 2013 година. Съгласно чл. 193 ЗЗД продавачът отговаря,
ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновеното или за
предвиденото в договора употребление. От събраните по делото
гласни доказателства безспорно се установява, че при преглед на
стоката ищецът е установил, че е негодна поради тъмния си цвят за
директна консумация, с което състояние ответникът-продавач се е
съгласил. При условията на чл. 195, ал. 3 ЗЗД, даваща право на
купувача на родово определени вещи да иска предаване на вещи без
недостатъци, страните постигнали съгласие срещу платените от
5
ищеца 11 000 лева ответникът да му достави риган в следващите
стопански години. В тежест на ответника по иска е било да установи
това изпълнение, доказателства за което едноличният търговец не
ангажира. От показанията на свидетеля Х. се установява, че същият е
уведомил купувача, че насажденията от риган са изкоренени и е
невъзможно да изпълни поетите задължения по доставка.
С исковата молба може да бъде развален всеки двустранен
договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за
изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият срок е
недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако
длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящия с оглед обстоятелствата срок
(така решение № 4 от 23.06.2017 г. на ВКС по дело № 50183/2016 г.,
ІV г. о., ГК).
Препис от исковата молба е бил получен от ответника на
16.07.2018 г., като в хода на първоинстанционното производство
същият не е предложил изпълнение, поради което въззивният съд
приема, че волеизявлението за разваляне, обективирано в исковата
молба, е произвело своето действие и е довело до прекратяване на
облигационната връзка между страните – факт, който е настъпил в
хода на процеса и следва да бъде взет предвид съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК. След като процесният договор е бил развален, то ищецът се
легитимира като кредитор на претендираното вземане по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за връщане на заплатената част от уговореното
възнаграждение (аванс).
В този смисъл главната претенция се явява основателна и следва
да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД окръжният
съд намира следното.
Действително задължението за възстановяване на получената
сума на отпаднало основание е изискуемо (моментът, в който
задължението трябва да бъде изпълнено) от момента на получаване на
сумата (вж. т. 7 ППВС № 1/79 г.), но длъжникът изпада в забава
(противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря, различно от
падежа на задължението) при покана, тъй като задължението не е
срочно. Следователно, за да изпадне ответникът в забава, е нужна
покана и оттогава могат да се претендират лихви като обезщетение за
вредата, произтичаща от забавеното изпълнение на задължението с
предмет определена сума пари. Понеже не се доказа в разглеждания
6
случай да е отправяна покана до ответника, искът по чл. 86, ал. 1, изр.
1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава, акумулирана до подаване на
исковата молба, е неоснователен само на посоченото основание, и
подлежи на отхвърляне.
Тъй като изводите на окръжния съд не съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното трябва да бъде
отменено в частта, в която главният иск е отхвърлен, както и в частта,
в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сумата
от 196.90 лева, и вместо него следва да се постанови решение, с което
ответникът М.Д.М., регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ
„М. .... – М. М.“, ЕИК: ........., бъде осъден да заплати на основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на ищеца „К.“ ООД, ЕИК: ........., сумата от 11 000
лв., представляваща получено на отпаднало основание авансово
плащане по договор за продажба на риган, осъществено с фактури с
номера № ../.......... г. и № ../............ г.., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.06.2018 г. - до окончателното изплащане на дълга. В частта, в която
искът за мораторна лихва е отхвърлен, както и в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 196.90
лева, решението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо
2 348. 52 лева – разноски в производството пред районния и окръжния
съд според уважената част от исковете, а ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в производството пред
окръжния съд в размер на 196.90 лв., изчислени според отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 158/02.08.2021 г., постановено по гр. д. №
656/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявеният от „К.“ ООД срещу ЕТ „М. ....-М. М.“ иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 000 лева,
представляваща сбора от данъчните основи по издадените от
ответника фактури № ../.......... год. и № ../............ год., с предмет
авансово плащане на цената по неизвършени доставки на риган,
реколта 2013 година, както и В ЧАСТТА, в която ищецът „К.“ ООД е
осъден да заплати на ответника разноски над сумата от 196.90 лева, и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА М.Д.М., регистриран като едноличен търговец с
фирма ЕТ „М. .... – М. М.“, ЕИК: ........., да заплати на основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на ищеца „К.“ ООД, ЕИК: ........., сумата от 11 000
лв., представляваща получено на отпаднало основание авансово
плащане по договор за продажба на риган, осъществено с фактури с
номера № ../.......... г. и № ../............ г.., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.06.2018 г. - до окончателното изплащане на дълга.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/02.08.2021 г., постановено по
гр. д. № 656/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков, в ЧАСТТА, в която
е отхвърлен предявеният от „К.“ ООД, ЕИК: ........., срещу М.Д.М.,
регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „М. .... – М. М.“,
ЕИК: ........., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 876 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 11 000 лева за периода от
01.12.2015 год. до 28.06.2018 год., както и В ЧАСТТА, в която
ищецът „К.“ ООД, ЕИК: ........., е осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 196.90 лева.
ОСЪЖДА М.Д.М., регистриран като едноличен търговец с
фирма ЕТ „М. .... – М. М.“, ЕИК: ........., да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „К.“ ООД, ЕИК: ........., сумата от 2 348. 52 лева –
разноски в производството пред районния и окръжния съд според
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК: ........., да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника М.Д.М., регистриран като едноличен
търговец с фирма ЕТ „М. .... – М. М.“, ЕИК: ........., разноски в
производството пред окръжния съд в размер на 196.90 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8