Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
14.05.2018г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
Първи въззивен брачен състав, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМАНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Йосифова,
в.гр.д. N 11796 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се разглежда по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционото съдебно решение № ІІІ-84-370/05.07.2016 г. е постановено по гр.д.№ 7953/2014 г. по описа
на Софийски районен съд ,84-ти съдебен състав
по иск с правно основание по чл.51 ал.4 от Семейния кодекс, предявен от В.Д.М., противВ.Р.Н., поради
промяна на обстоятелствата след развода иска от съда да допусне изменение на
местоживеенето на децата М.-Н. ***-Н. В.М., упражняването на родителските
права, режима на лични отношения с децата и издръжката на децата.Този иск е , субективно съединен с иск по чл.127А, предявен отВ.Р.Н. против В.Д.М. за заместващо
съгласие на бащата за пътуване на децата в Кралство Швеция и Европейския съюз и
за издаване на паспорти на децата по реда на ЗБЛД.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска
на В.Д.М. по чл.51 ал.4 от СК и е
допуснал на основание чл.127А заместване на съгласието на бащата В.Д.М. за пътувания на децата М.-Н. ***-Н. В.М., извън територията на Република България на
територията на Европейския съюз и Кралство Швеция вкл. и в периода от годината
в който децата посещават учебни заведения и за
издаване на паспорти на децата по
реда на ЗБЛД.
Против така постановеното
първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от В.Д.М.,чрез адв. И.И. от
САК.
Въззивникът твърди, че първоинстанционото
решение не е мотивирано. Счита, че съдът е кредитирал само показанията на
близките и роднините на въззиваематаВ.Н., като е игнорирал показанията на
св.Начева-детски психолог и не е изискан и не е представен чрез
Международната социална служба, Социален
доклад по местоживеене на въззиваематаВ.Р.Н.
в гр.М. в Кралство Швеция, относно битовото и устройване и условия на живот при
новото и семейство, начина на общуване
на децата с новият и съпруг и пр.Счита, че първоинстанционото решение е
постановено при липсата на категорични доказателства, за това че упражняването
на родителските права от страна на майката-В.Р.Н. е в интерес на децата. Твърди,
че от влизане в сила на споразумението относно упражняването на родителските
права , майката не е упражнявала реално и ефективно предоставените и родителски права, поради
обстоятелството, че е променила местоживеенето си от гр.С.в гр.М. в Кралство
Швеция и именно това обстоятелство не е в интерес на децата .
Оспорва и съдебното решение, като неправилно и необосновано и относно
заместващото съгласие на бащата по чл.127А от СК. Твърди, че по делото не е
предявен иск за промяна на местоживеенето на децата , но реално давайки
съгласие децата да пътуват целогодишно , извън територията на Република
България на територията на Европейския съюз и Кралство Швеция вкл. и в периода
от годината в който децата посещават учебни заведения, съдът е дал и съгласие
за промяна на местоживеенето им от България в Швеция и поради това има произнасяне
свръхпетитум и на практика съдът, отменя
предоставения на бащата режим на лични контакти със децата.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна-В.Р.Н. , чрез
пълномощника адв.С.Б. от САК.
Въззиваемата твърди, че подадената
въззивна жалба е неоснователна, а решението на първата инстанция е правилно и
законосъобразно. Твърди, че правилно Софийски районен съд е преценил, че няма съществена промяна в
условията при които се отглеждат и възпитават малолетните деца . Децата учат,
съответно ходят на детска градина в квартала в който са живяли и живеят- кв.“Л.“ , а в месеците на отсъствие
на тяхната майка при своите баба и леля по майчина линия. Това е предпочитаната
и естествена тяхна среда на живот, трайно установена в детското им съзнание.
Самоволно и по неустановения от закона ред, децата са иззети и преместени да живеят в къщата на своя баща
на когото е определен конкретен режим на лични отношения .Въззиваемата счита,
че правилно и в съответствие с представените доказателства първоинстанционният
съд е приел, че на майката следва да се даде и възможност да изведе децата в
Кралство Швеция, за да може по-пълноценно да упражнява предоставените и
родителски права, без да се нарушава така определения режим на лични отношения
с бащата.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка
по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно
прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна
страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се представлява от процесуален представител – адв.И.И., която
поддържа въззивната жалбата по изложените в нея правни доводи. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция и представя списък по чл.80 от ГПК/л.133/.
Въззиваемата, редовно призована, не се
явява, в последното открито съдебно заседание от 16.04.2018г., вместо нея се
явява адв. Б. от САК.
Дирекция „Социално подпомагане” – „Сердика“,
изпраща Социален доклад изх.№ПР/Д-С-СК/182-001/21.06.2017г., а Отдел „Закрила
на детето”при ДСП“Л.“, изпраща социален
доклад, както и свой представител, който присъства в о.с.з на 16.04.2018г., при
изслушването на малолетното дете М.-Н. В.М. .
Софийски градски съд в настоящия въззивен
състав, като взе предвид становището на страните по въззивната жалба и отговора
на същата, правните им доводи, изложени в съдебно заседание и събраните
доказателствата пред въззивния съд , както и доказателствата приложени по гр.д.
№ 7953/2014 год. на СРС, 84-ти съдебен състав, в тяхната съвкупност и по
отделно и съобрази с изискванията на закона, приема за установено следното:
Предмет на съдебен контрол пред настоящата
въззивна инстанция е първоинстанционното
решение относно предявените искове по чл.51 ал.4 от СК и по чл.127А от СК.
Безспорно установено е , че страните в
процеса- родителите на малолетните
деца В.М. иВ.Н. сключват брак през 2007
г. От брака си имат две деца - М. - Н.
на 10 години-родена на ***г и София- Н.
на 6 години- родена на ***г. През 2013 г. двамата се развеждат по взаимно
съгласие, като сключват споразумение по силата на което родителските права са предоставени
на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата и ежемесечна
издръжка в размер на по 80 лева за всяко дете. През 2015 г.В.Н. сключва нов
брак, в кралство Швеция и остава да живее там при съпруга си Т.А.от който има дъщеря
на 3 години .
Безспорно установено е от разпитаните
свидетели, и пред въззивната инстанция, че след заминаване на майката за Швеция
повече от 2 години децата М. - Н. ***- Н. са били отглеждани и са живеели при своя баща
в кв.“Малашевци“, като за училище и за детска
градина всяка сутрин са пътували до кв.“Л.“, където са живяла от своето раждане
и където е било тяхното местоживеене съгласно съдебното решение. Впоследствие
първо детето М., а после и С.се връщат
да живеят при своята баба и дядо по майчина линия в кв. „Л.“, където е
училището и детската градина на децата.
Безспорно
установено е , че децата са привързани към баба и дядо , както по бащина линия,
така и по майчина линия. Бабата и дядото и лелята по майчина линия обаче много
активно участват в отглеждането на децата. Бабата и лелята по майчина линия
след училище и след детска градина
системно взимат децата у тях и подпомагат отглеждането им , тяхната училищна
подготовка, както и цялостното им възпитание.
Бабата по бащина линия е починала и през
последната година и близо до бащата е неговото разширеното семейство , което се състои само от неговия баща и неговия брат.
Децата имат добри взаимоотношения и с роднините на бащата, но предпочитат да живеят
и при своята майка, която е във Швеция, както и да поддържат взаимоотношенията си и със своя баща във България. Децата са били при
майка си в Швеция за две седмици през летния сезон на 2016 г. В България
майката има собствено едностайно жилище в ж. к. Л., в което има обособена
детска стая.
Въззивният съд споделя установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за
необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл.272 от ГПК. Същата
се установява, както от събраните в хода на първоинстанционното производство
писмени и гласни доказателства, които въззивния съд приема за относими към
предмета на доказване , като : удостоверение за раждане на детето М. - Н. ***- Н.
/л.6,л.7/; удостоверение за сключения втори граждански брак на майката със Т.А.от Швеция, така и от представените пред
въззивния съд доказателства относно битовите условията при които живее майката
със новото си семейство във Швеция /л.12-л.18/.Актуален Социални доклади от ДСП“Л.“ и „Сердика“.
Въззивният съд преценява показанията на
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Б.Б.,
и П.Б.-Б., майка и сестра на
ответницата, сега въззиваема, както и на свидетелят Г.Г., приятел на страните,
по реда на чл.172 от ГПК, като кредитира същите в частите, възпроизвеждащи личните възприятия на
свидетелите за изнесените от тях факти и обстоятелства. Показанията на свидетеля Емилия Начева-психолог на
детето М., разпитана от първата
инстанция, въззивният съд ги възприема и съобразява с останалите доказателства
по делото.
От представения пред въззивната инстанция актуален социален доклад от ДСП“Л.“ по
местоживеене на децата и от ДСП“Сердика“по местоживеене на бащата, се
установява, че „въпреки отсъствието на майката от България децата се отглеждат
в дома на бабата Б.Б., контактите между
децата и бащата не са преустановени и не
се установи неглижиране на нуждите и
потребностите на децата. Има силна емоционална връзка и межде децата и бащата. Не
е налице риск за живота и здравето им. Майката желае да упражнява родителските
права и да вземе децата при себе си в Швеция.Там има жилище и доходи,
подпомагана и от втория си съпруг. Заради двете си деца и поради факта че все
още отглежда третото си малолетно дете и не работи тя често се връща в България, както през
2015г, така през 2016г. и 2017година. Още през 2014г., самоволно бащата е взел
двете момичета за да живеят при него в кв.Малашевци/Орландовци/ и това е
продължило повече от две години.
Понастоящем-през 2017г и двете момичета
живеят при бабата по майчина линия и учат съответно : детето М. в ****СУ“Индира
Ганди“, а детето С.ходи на детска градина в 64-та Детска градина“Първи юни“ ,
където посещава школа за български и руски народни танци и изучава английски
език. Училището и детската градина се намират в ж.к“Л.“.
Представената съдебно-психологическа експертиза, която е приета от въззивния съда и не е оспорена от
страните . Експертизата установява, че и двете момичета са привързани и към двамата родители.Дълбоко
страдат от тяхната раздяла.“Детето М. търси емоционарлна близост с мака си и
едновремено с това изпитва дълбока
привързаност към баща си. Има конфликт
на лоялност при детето М. , който му създава силно напрежение и страх от
срещата с бащата. Майката не е преставала да се грижи за своите деца, но в
момента е в условия на финансова зависимост от своя втори съпруг. Поставена е в
сложната ситуация на избор между най-малкото си дете Алиша с което живее в
Швеция и двете си деца-М. и София,които са оставени и живеят в България. Бащата
има собсвени доходи, стабилна професия, живее в къщата на своя баща и е
подпомаган от разширеното семейство на своя баща и брат. В общи линии има
изразено категорично желание от страна на бащата той да отглежда и възпитава
двете момичета, не отчитайки заявеното
от детето М., че „там където живеех с
тати не ми беше много приятно, защото аз
изцяло се грижех за С., като нейна майка-аз и избирах дрехи , миех я. Тати се
държеше добре. Там ни се случваха и хубави неща-ходили сме на паркове имахме
животни и хубаво си прекарвахме“.В
заключение експертизата уточнява, че за настоящия етап е подходящ един
максимално разширен режим на контакти надецата с неотглеждащият ги родител-в
конкретния случай това е бащата и в известна степен и майката. Експертизата
дава заключение, че в конкретния случай няма формиран синдрома на родителско отчуждение“
Представи се и надлежно изготвен социален
доклад, преведен от шведски език на български език относно жилището и условията
на живот на майкатаВ.и малолетното и дете Алиша в гр.М., в Кралство Швеция, която потвърждава
по-горе посоченото обстоятелство, че по настоящем майката се намира във
финансова зависимост от вторият и съпруг, но има подходящо жилище в което да се
отглеждат и двете и по-големи деца.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият въззивен състав на основание чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК,прави
следните правни изводи:
Спорни по делото се явяват
обстоятелствата: относно местоживеенето на децата като се съобрази, че на
майката са предоставени родителските права, която се е установила да живее и
работи в гр.М., в Кралство Ш. и какъв следва да бъде режима на лични контакти
на децата с бащата, на който не са
предоставени родителските права, който
живее в България, кв.Малашевци с разширеното си семейство на своя баща и брат, както
и относно задграничното пътуване на децата М.-Н. ***-Н. В.М., извън територията на Република България на
територията на Европейския съюз и
Кралство Швеция вкл. и в периода от годината в
който децата посещават учебни заведения и за
издаване на паспорти на децата по
реда на ЗБЛД.
1.По иска с правно основание по чл.51 ал.4
от Семейния кодекс.
В конкретния случай следва да се приеме, че се касае за изключителност на случая по смисъла на чл.59 ал.7 от СК- от една страна
е налице отсъствие на един родител от страната/майката/ , поради пребиваването
и в друга държава, въпреки предоставеното и упражняване на родителските права
по отношение и на двете малолетни момичета и обективна невъзможност на двете
момичета да заминат със майката в другата държава, без да се засяга определения
от съда режим на лични контакти на бащата с децата и от друга интересът на
малолетните деца, налагащ понастоящем те да имат местоживеене при своите баба и дядо по майчина линия , в България
и в квартала в който са родени и живеят
и в който учат и сега-кв.“Л.“, бл.***********..
Съдът
приема, че е налице изключителност на случая, и едновременно с това отчита
настъпилата промяна в обстоятелствата, която налага на основание на чл.59 ал.9
от СК, служебно,
съдът да измени само местоживеенето на децата,
отчитайки на първо място интересът на децата, без да се променя установеното
със споразумението между родителите през 2013г., упражняване на родителските права от майката,
режима на лични контакти на бащата със децата и присъдената ежемесечна издръжка.
Настъпилата
промяна в обстоятелствата обаче не е такава, която да налага промяна в режима на лични
контакти на бащата със децата и промяна в упражняването на родителските права
от майката. На основание чл.59,ал.7 от СК, съдът определя местоживеене на децата М.-Н. ***-Н. В.М. при бабата и дядото по майчина линия, които
са полагали ежедневните и непосредствени грижи за тях, както преди развода,
така и в критични ситуации след развод и
при фактическото живеене на децата при бащата. Отдалеченост на местоживеенето
на бащата от училището и детската градина в които учат деца и ежедневната му трудова
ангажираност препятства промяната на местоживеенето на децата , а оттам и
промяната в упражняването на
родителските прав . Освен това и двете малолетни деца са момичета и подчертано
имат нужда от женска грижа.
Въззивната инстанция съобрази и с
Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, и с установената и наложила се
практика, че „майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от
женски пол и наравно с бащата да отглежда и възпитава момчетата“. Въззивна
инстанция приеме, че с оглед възрастта на децата не трябва да се допуска по-
разширен режим на лични отношения на децата с бащата. Не се налага и присъждане
на издръжка, която да се заплаща и от майката по реда на чл.143 ал.3 от
Семейния кодекс, поради обстоятелството, че местоживеенето на децата при баба и дядо по майчина линия, всъщност
представлява и разширеното семейство на майката на която е предоставено
упражняването на родителските права и която е
подпомагана от него във всички
моменти от раждането на децата, до заминаването и в чужбина, а и след това.
Показателно за отношението на бащата към децата и неговия родителски капацитет е
обстоятелството, че децата искат да има
срещи с бащата , и да живеят при него, но предпочитата да останат в квартала в
който учат и в който са живели преди.
В
представените социални доклади изрично е
подчертана емоционалната връзка между двете деца, между децата и майката по
която децата определено тъгуват , както и за емоционалната връзка между децата
и бащата и между децата и бабата по майчина линия.
От разпитаните свидетели и от
психологическата експертиза се установява, че в разширеното семейство, респ. в
средата на своите дядо и баба по майчина линия, децата се чувстват най добре, в
тази среда децата са живяли и продължават да живеят в периодите
на отсъствие на тяхната майка от страната.
В интерес на децата е определянето на местоживеене на децата при бабата и дядото по майчина линия. Това би се отразило по-благоприятно на тяхното
цялостно развитие, на обучението им както в училище, така и в детската градина-
при запазен режим на лични контакти с бащата и регулярно пътуване /завръщане/ на майката от Швеция в България и на децата от
България за Швеция.
Настоящата съдебна инстанция възприема
становището дадено в доклада на ДСП“Л.“, относно това, че децата искат да живеят и с двамата родители,
но с оглед на конкретната ситуация и двете деца се нуждаят от специални грижи, и че бабата и лелята по майчина линия полагат
изключителни грижи и предоставя всичко необходимо за децата. Социалните
работници приемат, че това е временен период, и би следвало по-отговорния
родител да поеме своята грижа и пряка ангажираност към своите деца. Изхождайки
от фактите по делото, че майката се е грижила за децата след тяхното раждане и
до заминаването и за Швеция, където впоследствие сключва и втори брак със Тарак
–шведски гражданин от който има и тригодишно дете, но поддръжа постоянни
контакти с децата си било чрез периодични/три месечни пътувания до България,
било по Интернет чрез „Скайп”, съдът
намира, че децата са адаптирани към създадената в момента възможност да общува
с майката много по-често отколкото с бащата, който живее в гр.С.кв.“Малашевци“
С оглед пола и възрастта на двете момичета, към настоящия момент и при
съобразяване на родителските качества на майката, която се е грижила за децата
си от момента на тяхното раждане и
емоционалната връзка между майката и децата към настоящия момент, която не е
прекъсвана и се поддържа отрегулярните и
пътувания и контакти с децата, въззивния съд приема, че местоживеенето на децата при бабата и дядото по майчина линия
е по-подходящо по отношение на определеното в споразумението такова при майката , която по настоящем живее
в Швеция и това обстоятелство сериозно
би попречило и възпреятствало и режима на лични контакти на бащата със децата.
Промяната на местоживеенето на майката в
Кралство Швеция и поисканото от съда
заместващо съгласие на бащата за пътуване на децата в Кралство Швеция и
Европейския съюз и за издаване на паспорти на децата по реда на ЗБЛД, не следва
да се приемат като новите обстоятелства, които да водят до влошаване на положението на децата при родителя, на когото
са предоставени родителските права и при когото са оставени за отглеждане и възпитание. Не
следва да се приеме, че самоволното изземване на децата и заживяване при бащата
в кв“Малашевци“/ кв. Орландовци/, през последните 2-3 години е обстоятелство,
което би подобрило положението на децата –„децата искат да живеят и с двамата
родители“.
По тези съображения настоящата въззивна
инстанция приема, че изводите на Софийски районен съд кореспондират със събраните по делото доказателства и се
споделят от настоящия въззивен състав, поради което решението, с което е
отхвърлен иска с правно основание чл. 51 ал.4 от СК следва частично да се
потвърди:-относно упражняването на родителските права от майката, режима на
лични отношения на бащата с децата и издръжката на децата, установено със
споразумението, прието от СРС, с решение на съда №ІІІ-84-296/28.11.2013г., по
гр.д.16033/2013г.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 във
вр. с чл.51 ал.4 от Семейния кодекс, ако обстоятелствата, с оглед на които е
прието споразумението между съпрузите относно упражняването на родителските права
след развода се изменят, съдът по молба на единия от родителите, може да измени местоживеенето, родителските
права личните отношения и издръжката на децата.Обстоятелствата, които следва да
се имат предвид от съда при искане за изменение на мерките относно родителските
права след развода и тези при първоначалното им определяне са посочени в Постановление
№ 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г. на Пленума на ВС, което обобщава
съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и
определяне личните отношения между децата и родителите при развод и относно
обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда както при
първоначалното определяне на мерки относно упражняването на родителските права,
така и при искане за тяхното изменение.
Съгласно Парагр.1,т.5 от ДР на Закона за
закрила на детето „най-добър интерес на детето е преценка на: а/.желанията и
чувствата на детето, б/.физическите, психическите и емоционални потребности на
детето, в/.възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, г/.
опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена, д/. способността на
родителите да се грижат за детето, е/. последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата, ж/. други обстоятелства, имащи отношение към
детето.”
Неизменна е съдебната практика при предоставяне упражняването на
родителските права спрямо децата на единия родител , че се вземат предвид и преди
всичко интересите на детето, преценени с оглед и на родителските качества,
полагането на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за
придобиване на знания, трудови навици и др., морални качества на родителя,
социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност
между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др., а изменени
обстоятелства по смисъла на чл.51 ал.4 и чл. 59, ал. 9 от СК са както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то
е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при ново разрешение.
По делото не е спорно, че страните са бивши
съпрузи. С Решение № ІІ-84-296/28.11.2013г., постановено по гр. дело № 16033/2013
г. по описа на Софийски районен съд, 84-ти състав, бракът между страните е
прекратен, по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на родените от
брака деца са предоставени за
упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения, както
следва: бащата да вижда и взема децата всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 10 ч. на съботния ден до 18
ч. на неделния ден с преспиване , през първата половина на пролетната и на
зимната ваканция, които не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, на рожденния си ден от 09.00-18.00
часа,/без преспиване/, всички официални и национални празници и лични празници
на децата, Великденската и Коледната ваканции, през всяка четна календарна
година, със задължение на бащата да връща децата след определеното време.
Съгласно разясненията, дадени с ПП №
1/1974 г. правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили
промени в обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на
детето. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата,
поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на
взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Ако
обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на
родителските права, се изменят съществено,
то тогава се налага вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства.
Анализът, направен от районния съд на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, докладът на съответната
социална служба, свидетелските показания
на разпитаните свидетели, приетото като доказателство пред въззивната социален
доклад от гр.М. , кралство Швеция,, както и изготвената съдебно-психологическа
експертиза, налагат извода, че не са налице съществени промени в
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, обуславящи постановяване на
нови мерки по упражняването на родителските права. Интересът на децата е
основание за възлагането на родителските права, в т. ч. и за промяна на мерките
за упражнението им. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го
установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат
физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респ. създаване на
такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. В случая този
интерес е правилно установен от първоинстанционият съд.
В
интерес на децата е те да имат местоживеене при бабата и дядото по майчина
линия. Децата са момичета и винаги са живяли със своята майка, изключителност
на случая е нейното заминаване в друга държава, но въпреки това при всяко нейно
завръщане те живеят със нея и при своите баба и дядо-родители на тяхната майка,
които със помощта на майката, разбира се и със помощта на бащата им осигуряват
необходимите условия за учение,отглеждане, развитие и възпитание.
При тези данни преценката на
първоинстанционния съд, че следва да бъде отхвърлена молбата на бащата за
промяна в упражняването на родителските права е правилна и съобразена с
интересите на децата, от които съдът трябва винаги да изхожда при решението си
на кого да предостави упражняването на родителските права, респективно дали да
постанови промяна в случая по реда на чл.51 ал.4 вр. чл. 59, ал. 9 от СК. При
констатираното несъответствие между правата и интересите на детето с тези на
родителя, превес имат първите, поради което следва да се откаже исканата в
случая, промяна .
2.
По иска с правно основание по чл.127А ал.2 от Семейния кодекс.
Съгласно предвиденото в чл. 127а ал. 1 и 2 от СК,въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а в случай, че същите не постигнат съгласие, спорът между тях се
решава по съдебен ред – от районния съд по настоящия адрес на детето.
Установено е, че страните имат спор относно
снабдяването на децата с подобни
документи,както и факта, че същите имат нужди, свързани с пътувания зад
граница, както и че тези пътувания са в техен интерес.
Събраните
от първоинстанционният и от въззивният съд доказателства, определят майката
като добър и отговорен родител и положителното разрешаване на исковата
претенция по чл. 127а от СК не е свързана с рискове, които да се отразят
негативно върху развитието и възпитанието на децата. Даването на разрешение е в
унисон с гарантираното в чл. 35 ал. 1 от Конституцията на Република България
право на свободно придвижване, установено и в международни актове като
Международния пакт за гражданските и политическите права и Всеобщата декларация
за правата на човека, които след ратификацията и обнародването им представляват
част от вътрешното законодателство на РБългария.Предвид изложеното въззивната
инстанция намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 127а
ал.2 СК за положително произнасяне по предявената претенция, поради което
същата следва да бъде уважена.
Въззивният съд,обаче,намира,че срокът за
който е дадено заместващото съгласие на бащата е неопределяем. С оглед ниската
възраст на децата,практическото ограничаване на вижданията на бащата с децата,с
оглед определеният му режим на лични контакти,липсата на данни по какъв начин
децата все пак ще се адаптира към новите условия на живот и новата среда,в
която ще попаднат, настоящият въззивен състав приема,че постановеното
първоинстанционо решение следва да бъде отменено/изменено/.
Крайните изводи на въззивната инстанция
частично съвпадат обаче с изводите на първоинстанционият съд по отношение на предявения иск по чл.127А
ал.2 от СК.
При
постановяване на обжалваното решение не
са допуснати изтъкнатите в жалбата нарушения, които обуславят неговата неправилност.
Допуснато е нарушение на императивни
материалноправни норми от първоинстанционния съд и по-конкретно нарушение на
ТР№1/05.07.2017г.на ОСГК на ВКС, поради което въззивният съд намира, че при
разрешаването на този спор районния съд не
е постановил правилно решение.
Постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, в частта в която съдът е дал заместващото
съгласи на бащата на малолетните деца М.-Н. ***-Н. В.М. за
пътуване на децата извън територията на Република България - в Кралство Швеция
и на територията на Европейския съюз, вкл.
за периода от годината в който децата посещават учебни заведения.“
С
исковата си молба ищцата е поискала на основание чл.127а,ал.2 от СК, районния
съд да издаде разрешение, заместващо съгласието на бащата на малолетните деца М.-Н.
***-Н. В.М. за пътуване на децата извън територията на Република България -в
Кралство Швеция и на територията на Европейския съюз, вкл. за периода от
годината в който децата посещават учебни заведения, както и за издаване на
задгранични паспорти съгласно ЗБЛД.
Безспорно
е , че за пътуването на децата навсякъде
в чужбина, включително във Кралство Швеция е необходимо и издаването на задгранични паспорти съгласно ЗБЛД, т.е.
искането да се издаде задграничен
паспорт на децата е свързано с техните
пътувания във връзка и безспорно установеното местоживеене на майката във
Кралство Швецияи в този смисъл решението е правилно.
Неправилно и незаконосъобразно е решението
на първоинстанционият съд относно даденото заместващо съгласи на бащата за пътуване на децата извън територията на
Република България- в Кралство Швеция и на територията на Европейския съюз, вкл. за периода от годината в който децата
посещават учебни заведения, като в решението не е посочен периода на
пътуванията на децата по смисъла на ТР№1/05.07.2017г., на ОСГК на ВКС. Съгласно
постановките на върховния съд, „съдът може да разреши по реда на чл.127а ал.2
от СК пътуване на ненавършилото пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единния родител само за пътувания в определен период от време и /или до
определени държави чийто кръг е определяем“.
Първоинстанционният
съд с обжалваното решение е разрешил на децата М.-Н. ***-Н. В.М. да
пътуват извън територията на Република
България - в Кралство Швеция и на територията на Европейския, вкл. за периода
от годината в който децата посещават учебни заведения съюз, т.е да пътува извън пределите на Република
България-многократно, като с това многократно пътуване се злепоставя упражняването на установения по съдебен ред режима
на лични контакти на бащата с децата. Посочения в този случай времеви
период не е ограничен , вкл. и през
времето от годината в който децата посещават учебни заведения .
Във
въззивната жалба майката като законен представител на малолетните деца , многократно
е уточнявала, че претенцията й по
чл.127а, ал.2 от СК е относно разрешение на децата да пътуват вкл и през учебно врем, може би с
оглед на тенденцията след време децата да се устоят да живеят и в Кралство
Швация . Това обстоятелство обаче налага предявяването на нов иск за промяна на
местоживеенето на децата, какъвто към настоящия момент не е предявен.
Въз основа на изложеното, въззивния съд намира, че решение № ІІІ-84-370/05.07.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 7953/2014 г. по описа на Софийски районен съд ,84-ти
съдебен състав с което съдът е уважил предявения
отВ.Р.Н. против В.Д.М. иск с правно
основание по чл.127А ал.2 за заместващо
съгласие на бащата , в частта за пътуване
на децата извън територията на Република България - в Кралство Швеция и на
територията на Европейския съюз, вкл. за периода от годината в който децата
посещават учебни заведения, е неправилно
и незаконосъобразно, поради което в тази част следва да бъде отменено и вместо
него постановено, че с решението си съдът ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл.127а ал.2 от СК на
бащата В.Д.М. за ежегодно пътуване на децата М.-Н. ***-Н. В.М. извън
територията на Република България - в Кралство Швеция и на територията на
Европейския съюз за втората половина
на пролетната, и на
зимната ваканции и 30 дни през лятната ваканция , несъвпадащи със дните за
лични контакти на децата с бащата, както
и на всички официални и национални празници и лични празници на децата, през
Великденската и Коледната ваканции, на
всяка нечетна календарна година
до навършване на пълнолетие на децата.
Въззивният съд намира, че разрешението за
пътуване на малолетно дете в чужбина, заместващо съгласието на единия родител,
в случая на неговия баща, следва да бъде винаги конкретно – за конкретна
държава или няколко държави, изрично посочени и за конкретен период от време,
който също следва да бъде посочен. В настоящото производство ищцата нито пред
първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция представя някакви категорични
доказателства, че пътуването на децата в чужбина, вкл. за периода от годината в който децата посещават учебни заведения, е имено във връзка с тяхното устройване да
учат в Кралство Швеция.
Последователна е вече съдебната практика ,
по споровете по чл.127а от СК,както за процесуалната роля на съда в тези спорове, така
и за правата на човека, съответно и на детето, по КЗПЧОС и КРБ, поради това
правилно и обосновано първоинстанционият съд е приел, че в конкретния случай излизането извън
пределите на страната е в интерес на децата, но не е съобразил и балансирал
този интерес със категоричното нарушение
и неспазване на установения режим на лични контакти на бащата със
децата. В този смисъл обжалваното решение на първоинстанционния съд по чл.127а ал.2 от СК, в никакъв случай не
ограничава правото на всяко едно от децата за свободно придвижване, включително и да
пътува в чужбина, тъй като до навършване на пълнолетие, то по закон не може да
упражнява това свое право самостоятелно, нито със съдействието само на единия
родител. При нужда и установен интерес на детето да пътува в чужбина и
разногласие между родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания
за определен период от време и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, също до определени държави, като
интереса на детето следва да бъде преценяван във всеки конкретен случай. Съдът
не може да разреши на ненавършилото пълнолетие дете неограничено извършване на
пътувания в чужбина, доколкото не е допустимо по този ред да бъдат разширявани
правомощията на родителя, упражняващ родителските права.
Предвид изложеното, въззивната жалба е
частично основателна, и по отношение на предявения иск по чл.127А ал.2 от СК, поради
което решението на Софийски районен съд
следва да бъде отменено отчасти като вместо него бъде постановено друго в
съответствие с развитите по-горе правни изводи.
При
този изход на процеса и с оглед на
уважената и неуважена част на въззивната жалба,разноските по делото следва да
се понесат от всяка от страните,така,както са направени.
Воден от горното Софийски градски съд, Първи
брачен въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № ІІІ-84-370/05.07.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 7953/2014 г. по описа на Софийски районен съд , 84-ти
съдебен състав само в отхвърлителната част относно исканата промяна на
местоживеенето на децата М.-Н. ***-Н. В.М. по иск с правно основание по чл.51 ал.4 от Семейния кодекс, поради
промяна на обстоятелствата след развода,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл.59,ал.7 от СК, вр.чл.59
ал.9,вр.чл. чл.51 ал.4 СК,малолетните деца М.-Н. В.М., родена на ***г с ЕГН **********
и София-Н. В.М. родена на ***г с ЕГН **********, да живеят при своите баба и
дядо по майчина линия в България, гр..София,
кв.“***********
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІІ-84-370/05.07.2016
г., постановено по гр.д.№ 7953/2014 г. по описа на Софийски районен съд ,84-ти
съдебен състав в останалата част в която
съдът е отхвърлил иска, предявен от В.Д.М., противВ.Р.Н., с правно
основание по чл.51 ал.4 от Семейния кодекс поради промяна на обстоятелствата
след развода, относно упражняването на
родителските права, режима на лични отношения с децата и издръжката на децата М.-Н.
***-Н. В.М., установено със споразумение прието от СРС, с решение
№ІІІ-84-296/28.11.2013г, по гр.д.16033/2013г.по описа на съда.
ОТМЕНЯ решение № ІІІ-84-370/05.07.2016
г., постановено по гр.д.№ 7953/2014 г. по описа на Софийски районен съд ,84-ти
съдебен състав с което съдът е уважил
предявения отВ.Р.Н. против В.Д.М. иск с
правно основание по чл.127А ал.2 за заместващо съгласие на бащата , в частта за пътуване на децата извън
територията на Република България - в Кралство Швеция и на територията на
Европейския съюз, вкл. за периода от годината в който децата посещават учебни
заведения, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАМЕСТВА
СЪГЛАСИЕТО на основание чл.127а ал.2 от СК на бащата В.Д.М. за ежегодно пътуване
на децата М.-Н. ***-Н. В.М. извън територията на Република България - в
Кралство Швеция и на територията на Европейския съюз за втората половина на пролетната,
и на зимната ваканции и 30 дни
през лятната ваканция , несъвпадащи със дните за лични контакти на децата с
бащата, както и на всички официални и
национални празници и лични празници на децата, през Великденската и Коледната
ваканции, на всяка нечетна календарна година до навършване на
пълнолетие на децата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІІ-84-370/05.07.2016
г., постановено по гр.д.№ 7953/2014 г. по описа на Софийски районен съд ,84-ти
съдебен състав с което съдът е уважил
предявения отВ.Р.Н. против В.Д.М. иск с
правно основание по чл.127А ал.2 за
заместващо съгласие на бащата , в частта за издаване на паспорти на децата по реда на
ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд на Р.България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.