РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Етрополе, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20211830100473 по описа за 2021 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК вр. с
чл.124 ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от ПЛ. М. П., Д. М. СТ. и СТ. М. СТ., чрез а.Д.-САК против
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която моли да бъде признато за установено по
отношение на доверителите й, че същите не дължат на ответната страна сумата в размер на
2560.19 лева, от които 1085.25 лева – главница, сумата в размер на 920.44 лева законна
лихва от 21.11.2011 год. до 20.09.2021 год., както и сумата в размер на 17.00 лева разноски в
изпълнителния процес, 537.50 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 17.09.2021
год. Претендира и разноски.
Твърди се, че са наследници на Марко С. Марков, б.ж. на гр.Етрополе, починал на
24.06.2015 година. В края на м.септември 2021 година получили съобщение по изп.дело
№20128510400062 от ЧСИ Мариян Петков рег.№851, район на действие СГС. Със
съобщенията, ЧСИ ги уведомил, че с изпълнителен лист, издаден на 21.11.2011 год. от РС
Етрополе на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№608/2011 год., наследодателят им е бил осъден да заплати суми в полза на ответното
дружество. През 2015 година, уведомили ЧСИ, че Марко Марков е починал, като от тогава
спрямо тях не са извършвани валидни изпълнителни действия. Твърди, че делото е било
прекратено по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, но този факт не е бил
прогласен с постановление на ЧСИ. Твърди, че едновременно с този срок е изтекъл и срока
на погасителната давност.
Твърди, че не дължи на ответното дружество горните суми, т.к. претендираните
вземания са погасени по давност, която е започнала да тече от 24.06.2015 год.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, като исковата
молба се оспорва като неоснователна и недоказана, за което се излагат подробни доводи.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват. Вместо тях, адв.
1
Иванка Д., поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен изцяло.
В съдебно заседание ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно
призован, чрез юрк. Петкова не изпраща представител. С писмена молба моли да бъде
отхвърлен иска по съображения, изложени в отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От удостоверение за наследници изх.№533/29.06.2015 година, издадено от Община-
Етрополе се установява, че ищците са наследници на Марко С. Марков, б.ж. на гр.Етрополе,
починал на 24.06.2015 година.
От Заповед №437 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от
21.11.2011 година, издадена във връзка със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. №608/2011 год. по описа на РС-Етрополе се установява, че
длъжника Марко С. Марков, от гр.Етрополе, ул.“Кочо Честименски“ №8 е осъден да
заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата в размер на 1085.25
лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2011 година до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 125.00 лева-разноски по делото, като вземането
произтича от запис на заповед от 13.08.2010 година, предявен за плащане на 28.06.2011
година и прехвърлен с джиро на 18.10.2011 година. На същата дата е издаден и
изпълнителен лист.
От приетото по делото копие на изпълнително дело №20128510400062 по описа на
ЧСИ Мариян Петков, рег.№851, Район на действие СГС се установява, че същото е
образувано на 18.01.2012 год. Установява се, че по изпълнителното дело е постъпила молба
от взискателя вх.№11684/09.03.2016 година, с която ЧСИ е уведомен, че длъжникът е
починал, като е поискано снабдяване с удостоверение за наследници и евентуалното им
конституиране. По изпълнителното дело е приложено удостоверение за наследници от
15.07.2020 година, издадено от Община-Етрополе, като същото е поискано на 02.07.2020
година. На 23.07.2020 година до ищците по делото са изпратени съобщения от ЧСИ, с които
са поканени в качеството им на наследници на Марко С. Марков да изпълнят доброволно
припадащите им се части от задължението му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл.124 ал.1 от ГПК,
като счита същия за допустим и основателен по следните съображения.
По допустимостта:
Ищците са предявили иск по чл.439 от ГПК, като искат да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че не дължат процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищците се позовават
на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране
на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № 20128510400062 от
2012 година.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
2
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия
размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително
производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по
силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект
настъпва с влизането в сила на този акт.
В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В процесния случай се установи по безспорен начин, че по изп. дело №
20128510400062 от 2012 година по описа на ЧСИ Мариян Петков, район на действие СГС,
по отношение на ищците, за повече от две години за периода след 09.03.2016 година, когато
ЧСИ е уведомен, че длъжникът е починал, не са били извършвани валидни изпълнителни
действия срещу наследниците му, които са ищци по настоящето производство, като по
силата на закона – чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното дело е било прекратено още на
09.03.2018 година. Всички действия след това са без правно значение. Спирането на
изпълнението в случаите когато става по волята на взискателя не се отразява на теченето на
3
срока по чл. 433, ал. 1 т.8 ГПК.
Т.н. перемпция е санкция за бездействие на взискателя и не би могла да настъпи само
ако взискателя няма възможност да действа- такива са всички хипотези на спиране по чл.
432, ал. 1 с изключение на т. 2 от тази разпоредба. Когато самото спиране е в резултат от
волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на двегодишния преклузивен срок
взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно изпълнително действие,
съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактически състав на
основанието за прекратяване.
Да се допусне и в хипотеза на спиране по искане на взискателя да се спира и срока по
чл. 433, ал.1, т. 8 означава да се предостави възможност на взискателя да поддържа
безкрайно изпълнителното дело в състояние на висящност, а както е посочено и в мотивите
на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС изпълнителния процес не може да съществува сам за себе
си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. Взискателя трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
С оглед изложеното по-горе предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответника следва да заплати направените от ищците разноски по делото в настоящото
производство в размер на 104.37 лева за държавна такса и 470.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК-**********, със седалище и адрес на управление гр.София, 1324, ж.к.
Люлин 7, бул. “Дж.Неру“ №28, АТЦ Силвър Център, офис 59, че ПЛ. М. П., ЕГН-
**********, от гр.Етрополе, ул.“Малка Баба“ №4, Д. М. СТ., ЕГН-**********, от
гр.Етрополе, ул.“Кочо Честименски“ №8 и СТ. М. СТ., ЕГН-**********, от гр.Етрополе,
ул.“Кочо Честименски“ №8 не дължат на ответната страна сумата в размер на 2560.19 лева,
от които 1085.25 лева – главница, сумата в размер на 920.44 лева законна лихва от
21.11.2011 год. до 20.09.2021 год., сумата в размер на 17.00 лева разноски в изпълнителния
процес, както и сумата 537.50 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 17.09.2021
година.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-**********, със седалище и
адрес на управление гр.София, 1324, ж.к. Люлин 7, бул. “Дж.Неру“ №28, АТЦ Силвър
Център, офис 59, да заплати на ПЛ. М. П., ЕГН-**********, от гр.Етрополе, ул.“Малка
Баба“ №4, Д. М. СТ., ЕГН-**********, от гр.Етрополе, ул.“Кочо Честименски“ №8 и СТ. М.
СТ., ЕГН-**********, от гр.Етрополе, ул.“Кочо Честименски“ №8 сумата в размер на 104.37
лева за държавна такса и сумата в размер на 470.00 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на
страните пред Софийски окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5